Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  146 Дата 03.05. 2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева

в съдебно заседание на 17 април 2019 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

търговско дело номер 155 по описа за 2019 година

и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение № 26 от 10.01.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 563/2017 г., с което съдът:

-        е обявил за недействителна по отношение на Н.а.з.п. и останалите кредитори на несъстоятелността на „Ф.– ю.“ АД, в н. сделката по нотариален акт **************, сделка от 21.12.2012 г., с която „***“АД е продал на ЕТ „С.К.“, на ЕТ „***“ и на „Х.“ ООД, при равни права: *****ид. ч. от подробно описания в решението Поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *****, с площ ** кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект;

-        осъдил е ЕТ „С.К.“, ЕТ „***“ и „Х.“ ООД, „да предадат в масата на несъстоятелността на „Ф.– ю.“ АД, в н. владението“ върху този имот;

-        осъдил е ЕТ „С.К.“, ЕТ „***“ и „Х.“ ООД, „да заплатят поравно по сметка на ОС П., в полза бюджета на Съдебната власт, сумата 652.51 лв (шестстотин петдесет и два лева и 51 ст.) – държавна такса за производството по т. д. № 563/2017 г. по описа на ОС П.“;

-        осъдил е ЕТ „С.К.“, ЕТ „***“ и „Х.“ ООД, да заплатят на Н.а.з.п. сумата 526,85 лева „деловодни разноски в производството по т. д. № 563/2017 г. по описа на ОС П.“.

 

Решението се обжалва от ответника „Х.“ ООД, с подробни съображения за неговата недопустимост и/или неправилност.

Становището на Н.а.з.п. е, че жалбата е неоснователна.

Дружеството „Ф.– ю.“ АД, в н. както и синдикът, са без становище по жалбата. ЕТ „С.К.“ и ЕТ „***“ са заявили, че жалбата е основателна.

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и прие:

 

         Исковете са по чл. 647, ал. 1, т. 3 и чл. 649, ал. 2 ТЗ, предявени са от Н.а.з.п. – като кредитор в производството по несъстоятелност на „Ф- Ю“ АД и има за предмет продажба на недвижим имот от датата 21.12.2012 г., сключена по нот. акт *******на нотариус Н.Х.-С(л. 12 и сл.) от впоследствие обявения в несъстоятелност продавач „Ф- Ю“ АД и при равни квоти (по 1/3 ид. ч.) от купувачите ЕТ „С.К.“, ЕТ „***“ и „Х.“ ООД.

         Решението е било обжалвано само от ответника „Х.“ ООД и по отношение на ЕТ „С.К.“, ЕТ „***“ и съответно – за общо 2/3 идеални части от имота, това решение е влязло в сила (чл. 296, т. 2 ГПК). 

 

         Жалбата на „Х.“ ООД е неоснователна.

 

 

1.      Молбата за откриване на производството по несъстоятелност на „Ф- Ю“ АД е подадена на 17.09.2014 г., определената от съда дата на неплатежоспособност е 01.01.2012 г., а процесната продажба е от датата 21.12.2012 г., в рамките на срока по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Производството по несъстоятелност е било спряно (чл. 632, ал. 1 ТЗ) и съответно е било възобновено (чл. 632, ал. 2 ТЗ) с Решение № 373 от 02.09.2016 г., затова настоящият отменителен иск е трябвало да бъде предявен „в едногодишен срок от момента на обявяването“ на това решение (чл. 649, ал. 1 ТЗ). „Обявяване“ означава даване на публичност на обявения акт, а това може да стане единствено чрез процедурата, посочена в чл. 622 ТЗ, във вр. с чл. 22, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ. А не – чрез „вписване“ на акта в регистрационно деловодната книга по чл. 634в, ал. 1 ТЗ. Правните понятия имат това съдържание, което е посочено в закона, затова опитът, да се тълкува употребеният в разпоредбата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ термин „вписване“ като „обявяване“, при това в пряко несъответствие с предметния обхват на  нормата по чл. 22, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, е несъобразен както със закона, така и с възможността, всички кредитори да бъдат наистина публично известени за началото на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ.    

Обявяването на Решение № 373 от 02.09.2016 г., чрез вписването му в търговския регистър, е станало на датата 09.09.2016 г. затова, на осн. чл. 621 ТЗ, във вр. с чл. 60, ал. 2 и ал. 6 ГПК, едногодишният срок от тази дата е изтекъл на датата 11.09.2017 г. (понеделник) Отменителният иск, по който настоящото дело е било образувано, е предявен в условията на чл. 62, ал. 2 ГПК на датата 11.09.2017 г. Тоест, в рамките на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ, затова направеното пред окръжния съд и понастоящем поддържано от жалбоподателя възражение за недопустимост на процеса, поради просрочие на исковата молба, е неоснователно и не може да бъде уважено.

 

 2.     Предметът на процесната сделка са *****идеални части от поземлен имот, с обща площ от 23276 кв. м., намиращ се в индустриална зона, в който купувачите, заедно с продавача, са били съсобственици на земята, а продадените идеални части са обособени за реално ползване на терен от 2763 кв. м., ситуиран в средната част на парцела по посока изток – запад. Уговорената между страните, платена от купувачите и получена от продавача цена за този имот е била 6 000 лева с включен ДДС.

Според приетите по делото първоначално и допълнително заключение по съдебно оценителската експертиза на вещото лице К.М., пазарната стойност на продаденият имот обаче – към датата на продажбата – е била не 6 000 лева с включен ДДС, а е била в размер на сумата 88 400 лева с включен ДДС. Експертизата е имала предвид размера на имота, начина на съвместно ползване, местоположението, липсата на градоустройствен статут и наличната процедура по изготвяне на ПУП – ПРЗ, като е приложен и метода на сравнимите продажби, чрез изследване на шест аналогични сделки, сключени за сходни обекти в сравнително близък с процесната продажба период от време.

Несъответствието между продажната цена и действителната пазарна стойност на продадения имот е съществено, защото даденото от продавача (продаденият имот) е било на стойност 88 400 лева, а полученото (продажната цена) – на стойност 6 000 лева. Тоест, 14.73 пъти по-малко и разликата не само е можело да бъде квалифицирана като обективно „значителна“ но тя е такава и по отношение на конкретната сделка, извършена при конкретните условия в конкретната индустриална зона на гр. П.. Затова условията по чл. 647, ал. 1, т 3 ТЗ са били обективно налични и предявеният отменителен иск – като основателен – е подлежал на уважаване.

 

3.      Както е било изрично посочено в самия нотариален акт *******(л. 12 и сл.), тримата купувачи са разпределили помежду си реалното ползване на общо закупения имот – по 921 кв. м. за всеки от тях, което – само по себе си – е достатъчна индикация и за настоящото ползване на имота. Като се добави и фактът, че нито в отговора на исковата молба (л. 68 и сл.), нито в допълнителния отговор (л. 147 и сл.) дружеството „Х.“ ООД е направило възражение за неползването на имота, изводът по необходимост (чл. 370 ГПК) е бил, че съответно е подлежал на уважаване и предявеният от Н.а.з.п. обусловен осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността (чл. 649, ал. 2 ТЗ).

 

Заключението е, че обжалваният съдебен акт е правилен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пловдивския окръжен съд.

 

На осн. чл. 646, ал. 6 ТЗ, жалбоподателят „Х.“ ООД ще следва да бъде осъден, да заплати държавна такса в размер на сумата 108.75 лева (чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 2 и чл. 71, ал. 2 ГПК), а на осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК –  да заплати на Н.а.з.п. сумата 300 лева разноски по делото, представляваща определеното по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК възнаграждение за юрисконсулт.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

Р     Е     Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26 от 10.01.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 563/2017 г., в частта му, с която съдът:

-        е обявил за недействителна по отношение на Н.а.з.п. и останалите кредитори на несъстоятелността на „Ф.– ю.“ АД, в н. сделката от 21.12.2012 г. по нотариален акт **************, в частта и, с която „Ф- Ю“АД е продал на „Х.“ ООД 1/3 идеална част от следния недвижим имот: *****идеални части от подробно описания в решението Поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ********кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект;

-        е осъдил дружеството „Х.“ ООД, „да предаде в масата на несъстоятелността на „Ф.– ю.“ АД, в н. владението“ върху 1/3 идеална част от този имот.

 

В останалата му част, по отношение на ЕТ „С.К.“, ЕТ „***“ и за общо 2/3 идеални части от описания по-горе недвижим имот, Решение № 26 от 10.01.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 563/2017 г. – като необжалвано – е влязло в сила

 

ОСЪЖДА дружеството „Х.“ ООД, ЕИК ********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – гр. П, бул. „********, държавна такса в размер на сумата 108.75 лева.

 

ОСЪЖДА дружеството „Х.“ ООД, ЕИК ********, да заплати на Н.а.з.п. ЕИК по БУЛСТАТ ******, сумата 300 лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.