Р Е Ш Е Н И
Е
гр.Б.С., 16.06.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І наказателен състав, в публичното си заседание на 10 юни, Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия Житарска НАХ дело № 64/2020г. по описа на Районен съд Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
П.Г.В. *** с ЕГН **********, е обжалвал НП № 17-0248-001262/14.09.2017г. на Началник група при РУ - Б.С. към ОД на МВР В., с което са му наложени административни наказания на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА чл.59 – 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, твърди се, че е изтекъл давностния срок за изпълнение на такова наказание, като в съдебно заседание алтернативно се твърди, че е налице липса на умисъл у нарушителя, тъй като той не е знаел, че автомобила е служебно дерегистриран и се прави се искане за отмяна на Наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции, и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по
чл.59-60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Настоящия състав
приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. Наказателното
постановление е получено на 03.02.2020г. от жалбоподателя и същия е обжалвал
процесното постановление, като на 07.02.2020г. е внесъл жалбата в РУ – Б.С.. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 28.06.2017г. жалбодателят П.Г.В. управлявал лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ВР 0163 ВМ в гр.Б.С., когато бил спрян за проверка от служители на РУ – Б.С. – Л.М.Ц., В.А.Ч. и Л.К.Д.. От извършената проверка се установило, че автомобилът е собственост на П.Г.В. по регистрация в КАТ, но същата била прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради уведомление от Гаранционен фонд, че автомобила е без застраховка „Гражданска отговорност“. За това нарушение е съставен АУАН № 813/28.06.2017г., който бил изпратен на РП – Б.С. за образуване на досъдебно производство. По случая била образувана преписка № 881/2017г. по описа на РП - Б.С. и е извършена проверка на получения сигнал от РУ – Б.С. за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК от П.Г.В. ***. От проверката се установило, че след като е спрян водачът П.Г.В. от полицейските служители Ц. и Ч., те установили, че В. е бил с изтекла валидност на свидетелството за управление на МПС. Отделно от това извършили справка в масивите на МВР и установили, че лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация по получено уведомление от Гаранционен фонд, тъй като нямал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. В разследването от прокуратурата В. е давал обяснения, като е заявил, че той нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за 2017г., но не е и получавал уведомление за спиране на автомобила от движение нито от Гаранционен фонд, нито от КАТ. В хода на проверката е изискана информация от Гаранционен фонд и от сектор „ПП“ гр.В., като в отговора на последните е отразено, че уведомлението за спиране от движение на лекия автомобил не е връчено на собственика, тъй като поради големия обем на работа процеса на уведомяване се бави. Заповедта за принудителната административна мярка е издадена в деня на спирането на водача, а именно на 28.06.2017г., от която дата вече собственика и водача се считат за редовно уведомени за служебното прекратяване на регистрацията на МПС и от този момент може да бъде вменено във вина на уведоменото лице, ако управлява такъв автомобил /с прекратена регистрация/. Към момента на проверката от Районна прокуратура – Б.С. липсват данни за връчване на тази заповед, както няма данни дали същата е влязла в сила и кога. С оглед на горното Районна прокуратура – Б.С. е приела, че към датата на извършване на деянието заповедта за прекратяване на регистрацията не е била връчена на лицето и не е била влязла в законна сила, като е приела, че липсват данни за извършено престъпление от страна на В., тъй като констатираното на 28.06.2017г. не се дължи на поведение от страна на извършителя, с което той е нарушил законовите разпоредби, поради което е отказала да образува наказателно производство срещу жалбоподателя. Наблюдаващият прокурор след като е обсъдил и анализирал събраните по преписката писмени доказателства е приел, че деянието не е съставомерно по чл.345, ал.2 НК, тъй като липсва субективния елемент от състава на престъплението. Отказът е изпратен на РУ Б.С. за преценка за наличие на административно наказателна отговорност. Въз основа на отказа да се образува наказателно производство и в съответствие с чл.36, ал.2 ЗАНН е образувано административнонаказателно производство и е издадено процесното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – Отказ за образуване на наказателно производство от 10.08.2017г. на РП Б.С., НП № 17-0248-001262/14.09.2017г., АУАН № 813/28.06.2017г., както и от гласните доказателства – показанията на св.Л.М.Ц. – актосъставител, В.А.Ч. – свидетел-очевидец при констатиране на нарушението, и Л.К.Д. – свидетел при съставяне на акта, като свидетелите с изключение на Ц. заявиха, че нищо не си спомнят във връзка с проверката на 28.06.2017г. и съставянето на акта.
При така установената фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
От изпратената административнонаказателна преписка и намиращите се в нея доказателства е видно, че друго разследване по въпросите за извършеното административно нарушение, касаещо деянието от обективна и субективна страна, не е извършвано. Административно – наказващия орган се е ползвал единствено от констатираното в ИИС -- че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 03.04.2017г. и от отказът на прокуратурата да образува наказателно производство. Други доказателства не са събрани в настоящето административнонаказателно производство.
От събраните и коментирани по-горе доказателства по безспорен начин се установи, че П.Г.В. от обективна страна е извършил визираното в обжалваното наказателно постановление административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като на 28.06.2017г. е управлявал не регистрирано по надлежния ред МПС – МПС-то е със служебно прекратена регистрация от 03.04.2017г.
От друга страна, обаче, съдът приема, че не е налице субективния елемент на нарушението от страна на жалбодателя П.Г.В. в извършване на административно нарушение. Съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай се установи, че жалбодателят П.Г.В. не е знаел за прекратената служебно регистрация, като по делото липсват каквито и да било данни да е уведомяван собственика на автомобила – В., че е прекратена служебно регистрацията на автомобила. Управляваното от В. МПС към момента на проверката е имало регистрационни номера, Свидетелство за регистрация на МПС, не е уведомяван от компетентните длъжностни лица за прекратяването на регистрацията на автомобила поради което В. няма как да е знаел, че управлява не регистрирано МПС. Предвид на това настоящата инстанция приема, че В. не е извършил деянието виновно - нито умишлено, нито поради непредпазливост.
Недопустимо е издаване на НП при недоказаност на административно-наказателното обвинение по несъмнен начин, когато не са изяснени всички обстоятелства, касаещи същото обвинение. Наказателното постановление не може да почива на предположения, на несигурни изводи относно извършеното административно нарушение и неговото авторство, което е гаранция за реализиране правата на обвиненото в извършеното нарушение лице. Административните наказания се налагат, за да предупредят и превъзпитат нарушителите и да въздействат възпитателно върху останалите граждани. В случая, наказанието е наложено за невиновно деяние и не може да осъществи целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 17-0248-001262/14.09.2017г. на Началник група при РУ - Б.С. към ОД на МВР В., с което на П.Г.В. *** с ЕГН ********** са му наложени административни наказания на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: