РЕШЕНИЕ
№ 13458
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110101863 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. И.
К. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.
Предявени са четири обективно кумулативно съединени осъдителни иска, както
следва: 1/ иск по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 12
000 лева (дванадесет хиляди лева) частично от сумата от 24 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди причинените й болки и страдания, вследствие на
процесното ПТП от 31.10.2021 г., ведно с дължимата се върху тази сума законна лихва,
считано от датата на увреждането - 31.10.2021 г. до окончателно погасяване; 2/ иск по
чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 639,74 лева
(шестстотин тридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, за сторени в резултат на
процесното ПТП от 31.10.2021 г. разходи за медицински услуги и медикаменти, ведно
със законна лихва, считано от датата на изтичане на срока по чл. 409 от КЗ - 07.04.2022
г. до окончателното погасяване; 3/ иск по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД за сумата от 581,86 лева (петстотин осемдесет и един лева и осемдесет и шест
стотинки лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи от загуба на трудово възнаграждение в резултат на процесното ПТП
от 31.10.2021 г., ведно с дължимата се върху тази сума законна лихва, считано
от датата на изтичане на срока по чл. 409 от КЗ – 18.12.2022 г. до окончателното
погасяване и 4/ иск по чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ вр. чл. 380 КЗ за сумата от 600 лева
(шестстотин лева), представляваща сторени разноски във връзка с предявяването на
претенция по чл. 493, ал. 1, т. 1 - 3 КЗ, ведно е дължимата се върху тази сума законна
лихва, считано от датата на изтичане на срока по чл. 409 от КЗ - 07.04.2022 г. до
окончателното погасяване.
Ищцата М. И. К. твърди, че на 31.10.2021 г., около 14.30 ч. в гр. София, на ул. Ас
С.ов в района с кръстовището с ул. Проф. д-р И. , е настъпило пътнотранспортно
произшествие, в което е пострадала в качеството си на пешеходец. Сочи се, че на
1
посочените дата и час л.а. марка „БMB“, с peг. №, управляван от И. М. П., се е движил
по ул. Акад. Б с посока на движение от ул. Пр., като в района на кръстовището с ул.
Проф. д-р И. , при извършване на маневра завИ.е наляво, поради движение с
несъобразена с характера и интензивността на движението скорост, излиза извън
пътното платно вдясно и блъска движещата се по тротоарната площ пешеходка М. К..
Произшествието било посетено от органите на полицията, за което бил съставен
документ. Твърди се, че в резултат на описаното ПТП пострадалата М. К. получила
телесни увреждания, както следва:
- травматичен оток в тилната част на главата;
- данни за контузия на опорно-двигателния апарат в областта на шията;
- контузии и охлузвания в задната част на дясната хълбочна област и в лявата
хълбочно-поясна област;
- контузии на дясното бедро и дясната подбедрица;
- мозъчно сътресение, протекло с нарушение на съзнанието.
След ПТП пострадалата изгубила съзнание и била откарана в център за спешна
медицинска помощ. Проведени били множество изследвания, след което е
била изписана за домашно лечение с предписание за физически и психически
покой за 3 седмици, както и спазване на хранителен режим. Сочи, че в продължителен
период изпитвала интензивни болки, имала общо неразположение, страдала от
главоболие и световъртеж; изпитвала стрес и тревожност; страдала от безсъние;
произшествието се отразило негативно и на нейната психика.
В резултат на инцидента ищцата била принудена да посещава специалист, което
продължавало и към настоящия момент. Първоначално й била поставена диагноза
„Остра стресова реакция", която впоследствие довела до „разстройство в адаптацията“.
Твърди се, че в резултат на процесното ПТП ищцата сторила допълнителни
разходи за медицински услуги и медикаменти в размер от 639,74 лева. Освен това сочи,
че била временно неработоспособна - за периода от 01.11.2021 г. до 11.11.2021 г., в
който период не е получавала обезщетение от НОИ, нито трудово възнаграждение,
поради което твърди, че е пропуснала да реализира ползи в общ размер от 581,86 лева
/7 дни по 83,12 лева/.
Счита, че вина за настъпилото произшествие има водачът на л.а. марка „БMB“, с
peг. № именно - И. М. П.. За процесния автомобил към датата на ПТП била сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответното
дружество. На 17.03.2022 г. била подадена писмена претенция на осн. чл. 380 от КЗ до
ответника, в резултат на което на 11.08.2022 г. по сметка на М. К. постъпила сумата от
1 000 лв. с посочено основание „Застрахователно обезщетение, номер на щета
041116500042022". Срещу определеното обезщетение ищцата подала искане за
преразглеждане на размера му, но застрахователят отказал да промени същия чрез
неговото увеличаване. Счита, че справедливият размер за обезщетяване на
неимуществените вреди на ищцата е 25 000 лева, като с оглед частичното плащане
намира, че непогасеният остатък е в размер на 24 000 лева, като предявява част от него,
а именно – сумата от 12 000 лева.
Сочи, че с допълнителна претенция от 02.12.2022 г. от ответника е претендирано и
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 581,86 лв.,
представляващо пропуснат доход в резултат на временната неработоспособност.
Застрахователят изискал допълнителни доказателства.
Твърди се, че в процедурата по чл. 380 от КЗ М. К. е сторила допълнителни
разноски на осн. чл. 493, ал.1, т.4 от КЗ в размер на 600 лв., които също не били
2
заплатени от застрахователя, поради което претендира в настоящото производство.
С оглед на подробно изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени, ведно със законната лихва да окончателното погасяване на задълженията.
Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва
основателността на предявените искове. Признава факта, че във връзка с депозирана
при него претенция е изплатил на ищцата сумата от 1000 лева, като счита, че с нея е
репарирал изцяло претърпените вреди. Оспорва, че вина за процесното ПТП има само
водачът И. П.. Оспорва, че в резултат на ПТП ищцата е получила всички описани в
исковата молба вреди, както и тяхната продължителност. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като сочи, че липсват доказателства къде
точно е настъпил ударът. Оспорва описания от ищцата механизъм на ПТП. Оспорва
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че
същият е прекомерно завишен. Намира, че в случая се касае за леки увреждания,
предимно охлузвания и натъртвания. Счита, че ищцата е допринесла за продължаване
на оздравителния процес поради отказа й от хоспитализация. Оспорва и предявените
искове за имуществени вреди. Счита, че представените доказателства за извършени
разходи не установяват такива, свързани с процесното ПТП. Оспорва претендираните
лихви, както и началния момент, от който се претендират. Поради тези и останалите
изложени съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска за неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на
деянието е застрахована при ответника, е претърпял процесните неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в претендирания размер, както и че са спазени
изискванията на чл. 380 КЗ.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 06.03.2023 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 13.04.2023 г. без
възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
са отделени фактите, че към процесната дата реализиралият пътното-транспортно
произшествие МПС е бил застрахован при ответника по застраховка Гражданска
отговорност, като процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие
на договора, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е получил
регресна покана, въз основа на което е заплатил на ищцата сумата от 1000 лева.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на
водача, налице ли е съпричиняване, както и размера на вредата.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на процесния автомобил, участвал в
ПТП, приетото по делото Наказателно постановление № 21-4332-023391/16.11.2021 г. и
заключението по САТЕ.
3
От показанията на свидетеля И. М. П. – водач на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ,
се установява, че ПТП е настъпило в кв. Студентски град в София. Свидетелят сочи, че
навлизайки в завой на ляво, подал повече газ с цел да се предпази някой да не му
отнеме предимството, поради което колата поднесла. В същото време видял автобус,
който захождайки за завоя на дясно, минал през осевата линия, поради което натиснал
спирачката и завъртял волана максимално, за да избегне удар с автобуса. Сочи, че
изгубил контрол над колата и се качил върху бордюра, където ударил преминаващата
пешеходка. Сочи, че не гледал към тротоара. Предните две губи на автомобила били
върху тротоара, а задните две били останали на пътя. Не могъл да си отвори вратата на
колата, за да слезе, поради което излязъл през прозореца, като тогава за първи път
видял пострадалата пред колата. С неговия спътник отишли до нея, изправили я на
крака и я завели в близкото заведение. След това изчакали органите на полицията и
екип на Спешна помощ.
Показанията на свидетеля се потвърждават и от приетото по делото влязло в сила
Наказателно постановление 21-4332-023391/16.11.2021 г., с което на водача И. М. П. е
наложена глоба за виновното нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно
която разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
Вещото лице по приетата по делото САТЕ, отчитайки събраните по делото
доказателства, потвърждава, че описаният от свидетеля механизъм е възможният такъв
за настъпване на процесното ПТП, като сочи, че процесното ПТП е настъпило върху
дясната тротоарна площ, считано по посоката на ориентация на лек автомобил „БМВ“.
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в причинна връзка с удара от процесното ПТП на ищцата са причинени:
контузия на главата, контузия на таза, оток в основата на тилната област на главата,
при прехода към шията, с диаметър 3-4 см; кръвонасядане, охлузвания и оток в лявата
хълбочно-поясна област, на площ около 15/7 см; кръвонасядане, оток и охлузвания в
задната част на дясната хълбочна област, с дължини от 5 см, до 11 см, на обща площ
около 12/6 см; оток и кръвонасядане в горната трета на дясното бедро, по страничната
повърхност, на площ около 14/11 см; оток и кръвонасядане по задната повърхност на
дясната подбедрица, в долната трета, на площ около 7/7 см; оток и кръвонасядане по
гръбната повърхност на дясното ходило, близо до външния му ръб, с размери 4/3 см.
При тези факти съдът намира иска за доказан по основание. При определяне на
размера му съдът съобразява фактите, установени от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, съдебно психолого-психиатрична експертиза и събраните
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Й.ка Д К. и А Ч, касаещи
интензивността на болките и степента на възстановяване.
Съгласно заключението на СМЕ, получените травматични увреждания са
мекотъканни, за възстановяване от които е необходим период от около две-три
седмици, поради което К. следва да е напълно възстановена от тях към момента на
изготвяне на експертоното заключение. Отчетено е, че времето за възстановяване при
оток е от порядъка на 3-5дни. Времето за възстановяване при охлузвания е 7-15 дни, а
при кръвонасядания е 2-3 седмици. Всички описани травматични увреждания се
възстановяват, без да оставят следи (белези). В конкретния случай вещото лице е
отбелязало, че болката при мекотъканните травми е с лек до среден интензитет, като
4
същата е най-силна непосредствено след травмата и постепенно намалява по
приключване на възстановителния период. По време на възстановителния процес е
възможно да се усеща лека болка и дискомфорт, която не е с постоянен характер, а при
въздействие върху засегнатата област.
Установява се, че освен болка, ищцата е търпяла и битово неудобство от
причинените травматични увреждания. От показанията на свидетелката Й.ка К. –
майка на ищцата, се установява, че възстановителният период на физическите
наранявания продължил повече от месец, около 40 дни. Тъй като М. К. е активно
спортуващ човек, инцидентът се отразил негативно върху обичайната й активност, тъй
като не била в състояние да извършва никакви спортни дейности, което й се отразило
тежко. Имала постоянни болки в главата, гадене, не понасяла светлината. През първите
две седмици единствено лежала и не ставала от леглото. Страхувала се да излиза навън
и да остава сама. Психически също изживяла тежко инцидента, не могла да спи, будела
се нощем. Приемала болкоуспокояващи заради кръвонасяданията по тялото си.
Потърсили специализирана помощ, като с нея работил психиатър повече от 2 месеца.
На следващия ден от инцидента направили ЯМР на глава, както и други изследвания.
От показанията на свидетеля А Ч – приятел на ищцата, се установява, че
понастоящем ищцата работи това, което е работила и по време на инцидента -
консултантска дейност. Сочи, че през първите два месеца не могла много да работи с
дигиталните средства, съответно това въпрепятствало работата й в някаква степен. Към
момента на инцидента имала два месеца на това работно място. Първите две седмици
на практика не могла да работи под никаква форма, след това започнала да работи с
документи и елементарна база данни. Впоследствие навлизала повече в същината на
работата, но с повече почивки. Първият месец след инцидента, който прекарала във
Варна, ищцата не излизала навън, а през втория месец, в който била в София,
започнала да излиза със свидетеля с колата. След тези два месеца започнала да излиза с
кола, само когато трябва да ходи на работа. Избягвала да излиза от вкющи, като дори и
понастоящем, когато излизала, искала да бъде придружавана и да не излиза сама.
Спряла да ходи на барове, дискотеки и други по-шумни и социално ангажиращи среди,
като ограничила и социалните си контакти.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и
кореспондиращи с останалите събрани в производството доказателства, като отчита
вероятната заинтересованост от изхода на делото по смисъла на чл. 172 ГПК по
отношение на свидетелката Й.ка К..
От заключението по приетата съдебно психоло-психиатрична експертиза се
установява, че след произшествието и като непосредствен продукт на това събитие при
ищцата са се разгърнали интензивни предимно емоционални, но също и когнитивни и
поведенчески прояви. Сочи се, че клиничните и психологични прояви, описвани
анамнезно, регистрирани при специализирани прегледи и потвърдени и при
освидетелстването на лицето, типично могат да бъдат вградени в диагноза F43.0 -
Остра стресова реакция, която е в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Отчетено е, че след описаната Остра стресова реакция при М. К. характерно се е
разгърнало F43.1 - Посттравматично стресово разстройство, което е било в изразена
клинична интензивност в рамките на няколко месеца. Вещите лица сочат, че по-
съществената страна на това Посттравматично стресово разстройство е, че и към
момента на освидетелстването на ищцата се намират следи от предходните
преживявания, за които следи трудно може да се прогнозира окончателен срок на
отзвучаването им. Както при всяко травматично събитие, следите от такова събитие
остават като трайно преживяване у индивида и в зависимост от адаптивните
възможности на този индивид те могат да бъдат надживени или да преминат в друг вид
5
разстройство - F62.0 Трайна промяна на личността след катастрофални преживявания.
Съдът кредитира приетите по делото експертни заключения, като намира същите
за обективни и компетнетно изготвени.
При тези факти и при условията на чл. 52 ЗЗД съдът приема, че справедлив размер
за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди е 8000 лв. За да
стигне до този извод съдът отчита на първо място фактите, сочещи на преживяна
физическа и психическа травма и съпътстващите ги отрицателни преживявания /болка,
уплаха, физически дискомфорт, промени в живота, свързани със намаляване на
спортната активност на лицето, загуба на социални контакти, избягване на социално-
ангажиращи мероприятия, въздържане от излизане от вкъщи и сама/ - ищцата е
взимала болкоуспокояващи, изпитвала е дискомфорта на травматичните увреждания и
нуждата от чужда помощ. Съдът отчита, че преживените негативни емоционални и
психологически преживявания са с по-голям интензитет в конкретния случай с оглед
заключението на приетата комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза,
сочеща на следи от преживяното у ищцата около година и половина след събитието без
ясна прогноза за окончателното им преминаване.
Същевременно прилагането на критерия на справедливостта изисква съдът да
съобрази и фактите, свързани с благоприятната прогноза относно травматичните
физически увреждания – съгласно заключението на СМЕ всички получени
травматични увреждания се възстановяват, без да оставят следи (белези) за период от
около 2-3 седмици. Не се установи на ищцата да е причинена твърдяната по-сериозна
травма – „Мозъчно сътресение“, като в тази връзка заключението по СМЕ отчита, че от
ксерокопие на Лист за преглед на пациент № 34470/31.10.2021 г., УМБАЛ „Св. Анна“
(лист 13 от делото) е поставена диагноза „Мозъчно сътресение“, като за изясняване на
състоянието за К. е поискана консултация с неврохирург. При тази консултация със
специалист (лист 14 от делото) е изразено съмнение за наличие на мозъчно сътресение
(„... Дг/ Обс. Мозъчно сътресение...“), като предвид отказа на ищцата да бъде
хоспитализирана, диагнозата „Мозъчно сътресение“ не е потвърдена. Следва да се
вземат предвид и показанията на свидетеля Чолчев, че два месеца след инцидента
ищцата вече е имала пълен работен капацитет, поради което процесното ПТП не й се е
отразило трайно по отношение на професионалното развитие.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на увреденото лице: Според общия правен принцип
виновният причинител на вреди е длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение само
за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото му поведение. Когато и
поведението на водача на увредения автомобил е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, е налице съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт,
който се определя единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а
не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. За да е
налице съпричиняване обективно е необходимо за настъпването на вредите да са
допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е
част от общия верижен процес на увреждането. В този смисъл е задължителната за
съдилищата практика – напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК.
В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице
съпричиняване от страна на увреденото лице за получените увреждания. Ответникът
не сочи с какво конкретно ищцата е допринесла за настъпването на вредите, като
единствено твърди, че не е ясно къде точно е настъпил ударът. По делото категорично
се установи, че ударът е настъпил на тротоара, а не на пътното платно – в този смисъл
са показанията на водача И. М. П., както и заключението на притетата САТЕ. От
6
заключението на САТЕ се установява още, че пешеходката се е движила върху
тротарната площ, непосредствено преди удара и не е имала възможност да избегне
съприкосновението, тъй като навлизането на лекия автомобил върху тротоара е имало
внезапен характер за нея.
По делото не се събраха доказателства, за противоправно поведение от страна на
ищцата при движението й върху тротоара, където съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДвП са
длъжни да се движат пешеходците. Ответникът, носещ тежестта, не доказа твърдения
факт, от който черпи правонамаляващото си възражение. Направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно, поради което не следва да
бъде уважено.
Поради изложеното съдът счита, че след като бъде приспадната сумата от 1000
лева – заплатена от застрахователя преди образуване на настоящото производство,
предявеният частичен иск следва да бъде уважен в размер от 7000 лева, ведно със
законна лихва върху сумата, която на осн. чл. 409 КЗ вр. чл. 380 КЗ се дължи, считано
от 08.04.2022 г., след изтичане на срока по чл. 405 КЗ. Видно от приетата по делото
застрахователна претенция за заплащане на обезщетение, същата е депозирана при
ответника на 17.03.2022 г. /л. 44 от делото/. Искът следва да бъде отхвърлен за
горницата до пълния размер от 12 000 лева, предявен като частичен от сумата от 24 000
лева.
По иска за имуществени вреди за сторени разходи за медицински услуги и
медикаменти по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на
деянието е застрахована при ответника, е претърпял процесните имуществени вреди в
претендирания размер, както и че са спазени изискванията на чл. 380 КЗ.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
По делото се установи извършеното противоправно деяние, като следва да се даде
отговор на въпроса дължи ли ответникът възстановяване на сторените разходи за
медицински услуги и медикаменти, за които се твърди, че са на стойност 639,74 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ, застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.
По делото са приети 8 фискални бона, една квитанция и фактура, издадени в
периода от 01.11.2021 – 26.11.2021 г. и удостоверяваща разходи за извършени
медицински услуги и закупени медикаменти. Относно това дали разходите са
направени във връзка с процесния инцидент следва да се вземе предвид заключението
по СМЕ, вещото лице по която е съобразило издадените и приети по делото рецепти,
издадени на името на ищцата, както и назначени от лекуващите лекари изследвания.
Отразено е, че във връзка с назначените медикаменти Акутил и Бриека
(„...Rp/Acutil DT 1 (едно) Sit. RP/ Brieka caps 75mg DT 1 S 2x1..“), на лист 31 от делото,
има издаден фискален бон от 11.11.2021 г. (лист 25 от делото), от Аптека
Полимекс гр. Варна /„... Акутил пакс хЗО, 2 бл - 21,84 лв., Бриека капс 75мг 60 капс“
на стойност 13,96 лв. Във връзка с назначения медикамент Фиброзим („..Rp/Fibrozym -
caps N1 S 3x1k - 1 седм. XI к/още 2 седм..“), на лист 32 от делото вещото лице е отчело,
че са представени издадени фискалени бонове от дати 08.11.2021 г. (лист 23 от
делото), от Аптека „Варнафарма М“ /“...Фиброзим стомашно у 1 оп. - 16,63 лв./ и от
26.11.2021 г. (лист 27 от делото), от Аптека Ботика, гр. Варна, /„...Фиброзим капс хЗО -
7
19,40 лв.“/.
Относно представеното доказателство за закупена Бирена мая, вещото лице е
посочило, че няма данни в материалите по делото да е предписана от някой от
лекуващите К. медицински специалисти. Относно същата е отразено, че представлява
общоукрепваща организма хранителна добавка (имуностимулатор и антиоксидант,
източник на витамини от група В, фолиева киселина, пантотенова киселина, ниацин,
минерали и микроелементи - калций, калий, фосфор, желязо, цинк, манган, хром,
селен) и няма пряко отношение към лечението на процесната травма.
Квитанцията, издадена във връзка с изготвянето на СМУ № 420.11/2021 г. на
02.11.2021 г. за сумата от 50 лв., в което са описани подробно наличните по тялото на
К. травми, с печат „Специализиран съдебномедицински кабинет „ул. Здраве№2“, д-р Г
/л. 28 от делото/, е посочено, че се намира в причинна връзка с получените при
инцидента на 31.10.2021 г. травматични увреждания.
По отношение на разхода от 70 лв., направен за провеждане на ехография на
коремни органи, за което е издаден касов бон от 02.11.2021 г. от Национален
онкологичен медицински център (НОМЦ), гр. София, бул. Пловдивско шосе №6 /л. 30
от делото/, вещото лице е посочило, че от материалите по делото не се установява по
каква причина се е наложило провеждането на това изследване, кой лекар го е
назначил, както и какъв е резултатът от проведеното изследване, поради което не може
да се определи причинна връзка между необходимостта от извършването му и
инцидента на 31.10.2021 г. Аналогично е заключението на вещото лице и по
отношение на разхода от 350 лв. за извършена МРТ на главен мозък /л. 29/.
Поради изложеното, може да се направи извод, че в причинна връзка с процесния
инцидент са направени разходи за медицински услуги и медикаменти в общ размер от
121,83 лева, до който размер следва да бъде уважен предявеният иск, ведно със законна
лихва върху сумата, която на осн. чл. 409 КЗ вр. чл. 380 КЗ се дължи, считано от
08.04.2022 г., след изтичане на срока по чл. 405 КЗ. Видно от приетата по делото
застрахователна претенция за заплащане на обезщетение, същата е депозирана при
ответника на 17.03.2022 г. /л. 44 от делото/. Искът следва да бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 639,74 лева като неоснователен.
По иска за имуществени вреди за пропуснати ползи от загуба на трудово
възнаграждение по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на
деянието е застрахована при ответника, е претърпял процесните имуществени вреди в
претендирания размер, както и че са спазени изискванията на чл. 380 КЗ.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
По делото се установи извършеното противоправно деяние, като следва да се даде
отговор на въпроса налице ли са за ищцата пропуснати ползи от неполучавано трудово
възнаграждение в размер на 581,86 лева за 7 работни дни за периода от 01.11.2021 г. до
11.11.2021 г. /сумата от по 83,12 лева на ден/. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1,
т. 3 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица, в това число пешеходци, пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от увреждането.
Твърди се от ищцата, че за период от 7 дни същата не е получавала трудово
възнаграждение, нито обезщетение по чл. 40 КСО от НОИ. Съгласно разпоредбата на
чл. 40, ал. 1 КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
8
парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Твърди се от ищцата, че по време на
инцидента е била постъпила на работа по първия си трудов договор, сключван от нея,
като се установява и от показанията на свидетеля Чолчев, към момента на ПТП ищцата
е имала около 2 месеца стаж на работното си място. Ето защо тя не е отговаряла на
условията по чл. 40 КСО за изплащане на обезщетение. Ответникът не оспорва този
факт и не е провел насрещно доказване за факта на получено от ищцата обезщетение от
НОИ. Видно е от приетия по делото фиш за работна заплата за м. ноември 2021 г., че в
същия е отразено, че ищцата е ползвала болничен без обезщетение за срок от 7 дни /л.
43-гръб от делото/. Брутното трудово възнаграждение за м. ноември 2021 г. е в размер
на 1662,46 лева, като работните дни в месеца са 22. Припадащото се възнаграждение за
ден е в размер на 75,57 лева, като общата сума, която ищцата е пропусна да получи
като възнаграждение за този период е в размер на 528,99 лева, до който размер следва
да бъде уважен предявеният иск, ведно със законна лихва върху сумата, която на осн.
чл. 409 КЗ вр. чл. 380 КЗ се дължи, считано от 24.12.2022 г., след изтичане на срока по
чл. 405 КЗ. Видно е от представения от застрахователя отговор по втората
застрахователна претенция, касаеща пропуснатите ползи от неполучено трудово
възнаграждение, че същата е входирана при ответното дружество на 02.12.2022 г. /л. 51
от делото/. Искът следва да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
581,86 лева като неоснователен.
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за
имуществени вреди за сторени разноски във връзка с предявяването на
претенция по чл. 493, ал. 1, т. 1 - 3 КЗ:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на
деянието е застрахована при ответника, е претърпял процесните имуществени вреди в
претендирания размер, както и че са спазени изискванията на чл. 380 КЗ.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
По делото се установи извършеното противоправно деяние, като следва да се даде
отговор на въпроса дължи ли ответникът възстановяване на сторените разноски във
връзка с предявяването на претенция по чл. 493, ал. 1, т. 1 - 3 КЗ, за които се твърди, че
са на стойност 600 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, 4 КЗ, застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по
т. 1 – 3. Посочената разпоредба дава възможност на пострадалия да иска от
застрахователя по договора за ГО да му възстанови разходите по предявяване на
застрахователната претенция. В конкретния случай се твърди, че са направени разходи
в размер на 600 лева, за което е и представено доказателство от ищцата, че
действително са направени – издадена фактура от адв. дружество и извлечение от
банкова сметка за извършеното плащане /л. 35 и л. 36 от делото/.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендирания разход.
Предвид законоустановеното условие за присъждане на разхода, следва да се направи
преценка дали направеният разход за адвокатско възнаграждение е разумен, което се
явява предпоставка за заплащането му в пълен размер. Разумността на размера на
адвокатските възнаграждения се определя на база предвидените минимуми за това в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Най-близката
правна услуга, до извършената по договора за правна помощ преди образуване на
9
настоящото дело, е изготвянето на молба/нотариална покана. В чл. 6, т. 5 от Наредбата
е предвидено минимално възнаграждение за този вид работа в размер на 50 лева
/относимият размер към момента на извършване на разхода – 15.05.2022 г./. В случая е
подадена първоначална претенция с вх. номер при застрахователя от 17.03.2022 г.,
отговор по направено допълнително искане от застрахователя с вх. номер при
ответника от 25.03.2022 г., допълнително уведомление с вх. номер при ответника от
19.07.2022 г. във връзка с нов отговор от застрахователя и претенция с вх. номер от
02.12.2022 г., касаеща искане за репариране на пропуснатите ползи поради временна
неработоспособност. С оглед на изложеното, съдът намира, че разумният разход, с
оглед депозираните общо 4 молби/претенции от ищцата чрез адв. М. до
застрахователя, разумният разход за този вид дейност, който следва да се определи
като обезщетение за ищцата е 200 лева, към която сума следва да се прибави 20 на сто
ДДС, тъй като видно от издадената фактура адв. дружество има регистрация по ЗДДС.
Искът следва да се уважи до размера от 240 лева с вкл. ДДС, като се отхвърли за
горницата до пълния претендиран размер от 600 лева, тъй като в тази му част разходът
не се явява разумен по смисъла на чл. 493, ал. 1, 4 КЗ.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 1992,98 лева, представляваща направени разноски по делото, за които са
представени доказателства, пропорционално на уважената част от исковете, от които:
354,98 лева заплатена държавна такса, 525 лева възнаграждения за вещи лица и 1113,00
лева адв. възнаграждение, като съдът взема предвид, че първоначално претендираното
не надвишава предвидения минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/2004 г. на ВАдС.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата от 446,26 лева, представляваща направени разноски по делото, пропорционално
на отхвърлената част от исковете, от които: 386,19 лева възнаграждения за вещи лица,
17,16 лева усвоен депозит за разпит на свидетел, както и сумата от 42,91 лева
юрисконсултско възнаграждение при първоначално определен минимален размер от
100 лева.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на М. И. К.,
ЕГН ********** сумите, както следва:
- сумата от 7000 лева на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 31.10.2021 г.
около 14:30 часа в гр. София, на ул. Акад. Борис С.ов в района с кръстовището с ул.
Проф. д-р И. Странски пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „БMB“, с
peг. № неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки и
страдания, както и негативни психически преживявания, ведно със законната лихва,
считано от 08.04.2022 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния размер от 12000 лева, предявен като частичен от общия размер от
24000 лева;
- сумата от 121,83 лева на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди за сторени в резултат на
10
пътно-транспортното произшествие от 31.10.2021 г. разходи за медицински услуги и
медикаменти, ведно със законна лихва, считано от 08.04.2022 г. до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 639,74
лева като неоснователен;
- сумата от 528,99 лева на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД - обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от
реализиране на трудово възнаграждение в резултат на пътно-транспортното
произшествие от 31.10.2021 г. за период от 7 работни дни през м. ноември 2021 г.,
ведно със законна лихва, считано от 24.12.2022 г. до окончателното погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 581,86 лева като
неоснователен;
- сумата от 240 лева с ДДС на основание чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ вр. чл. 380 КЗ,
представляваща сторени разумни разноски във връзка с предявяването на претенция
пред застрахователя по чл. 493, ал. 1, т. 1 - 3 КЗ в резултат на пътно-транспортното
произшествие от 31.10.2021 г., ведно със законна лихва, считано от 08.04.2022 г. до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 600 лева като неоснователен.
- сумата от 1992,98 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски
по делото, пропорционално на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК М. И. К., ЕГН ********** да заплати на ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ********* сумата от 446,26 лева, представляваща
разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11