Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IV - Д въззивен състав в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д.
№ 16552 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 499180 от 02.10.2018г., постановено по
гр.д.№ 64445/2016г.,по описа на Софийски районен съд, ГО, 36-ти състав, е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС от Й.К.А. за осъждането на
ответника С.М.А. да отстрани източника на неправомерно въздействие върху
собствения на ищцата недвижим имот, с местонахождение гр.София, ул. “*********, с идентификатор
68134.509.558, с площ от 206 кв.м., като възстанови предишното състояние.
Ищцата Й.К.А. е осъдена на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сумата от 600 лева, представляваща
съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция.
Недоволна от така постановеното
решение, ищцата го обжалва в срок с въззивна жалба. Жалбоподателката поддържа,
че решението е неправилно и необосновано, т.к. съдът е направил грешния извод,
че процесните действия на ответника не накърняват по никакъв начин правата на
ищцата, както и че няма навлизане в имота й от страна на въззиваемия –
ответник. Твърди, че вещото лице по приетата СТЕ, което е дало заключение, че
няма навлизане в имота на ищцата при изграждане на подпорната конструкция на къщата на ответника, не е конструктор, а
инженер и няма необходимите технически познания, за да го установи. Ето защо
моли въззивият съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционния
съдебен акт, а предявеният иск – да уважи, като основателен и доказан.
Въззиваемата страна - С.М.А., в
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който
е взел становище по нейната неоснователност. Твърди решението да е правилно, в
смисъла, в който е било постановено и моли въззивният съд да го потвърди.
Въззивната жалба е подадена в
съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване и като процесуално допустима, следва да се разгледа по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира решението за валидно и допустимо.
Не е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното
прилагане на които въззивният съд също следи служебно. По отношение правилността му, по наведените от
въззивницата – ищца доводи за неправилност, настоящият състав приема от фактическа страна следното:
От доказателствата по
делото се установява, а и страните не споят, че Й.К.А. е собственик на поземлен имот № 558 в квартал 61,
местност „Орландовци-Малашевци“ с площ от 253 кв.м и с адрес в гр.София, район
„Сердика“, ул.“*********, ведно с построената в имота жилищна сграда (къща) със
застроена площ от 90 кв.м, състояща се от три стаи, кухня и сервизни помещения
и два гаража. Същото се установява и от представения по делото нотариален
акт за собственост на недвижими имоти,
придобити по дарение, наследство и делба № 5, том II-A, рег. № , дело № от
29.12.2009 г. Видно от представената скица на поземлен имот № от 13.05.2016 г. издадена от СГКК – гр.София,
в която е отразено, че ПИ с площ от 260 кв.м. с идентификатор 68134.509.558 е
отразен в кадастрална карта и кадастрални регистри, като адресът на същия гр.
София, район „Сердика“, ул. „**************. Представени са скици на сгради с №
15-228681-13.05.2016 г., № 15-228682-13.05.2016 г., № 15-228683-13.05.2016 г.,
издадени от СГКК – София, в които е отразено, че сгради с площ от 88 кв.м, 24
кв.м и 24 кв.м са отразени в кадастрална карта и кадастрални регистри, като
адресът на същите е гр.София, район „Сердика“, ул. „**************, като за
собственик на тях е отбелязана ищцата Й.К.А.. Представена е скица от контролно заснемане на поземлен
имот с идентификатор 68134.509.558, издадена от
„Г. 93“ ЕООД, от м. септември 2015г., установяваща имотните граници и
съществуващите там огради.
Представен е нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53, том I, рег. № 1538, дело № 51 от
2012 г., от който се установява, че собственик на дворно място с площ 266 кв.м
с идентификатор68134.509.557 заедно с построената в него едноетажна жилищна
сграда с идентификатор 68134.509.1 с площ 73 кв.м., намираща се на адрес в
гр.София, район „Сердика“, на ул.“************е ответникът С.М.А..
По делото е представено
разрешение за строеж № 90/03.12.2013 г. издадено от главния архитект на район „Сердика“
на С.М.А. за
осъществяване на конструктивно укрепване на съществуваща жилищна сграда. Видно
от съдържанието на констативен акт от 03.08.2015 г., установено е, че
строителните и монтажните работи по фундаментите на строежа са завършени и
строежът съответства на издадените строителни книжа. С Акт за приемане на
конструкцията от 19.09.2016 г. е установено, че конструктивните елементи на
строежа са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и заповедите от
проектанта в заповедната книга и, че не са налице недостатъци и пропуски, които
увреждат сигурността на изпълнената конструкция. По делото е представено и
писмо от кмета на район „Сердика“, с което се установяват резултатите от
направената на място проверка на
21.07.2015 г. по чл. 223 ЗУТ. Като резултат от нея е установено, че извършеното
от ответника конструктивно укрепване на съществуващата, едноетажна жилищна
сграда е извършено в съответствие с одобрените строителни книжа.Представени са
скица на сграда с № 32919 от 03.06.2013 г. с идентификатор 68134.509.557.1,
издадена от СГКК – гр.София, в които е отразено, че сграда с площ от 73 кв.м е
отразена в кадастрална карта и кадастрални регистри, като адресът на същата е гр.София,
район „Сердика“, ул.“************. В съдържанието на представената скица на
поземлен имот № 52492 от 06.08.2012г., издадена от СГКК –гр.София, е отразено,
че ПИ с площ от 266 кв.м. с идентификатор № 68134.509.557 е отразен в
кадастрална карта и кадастрални регистри, като адресът на същия е гр. София,
район „Сердика“, ул.“************. По делото е представено писмо на кмета на
район „Сердика“, с което се установява, че на 25.03.2017 г. след нова проверка
на място, направена на основание чл. 223 ЗУТ компетентните лица установили
несъответствие между одобрената проектна документация по част „Конструкции“ към
разрешение за строеж № 90/03.12.2013 г. и изпълнения на място строеж като
местоположение на колони К1, К2, К3, К5, К7 не съответства на одобрената
проектна документация.
Събрани са гласни
доказателства – разпитани са свидетелите – Р.Н.Д.и А.Д.А., от чиито показания се
установява, че страните са съседи. Свидетелите посочват, че действително
ответникът е извършил строителни дейности, изразяващи се в издигането на бетонни
колони, намиращи се до гаража на ищцата. И двамата свидетели твърдят, че имало
пререкания между ищцата и ответника при осъществяване на строителните дейности
във връзка с необходимостта ответникът да осъществява достъпа при извършване на
дейностите от покрива на нейния гараж. Разпитан е и свидетелят О. М., който посочва, че извършените строително монтажни
дейности са в съответствие с издадените документи. Твърди, че укрепителните
колони са изградени по план и че до гаража на ищцата няма колони, а и да има те
са изградени съобразно разрешителното.
Приета е пред първоинстанционния съд и не е оспорена
от страните техническата експертиза, която установява, че липсва навлизане от
ответника в имота на ищцата, свързано с видимите укрепителни елементи на
старата жилищна сграда. Установява се, че е налице бетонна настилка с варираща
ширина от 0,35 – 0,39 см. и с дължина от около 7м., която навлиза в имота на
ищцата. От заключението на вещото лице става ясно, че не може да се установи
със сигурност разположението на укрепителните колони, които са изградени в
несъответствие с одобрената проектна документация. В съдебно заседание, пред първоинстанционния
съд вещото лице заявява, че въпреки
несъответствието с конструктивния проект навлизане на колоните няма и че
доколкото има навлизане, то се отнася само за настилката, която опира до
гаража.
При така
установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 109 от ЗС.
Съгласно чл.109 ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. Двете задължителни условия за уважаването
на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само
че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения
му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело. – така, съобразно задължителните разяснения на т.3 от
Тълкувателно решение № 4/2015г. ОСГК, ВКС.
В настоящия
случай, се установява, че в имота на ответника са извършени укрепително –
монтажни работи по къщата му, в следствие на които не се констатира навлизане в
имота на ищцата. Налична е бетонна настилка, която на практика попада в „процеп“ между
стената на къщата на ответника и гаражната постройка в двора на ищцата – снимки
от 1 до 7 на л. 4 от СТЕ (л.82 от първоинстанцонното дело), който вещото лице е
измерило със следните параметри – в челната зона, горе – 0.53 м, а долу –
0,46м.
На първо
място, при така събраните доказателства по делото, не може с категоричност да
се приеме, че действията на ответника по укрепване на стената на къщата са
неоснователни, доколкото вещото лице изрично е заявило, че по отношение на
осъществените надземните елементи, които се виждат, навлизане в имота на ищцата
няма. Възможно е в реалното изпълнение на конструктивния проект да има
разминаване, но навлизане на колони няма. Възможно е навлизане да има в укрепителната
част под земята, но трябва да се разбие, за да се види.
По тази причина,
въззивният състав приема, така както и СРС, че не са налице задължителните
условия за уважаването на иска при посочената правна квалификация. Не е
доказано действията на ответника да са неоснователни, както и че те създават пречки
за ищцата да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Оплакването, че вещото лице по
приетата СТЕ, което е дало заключение, че няма навлизане в имота на ищцата при
изграждане на подпорната конструкция на къщата на ответника, не е конструктор,
а инженер и няма необходимите технически познания, за да го установи, е такова,
което не може да бъде разглеждано понастоящем, доколкото не е по същество. В
случай, че ищцата не е била съгласна с изготвеното заключение на СТЕ и с
компетентността на вещото лице, което го е дало, е имала процесуалната
възможност да защити правата си в процеса, като оспори СТЕ и поиска изготвянето
на повторна на посочения от нея аргумент. Такова оспорване пред първата
инстанция липсва, а при липса на допуснато процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд, което да е ограничило възможността на страна да докаже
заявени от нея факти, искане за нова
експертиза с посочените оплаквания пред въззивния съд е недопустимо.
Предвид изложеното въззивната жалба
на ищцата следва да бъде оставена без уважения, а решението на
Софийският районен съд, като правилно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора пред
въззивната инстанция право на разноски има въззиваемата страна, която
претендира и доказва реално да е сторила такива (договор за правна защита и
съдействие и фактура са приложни на л.26 и л.27 от делото) и с оглед
диспозитивния характер на процеса, следва да й бъдат присъдени въззивни
разноски в размер на 900 лева, за адвокатско възнаграждение.
Предвид характера на спора по
аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, IV - Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
499180 от
02.10.2018г., постановено по гр.д.№ 64445/2016г.,по описа на Софийски районен
съд, ГО, 36-ти
състав.
ОСЪЖДА Й.К.А., с ЕГН: ********** да заплати на С.М.А.,
с ЕГН: ********** сумата от 900 (деветстотин)лева, съдебни разноски пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280,
ал.3, т.1 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: