Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………../…………………2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
втори състав, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
участието на секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдия Чолакова адм. дело № 695 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във вр. с чл. 112, ал. 1,
т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
Производството е образувано по жалба
на А.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***, против Експертно решение /ЕР/ № 0137 от
зас. № 026 от 10.02.2022 г. издадено от НЕЛК - София, Специализиран състав по
Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е отменено ЕР
№ 2751 от зас. № 125 от 22.10.2021 г., издадено от Първи състав на ТЕЛК
„Общи заболявания“ към МБАЛ „Света Анна“
в частта по оценката на работоспособността и е определена оценка за
трайно намалена работоспособност от 100,0% без чужда помощ. Жалбоподателят,
чрез служебния си защитник адв. Лилия П., счита че решението на НЕЛК е прието в
нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че при постановяване на
решението НЕЛК не е съобразил Наредбата за медицинска експертиза. Излагат се
доводи, че НЕЛК е следвало да обоснове причините за завишаване на процента на
трайна загуба на трудоспособност, както и се твърди, че ТЕЛК, съответно НЕЛК е
следвало да се произнесе относно възможността да ползва чужда помощ. Отправя се
искане съдът да измени решението и да му присъди чужда помощ, тъй като
жалбоподателят се затруднява при изпълнение на ежедневните си задачи. Моли
преписката да се върне за ново разглеждане на НЕЛК – София и отправя искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът – НЕЛК – София не се представлява и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, становищата на страните и след задължителната проверка по
чл.146 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на жалбата:
Видно от представен документ за
доставяне на л. 14 от делото Решението е връчено на жалбоподателя на 11.03.2022
година. Жалбата е подадена на 23.03.2022 г., в законоустановения преклузивен
срок съгласно
чл.149,ал.1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспорения акт имаща правото
и интереса да го оспорва, поради което е допустима.
По
основателността на жалбата:
Съобразно петитума на жалбата и
разпоредбата на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето, предмет на настоящото
производство е ЕР № 0137 от зас. №026 от 10.02.2022 г. издадено от НЕЛК,
Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е отменено ЕР № 2751 от зас. № 125 от 22.10.2021 г.
издадено от Първи състав на ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ „Света Анна“-Варна
в частта по оценката на работоспособността и е определена оценка за трайно
намалена работоспособност от 100,0% без чужда помощ.
С оспореното решение на НЕЛК е
определен 100% трайна загуба на работоспособност без чужда помощ, с водеща
диагноза: „Глотис“ и придружаващо общо заболяване „Са на ларинкса ст. пост
химиотерапия с метастази в бял дроб. Двустранна пулмофиброза, късни последици
на ТБК с ХДН 1 ст. двустранни пулмонални метастази.“. Посоченото решение на НЕЛК е постановено по
повод оспорване на решение на ТЕЛК при МБАЛ „Света Анна“ – Варна № 2751/22.10.2021
г., с което е определен 50% трайна загуба на трудоспособност с водеща диагноза
„Глотис“ и придружаващо общо заболяване „Карцином на Ларинкс Т1 № Мо. Състояние
след биопсия /м. 10.2016 г./ ХТ и лъчетерапия. Състояние след инфилтративна ТБК
на бял дроб /2016 г. и 2018 г./. Оспореното решение е издадено въз основа на
представените с медицинското досие документи, с позоваване на разпоредбата на
чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройство и организация на работата на органите
на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи /ПУОРОМЕ/.
Установява се , че с предходно ЕР № 1966
от зас.№ 102/15.07.2019 г. издадено от ТЕЛК за общи болести І-ви състав на
жалбоподателя е определена оценка на работоспособността 100% без чужда помощ, с
посочена водеща диагноза: „други вродени костно-мускулни деформации“ и общо
заболяване „Злокачествено новообразувание на ларинкса“ Посоченото експертно
решение е било със срок на действие до 01.07.2021 г., което е наложило
издаването на последващото решение на ТЕЛК, което е оспорено пред НЕЛК. Следва
да се посочи, че в по-предходно решение на ТЕЛК на жалбоподателя е била
определена оценка на работоспособността/вида и степента на увреждане от 100%
без чужда помощ.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваният административен акт е
постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето
във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) орган, в
установената от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма и при спазване на
административно-производствените правила. Решението е взето от специализиран
състав по неврологични, УНГ и ССЗ болести, определен съобразно водещата
диагноза съобразно изискването на т. ІІІ по Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ,
в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на
работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Спазено е и
изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима
лекари заедно с неговия председател.
Спорен между
страните по делото е въпросът има ли лицето потребност от чужда помощ или не.
От медицинското досие на
жалбоподателя се установява, че водещата диагноза /по-тежкото заболяване/ е
Глотис. Същевременно жалбоподателят страда и от неинсулинов захарен диабет.
Потребността от чужда помощ
представлява компонент на експертизата на трайно намалената работоспособност
/вид и степен на увреждане по силата на чл. 61, ал. 1, т.
2 и ал. 2, т. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/.
Съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ при степен на трайно
намалена работоспособност /степен на увреждане/ над 90 на сто ТЕЛК и НЕЛК се
произнасят и по потребността от чужда помощ, като чужда помощ се определя на
лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на
ежедневните си потребности. В разглеждания случай с ЕР на ТЕЛК №2751/22.10.2021
г. е определена 50 % трайно намалена трудоспособност, с оспореното решение НЕЛК
е отменил тази част на решението на ТЕЛК и на жалбоподателя е била определена
100% ТНР без чужда помощ. Мотиви, обосноваващи отказа да бъде определена чужда
помощ съставът на НЕЛК не е изложил в оспореното ЕР. Това обстоятелство до
голяма степен е обусловило обжалването му, като жалбоподателят е изложил своите
аргументи относно необходимостта от чужда помощ, предвид невъзможността сам да
се обслужва. Тези негови твърдения намират опора и потвърждение в представените
с медицинското досие документи – медицински направления, етапни епикризи и
други. Безспорно е, че в процесното ЕР на НЕЛК не се съдържат никакви
аргументи, че заболяванията, посочени в него, не обуславят нужда от чужда
помощ. Липсват мотиви, от които да става ясно, дали е направена преценка за
това, в състояние ли е освидетелстваното лице да се обслужва самостоятелно при
задоволяване на ежедневните си потребности. Липсата на мотиви препятстват настоящата инстанция да осъществи контрол за
законосъобразност на експертното решение, поради което същото следва да бъде
отменено.
В допълнение следва да се отбележи
също, че според настоящия съдебен състав под „ежедневни потребности” по см. на
чл. 68, ал. 2 от НМЕ в никакъв случай не трябва да се разбират само „битови”
потребности, т.е. свързани единствено с хранене, хигиенни навици и т.н., а
означава всякакви потребности на лицето, водещи до повишаване качеството му на
живот и социална интеграция, в т.ч. придвижване извън дома с или без обществен
транспорт, пазаруване, посещаване на учреждения и др., които обаче
жалбоподателят, предвид здравословното си състояние, не е в състояние сам да
задоволи.
Съобразно чл. 62 от приложимата към
момента на издаване на оспореното решение редакция на Наредба за медицинската
експертиза - видът и степента на
увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз
основа на представената медицинска документация, обективираща степента на
увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при
необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен
клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Позовавайки
се формално на възможността на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕ за издаване на решение
въз основа на документи, административният орган нарушава един от
най-съществените принципи на административното производство, а именно този на
чл. 9, ал. 2 от АПК да установи обективната истина, чрез правилата на
служебното начало, като събира всички необходими доказателства, дори и когато
липсва искане за това. Този формализъм нарушава съществено правата на
засегнатите лица, които следва да бъдат подпомагани поради страданията,
причинени им от болестите, от които страдат, и влияе косвено върху правилното
реализиране на социалната политика на държавата.
От всичко изложено се налага изводът, че обжалваното
експертно решение е издадено без да се съобразят всички факти и обстоятелства
от значение за случая и без да са използвани всички
административно-производствени възможности, дадени от приложимите нормативни
актове – ЗЗ, НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, за прецизиране и правилно на решаване на
въпроса – дали при определената пожизнено 100% трайно намалена
работоспособност, жалбоподателят А.М. се нуждае и от чужда помощ или не.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата се явява
основателна, а обжалвания административен акт в оспорената му част, като
незаконосъобразен, следва да бъде отменен, като преписката, на основание чл.
173, ал. 2, предл. 2 от АПК, бъде върната на НЕЛК – София, Специализиран състав
по Неврологични, УНГ и ССЗ, за ново произнасяне, посредством изготвяне на нова
експертна оценка жалбоподателя М. и ново произнасяне относно необходимостта му
от чужда помощ, като при това следва да се направи мотивирана преценка, в
състояние ли е същият да се обслужва самостоятелно при задоволяване на
ежедневните си потребности, като се вземат предвид представените по делото и
приети като доказателства епикризи, издадени на жалбоподателя.
Служебно назначеният защитник на жалбоподателят е направил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. Редът за изплащане на правна помощ е
уреден в глава седма на Закона за правната помощ, като съгласно норма на чл.
38, ал. 1 видът и количеството на извършената
дейност се удостоверяват с писмен отчет на адвоката по образец, утвърден от
НБПП, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба адвокатският съвет
проверява и заверява отчета на адвоката, предоставил правна помощ, и предлага
размер на възнаграждението съобразно вида,
количеството и качеството на оказаната правна помощ в рамките на наредбата по
чл. 37, ал. 1. По делото не е представен заверен
отчет за свършената работа от страна на адв. Лилия П., поради което и искането
не може да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд,
гр. Варна, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Р.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П., против ЕР № 0137 от зас. № 026 от
10.02.2022 г., издадено от НЕЛК - София, Специализиран състав по Неврологични,
УНГ и ССЗ, с което е отменено ЕР № 2751
от зас. № 125 от 22.10.2021 г., издадено от Първи състав на ТЕЛК „Общи
заболявания“ към МБАЛ „Света Анна“ в
частта по оценката на работоспособността и е определена оценка за трайно
намалена работоспособност от 100,00% без чужда помощ.
ВРЪЩА преписката
на Национална експертна лекарска комисия – НЕЛК за произнасяне съобразно
указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен
съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: