№ 8393
гр. София , 26.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20211110136710 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „ПКБ” ЕООД срещу КЛ. М. Й. за суми, дължи въз основа на договор за
потребителски кредит от 31.01.2018 г. и споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги към него, включително сумите: 2415,92 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 372,47лева – лихва за забава върху възнаграждението за периода от
15.08.2019 г. до 23.06.2021 г., както и 161,72 лева– лихва за забава върху възнаграждението
за периода от 27.03.2018 г. до 15.08.2019 г.
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и издава заповед, освен когато искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както и в хипотезата, когато се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
При извършване на преценка за нищожност на клаузите от процесния договор за
потребителски кредит, допълнителното споразумение към него и общите условия към тях,
регламентиращи задължението за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги, съдът констатира, че същите са нищожни, като съображения за това са следните:
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.
Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото,
поради това че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната сделка или клауза,
тоест последните не пораждат предвидените с тях правни последици. Противоречащи на
добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния
вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата,
използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския
и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи
цени, използване на недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
1
на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се
използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на другата страна
неизгодно условие. В процесния случай заявителят е икономически по-силната и по-
подготвена за участие в съответния тип сделки страна, доколкото извършва същите по
занятие. Размерът на възнаграждението за пакета от допълнителни услуги, уговореното в
негова полза и в тежест на финансово по-слабата страна, е необосновано висок и
несъразмерен с услугите, които е предвидено да бъдат предоставени. Същият възлиза на
2520,96 лева, при условие че сумата, която е дадена в заем е 2100 лева. Срещу него КЛ. М.
Й. е получила не реална, а потенциална възможност за ползване на съответни услуги,
доколкото в общите условия към договора за потребителски кредит е предвидено, че
допълнителните услуги могат да бъдат ползвани при желание от нейна страна, но и при
други допълнителни условия и след като кредиторът даде съгласието си за това, а не
единствено по волята на кредитополучателя. С оглед на тези съображения настоящият
състав намира, че уговорката, с която КЛ. М. Й. е поела задължение да заплати в полза на
„ПКБ” ЕООД възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Клаузите, предвиждащи задължение за длъжника да заплати възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги, са нищожни и по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Съгласно тази
норма неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. В чл. 143 ЗЗП е посочено общо правилно, въз основа на което да бъде
преценено дали дадена клауза от потребителски договор е неравноправна, като е
предвидено, че такава е клауза в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Освен това са изброени
и отделни хипотези, при които е налице неравноправност на клаузи в потребителски
договори, като изброяването е неизчерпателно. Според чл. 145, ал. 1 ЗЗП неравноправната
клауза в договор с потребител се преценява като се вземат предвид видът на стоката или
услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи. Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално - чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Според чл. 146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи
условия. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не обосновава извод, че всички клаузи са договорени
индивидуално. В настоящия случай, както в договора за кредит, така и в допълнителното
споразумение е посочено, че неразделна част от тях са общите условия на ищеца към
договор за потребителски кредит, като в споразумението е препратено към изискванията,
описани в общите условия относно ползването на услугите по пакета от допълнителни
услуги. Поради това съдът приема, че клаузите, регламентиращи възникването на
задължението за заплащане на възнаграждение и условията за това, са били предварително
едностранно изготвени от кредитора и не са индивидуално договорени.
След като КЛ. М. Й. е потърсила финансиране от „ПКБ“ ЕООД, вземайки заем от
2100 лева, то очевидно е била в неизгодно финансово състояние и възлагането на
допълнително задължение от 2520,96 лева, независимо дали доброволно или принудително,
противоречи на принципа на добросъвестност в гражданския оборот. Освен това в
допълнителното споразумение е предвидено, че това задължение става изискуемо при
подписването му. Тоест, предвидено е длъжникът да заплати сумата 2520,96 лева
независимо от обстоятелствата дали ще ползва услугите по пакета от допълнителни услуги
или не, както и независимо колко услуги ще ползва. Тази уговорка е във вреда на
потребителя и води до облагодетелстване на кредитора, който може да не предостави
каквато и да е услуга срещу получаването на сумата. Следва да бъде добавено също, че
предвидените в общите условия начин и изисквания за ползването на допълнителните
2
услуги по отлагане на вноски, намаляване на вноски и промяна на падежа на вноски, не
дават възможност за ползването им единствено по волята на кредитополучателя, а
предоставят право на кредитора да направи преценка за това, доколкото в крайна сметка е
предвидено, че ползването им следва да стане след сключване на допълнително
споразумение, тоест след като кредиторът одобри отправеното искане за ползване на услуги.
С оглед на тези съображения съдът намира, че обсъжданите клаузи, регламентиращи
задължението за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, са във
вреда на КЛ. М. Й. и водят до значително неравновесие между нейните правата и
задължения и тези на дружеството-кредитор. Поради това се явяват неравноправни по
смисъла на общото правило на чл. 143 ЗЗП и съответно нищожни на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП.
Доколкото клаузите, с които е предвидено задължение за заплащане на
претендираното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, са нищожни, се налага
извод, че същите не са породили предвидените с тях правни последици и съответно, че за
КЛ. М. Й. не е възникнало задължение за заплащане на това възнаграждение и на
претендираните върху него лихви за забава.
Предвид горните съображения настоящият състав намира, че заявлението по чл. 410
ГПК на „ПКБ” ЕООД следва да бъде отхвърлено в частта по претенциите за сумите 2415,92
лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 372,47лева – лихва за
забава върху възнаграждението за периода от 15.08.2019 г. до 23.06.2021 г., както и 161,72
лева – лихва за забава върху възнаграждението за периода от 27.03.2018 г. до 15.08.2019 г.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
„ПКБ” ЕООД срещу КЛ. М. Й. в частта по претенциите за сумите 2415,92 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 372,47лева – лихва за забава
върху възнаграждението за периода от 15.08.2019 г. до 23.06.2021 г., както и 161,72 лева –
лихва за забава върху възнаграждението за периода от 27.03.2018 г. до 15.08.2019 г.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.
Препис от заявлението да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3