Р Е Ш Е Н И
Е № 27
гр. Търговище, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 13 по описа на АС – Търговище
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба “Кидс - ЕЕ“ ЕООД гр.
Търговище, представлявано от законния си представител С. Ш. М. чрез а.. А. от
ТАК, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 8 – ФК
от 13.01.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена
принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС: запечатване на обект – детски магазин,
вендинг кафе-автомат № 2, находящ се в гр. Омуртаг, обл. Търговище, ул. „….“ № ..,
стопанисван от дружеството, както и забрана на достъпа до него за срок от
четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал.1
от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради несъобразяване с материалния закон и нарушение
на процесуалните правила, както и с целта на закона, поради което иска от съда
да я отмени. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален
представител. Претендират се разноски по делото.
Ответникът
по жалбата – началник
отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата и моли съдът
да я отхвърли. Претендира разноски по делото.
Административен
съд – Търговище, втори състав, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 06.01.2021г.
в 11.00 часа при проверка извършена от органите по приходите при отдел ЦУ на
НАП – София в търговски обект детски магазин, находящ се в гр. Омуртаг, ул. „..“
№ .., стопанисван от дружеството жалбоподател, е установено, че търговецът
продава стоки чрез два кафе-автомата на електрическо захранване, в които не са
установени монтирани, въведени в експлоатация и регистрирани в ТД на НАП, офис
Търговище фискални устройства. По отношение на обекта „детски магазин“
нарушения не са установени. Констатираният оборот при проверката от вендинг
машините е 14.90лв. за единия кафе-автомат и 24.30лв. за другия. В нарочни
писмени обяснения, дадени по този повод, законният представител на дружеството
е посочил, че автоматите са поставени на 28.12.2020г., като са „в процес на
поставяне на фискални устройства“. В обяснението си управителят е обозначил
автоматите като автомат № 1 и автомат № 2. Резултатите от проверката са
документирани в протокол – официален свидетелстващ документ, ползващ се с
обвързваща съда доказателствена сила. Липсата на фискално устройство, което да
отчита продажбите на стоките от двата кафе-автомата към момента на извършване
на проверката, не е спорно обстоятелство по делото. Видно от наличните по
преписката доказателства, на 07.01.2021г. са регистрирани две фискални
устройства, съответно за два кафе-автомата, находящи се на ул. „….“ № . в гр.
Омуртаг, като само единият е индивидуализиран като собственост на дружеството
жалбоподател, а другият – като собственост на трето лице: „Москов Инвест“ ЕООД,
представлявано от Ш. М. Е.. В свидетелствата за регистрация на устройствата
търговските обекти, за които се отнасят, същите са обозначени само като
„кафе-автомат“ без каквито и да било допълнително характеристики, поради което
не е ясно кое свидетелство за кой от двата автомата на адреса се отнася.
С
обжалваната заповед № 8 – ФК от 13.01.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна
при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на дружеството е наложена
принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС: запечатване на
обект – детски магазин, вендинг кафе автомат № 2, находящ се в гр. Омуртаг,
обл. Търговище, стопанисван от дружеството, както и забрана на достъпа до него
за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС и
чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че търговецът
е нарушил правилата на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 8, т.1 от Наредбата
№ Н – 18 от 13.12.2006г. във връзка с 118, ал.4, т. 1 от ЗДДС. Съображенията
във връзка с продължителността на мярката, определена към средния размер са обвързани
с установените при проверката други нарушения на правилата за отчитане на
продажби – единственото такова е липсата на фискално устройство и за другата
вендинг машина, размерът на неотчетения оборот от кафе-автомат № 2 и
кафе-автомат № 1. В обстоятелствената част на заповедта - на първа страница, вероятно
поради ползването на друг вече готов електронен файл, на две места се използва
обозначението „автомат № 1“, наместо „автомат № 2“, който именно е обект на наложената
с процесната заповед принудителна мярка. Предвид размера на оборота, който е
посочен като намерен, съдът приема, че се касае за явна фактическа грешка и
органът е имал предвид „автомат № 2“.
Междувременно
със заповед № 7
– ФК от 13.01.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на дружеството е наложена принудителна
административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС: запечатване на обект – детски
магазин, вендинг кафе-автомат № 1, находящ се в гр. Омуртаг, обл. Търговище,
стопанисван от дружеството, както и забрана на достъпа до него за срок от
четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС и чл. 187,
ал.1 от ЗДДС.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу
подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима.
На
основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС принудителните административни мерки по чл.
186, ал.1 от същия закон се налагат с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Предвид тази правна уредба и
представената заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на
НАП, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
С
оглед съдържанието на акта и легалната дефиниция на понятието „търговски
обект“, дадена в т. 41 от § 1 на ДР на ЗДДС, съдът приема, че с оспорената
заповед формално е наложена мярка по отношение на два самостоятелни търговски
обекта – „детски магазин“ и „вендинг кафе-автомат № 2“. Съображенията и
поясненията на процесуалния представител на издателя на акта, дадени в открито
съдебно заседание, че обект на заповедта е само „вендинг кафе-автомат № 2“, не
са достатъчни да опровергаят изведения по-горе извод. Същественото в случая е
каква воля е изразена в писмен вид, а не какво е имал желание да формира като
воля административният орган, дори да се приеме, че действително не е имал
намерение да налага ПАМ спрямо магазина за детски стоки. По отношение на частта
на заповедта, с която е наложена ПАМ на търговски обект „детски магазин“
заповедта е лишена изцяло от каквито и да било фактически основания, поради
което следва да се отмени като незаконосъобразна.
По
отношение на частта на заповедта, с която е наложена ПАМ на търговски обект „вендинг
кафе-автомат № 2“:
Съдът
приема, че заповедта е издадена при нарушение на изискването за форма, доколкото
волята на административния орган е не формулирана достатъчно ясно и
недвусмислено и това ще направи невъзможно изпълнението на заповедта. В
заповедта не са посочени каквито и да било индивидуализиращи белези на кафе-автомата
– марка, модел и прочие. Разграничаването на двата установени на адреса кафе-автомата
само чрез условното обозначаване с № 1 и № 2 и посочването на размера на
намерения в тях оборот, възприето от обясненията на управителя, без това
разграничение да се основава на някаква обективна характеристика – напр. марка
и модел на автомата или дори на трайно нанесен знак № 1 на единия автомат и/или
съответно № 2 – на другия, на практика прави заповедта за налагане на ПАМ
неизпълнима, тъй като не е ясен обектът, спрямо който мярката трябва да се
приложи. Повече от очевидно е, че установените обороти във всеки един от двата
автомата не могат да са годно средство за разграничаването им към момента на евентуално
изпълнение на заповедта. Отделно от това един от автоматите последствие е
регистриран като собственост на трето лице, като пак не е ясно кой от двата,
установени на обекта – този, обозначен в протокола и съответната заповед за
налагане на ПАМ като № 1 или този, обозначен като № 2, е регистриран като
собственост на дружеството жалбоподател. С други думи към момента на изпълнение
на заповедта няма как на база наличните в заповедта характеристики на
вендинг-кафе автомат № 2, да се прецени кой от двата автомата на адреса е № 2 и
кой е № 1. Въпросът за невъзможността да се индивидуализира обектът на мярката
не е несъществен, напротив. Това е съществен порок във формулиране на волята на
административния орган, който прави точното изпълнение на заповедта невъзможно.
И по отношение на двата автомата са издадени заповеди за налагане на ПАМ с един
и същи срок. Напълно възможно е едната мярка да бъде отменена, другата да
остане в сила или да настъпят други обстоятелства, при които да следва да се
преценява кой точно от автоматите на адреса е обект на процесната заповед.
Предвид изложеното оспореният акт се
явява изцяло незаконосъобразен и следва да бъде отменен, макар и по отношение
на двата вендинг автомата на адреса да са били налице фактически и правни
основания за прилагане на мярка от посочения вид. Отделен е въпросът, че
тежестта на установеното нарушение с оглед характеристиките му, които се
извеждат от протокола за проверката, не предполага определяне на мярка към
среден размер, а в такъв по-близък до долната граница. Определеният с акта срок
за налагане на ПАМ от 14 дни, не е съобразен с принципа за съразмерност,
прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Същият сочи, че административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като не са изложени
каквито и да било съображения за определяне на срока към средния освен
наличието и на друг автомат без фискално устройство, за което е издадена друга
заповед за налагане на ПАМ, и размер на
установен оборот от 24.30лв. и 14.90лв., то налагането на ПАМ за срок от 14 дни
на процесния обект не би могло да се определи като съразмерно. При тази
продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ
и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез
налагането на адекватни на нарушението мерки. Неоправдано би било да се засяга
в по-голяма степен от необходимото стопанския оборот, който е източник на
приходи в бюджета.
При този изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се постави на обсъждане претенцията
на жалбоподателя за присъждане на разноски. Претендира се плащане на 50лв. за
държавна такса и 200лв. за адвокатски хонорар. По делото са представени
доказателства за направени разноски само в размер на 50лв., платени за държавна
такса. Доказателства за направени разноски за адвокатски хонорар по делото не
са представени. Обичайно доказателства за това се съдържат в договора за правна
помощ, но в представения по делото такъв липсва уговорка за размер и
осъществено плащане. Националната агенция по приходите – София следва да бъде
осъдена да плати на жалбоподателя направените и доказани по делото разноски в
размер на 50лв.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС, Административен съд –
Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 8 – ФК от
13.01.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна
административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС:
запечатване на обект – детски магазин, вендинг кафе-автомат № 2, находящ
се в гр. Омуртаг, обл. Търговище, ул. „..“ № .., стопанисван от дружеството,
както и забрана на достъпа до него за срок от четиринадесет дни, на основание
чл. 186, ал.1 от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАП – София да плати на “Кидс
- ЕЕ“ ЕООД гр. Търговище, представлявано от законния си представител С. Ш. М., разноските
по делото за държавна такса в размер на 50лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването на страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: