№ 24357
гр. София, 20.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110116109 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на З. Р. Д., ЕГН **********, срещу „*******“
АД, ЕИК *******, която е редовна, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на исковата молба. В същия срок
ответникът е предявил насрещни искове, които отговарят на изискванията за редовност и
допустимост, поради което следва да бъдат приети за съвместно разглеждане в настоящото
производство.
В срока за отговор на насрещната искова молба е постъпил такъв от ответника.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
страните писмени доказателства.
Ищецът по насрещните искове - „*******“ АД, ЕИК *******, е направил искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като съдът намира, че такава е необходима
само по въпроси 4 и 5, като вещото лице следва да даде отговор и на допълнително
формулиран въпрос от съда.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените насрещни осъдителни искове от
„*******“ АД, ЕИК ******* срещу З. Р. Д., ЕГН **********.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.10.2022 г. от 10:50 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства с исковата молба.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по въпроси № 4 и 5 от исковата молба,
като вещото лице да отговори и на следния въпрос: Какъв би бил размерът на ГПР, ако в
него се включат и разходите за такса гарант ?, при депозит в размер на 450лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Любомир Бонов Бонев.
1
Вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове за о.с.з. след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изслушване на ССчЕ по въпроси 1, 2 и 3 от
исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК с искане да
се признае за установено, че З. Р. Д. не дължи на „*******“ АД, сумата от 624,19 лева,
представляваща гаранция по Договор за кредит № Д*******/22.11.2021 г., поради
нищожност на клаузата, предвиждаща заплащането на сумата, поради накърняване на
добрите нрави, заобикаляне на закона и неравноправност по чл. 143, ал. 2 т.5 и т.19 ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит
„Екстра“ № Д*******/22.11.2021 г., сключен с „*******“ АД, съгласно който на ищцата е
бил предоставен кредит в размер на 1000 лева при ГПР 49,70 % и ГЛП 36 %, със срок на
договора 7 месеца, като е следвало да се върне сума в общ размер на 1210 лева. Съгласно
Договора ищцата следвало да заплати също и сума за гаранция в размер на 624,19 лева,
разпределена на 7 месечни вноски, всяка от които в размер на 89,17 лева, платими наред с
лихвата и главницата. Така общото задължение по кредита възлизало на сумата от 1834,19
лева. Ищцата твърди, че не дължи сумата от 624,19 лева и счита, че същата е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД, че е сключена при неспазване нормите на чл. 22 ЗПК и чл.
143, ал. 1 ЗЗП. Счита, че претендираната сума накърнява добрите нрави, както и че така се
стига до нееквивалентност на престациите, до злепоставяне интересите на ищцата с цел
извличане на изгода. Сочи също, че клаузата предвиждаща заплащане на процесната сума е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП - т.к. претендираната сума надвишава ½ от
усвоената сума по кредита; чл. 143, т.5 ЗЗП – т.к. е необосновано висока. Твърди също и че с
тази клауза се заобикаля чл. 33, ал.1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Във връзка с последното счита
и че уговореният ГПР не е действително прилаганият, което сочи, че представлява
заблуждаваща търговска практика. При тези твърдения моли съда да признае за установено,
че не дължи процесната сума. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът признава, че страните се
намират в облигационни отношения по договор за кредит. Твърди, че при сключване на
договор, ищцата е имала възможност да избере дали да предостави обезпечение по кредита
или не. Сочи, че ищцата избрала да предостави обезпечение като сключи допълнителен
договор с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител. На 22.11.2021 г. ищцата
сключила договор за предоставяне на поръчителство с „*********“ ООД, съгласно който
въпросното дружество се задължило да отговаря солидарно с ищцата, за което пък ищцата
поела задължение да заплаща на въпросното дружество възнаграждение, като се съгласила
към месечната й погасителна вноска по договора за кредит, да бъде включена и съответната
сума за гаранция. Освен това, ответникът бил овластен от„*********“ ООД да получава
суми по изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство. Поради изложеното и
доколкото се касае за самостоятелен договор, ответникът счита, че процесната сума не
следва да се включва към разходите по потребителския кредит. Моли за отхвърляне на
предявения иск.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с
искане да се постанови решение, с което ответникът по насрещния иск да бъде осъден да
заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 827,51 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д*******/22.11.2021 г., сумата от 150,00 лева
– договорна лихва за периода от 22.01.2022 г. до 22.06.2022 г., сумата от 13,71 лева,
2
представляваща законна лихва за забава за периода от 23.01.2022 г. до 23.05.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
В насрещната искова молба се твърди, че ответницата е кандидатствала за получаване
на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като в резултат на подадена заявка,
представител на ищцовото дружество се свързал с ответницата по телефона и същата
потвърдила самоличността си и желанието си да получи кредит в размер на 1000 лева. След
одобрение до електронната поща на ответницата бил изпратен електронен формат на
договор за кредит от разстояние, като ответницата потвърдила сключването на договора чрез
изпратения от ищеца линк за потвърждение. Развиват се подробни съображения в насока, че
електронното изявление представлява електронен документ, както и че последният е
подписан при спазване изискванията на ЗЕДЕУУ. Твърди се също, че на ответницата е
предоставена и преддоговорна информация, че същата се е запознала и приела ОУ. Общият
размер на задължението по договора за кредит сочи, че възлиза на сумата от 1834,19 лева,
платима на седем месечни вноски за периода от 22.12.2021 г. до 22.06.2022 г. Сочи също, че
ответницата е извършила пълно плащане на първата вноска /с падеж 22.12.2021 г./ и
частично на втората вноска /с падеж 22.01.2022 г./, като задължението било погасено по
правилата на чл. 76 ЗЗД. Излага, че към момента на предявяване на насрещната исковата
молба са падежирали вноските платими на 22.01.2022 г., 22.02.2022 г., 22.03.2022 г.,
22.04.2022 г. и 22.05.2022 г., с оглед на което развива и съображения за дължимост на лихва
за забава. При тези твърдения претендира заплащане на главница в размер на 827,51 лева,
договорна лихва в размер на 150 лева за периода от 22.01.2022 г. до 22.06.2022 г. и 13,71
лева – лихва за забава за периода 23.01.2022 г. до 23.05.2022 г. Претендира и разноски за
производството.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по насрещния иск, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Развива съображения в насока, че
сключеният договор има характер на потребителски такъв и попада под закрилата на ЗЗП.
Твърди, че договорът е недействителен на основанията предвидени в чл. 22 ЗПК. Излага, че
в договора не са посочени условията, при които следва да се прилага ГПР и ГЛП. Не било
посочено дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Сочи, че не е посочено какви
разходи са включени в ГПР, в това число счита, че не става ясно дали са включени и
разходите за гарант. Излага, че договорът е нищожен на основание чл. 19, ал.4 ЗПК, както и
поради това, че не е посочен действителният размер на ГПР, т.к. в него не била включена
таксата за гарант. Счита, че таксата за гарант следва да се разглежда като елемент от ГПР и
поддържа, че с претендирането й се заобикаля правилото ГПР да не надвишава 5 пъти
размера на законната лихва. В заключение излага, че посочения в договора ГПР не
съответства на действително прилагания. С оглед изложеното аргументира, че клаузата
уреждаща ГПР е нищожна, а от там и целият договор. Твърди, че следва да върне само
чистата стойност, която е получила – 1000 лева. Твърди също, че е платила и сума от 412,02
лева. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва също е нищожна, т.к. надвишавала
трикратния размер на законната лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е
да докаже правния си интерес от предявяване на иска.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно
облигационно правоотношение, което да съдържа валидно уговорена клауза, предвиждаща
заплащане на такса гарант.
В доказателствена тежест на ищеца по насрещните искове:
1/ По чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД - валидно облигационно
правоотношение със соченото в исковата молба съдържание, предоставяне на сумата по
3
кредита, изискуемост на претендираното вземане и неговия размер;
2/ По чл. 240, ал. 2 ЗЗД - наличието на клауза, предвиждаща заплащане на договорна
лихва и нейния размер;
3/ По чл. 86, ал. 1 ЗЗД - изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
В доказателствена тежест на ответника по насрещните искове и при доказване на
горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на
22.11.2021 г. между страните е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР договор за кредит
„Екстра“ № Д******* за сумата от 1000 лв., която сума е усвоена от З. Р. Д..
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4