№ 105
гр. Разград, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Е. Д. Стоев
П. М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Г.а
в присъствието на прокурора Е. Й. Е.
като разгледа докладваното от П. М. Драганов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223300600215 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 7/19.05.2022 г., постановена по НОХД № 169/2021 г. по описа на
Районен съд – Кубрат, подсъдимият И. П. Е. от гр. Разград е признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК в това, че на 10.10.2019
г. по път II-49 при извършване на строително-ремонтна дейност на обект „Превантивен
ремонт на път II-49: Търговище – Разград – Кубрат - Тутракан“, от км 54+965 до км 63+985
трети участък, в района на с. Каменово, обл. Разград, на км. 63+8000, в условията на
независимо съпричиняване с Т. Х. Х. от с. Раковски, обл. Разград, причинил на С. С. И. от с.
Градина, обл. Разград, назначен на длъжност „работник строителство“ при „Пътно
строителство“ АД тежка телесна повреда, изразяваща се в оперативна ампутация до нивото
на средна трета на големия пищял и малкия пищял на дясна подбедрица, което се отнася до
медико-биологичния критерий загуба на крак (като същото е в причинно следствена връзка
с претърпяната травма на 10.10.2019 г.), състоянието е трайно и необратимо – за цял живот,
поради немарливо изпълнение на занятие и правно регламентирана дейност,
представляващи източник на повишена опасност, в качеството си на „шофьор на
тежкотоварен автомобил над 12 т“ – при управление на тежкотоварен автомобил марка
MAN TGA 41.410, с peг. № *** (тип самосвал), с четири оси, натоварен с битумизиран
трошен камък, при извършване на строителномонтажна дейност движещ се по лявата лента,
с цел придвижване към асфалтополагащата машина, е нарушил правилата за осигуряване на
1
здравословни и безопасни условия за труд, а именно:
– чл. 57, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи (издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на
регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г.): „При работа с
машини и съоръжения, които създават опасна зона, се подават предупредителни сигнали“;
– чл. 58 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: (1) Сигнали
с ръце и/или вербална комуникация се използват в случаите, когато се изискват, за
направляване на работещите, извършващи рискови ши опасни маневри. (2) Сигналистът
използва движенията на ръцете (китките) за направляване на маневрите или за указване
начина на маневриране на работещ (оператор, машинист и др.), който приема сигналите. –
не е изчакал подаването на сигнал за придвижване и позициониране на тежкотоварния
камион към асфалтополагащата машина;
– чл. 33 от ЗЗБУТ (обн. ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г., изм. ДВ, бр. 40 от 18.05.2010 г.) –
„Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и
безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции“;
– т. 6 от Длъжностна характеристика (подписана на 13.08.2012 г.) – „Спазва
правилата за безопасност на движение по пътищата“
– чл. 5(2) от Закон за движение по пътищата „с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди“ не е бил внимателен и предпазлив към работещо
на пътя лице, което се явява уязвим участник в движението;
– чл. 3, т. 2 от Правилник за прилагане закона за движение по пътищата,
„участниците в движението са длъжни: да пазят живота и здравето на хората“ – като
участник в движението, не е изпълнил задължението си да пази здравето на стоящия на
пътното платно.
Със същата присъда подсъдимия Т. Х. Х. от с. Раковска, обл. Разград, е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК в това, че
на 10.10.2019 г. в качеството на технически ръководител на строителен обект „Превантивен
ремонт на път II49: Търговище-Разград-Кубрат-Тутракан“, от км 54+965 до км 63+985 трети
участък, в района на с. Каменово, обл. Разград, на км. 63+8000, при извършване на,
строително-монтажни работи (СМР, превоз с тежкотоварен автомобил марка MAN TGA
41.410, с peг. № *** (тип самосвал), с четири оси, натоварен с битумизиран трошен камък,
собственост на „Пътконсулт“ ООД гр. Разград, с водач И. П. Е. от гр. Разград, в условията
на независимо съпричиняване с И. П. Е. от гр. Разград, причинил на С. С. И. от с. Градина,
обл. Разград, назначен на длъжност „работник, строителство“ при „Пътно строителство" АД
тежка телесна повреда, изразяваща се в оперативна ампутация до нивото на средна трета на
2
големия пищял и малкия пищял на дясна подбедрица, което се отнася до медико-
биологичния критерий загуба на крак (като същото е в причинно следствена връзка с
претърпяната травма на 10.10.2019 г.), състоянието е трайно и необратимо – за цял живот,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност, не изпълнил следните свои задължения като технически ръководител
на обекта, а именно:
– чл. 26, т. 10а от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи (издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на
регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г.), „Техническия
ръководител определя: а) работната зона и границите на опасната зона при преместване на
строителни машини и механизация на строителната площадка; в случаите, когато
машинистът няма достатъчна видимост, техническият ръководител определя към него
сигналист“.
Против присъдата е постъпил въззивен протест прокурор от Районна прокуратура –
Разград, ТО – Кубрат. В протеста присъдата се атакува като неправилна и се прави искане за
отмяната й и постановяване на нова осъдителна такава, с която подсъдимите И. П. Е. и Т. Х.
Х. да бъдат признати за виновни по повдигнатите им пред първата инстанция обвинения.
В допълнителни съображения към протеста се излага недоволство от оценката и
анализа на доказателствата от първоинстанционния съд, като се претендират нарушения на
чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК, довели до грешни фактически изводи и неправилно
приложение на материалния закон, в резултат на което двамата подсъдими били оправдани
по повдигнатите им обвинения. След теоретични разсъждения върху обективната и
субективна страна на престъплението по чл. 134 от НК страна прокурорът излага тезата за
пряка и непосредствена причинно следствена връзка между действията и бездействията на
двамата подсъдими, изразяващи се в нарушаване на изброените в обвинителния акт норми, и
настъпилия противоправен резултат – причинената на пострадалия тежка телесна повреда.
Според прокурора по делото е безспорно установено, че двамата подсъдими са нарушили
тези норми и именно на това се дължи вредоносния резултат от инцидента.
С протеста и допълнителните съображения към него не са направени доказателствени
искания.
Против присъдата е постъпила и въззивна жалба от частния обвинител С. С. И., чрез
редовно упълномощен повереник адв. К. К.. С жалбата се атакува присъдата като
неправилна и се иска от въззивния съд да я отмени и постанови нова такава, с която да
признае за виновни подсъдимите И. П. Е. и Т. Х. Х. и да им наложи справедливи наказания.
С жалбата не са направени доказателствени искания, както и не са постъпили допълнителни
съображения към нея в дадения от първоинстанционния съд срок.
Препис от протеста, допълнителните съображения към него и въззивна жалба са
връчени на подсъдимите И. П. Е. и Т. Х. Х., както и на частния обвинител С. С. И., от които
не са подадени възражения по чл. 322 НПК.
3
В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград
поддържа протеста на основанията, изложени в него. Пледира за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която двамата подсъдими да
бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и им бъдат наложени наказания
към заковоустановения минимум с приложението на чл. 66 от НК и постановяване на
изпитателен срок също в минимален размер.
Частния обвинител С. С. И. и редовно упълномощения му повереник адв. К. К.,
редовно призовани, не се явяват.
Защитникът на подсъдимия И. П. И.ов адв. М. П. счита жалбата и протеста за
неоснователни, а присъдата за правилна и законосъобразна, като пледира за
потвърждаването й. Изразява становище, че на съдебното следствие районния съд е
положил всички усилия за установяване на обективната истина по делото, включително и
чрез назначаване на нова съдебно техническа експертиза. При това по делото било
безспорно установено, че при движение на преден ход на товарните автомобили на
работната площадка не са били подавани сигнали, направляващи тяхното движение, за което
била осигурена едната пътна лента от пътното платно, по която не са се намирали други
лица и машини. Счита, че първоинстанционния съд е изложил убедителни мотиви за това, че
подзащитният и не е извършил и другите нарушения, вменени му с обвинителния акт.
Подсъдимият И. П. И.ов се присъединяват към становището на защитника си, а в
последната си дума изразява убеждението си, че е невинен.
Защитникът на подсъдимия Т. Х. Х. адв. П. Х. пледира за потвърждаване на
присъдата като правилна и законосъобразна. Изтъква, че протеста и допълнителните
съображения към него не допринасят за по – добра аргументация на обвинителната теза.
Според защитника бланкетното посочване на чл. 26, т. 10а от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
като нарушен от подзащитния му няма никакво съответствие с конкретната ситуация по
време и място на инцидента. От заключението на назначената повторна съдебно техническа
експертиза било установено, че в конкретния случай видимостта е била налице за всички
участници в строителния процес, поради което не е било необходимо определянето на
сигналист. Отделно от това от обстоятелствената част на обвинителния акт не ставало ясно
на кои машини е следвало да се определят опасни зони в конкретния случай, и
неопределянето на които да е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
Подсъдимият Т. Х. Х. поддържа становището на защитника си, като в последната си
дума също твърди, че е невинен.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Процесуалната дейност на първостепенният съд не страда от приписаните в протеста
недостатъци, както по отношение попълването на делото с доказателства, така и при тяхната
4
оценка. Изведените от анализа им фактически положения, подробно изложени в мотивите
към проверяваната присъда, намират подкрепа в доказателствена съвкупност и в този
смисъл са обосновани. При собствения анализ на доказателствата настоящият състав не
установи основания да се отклони от възприетите от районния съд факти, и по - конкретно
намира, че по делото безспорно е установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И. П. Е. е на 60 години, женен, неосъждан, с основно образование.
Подсъдимият Е. бил назначен на работа като „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 т“
в „Пътконсулт“ ООД гр. Разград. Същият притежава свидетелство за управление на МПС за
категории, В, С, Ткт, М, peг. № ***, валидно до 22.08.2022 г. Съгласно длъжностната
характеристика основна функция на длъжността е управлението на товарен автомобил и
отговорност за неговата поддръжка като основното трудово задължение, което му е вменено
е да спазва правилата за безопасност на движение по пътищата.
Подсъдимият Т. Х. Х. е на 56 години, женен, неосъждан, със средно-специално
образование. С трудов договор № 039/01.08.2003 г. подс. Т. Х. бил назначен на длъжност
„строителен техник“ в „Пътно строителство“ АД гр. Разград, а впоследствие с допълнително
споразумение бил преназначен на длъжност „техник транспортно строителство“. Съобразно
длъжностната характеристика за заеманата от подсъдимия длъжност трудовите му
задължения се свеждали до това: Осъществява техническото ръководство на съответния
обект; Ръководи организацията на труда в строителния обект или част от него; Отговаря за
спазване на изискванията на нормативните документи за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на хората намиращи се на поверения му обект; Отговаря за
безопасността на труда на обекта. Следва да познава нормативните изисвания относно
безопасните условия на труд. На подсъдимия Х. бил проведен начален инструктаж по
безопасност на труда.
Пострадалият свидетел С. С. И. работел на длъжност „работник строителство“ в
„Пътно строителство“ АД гр. Разград. Съгласно длъжностната характеристика трудовите му
задължения били да извършва строителни и строително-монтажни работи; да извършва
подготвителни работи при ремонт на сгради и помещения; да изпълнява кофражни,
армировъчни, бетонни, зидарски, мазачески, бояджийскии и покривни работи при ремонт на
сгради и помещения; да подготвя и отводнява строителни насипи и изкопи; да подготвя
механизирано и ръчно строителни разтвори и смеси; да полага бетонови смеси и се грижи за
бетона след полагането му; при необходимост 5 изпълнява и други задачи, възложени във
връзка с изпълнение на работата. На свидетеля били проведени начален, периодичен,
ежедневен инструктаж по безопасност на труда, както и инструктаж на работното място,
съобразно изискванията на Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Св. С. И. бил
преминал обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд на работното място и запознат с оценката на риска за работното му място на обекта.
Като част от програмата за поддържане на републиканските пътища на територията
5
на северен централен район бил сключен договор между Агенция „Пътна инфраструктура“
и Консорциум „ТРП Разград 2014“ за строителство на обект „Превантивен ремонт на път П
– 49: Търговище – Разград – Кубрат - Тутракан трети подучастък“ от км 54+965 до км
63+985. Част от този консорциум и изпълнител на обекта била фирма „Пътно строителство“
АД гр. Разград, която от своя страна ангажирала за транспортиране на необходимите за
ремонта строителни материали тежкотоварни автомобили над 12 т, собственост на
„Пътконсулт“ ООД гр. Разград. Двете търговски дружества сключили договор досежно
отсечката „Път II - 49 Кубрат – Каменово“, а на 01.10.2019 г. и Споразумение за съвместно
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно уговореното товарните
автомобили на „Път консулт“ ООД транспортирали трошен камък от кариера Кубрат към
ремонтирания пътен участък за полагане на трошенно-каменна настилка, върху която
следвало полагане на асфалт.
Шофьори на товарните камиони били подсъдимият И. Е., както и свидетелите Д.Д. .
и К. К..
Със Заповед № РД 15-57/19.08.2019 г. изпълнителният директор на „Пътно
строителство“ АД гр. Разград наредил на П.И.П. – технически ръководител, да упражнява
техническо ръководство по време на изпълнение на видовете СМР и да отговаря за
временната организация и безопасността на движението при изпълнение на СМР на обект
„Превантивен ремонт на път П-49: Търговище – Разград – Кубрат - Тутракан трети участък“
от км 54+965 до км 63+985. Със същата заповед инж. М. С. - С. – инспектор здраве и
безопасност в „Пътно строителство“ АД била определена да изпълнява задълженията на
координатор по здравословни и безопасни условия на труд при изпълнение на СМР в същия
обект.
На 10.10.2019 г. подсъдимият Х. и св. С. С. И. били на обекта в района на с.
Каменово и изпълнявали обичайните си задължения във връзка с полагане на трошен камък
на дясната пътна лента в посока на движение от гр. Кубрат към с. Каменово. Подсъдимият
Х. бил ръководител на бригадата, а св. С. И. позиционирал и регулирал разтоварването на
камионите с чакъл в асфалтополагащата машина. Пътното платно, което ремонтирали, било
с широчина 6.40 м, а всяка една от лентите за движение била широка 3.20 м. Същинските
строителноремонтни дейности се извършвали в дясната лента по посока на с. Каменово,
където се полагала трошено-каменна настилка с асфалтополагаща машина. Поради това тази
лента била с около 15 см по-висока от лявата, а между двете ленти по средата на пътя имало
опънато стоманено въже, което било разположено на около 20-25 см от земята и служело за
определяне на нивото на полагане на материала от асфалтополагащата машина като на
разстояние от 10 м се поставяли и знаменца. Товарните камиони, натоварени с чакъл, се
движели от гр. Кубрат по посока с. Каменово в свободната лява лента. За да го изсипят
чакъла в коша на асфалтополагащата машина, един от работниците – св. Х.А., откачал
стоманеното въже и го затискал с крак и камионът преминавал в дясното платно. След
подаване на сигнал от св. С. И. камионите на заден ход се позиционирали за разтоварване на
материала. Разтоварването на чакъла в коша на асфалтополагащата машина се извършвало с
6
вдигане на каросерията на самосвала. След изпразване камиона тръгвал и на негово място
заставал следващия. При така създадената организация на работа след като приключила
обедната почивка на 10.10.2019 г. при асфалтополагащата машина за разтоварване бил
позициониран товарен автомобил „MAN“ с peг. № РР 2187 АТ, управляван от св. В. В.. До
асфалтополагащата машина били свидетелите Св. П.Т. и С. И., като св. Тодоров се намирал в
частта й от към гр. Кубрат, а св. И. – в другата част по посока с. Каменово, при коша за
чакъл. С. И. дал сигнал с ръка на св. В. за разтоварване на камиона му. След изсипване на
част от камъните самосвалът се придвижил около 10 метра напред, за да може машината да
изразходва камъните и да бъде напълнена отново. Малко след това св. С. И. отново подал
сигнал и св. В. отново дал назад, за да напълни машината втори път с останалия в
каросерията материал. В момента на започване на разтоварването в лявата лента
приближавал товарния автомобил MAN TGA 41.410“ с peг. № РР 7176 АК, управляван от
подс. И. П. Е.. С. И. се намирал до мястото, където се изсипвал чакъла от самосвала в коша
на асфалтополагащата машина. Подс. И. Е. преминал с товарния автомобил покрай св.
Тодоров и продължил покрай св. И.. При изсипването на чакъла от самосвала в
асфалтополагащата машина се вдигнал прах, при което св. И. инстинктивно се отдръпнал
леко назад в посока лявото платно, т. е. платното в което се движел автомобила на подс. Е..
При отдръпването си вляво св. С. И. бил ударен от преминаващия покрай него товарен
автомобил, управляван от подс. И. Е., странично в областта на дясната част на кабината.
Подс. И. Е. не видял, че пострадалия И. отстъпва назад към автомобила му, защото той не е
бил в полезрението му. При удара от камиона св. С. И. загубил равновесие и паднал, при
което десния му крак попаднал под дясното колело на втората ос на автомобила.
Случващото се с пострадалия видял св. Х. А., който се намирал пред камиона на
подсъдимия, и веднага подал сигнали за спиране движението на самосвала с ръце и викове.
Работниците на място оказали помощ на пострадалия, обадили се на спешния тел. 112 и на
подс. Х., който в момента се намирал в друга част на обекта на около 3 км от мястото на
инцидента. Пострадалият С. И. бил транспортиран до УМБАЛ „Медика“ гр. Русе, където му
били извършени няколко хирургични интервенции.
От заключението на изготвената първоначална съдебно-медицинска експертиза е
установено, че вследствие на инцидента пострадалият С. С. И. е получил: открито
многофрагментно счупване на малкия пищял; открито счупване на големия пищял на дясна
подбедрица; фрактура-луксация на дясна глезенна става; размачкване на меки тъкани около
счупванията, дясна глеззенна става и гърба па ходилото; охлузване на лява подбедрица.
Развил се е посттравматичен флегмон на дясна подбедрица и остър фарингит. По своята
медико-биологична характеристика счупването на големия и малкия пищял на дясна
подбедрица, както и фрактура-луксация на дясна глезенна става, по отделно и в съвкупност,
обуславят трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок повече от един
месец - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, а размачкването и флегмона на
меките тъкани около счупванията на двете кости на подбедрицата обуславят разстройство
на здравето с временна опасност за живота - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от
НК. В своята съвкупност травмите отговарят да бъдат получени при възникналия инцидент -
7
преминаване на колело на тежкотоварен автомобил през дясна подбедрица.
В хода на разследването св. С. И. представил допълнителна медицинска
документация – Епикриза към история на заболяване № 672/2021 г. от Отделение по
гнойносептична хирургия, МБАЛ „Св.София“ гр. София, въз основа на която е изготвена
допълнителна съдебно-медицинска експертиза. От заключениета на същата е видно, че е
била извършена оперативна ампутация до нивото на средна трета на големия и малкия
пищял на дясна подбедрица на пострадалия С. С. И., което се отнася до медико-биологичния
критерий загуба на крак – тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК. Същото е в
причинно-следствена връзка с претърпяната травма на 10.10.2019 г. Състоянието е трайно и
необратимо – за цял живот.
Анализ на доказателствата:
Така установената фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин и не се
оспорва и в протеста и допълнителните съображения към него. Първоинстанционният съд е
извършил подробен и обоснован анализ на събрания на съдебното следствие доказателствен
материал, с който настоящия въззивен състав изцяло се солидаризира. Първия съд е дал
убедителен и категоричен отговор на въпроса въз основа на кои доказателства е приел за
установени фактическите констатации, на които е изградил своите правни изводи.
Обосновано първия съд не е кредитирал показанията на пострадалия св С. И. относно
твърдението му, че товарните автомобили, идващи натоварени от гр. Кубрат, е следвало да
спират преди асфалтополагащата машина и едва при подаден от него сигнал да преминат
покрай нея и да навлизат в дясна лента. В тази му част показанията му се опровергават от
показанията на всички останали свидетели – колегата му св. П.Т. и колегите на подс. Е. - св.
Д.Д. . и К. К.. Изброените свидетели са категорични, че през цялото време на работа на
обекта напред камионите са се придвижвали сами, а сигнали са се подавали само когато е
трябвало да дадат на заден ход и да се позиционират към асфалтополагащата машина.
Предвид направеното след изслушване на свидетелите изявление от вещото лице по
съдебно-техническа експертиза, че не поддържа заключението в цялост, на съдебното
следствие съдът е назначил повторна техническа експертиза със същите задачи.
Първоинстанционния съд е анализирал подробно заключението на назначената по
досъдебното производство съдебно-техническа експертиза, както и назначената в хода на
съдебното следствие такава. Тук следва изрично да се подчертае, че част от задачите,
възложени на вещите лица, касаят изцяло правни въпроси, поради което не могат да
ангажират съда, в чието правомощие е да разреши тези въпроси.
От правна страна:
Безспорно установено е по делото, че на 10.10.2019 г. по път II-49 при извършване на
строително-ремонтна дейност на обект „Превантивен ремонт на път II-49, в района на с.
Каменово, обл. Разград, на км. 63+8000, на С. С. И., на длъжност „работник строителство“
при „Пътно строителство“ АД, е причинена тежка телесна повреда, покриваща медико-
биологичния критерий загуба на крак.
8
Безспорно дейността, осъществявана както от подсъдимия И. Е., управляващ товарен
автомобил на строителна площадка, така и дейността на подсъдимия Т. Х. Х., в качеството
му на технически ръководител на строителния обект, е правно-регламентирана и
представлява източник на повишена опасност и затова нейното извършване е съпроводено
със задължително спазване на определени правила за безопасност.
За да е налице съставът на престъплението по чл. 134, ал. 1 от НК от обективна
страна се изисква с поведението си деецът да е нарушил конкретна норма от действащ
нормативен или ненормативен акт, уреждащи безопасното упражняване на
правнорегламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена
опасност и с това да е причинил настъпването на предвидения в закона общественоопасен
резултат.
В процесния случай настоящия съдебен състав намира за нужно изрично да
подчертае, че споделя възраженията на защитниците на двамата подсъдими, направени в
разпоредително заседание, относно допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, изразяващи
се нарушаване на правото им да разберат какво престъпление им е вменено. Начина на
формулиране на обвиненията срещу двамата подсъдими чрез бланкетно посочване на
текстове от нормативни актове, без в обвинителния акт да са посочени конкретни действия
или бездействия на подсъдимите, с които са нарушили посочените норми, е порочно и без
съмнение е ограничило правото им да разберат какво обвинение им е вменено.
Първоинстанционния съд не е приел възраженията в тази насока, определението му не е
обжалвано и съгласно чл. 248, ал. 3 от НПК такива възражения не следва да се обсъждат по
нататък в производството.
Изводът на първоинстанционния съд, че двамата подсъдими не са извършили
нарушенията на Наредба № 2/22.03.2004 г., ЗДвП, ППЗДвП и ЗЗБУТ, вменени им с
обвинителния акт, макар и недостатъчно мотивиран, като краен резултат е правилен.
Според обвинението подсъдимия И. Е. е нарушил съставите на чл. 57, ал. 2 и чл. 58,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като не е
изчакал подаването на сигнал за придвижване и позициониране на тежкотоварния камион
към асфалтополагащата машина. По делото е безспорно установено, че при създадената и
действаща на обекта организация на работа при придвижване покрай асфалтополагащата
машина на водачите на товарните автомобили не са били подавани сигнали и те не са били
длъжни да изчакват такива сигнали. Сигнали са били подавани само когато е трябвало
камионите да дадат на заден ход и да се позиционират към асфалтополагащата машина.
Останалите вменени като нарушение разпоредби на чл. 33 от ЗЗБУТ, т. 6 от
Длъжностна характеристика на подс. И. Е., чл. 5, ал. 2 от Закон за движение по пътищата и
чл. 3, т. 2 от Правилник за прилагане закона за движение по пътищата, са общи и
пожелателни разпоредби, които не въвеждат някакви конкретни норми на поведение от
9
страна на подсъдимия, нарушаването на които да е в причинна връзка с установения в
процесния случай вредоносен резултат. Освен това по делото е безспорно установено, че в
ремонтирания участък от пътя движението на автомобили е било спряно, поради което в
така обособения строителен обект движението на МПС е следвало да се съобразява със
специални правила за движение, създадени от строителя в плана за безопасност, а не с
правилата за движение по пътищата, уредени в ЗДвП и правилника за прилагането му.
На подсъдимия Т. Х. е вменено нарушение на чл. 26, т. 10а от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи „Техническия ръководител определя: а)
работната зона и границите на опасната зона при преместване на строителни машини и
механизация на строителната площадка; в случаите, когато машинистът няма достатъчна
видимост, техническият ръководител определя към него сигналист“. Без в обвинителния акт
да е посочено конкретно как е нарушил подсъдимия цитираната норма, по тълкувателен път
може да се извлече, че прокурорът вменява на подсъдимия Х. задължението да назначи
сигналист, който да направлява придвижването на товарните камиони при преминаването
им покрай асфалтополагащата машина. Тук на първо място следва да се подчертае
вътрешната противоречивост на обвинителния акт, в който на единия подсъдим е вменено
като нарушение неспазването на сигналите на определения за сигналист работник, а на
другия подсъдим, в качеството му на технически ръководител, че не е определил такъв
сигналист. На следващо място, както е установено безспорно от показанията на свидетелите
и заключенията на съдебно техническите експертизи, водачите на товарни автомобили са
имали необходимата видимост при придвижването си на преден ход покрай
асфалтополагащата машина и е нямало необходимост от назначаване на сигналист.
Изхождайки от заключението на съдебно-техническите експертизи и Протокол №
9/22.11.2019 г. за резултатите от извършеното разследване на злополука,
първоинстанционния съд с основание е приел, че не подсъдимият Т. Х. , в качеството му на
технически ръководител на обекта, а строителят е следвало да осигури предварително
местоположението на работните места при спазване на условията за безопасен и удобен
достъп до тях и определянето на транспортни пътища и транспортни зони. В процесния
случай строителят на обекта не е спазил условията за безопасна работа, като не е определил
в плана за безопасност транспортни пътища или транспортни зони, както и границите на
опасните зони за товарните автомобили. При това първоинстанционния съд е съобразил, че
съгласно Заповед № РД 15-57/19.08.2019 г. на изпълнителния директор на „Пътно
строителство“ АД функциите на технически ръководител на конкретния строителен обект,
както и за спазване ЗБУТ, са възложени на лицата П.И.П. и инж. М. Г. С. - С., поради което
те са длъжностните лица, отговорни за спазването на нормативни изисквания по безопасност
на труда. Ноторно известно е, че плана за безопасност на строителния обект се изготвя от
проектант с необходимата за това квалификация, и констатираните в него недостатъци не
могат да се вменят на технически ръководител на обекта.
Както правилно е посочил първия съд, по делото липсват и доказателства
10
задължения длъжностните лица, отговорни според цитираната по – горе заповед за
спазването на нормативни изисквания по безопасност на труда, да са били делегирани на
подс. Т. Х..
С оглед всичко изложено дотук въззивната инстанция приема, че изводите на
първоинстанционния съд за несъставомерност на деянието на двамата подсъдими поради
липсата на причинно следствената връзка са правилни и обосновани, като правилно е
приложил правото и ги е оправдал в извършване на престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 1 от
НК.
При извършената цялостна проверка на присъдата, извън конкретните доводи
развити в протеста и жалбата, въззивният съд не установи основания за отмяна или
изменение на проверяваната присъда.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 7/19.05.2022 г. по НОХД № 169/2021 г. по описа на
Районен съд – Кубрат.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, подлежащи на касационна проверка по чл.
346 от НПК и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11