Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
01.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: Д. ЗИСОВА
при секретаря Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №16359/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Л.П.П.,
М.Г.К. и М.Л.П., с която са предявени срещу
Държавата, представлявана от Окръжен съд – Бургас, Апелативен съд – Бургас и
Върховен касационен съд, искове както следва:
- иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумата от 102456,38 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от отчуждаване на имоти, настъпило в следствие на допуснати съществени нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр.д. №1713/2016 г. на ОС – Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. №10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС;
- иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумата от по 183333,33 евро за всеки ищец, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от ползването на отчуждените имоти, настъпили в следствие на допуснати съществени нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр.д. №1713/2016 г. на ОС – Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. №10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС;
- иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумата от по 100000 лв. за всеки ищец, претендирана от ответниците разделно и поравно, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в следствие на допуснати съществени нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр.д. №1713/2016 г. на ОС – Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. №10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС;
- иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумите от 484 лв. срещу първия, 500 лв. срещу втория и 333,33 лв. срещу третия ответник или общо по 1317,33 лв. за всеки ищец, представляваща имуществени вреди за съдебни разходи, претърпени в следствие на допуснати съществени нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр.д. №1713/2016 г. на ОС – Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. №10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС.
Ищците твърдят,
че при разглеждане на гр.д. №1713/2016 г. на ОС – Бургас и инстанционния му
контрол – в.гр.д. №10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС са
допуснати съществени нарушения на правото на ЕС. Позовава се на множество
нарушения на материалноправните и процесуалните норми, извършени от съдилищата,
разглеждали делото, а именно: допуснато е образуване и разглеждане на
гражданско дело срещу тях от лице, което няма правен интерес, защото се
легитимира чрез нищожен договор за цесия, исковата молба е била нередовна,
конституирани са като ответници в съдебен процес, в който е разгледан погасен
по давност иск, посочените от ищците пред съда аргументи не са разгледани,
както и чрез съдействие от колеги-юристи на ищцата в процеса и на брат й, както
и на съдебни изпълнители, са обезценени имоти, за да могат да се придобият и
разпределят между тях. Оплаква се също, че поради разглеждане на нередовна
искова молба по делата са постановени нищожни решения, а въз основа на тях е
издаден изпълнителен лист, което също представлява нарушение. Позовава се на
нарушение на правото му на независим и безпристрастен съд, твърди пристрастност
на вещото лице, изготвило експертиза по делото, сочи множество нарушения на
процесуалните правила по конкретни съдопроизводствени действия на съдилищата,
разглеждали делото и на съдебните изпълнители, при които са водени изпълнителни
производства по издадения по делото изпълнителен лист, както и материалноправна
незаконосъобразност на постановените по делата актове, в това число: не са
обсъдени доводите на ищците в процеса, налице е нарушение и заобикаляне на закона,
разгледан е недопустим иск, нарушени са правилата за местна подсъдност (което
възпрепятства достъпа до правосъдие на ищците), неправилно са приложени
правилата за процесуална преклузия, не е изпълнено задължението за мотивиране
на актовете и обсъждане на всички направени от страна в процеса възражения.
Всички тези нарушения квалифицира като: 1). нарушение на правото на ищците на
достъп до правосъдие, 2). нарушение е принципа на равнопоставеност на страните
и 3). нарушение на изискването за независим и безпристрастен съд. По отношение на всеки съдебен акт – решенията на първоинстанционния и на
въззивния съд и определението на ВКС, с което не е допуснато касационно
обжалване, излага съображения по същество – относно правилността на съдебните
актове.
Ответникът Окръжен съд – Бургас оспорва
исковете. Оспорва да са извършени нарушения от съдебния състав, разгледал гр.д.
№1713/2016 г. – ищците (имали качеството на ответници по гр.д. №1713/2016 г.)
са представлявани от адвокати в съдебното производство, предоставена им е
възможност да изложат доводи и възражения, дадена им е възможност да се
запознаят с делото, постановено е съдебно решение, което е пространно
мотивирано, включително чрез обсъждане на всички доводи на ищците, които са
направили в производството по гр.д. №1713/2016 г., като сочи, че част
изложените в настоящото производство възражения не са направени в процеса по
гр.д. №1713/2016 г. Оспорва да са настъпили претендираните вреди – сочи, че
имотите, които твърдят да са загубили в следствие на съдебното производство, са
различни от имота, предмет на сделката, която е оспорена с иск по чл.135 ЗЗД в
гр.д. №1713/2016 г. Оспорва да са настъпили и неимуществени вреди.
Ответникът Апелативен съд – Бургас оспорва
исковете, оспорва да е легитимиран да отговаря за вреди, тъй като по реда на
чл.4, пар.3, ал.2 ДЕС държавата отговаря за вреди, само когато са причинени от
национален съд, действащ като последна инстанция. Оспорва да са извършени
твърдяните нарушения от състава, разгледал делото – твърди, че съдебният
състав, разгледал спора, е определен на случаен принцип, състои се от
безпристрастни и независими съдии, липсват твърдения за упражнен натиск под
каквато и да било форма, липсват и отправени искания за отвод. Постановеното по
делото решение е мотивирано, а изложените в настоящото производство оплаквания
не са наведени пред въззивния съд при разглеждане на делото.
Ответникът Върховен касационен съд оспорва
исковете – оспорва допустимостта им, като сочи, че твърдяните нарушения са
такива, които могат да се съобразят при инстанционен контрол и касаят
съществото на спора, не представляват нарушение на правото на ЕС и не могат да
бъдат преразглеждани поради принципа на задължителност на влезлите в сила
актове. По същество счита исковете за неоснователни. Оспорва наличието на
причинна връзка между съдебното производство и претендираните вреди –
имуществени и неимуществени.
Софийска градска прокуратура намира исковете за
неоснователни. Сочи, че при разглеждане на иска по чл.135 ЗЗД не са допуснати
твърдените нарушения на правото на ЕС.
По исковете по чл.2в, ал.1 ЗОДОВ:
Фактическият
състав за отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4, §3 ДЕС
обхваща нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на
частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно съществено и да е
налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди.
В настоящия
случай се претендират вреди от правораздавателната дейност на съдилища при
разглеждане на гражданскоправен спор. Ищецът квалифицира допуснатите нарушения
като 1). нарушение на правото на достъп до правосъдие, 2). нарушение е принципа
на равнопоставеност на страните и на дирене на обективната истина, 3).
нарушение на изискването за независим и безпристрастен съд.
Съгласно чл.6,
§1 КПЧОС „всяко лице, при решаването на
правен спор относно неговите граждански права и задължения ... има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се
обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време
на целия или на част от съдебния процес в интерес на морала, обществения ред
или националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква
от интересите на лица, ненавършили пълнолетие или за защита на личния живот на
страните по делото или, само в строго необходимата според съда степен, в
случаите, когато поради особени обстоятелства публичността би нанесла вреда на
интересите на правосъдието.” Съгласно чл.47 от Хартата на основните права
на Европейския съюз, „Всеки, чийто права
и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на
ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в
настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано
справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван,
защитаван и представляван.“
Видно от приложеното
към настоящото производство гр.д. 1713/2016 г. на БОС и приложения към него
инстанционен контрол, същото е образувано по иск, предявен от К.Н.Б.срещу
ищците в настоящото производство - Л.П.П., М.Г.К. и М.Л.П.. Предмет на делото е
иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищцата на
сключения между ответниците договор за дарение на недвижими имоти, находящи се
в град Созопол, ул.„*******, - самостоятелен обект на етаж - партер, с площ
56.00 кв.м. и самостоятелен обект на етаж - партер, с площ 14.00 кв.м., както и
имот в град Черноморец, община Созопол, ул. „Димо Николов“, с площ от 597
кв.м., а по нотариален акт с площ от 580 кв.м. Ищецът по делото твърди, че с влязло
в сила съдебно решение Л.П.П. и М.Г.К. са осъдени да заплатят на ищцата К.Н.Б.сумата
от 100000 евро, представляваща задължение по договор за поръчка от 01.10.2007
г., заедно с мораторни лихви и разноски. Твърди, че след образуване на
изпълнително производство длъжниците не са погасили никаква част от
задължението си, а с притежаваните от тях недвижими имоти са се разпоредили,
като са дарили на дъщеря си М.Л.П. описаните по-горе имоти. Моли договорът за
дарение да бъде обявен за относително недействителен спрямо нея, тъй като
сделката е увреждаща и при сключването й ответниците са знаели за увреждането.
Съдът е разменил книжа и е разгледал делото в открито съдебно заседание, в
присъствие на страните, като след като е събрал допуснатите доказателства на
14.07.2017 г. е постановил съдебно решение, с което е уважил предявените искове
– обявил е за недействителен по отношение на К.Н.Б.договор за дарение на недвижими
имоти, по силата на който Л.П.П. и М.Г.К. са прехвърлили на дъщеря си М.Л.П.
недвижимите имоти.
Срещу
съдебното решение е подадена въззивна жалба от Л.П.П., М.Г.К. и М.Л.П., по
която е образувано гр.д. №10/2018 г. на Апелативен съд – Бургас. С определение
от 15.01.2018 г. въззивният съд е приел жалбата за допустима и е внесъл делото
за разглеждане в открито съдебно заседание. На 14.02.2018 г. е проведено
открито съдебно заседание, за което жалбоподателите са били редовно призовани,
явил се е лично Л.П.П., който е участвал в заседанието и в качеството на
пълномощник на другите жалбоподатели. Съдът е изслушал доказателствените
искания на жалбоподателите, отхвърлил е същите с мотивиран съдебен акт, в който
е обосновал настъпила преклузия и неотносимост и е дал ход на устните
състезания, в рамките на които е излушал устната пледоария на жалбоподателя П.,
а в последствие е приложил по делото и писмените му бележки. Със съдебно
решение от 14.03.2018 г. въззивният съд е потвърдил обжалваното решение.
Срещу
съдебното решение е подадена касационна жалба от Л.П.П., М.Г.К. и М.Л.П., по
която е образувано гр.д. №4385/2018 г. на ВКС. След отстраняване на
нередовности, касационната жалба е разгледана и с определение от 12.06.2019 г.
ВКС е обсъдил изложените от касаторите основания и е приел, че същите не
обосновават допускане на касационно обжалване. С тези съображения с
окончателния по делото акт ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно
решение №8/14.03.2018 г., постановено по гр.д. №10/2018 г. на Апелативен съд –
Бургас. С това решението от 14.07.2017 г. по гр.д. 1713/2016 г. на БОС е влязло
в сила.
1).
Нарушение на правото на достъп до правосъдие:
Когато
съществува спор за граждански права и задължения, член 6, § 1 КПЧОС гарантира
на заинтересованото лице правото да представи всякакво искане, свързано с
неговите/нейните права и задължения, пред съд или трибунал. По този начин
посоченият член включва „право на съд“, един от аспектите на което е правото на
достъп, тоест правото на иницииране на производство пред съд по
гражданскоправни въпроси. Така съгласно член 47 от Хартата на основните права
на Европейския съюз всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на
Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред
съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото
дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да
бъде съветван, защитаван и представляван.
Както бе
посочено по-горе, в първоинстанционното производство по гр.д. 1713/2016 г. на
БОС ищците в настоящото производство са били в процесуално качество на
ответници – срещу тях е предявен иск, който съдът е приел за основателен и го е
уважил с постановеното по делото първоинстанционно решение. От този момент за
ищците в настоящото производство е възниквнало и те надлежно са упражнили правото
си на въззивна жалба. Поради това е възникнало и задължение за контролиращия
съд – в случая въззивен, да провери правилността на обжалвания пред него
съдебен акт - сезиран е с допустима и редовна жалба, подадена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в установения от закона срок, от легитимирана страна, и
която жалба отговаря на законоустановените изисквания за съдържание. Видно от
присъединеното към настоящото производство въззивно дело - гр.д. №10/2018 г. на
Апелативен съд – Бургас, въззивният съд е приел жалбата за допустима, внесъл е
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, провел е заседанието в
присъствието на ищците (участвали лично или чрез пълномощник) и е постановил
съдебно решение, с което е разгледал жалбата по същество и се е произнесъл по
нея. По повод постановеното въззивно решение, с което първоинстанционното е
оставено в сила, в полза на ищците е възникнало правото да сезират касационната
инстанция, от което те са се възползвали, като са подали допустима касационна
жалба, която след отстраняване на нередовности е разгледана от ВКС по същество
и по която с определение от 12.06.2019 г. съдът е приел, че изложените от
касаторите основания не обосновават допускане на касационно обжалване. С тези
съображения с окончателния по делото акт ВКС не е допуснал касационно обжалване
на въззивно решение №8/14.03.2018 г., постановено по гр.д. №10/2018 г. на
Апелативен съд – Бургас.
При така
установените факти съдът приема, че е неоснователно оплакването на ищците, че е
нарушено правото им на достъп до правосъдие. Както бе посочено по-горе, достъпът
до правосъдие се изразява в правото да инициираш производство пред съд, което
свое право ищците са упражнили чрез подаване на въззивна и касационна жалба срещу
постановеното решение на първоинстанционния съд. Жалбите са разгледани по
същество от съответната контролна инстанция (АС – Бургас и ВКС). Следва да се
отбележи, че актът на ВКС по образуваното касационно дело, с което не е
допуснато касационно обжалване на въззивно решение №8/14.03.2018 г. по гр.д.
№10/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, не представлява отказ от правосъдие –
по въпроса са постановявани няколко решение на Конституционния съд, като
последователно застъпената позиция е, че „…с
решението си ГПК да предвиди селекция на обжалваните дела пред ВКС, като се
въведе факултативен достъп за обжалване, не е противоконституционен. И това е
така, тъй като в действащия процесуален кодекс достъпът до две инстанции пред
съд не е ограничен.“ (така решение № 4 от 16.06.2009 г. по к. д. № 4/2009
г. на КС). „Уреденият в ГПК селективен
достъп до касационен контрол не противоречи и на чл. 119, ал. 1 от Конституцията, тъй като касационната фаза на съдебното производство по
граждански дела не е издигната в конституционен императив. Достъпът до
касационно обжалване може да бъде преценяван от върховната съдебна инстанция,
като компетентен в производството по преценка на предпоставките за допускане до
касация е именно Върховният касационен съд.“ – така решение № 15 от 06
ноември 2018 г. по к.д. №10/2018 г. на КС. По изложените съображения съдът
приема, че ищците са инициирали производства пред контролните инстанции, по
които са образувани дела и са разгледани подадените жалби, като е даден отговор
на поставените в тях съображения и възражения срещу първоинстанционното/въззивното
решение. С това ищците са осъществили правото си на достъп до правосъдие и не е
допуснато лишаване от прогласеното в европейското право на достъп до
правосъдие.
2). Нарушение
е принципа на равнопоставеност на страните:
Принципът на
„равенство на страните” е вътрешно присъщ на по-широкото понятие за справедлив
процес. Изискването за „равенство на страните” в смисъл на „справедлив баланс”
между страните се прилага по принцип както по граждански, така и по наказателни
дела. Поддържането на „справедлив баланс“ между страните предполага на всяка
страна да бъде предоставена разумна възможност да изложи своя случай – включително
своите доказателства – в условия, които не я поставят в съществено по-неизгодно
положение по отношение на другата страна, в това число: не е приемливо едната
страна да извършва процесуални действия пред съд без знанието на другата
страна, която няма и възможността да ги коментира.
Видно от
приложеното към настоящото производство гр.д. 1713/2016 г. на БОС, препис от
исковата молба е връчен на ответниците и същите са подали по делото отговор на
исковата молба, към който са представили писмени доказателства и са направени
доказателствени искания. С определението по чл.140 ГПК съдът се е произнесъл по
направените в отговора възражения относно редовността на исковата молба и
допустимостта на процеса. За проведеното
по делото съдебно заседание ищците са били призовани, като в първото редовно
съдебно заседание ход на делото не е даден по искане на ищците (ответници в
производството по гр.д. 1713/2016 г.), за да могат да организират защитата си,
макар формално основание за отлагане да не е съществувало. Съдът е аргументирал
акта си именно с баланса между страните и следване на заложените в ГПК основни
начала. В първото заседание, в което е даден ход на делото, ищците са били
редовно уведомени, като първият от тях се е явил лично и като представител на
другите двама. В съдебното заседание са изслушани изложените съображения по
доклада на делото и доказателствените искания. По тях съдът се е произнесъл с
мотивиран акт. След приключване на събиране на доказателствата съдът е изслушал
устните състезания и е предоставил възможност за писмена защита, от която възможност
ищците са се възползвали. На 14.07.2017 г. е обявено решението по делото, което
също е било съобщено на страните. Ищците са депозирали въззивна жалба срещу
постановеното решение, по която е образувано гр.д. №10/2018 г. на Апелативен
съд – Бургас. При разглеждане на същото отново е спазен принципът на
осигуряване на равни права на страните – от подадения от насрещната страна отговор
е връчен препис на ищците, делото е разгледано в открито заседание с призоваване
на страните, изслушани са становищата и на въззивниците и на въззиваемата
страна, постановените актове на съда, включително съдебното решение, са връчени
на страните. Срещу съдебното решение е подадена касационна жалба от Л.П.П., М.Г.К.
и М.Л.П., по която е образувано гр.д. №4385/2018 г. на ВКС. Ищците са получили
преписи от всички постанове актове във връзка с отстраняване на нередовност,
жалбата е разгледана и с окончателния си акт по делото акт ВКС не е допуснал
касационно обжалване на въззивно решение №8/14.03.2018 г., постановено по гр.д.
№10/2018 г. на Апелативен съд – Бургас. С това решението от 14.07.2017 г. по
гр.д. 1713/2016 г. на БОС е влязло в сила.
Съдът не
констатира от нито една от съдебните инстанции да е допуснат дисбаланс между
правата на страните в процеса, напротив – и двете страни в процеса са получили
преписи от всички подадени молби, участвали са в съдебните заседания,
предоставена им е равна възможност да направят искания, да изразят становище по
исканията на насрещната страна, като спрямо тях са приложени еднакви
процесуални срокове. Ето защо по делото не се установява нарушение на принципът
на равенство на страните.
3).
нарушение на изискването за независим и безпристрастен съд
Правото на
справедливо гледане на делото изисква да бъде разгледано от „независим и
безпристрастен съд”.
Терминът
„независим” се отнася до независимостта по отношение на другите власти
(изпълнителната и парламента), както и по отношение на страните в
производството. Независимостта на съдиите е накърнена, когато изпълнителната
власт се намесва по висящо пред съдилищата дело с намерение да повлияе на
неговия изход или когато съдиите се назначават от изпълнителната власт или парламента,
ако след назначаването си те са обект на давление и получават инструкции при
изпълнение на своите съдебни функции. Тези пороци не се отнасят до българския
съд, доколкото разделението на властите е конституционно установено и съдиите
не се назначават, ното са поставени в зависимост от законодателната или
изпълнителната власт.
Независимост
по отношение на страните в производството е налице, когато сред членовете на
съда има лице, което се намира в подчинено положение от гледна точка на
неговите служебни задължения и организацията на неговата дейност по отношение
на една от страните, участниците в процеса могат да имат основателни съмнения в
независимостта на това лице. По делото няма данни в състава на някоя от
инстанциите, разглеждали делото, да има съдия, който се намира в подчинение или
зависимост от страна по делото.
Липса на
безпристрастност се разглежда в ситуациите, когато едно и също лице осъществява
различни функции в рамките на съдебния процес или е в йерархична или друга
връзка с друг участник в производството или когато съдия, разглеждал делото има
личен интерес по делото или професионални или лични връзки със страна или адвокат
по делото.
Ищците
излагат съображения, че е налице основание за пристрастност на съдиите от ВКС,
произнесли се по жалбата, доколкото с делото се засягат интереси на техен
колега (ищцата в процеса претендира недействителност на сделка, увреждаща
правата й на кредитор по вземане, придобито чрез цесия от лице, което към онзи
момент е бил съдия във Върховния касационен съд.). На първо място следва да се
посочи, че участието в един процес като страна на съдия или на родственик на
съдия, не е абсолютно основание за отвод на съдебния състав, разглеждащ делото
– не може да се възприеме като задължително съществуваща лична връзка между членовете
на съдебния състав от една страна и техния колега (или родственик на колега),
която лична връзка да води до предубеденост или необективност срещу насрещната
страна. За да се установи предубеденост, необективност или нарушение на
безпристрастността, следва при разглеждане на делото да се установяват такива
нарушения на правата на страната, за които да може да се направи обосновано
предположение, че се дължат именно на личните отношения между съдебния състав и
насрещната страна. Ищците обосновават оплакването си с твърдението, че липсва
произнасяне по сочени от жалбоподателите факти и доказателства, както и наличие
на „неистини“. Посочените твърдения от ищците не се установяват – видно от
постановения съдебен акт, в същия са изложени подробни и пространни мотиви, в
които са разгледани и обсъдени всички изложени от жалбоподателите основания за
допускане на касационно обжалване, така както са посочени в изложението. Ето
защо съдът приема, че по делото не се установяват някакви близки лични
отношения между съдебния състав, разгледал делото и страна в процеса, които да
са довели до нарушения на процесуалните задължения на съда и предубеденост.
По
изложените съображения съдът приема, че не се установява нарушение на правото
на ищците на разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд.
Относно
всички останали съображения, които ищците излагат като нарушения, допуснати от
съдебните инстанции при разглеждане на делото и представляващи нарушения на
материалноправните и процесуалните норми: допуснато образуване и разглеждане на
гражданско дело от лице, което няма правен интерес, защото се легитимира чрез
нищожен договор за цесия, разглеждане на нередовна исковата молба, разглеждане
на погасен по давност иск, необсъждане на аргументите, посочени от ищците,
обезценяване на имоти от съдебни изпълнители, постановяване на нищожни решения,
а въз основа на тях – издаване на незаконосъобразни изпълнителни листа и т.н,
съдът намира, че същите не следва да бъдат обсъждани по същество. Това е така по няколко съображения. На първо място изброените пороци
представляват процесуалноправни и материални нарушения на вътрешното право,
допускането на които може да доведе до различен порок на съдебния акт
(недопустимост или неправилност), които пороци могат да се отстранят единствено
по реда на инстанционния контрол, а ако решение, страдащо от тези пороци влезе
в сила, то това е стабилен съдебен акт, който формира сила на пресъдено нещи и
подлежи на изпълнение. На следващо място отговорност
на държавата за нарушение на общностното право от решение на национален съд,
отсъждащ като последна инстанция, може да се породи само в изключителни случаи,
когато съдът е в явно нарушение на приложимото общностно право. В
производството по гр.д. №1713/2016 г. на ОС – Бургас и инстанционния му контрол
– в.гр.д. №10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС е разгледан
иск по чл.135 ЗЗД, предявен в защита на вземане, за което има влязло в сила
решение. За посочените от ищците оплаквания не се сочи конкретно приложимо
право на ЕС – конкретна норма на общностното право, уреждаща отношения във
връзка с иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на
увреждаща сделка, която конкретна норма да е нарушена от съдебните инстанции.
Относно принципите на достъп до правосъдие, равенство на страните и
безпристрастен съд, които бяха разгледани по-горе, съдът изложи конкретни
мотиви какво представлява всяко от посочените права и дали е нарушено същото от
ответниците.
Въз основа
на изложеното настоящият съд приема, че не е налице твърдяната противоправност
– не се установява при разглеждане на гр.д. №1713/2016 г. на ОС – Бургас и
инстанционния му контрол – в.гр.д. №10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. №
4385/2018 г. на ВКС да е допуснато нарушение на правото на Европейския съюз. Поради
отсъствие на този елемент от фактическия състав на отговорността, исковете се
явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне. Безпредметно е разглеждането на
евентуално претендирания размер на обезщетението.
По
разноските:
Ответникът Върховен касационен съд претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ вр. с чл.
37 от Закона за правната помощ възнаграждението се определя от съда по реда на
Наредбата за заплащането на правната помощ. По силата на чл. 25, ал. 2 от
Наредбата за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв.,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по 25, ал. 1, който пък предвижда, че за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Делото се
характеризира с висока правна и фактическа сложност. Писмените материали по
делото са многобройни и са проведени три открити съдебни заседания, като се
изисква добро познаване на правото на Европейския съюз и практиката на СЕС. На
ответника следва да се присъди максималния размер съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, увеличено с 25% (което според
настоящия съд е справедливо), т.е. с 90 лв. увеличение. Ето защо дължимото
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 450 лв.
Според чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Тъй
като исковете са отхвърлени изцяло, в настоящия случай ищците дължат
разноските, заплатени от бюджета на съдебната власт за технически експертиза, а
именно 800 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.П.П., ЕГН:**********, М.Г.К., ЕГН:********** и М.Л.П.,
ЕГН:**********, срещу Окръжен съд – Бургас, адрес: гр. Бургас, ул. *******,
Апелативен съд – Бургас, адрес: гр.
Бургас, ул. ******* и Върховен
касационен съд, адрес: гр. София, бул. Витоша №2, искове както следва:
- иск
с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумата
от 102456,38 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за имуществени вреди
– претърпени загуби от отчуждаване на имоти, настъпило в следствие на допуснати
съществени нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр.д. №1713/2016 г. на
ОС – Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. №10/2018 г. на АС – Бургас и
гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС;
- иск
с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумата
от по 183333,33 евро за всеки ищец, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – пропуснати ползи от ползването на отчуждените имоти, настъпили в
следствие на допуснати съществени нарушения на правото на ЕС при разглеждане на
гр.д. №1713/2016 г. на ОС – Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д.
№10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС;
- иск
с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумата
от по 100000 лв. за всеки ищец, претендирана от ответниците разделно и поравно,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в следствие на
допуснати съществени нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр.д.
№1713/2016 г. на ОС – Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. №10/2018 г.
на АС – Бургас и гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС;
- иск
с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумите
от 484 лв. срещу първия, 500 лв. срещу втория и 333,33 лв. срещу третия
ответник или общо по 1317,33 лв. за всеки ищец, представляваща имуществени
вреди за съдебни разходи, претърпени в следствие на допуснати съществени
нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр.д. №1713/2016 г. на ОС –
Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. №10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д.
№ 4385/2018 г. на ВКС.
ОСЪЖДА Л.П.П., ЕГН:**********, М.Г.К., ЕГН:********** и М.Л.П., ЕГН:**********, да заплатят
на Върховен
касационен съд, адрес: гр. София, бул. Витоша №2, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 450
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Л.П.П., ЕГН:**********, М.Г.К., ЕГН:********** и М.Л.П., ЕГН:**********, да заплати
по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 800 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: