№ 3300
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110216609 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Р. Р.
Д. (чрез процесуален представител) срещу НП № 24-4332-022684 от 26.09.2024 г., издадено от Г. В.
Б., началник група в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. От страна на въззивника Д.
се иска отмяна на постановлението, като се излагат твърдения за липса на вина. Наказващият орган
(чрез процесуален представител, а именно юрисконсулт) оспорва този довод, намирайки
постановлението за процесуално и материално правно издържано, а обвинението за доказано,
претендирайки потвърждаване на НП и присъждане на разноски (юрисконсултско
възнаграждение).
От писмените (т. е. приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно
основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа, респективно с нарочно определение за
приемането и прилагането им като доказателства) доказателствени материали (разпитът на
свидетели не е задължителен – аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, като не е
изискан и разпит на свидетелите на обвинението/участие в такъв разпит по смисъла на чл. 6 от
КЗПЧОС) се установява по несъмнен начин - освен оправомощаването на актосъставителя
(последният и въз основа на писмена /и подписана/ заповед на директора на СДВР, издадена на
свой ред въз основа на съответната писмена заповед на министъра на вътрешните работи, която ще
бъде упомената след малко) за съставяне на АУАН по ЗДвП и на наказващия орган за издаване на
НП по същия закон с писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи - още
описаната в обжалваното НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за
използване на който начин за излагане на установената от съда фактическа обстановка /т. е. съдът и
в случая излага установена от него фактическа обстановка макар и посредством препращане, което
единствено избягва повтарянето/ липсва в релевантната нормативна уредба – ясно се сочи коя е
фактическата обстановка, която се възприема от съда, като съответното изложение е достъпно за
страните и е налично по делото, а срещащото се в практиката становище в противния смисъл е
лишено от логическа обосновка), както и (се установява също), че процесният автомобил е бил
прехвърлен като собственост на нарушителя на 09.02.2024 г. с писмен договор с нотариална заверка
на подписите (за което органите на МВР са били уведомени надлежно по съответния нормативно
1
установен ред), но впоследствие не е била извършена от новия собственик (жалбоподателя)
съответната пререгистрация до процесната дата 22.06.2024 г., а също така се установява, че срещу
нарушителя (роден през 1997 г.) към вече посочената процесна дата е имало издадени и влезли в
сила 12 НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване е
бил възложен на органите на МВР.
При това положение материалният закон е приложен напълно правилно (като съдът
препраща и към правната аргументация по НП, също налична по делото и достъпна за страните).
Настъпила е в конкретния случай по силата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП дерегистрацията на
превозното средство, за чието настъпване законът не изисква уведомяване на когото и да било
извън отбелязването в съответната система (регистър - след влизане в сила на измененията и
допълненията в ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 64/2025 г.). Включително във връзка с измененията и
допълненията в ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 64/2025 г., с предстоящо влизане в сила в рамките на
срока за обжалване/протестиране на настоящото решение, не е налице хипотеза по чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН. Налице е вина, независимо дали под формата на умисъл или непредпазливост – чл. 11 от НК
вр. чл. 11 вр. чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН - нарушителят именно е лицето, което съобразно чл. 143, ал. 15
от ЗДвП е следвало да инициира съответната промяна в регистрацията, т. е. същият при всяко
положение най-малкото е могъл и е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици на
деянието си (идентични със самото деяние). Ако деянието е умишлено, то не би била налице
хипотеза по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 345, ал. 2 от НК (вън от въпроса за това, че вече е
извършена съответната преценка от органите на прокуратурата за това налице ли са данни за
престъпление), доколкото би се касаело за хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК, имайки предвид това, че за
разлика от общия случай на управление на МПС, което не е надлежно регистрирано, в процесната
хипотеза органите на МВР разполагат с информацията относно превозното средство, която
подлежи на регистриране, включително и относно това кой е новият собственик на МПС, каквато
им е предадена от съответния нотариус, видно от изисканите в хода на съдебното производство в
тази връзка книжа. Настъпила е в конкретния случай по силата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
дерегистрация на превозното средство, за чието настъпване законът не изисква уведомяване на
когото и да било извън отбелязването в съответната система (а то има единствено оповестителен
характер). При всяко положение не е налице основание за облекчаване на положението на
въззивника и от гледна точка на вида и размер на наложените му наказания, които съответстват на
законовия минимум (в това число ще съответстват на него и след измененията и допълненията в
ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 64/2025 г., за които вече стана дума) и които освен това съответстват
напълно и на принципа на пропорционалността. Липсват и съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал.
3, т. 2 от ЗАНН.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не установи основания за изменение на НП или такива за неговата отмяна, поради
което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението
следва да бъде потвърдено. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при този
изход на делото се явява основателно (чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК; при
формулирането на разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН законодателят е допуснал редакционна
неточност, доколкото от една страна се препраща към всички хипотези по чл. 58д от ЗНН, а от
друга страна се говори за защитаване от съответния процесуален представител на учреждението
или организацията, чийто орган е издал съответния обжалван акт, а съобразно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН
единствената хипотеза, при която като страна в съдебните производства от вида на настоящото
участва учреждението или организацията, чийто орган е издал обжалвания акт, е тази, при която се
обжалва визираният в чл. 58д, т. 4 от ЗАНН ЕФ, т. е. разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
подлежи на съответното корективно тълкуване в смисъл, че в действителност същата разпоредба
визира и хипотезите, при които съответното представителство е било осъществявано в полза на
самия участващ като страна орган, издал обжалвания акт), като с оглед степента на фактическа и
правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде близък
до минималния съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (съобразно
редакцията на разпоредбата, която е в сила и понастоящем) вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 63д, ал. 5
вр. ал. 4 от ЗАНН, т. е. в размер на 90 лева (следва да се съобрази при решаване на въпроса за това в
2
полза на кого точно да се присъдят разноските и уредбата по ЗМВР касателно това кои структурни
звена на съответното министерство се явяват юридически лица).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 24-4332-022684 от 26.09.2024 г., издадено от Г. В. Б.,
началник група в ОПП – СДВР.
Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на СДВР 90 лева – разноски по делото, а
именно юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3