Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                             град Свиленград, 08.10.2019 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 584 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-1253-000249 от 03.08.2019 година на Оперативен дежурен в ОДМВР - Хасково, с което на А.М. (Andreas Muller), роден на *** ***, Федерална Република Германия от град Лайпциг, ул.„Цоликофер” № 21, Федерална Република Германия, със съдебен адрес:***, чрез адвокат В.С., за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

 Жалбоподателят А.М. чрез процесуалния си представител – адвокат В.С., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, защото връченото на доверителя й НП било нечетливо и неразбираемо, поради което бил лишен от възможността да се запознае с него и да ангажира адекватна защита.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А.М., не се явява. За него се явява адвокат В.С., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като били нарушени нормите на чл. 42, т. 6 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН – не бил посочен адреса на жалбоподателя, Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП били съставени в един и същ ден – по този начин жалбоподателят бил лишен от възможността да направи възражения, бил нарушен чл. 52 от ЗАНН – не била извършено проверка от страна на наказващия орган, липсвал превод и нарочен акт за назначаване на преводач – участващото лице, което извършило провода било случайно такова с непроверена компетентност и на нарушената (чл. 150 от ) и санкционната (чл. 170 от ) норми не били посочени конкретните хипотези, приложени в конкретния случай.  

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) -  Оперативен дежурен в ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

За времето от 20.30 часа на 03.08.2019 година до 08.30 часа на 04.08.2019 година свидетелят Т.Б.В. (служител на Сектор „Пътна полиция” (ПП) при ОДМВР – Хасково) изпълнява служебните си задължения. Около 22.00 часа на 03.08.2019 година се намира на автомагистрала (АМ) „Марица”, при км. 112+100, на територията на община Свиленград, област Хасково, на път „Стара Загора – Хасково – ГКПП „Капитан Андреево””, до бариерата на ГКПП „Капитан Андреево” заедно с колегата си Ж.Х.Ж., когато получават сигнал от Оперативния дежурен в ОДМВР – Хасково, че служители на Главна дирекция „Гранична полиция”, работещи на ГКПП „Капитан Андреево” са установили лице, което управлява моторно превозно средство (МПС) с фалшиво Свидетелство за управление (СУ). На место установяват, че при проверка от страна на свидетеля Х.К.Х. ***), работещ на ГКПП „Капитан Андреево” на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, движещият се в посока от Република Турция за Република България лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е 350 с немски регистрационен номер LЕ205 – собственост на Фатма М., родена на *** година и живуща във Федерална Република Германия, се управлява от жалбоподателя А.М.. Представеното от водача българско СУ на МПС с № *********, издадено на 19.08.2018 година от МВР – София е фалшиво. До извод относно липсата на правоспособност на водача достигат и след справки с Оперативния дежурен при ОДМВР – Хасково и чрез служителите на ФРОНТЕКС. Друго СУ жалбоподателят не представя.

  От приложената в преписката Експертна справка с № 300 от дата 03.08.2019 година, изготвена от Димитър Владимиров Димитров (специалист в областта на криминалистиката на ГКПП „Капитан Андреево”) става ясно, че посоченото СУ е неистински документ – не отговаря на спесимена по използвани видове печатна техника и интегрирани защити, снимката и персоналните данни са имитирани посредством различно печатащо устройство, под UV светлина се установява разлика на този вид защита спрямо спесимена. В същия смисъл е и заключението на Техническата експертиза, изготвено от вещото лице Йордан Ангеров Раков и приложено в кориците на НОХД № 525/2019 година на Районен съд – Свиленград.

  На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Т.Б.В. – Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и АМ” („КПДГПА”) към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши инспектор  (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя А.М. и в негово присъствие АУАН серия АА с бланков № 066713. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Х.К.Х.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управлението на МПС без СУ, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен на жалбоподателя - нарушителя А.М., който сочи че няма възражение против констатациите в Акта и това обстоятелство е вписано в съответната графа в Акт. АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя М.. Описани действия са извършени с участието на преводачи, които превеждат от български на английски език и от английски език на немски език на нарушителя М..

За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля В..

Срещу Акта не постъпва Възражение, нито се представят Писмени обяснения от страна на нарушителя М..

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Оперативният дежурен при ОДМВР - Хасково, издава процесното НП № 19-1253-000249 на 03.08.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 150 от ЗДвП и налага на жалбоподателя М. административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 03.08.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Оперативния дежурен в ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Т.Б.В. заема длъжността Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково и Заповед № 8121К-3022 от 07.09.2015 година на Министъра на МВР, График на дежурствата на Оперативен дежурен в Група ОДЧ при ОДМВР – Хасково за месец август и Писмо с вх.рег.№ 14990 от 26.09.2019 година на Директора на ОДМВР - Хасково, т.е. Георги Тенчев Георгиев се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 30.09.2019 година свидетели – Т.Б.В., Ж.Х.Ж. и Х.К.Х.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Т.Б.В., Ж.Х.Ж. и Х.К.Х., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първият и третият от посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното качество на първите двама – служители на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е в служебно правоотношение с АНО - следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези трима свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС без СУ. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

 

               ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в куриерската фирма „Еконт” (първият работен ден, тъй като 7-дневният срок изтича в неприсъствен ден), от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

 

 

                 ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

        Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота следва да се посочи следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди граждани. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство.

В конкретния случай с оглед установените по делото факти Съдът намира, че е бил извършен надлежен превод. Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и дори да не е имало надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН, то от АУАН се установява, че жалбоподателят се е запознал с АУАН, удостоверил е това с подписа си. По повод на Жалбата на А.М. е образувано настоящото дело. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си срещу процесното НП с факта на депозиране на Жалбата. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат.

  Липсата на формален писмен и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, не представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че фактически са били осигурени на жалбоподателя преводачи от български на английски език и от английски на немски език и преводачите реално са участвали, то спазено е изискването на процесуалния закон. Поради това Съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Иначе казано, съобразно реквизитите и съдържанието на приложения в АНП - АУАН, с който е бил сезиран АНО, предвид наличната материализирана изрична бележка за превеждането му, е спазено правилото на чл. 21, ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за участие на преводач. В този смисъл е и Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова.

В този ред на мисли са неоснователни наведените възражения, че преводачите били случайни лица с непроверена компетентност, тъй като свидетелите ги сочат достатъчно конкретизирано с посочване на местоработата им и имайки предвид деня на нарушението и съставяне на АУАН преводачите могат да бъдат установени. По отношение на преводачите свидетелите са категорични, че са извършили съответните преводи. 

          Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно   изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена. Действително  АУАН и в НП не е посочен адреса на жалбоподателя, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на лицето. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно имената и датата на раждане на нарушителя е налице пълно индивидуализиране на последния и не е наличен проблем с неговата индивидуализация. От друга страна констатираните пропуски не представляват съществени процесуални нарушения, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на Акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Действително не е посочена конкретната хипотеза на санкционната норма - чл. 177, ал. 1, т. 2 от , отнасяща се до настоящия случай, но както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че материалната норма – чл. 150 от , няма хипотези, поради което наведените възражения в тази насока от страна на процесуалния представител на жалбоподателя са неоснователни.

Твърди се, че в производство, проведено против Миллер е допуснато съществено процесуално нарушение, поради това, че на същия е предоставен нечетлив екземпляр от НП. Няма спор, че едно нарушение на производството по издаване на НП по реда на ЗАНН е съществено, ако води до нарушаване правото на защита на засегнатото лице. В конкретния случай обаче такова не е допуснато от АНО. Безспорно се удостоверява пред настоящия Съд, че оригиналът на НП е четлив и по отношение на него не се съдържа оплакване, че това съдържание не е известно или не е узнато (разбрано) от нарушителя. Ето защо настоящата инстанция счита, че няма допуснато нарушение на правото на защита на санкционираното лице за това, че връченият екземпляр от НП е нечетлив.

НП е издадено на същия ден, в който е съставен АУАН, което не е нарушение на процесуалните правила. С вече дванадесетгодишните изменения на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и чл. 52, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, направени с ДВ брой 51/2007 година, в сила от 30.06.2007 година е предвидена законова възможност за нарушители, които нямат постоянен адрес в Република България, както е в процесния случай, съставеният АУАН да се предоставя незабавно на АНО, който се произнася в деня на получаване на АНП. В случая е процедирано по указания начин, с което е спазен закона. В случая няма нарушение на нормата на чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН, която предвижда, че към АУАН се прилагат писмени обяснения или възражения на водача, тъй като в конкретния случай водачът не е представил обяснения, които да се приложат към преписката. От друга страна, даването на обяснения или възражения срещу съставения АУАН е право на нарушителя в административнонаказателното производство, поради което липсата на такива не означава нарушаване на правото на защита на наказаното лице, които изводи са в съответствие с практиката на Административен съд – Хасково по аналогични казуси. В Решение № 108 от 24.02.2014 година, постановено по КАНД № 53/2014 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Петя Желева е посочено, че след като АУАН е предявен на нарушителя и същият е получил препис от него, нарушителят може да направи възражения срещу Акта, в обичайния случай в тридневен срок от подписването му, а в изключението, когато нарушителя няма постоянен адрес в Република България - само при подписването на Акта. В конкретния случая е разяснено право на възражение срещу АУАН, последният с помощта на преводачи е предявен за подпис на нарушителя и му е връчен препис от същия, с което му е осигурено правото да направи писмени възражения срещу съставения Акт, което е сторил като е заявил, че няма такива и това е отразено в АУАН. Неупражненото право на даване на обяснения или възражение срещу Акта от нарушителя не нарушава никое от административнопроизводствените правила. Само в случай, че нарушителят даде писмени обяснения или възражения, същите на основание чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН следва да се приложат към Акта и незабавно, ведно с Акта да се предоставят на АНО. До ограничаване правото на защита на наказаното лице се стига само, ако в нарушение на предписаната процедура лицето не може да упражни предвидени в закона права, но в никакъв случай, ако упражняването на тези права зависи от волята на лицето. В този смисъл е и Решение № 101 от 05.03.2014 година, постановено по КАНД № 1/2014 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията В. Желева и др.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. В конкретния случай поради липсата на възражения проверката на АНО се е ограничила само до проверка съдържанието на Акта и поради липса на констатирани недостатъци е издадено обжалваното НП.

        Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3 от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 03.08.2019 година актосъставителят Т.Б.В. е заемал длъжността Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят актосъставителят Т.В. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е работело към момента на издаването като Оперативен дежурен в ОДМВР – Хасково и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. 

 

                 ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

        Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители са категорични, че именно А.М. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като той е спрян за проверка и той е бил на шофьорското място и на него са състави АУАН, при което той не е възразил. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

По отношение на материалноправната законосъобразност на НП -  същото (както вече се посочи), Съдът намира за правилно и обосновано, издадено в съответствие с приложимия материален закон и при правилно изведена правна квалификация. Вменено на жалбоподателя е нарушение по чл. 150 от ЗДвП, консумиращо административно наказателен състав, с квалификация по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП, а именно хипотезата – управление на МПС без да притежава СУ на МПС, като АНО е приел, че лицето - водач е неправоспособен. Така направения извод, според решаващия Съдебен състав е правилен и законосъобразен. Разрешаването на настоящия правен спор, се свежда до преценката правоспособен ли е бил водачът А.М. или не, към релевантната дата на проверката, или се касае само до фактическо, обективното отсъствие на СУ на МПС у него, в този момент.

С разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП се установява императивно изискване, предвиждащо участващите в движението пътни превозни средства да се управляват единствено от правоспособни водачи.

В съответствие с изложеното и предвид  доказаният – безспорно по делото, факт, че представеното от страна на жалбоподателя за проверка на дата 03.08.2019 година,  СУ на МПС е неистински документ, Съдът приема че същият е бил неправоспособен водач. Обратни доказателства, опровергаващи този извод, не се ангажирани от жалбоподателя.

Събраните по делото доказателства – писмени и гласни, обсъдени в цялост и взаимна връзка – в съотнасяне помежду си, установяват по несъмнен начин отрицателния  факт на неговата неправоспособност като водач и липсата на СУ на МПС към календарната дата, посочена в АУАН и НП (03.08.2019 година), на която доказа се и жалбоподателят А.М. е управлявал лек автомобил. Вече се посочи, преки сведения за последното се извеждат от съдържанието на приетата Експертна справка, в тази насока са и показанията на свидетелите Т.Б.В., Ж.Х.Ж. и Х.К.Х., които потвърждават обективната липса на СУ на МПС. Предвид така установените фактически обстоятелства, безспорно,  с действията си по управление на МПС, без да е притежавал СУ на МПС, същият е проявил противоправно поведение, което се явява в пряк  разрез с императивното изискване на чл. 150 от ЗДвП. С това свое деяние жалбоподателят е  консумирал  състава на административно нарушение  по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в първата хипотеза от предвидените: „без да е правоспособен водач,”, т.е. предложение първо на цифрово цитираната административнонаказателна и санкционна норма. На това правно основание, следователно и  правилно е бил наказан. Тази именно правна квалификация е възприел и АНО и последната е вярна, съответства на фактите, визирани в обстоятелствената част на НП, същите и са доказани категорично в хода на настоящото производство. Поради това, решаващият Съдебен състав формира категоричен правен извод, че управлявайки МПС без да притежава СУ в нарушение на изискванията на чл. 150 от ЗДвП жалбоподателят е осъществил признаците от обективната страна на състава на нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл, съзнавайки естеството на забраната, както и обективния факт на отсъствието на СУ за МПС. Т.е. жалбоподателят Миллер е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици – управление на МПС без СУ. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия режим, касаещ придобиване на СУ предвид факта, че това е ноторно известно. Поради това изводите на АНО в тази насока, както и  изведената правна квалификация, са правилни и Съдът ги споделя изцяло. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М..

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи (младата възраст на дееца, липсата на други наложени административни наказания и факта, че не е възпрепятствал или направил опит да осуети проверката), но и на отегчаващо (деянието е извършено на ГКПП „Капитан Андреево”, явяващо се външна граница за ЕС) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

 

                    ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Който управлява МПС без да е правоспособен водач се санкционира от разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда Глоба от 100 лв. до 300 лв.

         Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.

 Административното наказание в конкретния случай е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в максималния такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи в максималния размер, предвиден от разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Действително обществената опасност на деянието е завишена, тъй като се управлява МПС от неправоспособно лице, което води до рискове за живота и здравето на другите участници в движението. Но за разлика от нея обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на друго идентично нарушение или на нарушение по ЗДвП и предвид факта, че не е възпрепятствал или направил опит да осуети проверката. Отегчаващи отговорността обстоятелства, извън това посочено с оглед завишената обществена опасност на деянието и че деянието е извършено на ГКПП „Капитан Андреево”, явяващо се външна граница за ЕС, не се установиха. Не са налице в преписката доказателства за финансовото и имуществено положение на жалбоподателя, за да се наложи административното наказание „Глоба” в максималния размер. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на административното наказание, следва в настоящия случай размерът на наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв. Предвид изложеното както вече бе посочено, Съдът намира, че Жалбата е частично основателна, поради което НП следва да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание „Глоба” от 300 лв. на 100 лв. В този ред на мисли следва да се посочи, че Съдът достигна до този извод и предвид факта, че по делото липсват каквито и да било данни защо АНО е наложил наказание именно в размер на 300 лв. Така редуцираният размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите и юридическите лица.

Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ НП № 19-1253-000249 от 03.08.2019 година на Оперативен дежурен в ОДМВР - Хасково, с което на А.М. (Andreas Muller), роден на *** ***, Федерална Република Германия от град Лайпциг, ул.„Цоликофер” № 21, Федерална Република Германия, за нарушение на чл. 150 от е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв., като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание „Глоба” от 300 лв. на 100 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)