Р
Е Ш Е Н И Е
№
51
гр. Разград, 17.07.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 45 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е жалба от „Банка ДСК“ ЕАД – София против Решение № 34/26.02.2020 г., постановено по АНД № 885/2019 г. по описа на Разградския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № В - 0050502/14.10.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите. С потвърденото наказателно постановление на основание чл. 45 от Закона за потребителския кредит на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се подробни съображения в подкрепа на сочените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Ответникът
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разградската окръжна прокуратура дава заключение, че не са налице сочените
касационни основания и решението следва да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, оплакванията и възраженията на
страните, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно
решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че по
повод потребителска жалба вх. № В-03-1474 от 30.07.2019 г. за
неправомерни действия на „Банка ДСК“ ЕАД на 08.08.2019 г. служители от РД
на КЗП, звено Разград извършили проверка в клона на банката в гр. Разград, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий“ № 19. Изискали произволен договор, при което им бил
представен Договор за кредит за текущо потребление от 09.07.2019 г. за
сумата от 3850 лв. със срок на издължаване от 36 месеца. При проверка на приложените
към договора документи било установено, че кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД – София е изискал
заплащане на такса в размер на 20 лв., която е включена в погасителния план на
позиция 0, дължима на 09.07.2019 г. В приложение № 3 към договора е описано действието,
за което се събира таксата - „Оценка на платежоспособност и платежоготовност на
клиента, съдлъжниците и поръчителите (проверки в публични регистри, изготвяне
на рейтинг, включително въз основа на източника на доходи) в зависимост от
размера на искания кредит“. Резултатите от проверката били отразени в
Констативен протокол № К-2668443/08.08.2019 г.
На 10.09.2019 г. на дружеството бил съставен Акт №
К-0050502 за установяване на административно нарушение по чл. 10а ал. 2 ЗПК. В
акта е отразено, че доколкото изисканата такса за разглеждане на искане и
одобряване на кредит е индивидуализирана за конкретния договор и се събира само
при подписване на договора, то тя се явява такса, свързана с усвояване и
управление на договора.
Въз
основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно
постановление.
С оспореното решение въззивната инстанция е потвърдила
наказателното постановление с мотиви, че АУАН и НП са съставени в предвидените
срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемата форма и съдържание.
Приел е, че констатираното административно нарушение осъществява състава по чл.
10а, ал. 2 ЗПК и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на търговеца.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 НПК.
Съгласно
чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит.
Съгласно
чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
А в
чл. 10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит.
В
разглеждания случай „Банка ДСК“ ЕАД
е събрала от потребител сумата от 20 лв., която е била платена в деня на
сключване на договора за потребителски кредит, нейният размер е в зависимост от
размера на кредита и е събрана за оценка на платежоспособността и
платежоготовността на клиента. Тези факти обосновават извод, че тя е за
действие, свързано с усвояване и управление на кредита, което е нарушение на
ограничението по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както правилно са приели и наказващият
орган, и въззивният съд. Определеното наказание е в
минималния размер по чл. 45, ал. 1 ЗПК и отговаря на тежестта на извършеното
нарушение.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, че събраната
такса е за разглеждане на искане и одобряване на кредит, която е част от
общия разход по кредита и не е свързана с управлението му. В съответствие с чл.
10а, ал. 4 ЗПК кредиторът е определил, че разглежданата такса е дължима за
оценка на платежоспособността и платежоготовността на клиента. Тази оценка не е
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а задължение на кредитора,
предвидено в чл. 16 ЗПК, преди сключване на договора за
кредит да оцени кредитоспособността на потребителя. Това е действие, свързано с
преценката на условията за отпускане на кредита, респ. свързано е с основната
престация на кредитора по договора - да предостави исканата парична сума. Таксата
се събира след подписването на договора и е част от задълженията по
погасителния план. Следователно, представлява такса по усвояване на кредита.
Касационната
инстанция не намира районният съд да е допуснал процесуални пороци. Доводът за
нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН е неотносим към доказателствената дейност на
въззивната инстанция. Посочената разпоредба задължава наказващият орган да
извърши разследване на спорните обстоятелства, което в случая не е било
необходимо. Страните не спорят по фактите. Спорът е относно правната същност на
събраната такса и той е правилно разрешен в обжалваното решение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 34/26.02.2020 г., постановено по АНД № 885/2019
г. по описа на Разградския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/