№ 159
гр. гр. Лом, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Г. Александрова
Миронова
при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова
като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова
Гражданско дело № 20211620101048 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК
Предявени са обективно съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П. Г., САК, срещу М. ИЛ. С., ЕГН
**********, от гр. Лом, за установяване дължимост на суми по договор, за които има
издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между страните е имало сключени договори (два) за мобилни
услуги, по който ответникът е неизправна страна:
1. Договор за мобилни услуги от 04.04.2016 год., за моб. № **********, изменен с
Допълнително споразумение от 15.02.2018 год. и
2. Договор за мобилни услуги от 25.06.2018 год., за моб. № **********.
На 15.02.2018 год. страните са сключили и Договор за лизинг, по силата на който
ответникът получил мобилно устройство, м. SAMSUNG Galaxy А8 Black.
На 25.06.2018 год. страните са сключили и Договор за лизинг, по силата на който
ответникът получил мобилно устройство, м. HUAWEI P20 Lite Dual Black.
Ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал, заедно
с лизинговите вноски по индивидуалния му клиентски номер при оператора.
Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми по Фактура №
**********/01.09.2018 год., за отчетен период 01.08.2018 – 31.08.2018 год., на стойност
14,33 лв., и Фактура № **********/01.10.2018 год., за отчетен период 01.09.2018 –
30.09.2018 год., на стойност 26,40 лв., ищецът прекратил договорите по вина на абоната и
начислил неустойка съгл. т. 11 от договорите.
Били издадени крайни фактури:
Фактура № **********/01.11.2018 год. и
1
Фактура № **********/05.11.2018 год., с които са начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите по вина на абоната в общ размер на 311,83 лв.
Сумата не била заплатена и ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като
длъжникът по заповедното производство е бил известен за издадената Заповед за
изпълнение при условията на чл. 47 ГПК, за ищеца е възникнал правен интерес от
предявяването на установителен иск.
Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към
него съществува изискуемо вземането на ищеца, за което има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 715/2020 год. на ЛРС, против ответника, в
общ раазмер на 311,83 лв. (триста и единадесет лв., 83 ст.), представляващи:
226,93 лв. (двеста двадесет и шест лв., 93 ст.) – неустойка за предсрочно погасяване на
договорен абонамент от дата 15.02.2018 год., за мобилен номер *********, от които –
77,46 лв. – стойността на три месечни абонаментни такси и 149,47 лв. – неустойка за
предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy А8 Black и
87,40 лв. (осемдесет лв., 40 ст.) – неустойка за предсрочно погасяване на договорен
абонамент от дата 25.06.2018 год., за мобилен номер **********, от които – 27,48 лв. –
стойността на три месечни абонаментни такси и 59,92 лв. – неустойка за предоставено
за ползване устройство HUAWEI Р20 Lite Dual Black.
Претендират се и направените по исковото и заповедното производства разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните
няма спорни фактически твърдения
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена
молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като
прави искане по чл. 237, ал. 1 ГПК в случай, че са налице предпоставките за това.
Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът М. ИЛ. С. се явява лично. Признава исковете, като твърди, че причините
за изпадането в забава са социални.
Няма оспорени фактически твърдения.
Доказателствата са писмени.
Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. № 715/2020 год. на РС –
Лом.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и
признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно
заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:
Направено е от страна на ищеца искане за признаване за установено съществуването
на вземане към минал момент – след проведено от страна на ищеца успешно заповедно
производство по реда на чл. 410 ГПК. Ответникът е направил признание на иска по
основание и размер, не е оспорил, че дължи плащане.
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност за ищеца да поиска
постановяване на решение при признание на иска, както и, че в този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото се
постановява при признание на иска.
В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Спазени са и
изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Поради изложеното и с оглед заявеното признание на иска съдът намира предявените
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни. Наред с това, исковете са подкрепени и от
ангажираните от ищцовата страна доказателства, поради което следва да бъдат уважени.
2
Тъй като признанието на исковете е направено след депозиране на искането по чл.
410 ГПК, както и след образуването на исковото производство – едва в откритото съдебно
заседание, следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за
завеждане на делото.
Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и разноските по делото – в заповедното и в исковото
производство, които се претендират изрично – в общ размер на 460,00 лв., от които 205 лв.
за заповедното производство и 255 лв. за исковото производство, за които се представя
списък по чл. 80 ГПК.
Следва да се съобрази настъпилата в хода на делото (вписана в ТР на 28.02.2022 год.)
промяна в наименованието на фирмата на ищеца.
При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. ИЛ. С., ЕГН **********, от гр.
Лом, че към него съществува изискуемо вземане на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ (с предишно
наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК *********, гр. София, за което е издадена
Заповед № 421/09.06.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 715/2020 год. на РС Лом, в общ размер на 311,83 лв. (триста и единадесет лв., 83
ст.), представляващи:
226,93 лв. (двеста двадесет и шест лв., 93 ст.) – неустойка за предсрочно погасяване на
договорен абонамент от дата 15.02.2018 год., за мобилен номер *********, от които –
77,46 лв. – стойността на три месечни абонаментни такси и 149,47 лв. – неустойка за
предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy А8 Black и
87,40 лв. (осемдесет лв., 40 ст.) – неустойка за предсрочно погасяване на договорен
абонамент от дата 25.06.2018 год., за мобилен номер **********, от които – 27,48 лв. –
стойността на три месечни абонаментни такси и 59,92 лв. – неустойка за предоставено
за ползване устройство HUAWEI Р20 Lite Dual Black.
ОСЪЖДА М. ИЛ. С., ЕГН **********, от гр. Лом ДА ЗАПЛАТИ на ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ (с предишно наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, направените във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 460,00
лв.(четиристотин и шестдесет лева), от които 205,00 лв. за заповедното производство по
ч.гр.д. № 715/2020 год. на РС – Лом и 255,00 лв. за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
3