Р Е Ш Е Н И Е №880/5.12.2019г. 05.12.2019 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На седми ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:Георги Георгиев
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 34 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «Агенция за събиране на вземания» ЕАД, против Й.Ц.Й. *** , с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №*** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1162,81 лева – главница,представляваща задължение по договор за заем CrediHome № *** г. и договор за допълнителни услуги за заем CrediHome № *** г., сумата от 205,51 лева –договорна лихва по договора за заем за периода 02.11.2016 г. до 16.08.2017 г.,сумата от 327,60 лв.-сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 02.11.2016 г. до 16.08.2017 г.,сумата от 900,90 лв.-застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 02.11.2016 г. до 16.08.2017 г.,сумата от 108,52 лв.- лихва за забава по договора за заем за периода 03.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда 02.10.2018 г.,сумата от 97,43 лв.- лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 03.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда-02.10.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване за заявлението в съда-02.10.2018 г.,до окончателното изплащане на задължението,както и съдебно деловодни разноски в общ размер на 106,06 лв.
Твърди се в исковата молба, че на 12.09.2016 г. между ответника и „Микро Кредит“ АД /заемодател/ е бил сключен Договор за заем CrediHome № *** по силата на който на ответника е предоставен заем на стойност 1300,00 лв. В договора е посочено,че част от сумата в размер на 414,45 лв. се рефинансира друг заем,като остатъка за получаване бил в размер на 885,55 лв. Било уговорено предоставения заем да се издължава на 48 броя седмични вноски,при фиксиран лихвен процент-40,67 % и ГПР-49,96 %. Датата на първото плащане била на 21.09.2016 г.,като размера на седмичната погасителна вноска била в размер на 32,59 лв.,съгласно погасителен план. Общата сума за погасяване възлизала на 1564,32 лв. Към договора за заем CrediHome № *** г. между страните бил сключен и договор за допълнителни услуги от 12.09.2016 г.,с който били предоставени следните допълнителни услуги,в размер на общо 1 404,00 лв.,от които за пакет „Комфорт“ на стойност 374,40 лв. ,със срок за заплащане 48 седмици,при вноска в размер на 7,80 лв.,платима всяка сряда,застраховка защита пакет „Премиум живот“,със застрахователна премия общо в размер на 1029,60 лв.,платима на 48 седмични вноски,всяка от по 21,45 лв.,с падеж всяка сряда,по застрахователна полица № ***,за застрахователна сума 1300,00 лв.,по която застрахованото лице бил ответника Й.Ц.Й.,като срокът бил от 12.09.2016 г. до 14.08.2017 г. Ответникът не е погасявал редовно задълженията си,като заплатила сумата от 371,50 лв. с които платил сумата от 137,19 лв. главница,сумата от 58,81 лв. договорна лихва,сумата от 46,80 лв. допълнителни услуги и сумата от 28,70 лв. застрахователна премия. Срока на договора бил изтекъл на 16.08.2017 г. с последната погасителна вноска,като не бил обявяван за предсрочно изискуем. С оглед на това останало ответника да дължи сумата в размер на 1162,81 лв. главница по договора за заем от 12.09.2016 г.,сумата от 205,51 лв. договорна лихва по договора за заем от 12.09.2016 г.,сумата от 900,90 лв. застрахователна премия по договора за допълнителни услуги и сумата от 327,60 лв. за допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги. Освен това, понеже бил изпаднал в забава, ответникът дължал и лихви за забава в размер на 108,52 лв. за периода от 03.11.2016 г. до датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК и по договора за допълнителни услуги сумата от 97,43 лв. за периода от 03.11.2016 г. до датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
На основание сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.01.2015 г.,между „Микро Кредит“ АД-цедент и „АСВ“ ЕАД-цесионер,както и анексите към нето,вземането на Й.Ц.Й.,произтичащо от договора за заем CrediHome № *** г. и договора за допълнителни услуги към същия,било прехвърлено на ищеца.
Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. Издадената заповед за изпълнение по посоченото ч.гр.дело била връчена на длъжника по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК , поради което се предявява настоящият установителен иск.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника,чрез особения му представител адв.Ц.-ЯАК. Със същия се оспорва иска по основание и размер,като се счита същия за недопустим,неоснователен и недоказан. Твърди се,че не е налице валидно цедиране на процесното вземане,като договора за цесия бил недействителен и се излагат съображения в тази насока. Процесния договор за заем бил нищожен,предвид недействителността на същия по чл.22 ЗПК. Не били спазени разпоредбите на чл.10 ЗПК,като самия договор и ОУ към него не били написани на ясен и разбираем начин,не били представени всички негови елементи с еднакъв по вид шрифт,формат и размер,като на бил спазен и минимално определения от закона шрифт 12. Не били спазени установените изисквания по чл.11,ал.1,т.7-12 ЗПК,като не било упоменато как точно бил изчислен лихвения процент,методологията и начина на изчисляването му,като се развиват подробни съображения в тази насока.Като недопустима и неоснователна следвала да се разглежда претенцията за застрахователна премия по договора за застраховка,не било ясно дали въобще има сключен такъв договор,дали имало плащане на някакви вноски по него от страна на праводателя на ищеца и дали са били изпълнени разпоредбите на чл.382,ал.5 и сл КЗ,като се развиват подробни съображения в тази насока.Недоказани оставали и претенциите за законна лихва по посочения договор,с оглед на това,че договора не бил обявяван за предсрочно изискуем,както към 03.11.2016 г. била падежирала евентуално само една от общо 48-те погасителни вноски.Иска се от съда отхвърляне на иска.
В с.з. ищецът не изпраща процесуален представител, редовно уведомен. Сочи доказателства, моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК във вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В с.з. ответника не се явява,същия се представлява от назначения му особен представител, който моли за отхвърляне на предявените искове.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Между „Микро кредит“АД с ЕИК *** (заемодател) и Й.Ц.Й. (заемател) е сключен Договор CrediHome№*** за заем с общи условия, по силата на който на заемателя е предоставен заем в размер на 1300.00 лв. със задължението на заемателя да върне кредита на 48 бр. седмични погасителни вноски, с уговорен размер на месечна погасителна вноска 32,59 лв., с ден на плащане сряда и дата на първо плащане 21.09.2016 г.,с договорна лихва 40.67%, ГПР - 49.96%. Няма спор, че заемателя е подписал искане за заем, договора за заем CrediHome №***, общите условия, и е получила от кредитора „Микро кредит“АД сумата от 1300 лв. като с част от тази сума в размер на 414,45 лв. е бил рефинансиран заем *** , и реално получил сумата от 885.55 лв. като се задължил да върне на заемодателя сумата в общ размер на 1563,32 лв.В чл.23 от Общите условия е уговорено, че всички съобщения и изявления на заемодателя отправени към заемополучателя, се считат за получени и узнати от заемополучателя, ако бъдат изпратени на който и да е от адресите, посочени в съдържащото се на лицевата страна на този документ Искане за заем CrediHome. Представен е Договор СгеdiHome за допълнителни услуги към заем № ***. между страните, по силата на който „Микро кредит“АД се задължава да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги - пакет „Комфорт“, както и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро кредит“АД застраховка „Защита“. Съгласно клаузите на този договор, клиентът дължи заплащане на цената на пакет „Комфорт“ в срок от 48 седмици, при първа погасителна вноска в размер на 7,80лв.(с ден на изплащане сряда), или обща сума за пакета в размер на 374,40лв., както и връщане на платената от страна на „Микро кредит“АД застрахователна премия в срок от 48 седмици, при първа погасителна вноска в размер на 21,45 лв.(с ден на изплащане сряда), или обща сума на застрахователната премия в размер на 1029,60лв.
С Договор от 16.01.2015г. за продажба и прехвърляне на вземания заемодателят „Микро кредит“АД е цедирал на „Агенция за събиране на вземания“ООД с ЕИК *** станалите ликвидни и изискуеми негови вземания. С анекси № 1 от 11.12.2015г. и № 3 от 16.12.2016г. между цедента и цесионера към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. с които страните се споразумели и по взаимно съгласие са удължили срока на действие на договора за цесия. Видно от Приложение № 1 на лист 23 по делото към договора за цесия сред прехвърлените вземания е и това от Й.Ц.Й., произтичащо от договор номер ***. Цедентът „Микро кредит”АД упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по договорите за потребителски кредити, вземанията, на които са прехвърлени с договора за цесия, за извършената продажба на вземания.
Представено е и уведомително писмо изх.№ ***год., год. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит,като на лист 68 по делото се установява,че обратната разписка е върната от куриерската служба с отбелязване,че няма такова лице на адреса.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че с подписването на договора за заем „Микро Кредит”АД е предоставило на Й.Ц.Й., заем в размер от 1300,00 лв., с който следвало да бъде рефинансиран друг заем с остатък 414,45 лв.,като сумата от 885,55 лв. била усвоена от Й.Ц.Й.. Вещото лице установило, че в счетоводството на „Микро Кредит”АД е заведено по договора за заем, че длъжника погасил общо сумата 371,50лв. (137,19лв. – главница и 58,81 лв. – договорна лихва), а по допълнителните услуги по договор-пакет „Комфорт“ сумата от 46,80 лв. и застрахователна премия по договор за допълнителни услуги в размер на 128,70 лв.,като след прехвърляне на вземанията чрез договора за цесия,по сметките на „АСВ“ ЕАД не били извършвани плащания. Вещото лице е изчислило лихвата за забава върху непогасената главница,както и върху непогасените суми за допълнителни услуги /пакет „комфорт/,за периода от датата ,на която всяка погасителна вноска била станала изискуема,до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-02.10.2018 г.,като размерът на лихвата за забава за периода 03.11.2016 г.-02.10.2018 г. бил в размер на общо 227,37 лв.,от които по договора за заем бил в размер на 176,83 лв. и по договора за допълнителни услуги в размер на 50,54 лв. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (02.10.2018г.) в.л. изчислява остатъка от задължението по договор за паричен заем и договор за допълнителни услуги в размер на 2824,19 лв., която сума включва: главница по договора за заем СгеdiHome№ ***. в размер на 1 162,81 лв.; 205,51 лв.договорна лихва за периода 02.11.2016 г.-16.08.2017 г.; 327,60 лв. за допълнителни услуги Пакет“Комфорт“ за периода 02.11.2016 г. -16.08.2017 г.;900,00 лв. застрахователна премия за периода 02.11.2016 г.-16.08.2018 г.; лихва за забава по договор за заем за периода 03.11.2016г. -02.10.2018г. в размер на 176,83 лв. и лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода 03.11.2016г. -02.10.2018г. в размер на 50,54 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно. Същото не противоречи на останалия доказателствен материал и не е оспорено от страните.
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение № *** г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите от 1162,81 лева – главница,представляваща задължение по договор за заем CrediHome № *** г. и договор за допълнителни услуги за заем CrediHome № *** г., сумата от 205,51 лева –договорна лихва по договора за заем за периода 02.11.2016 г. до 16.08.2017 г.,сумата от 327,60 лв.-сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 02.11.2016 г. до 16.08.2017 г.,сумата от 900,90 лв.-застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 02.11.2016 г. до 16.08.2017 г.,сумата от 108,52 лв.- лихва за забава по договора за заем за периода 03.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда 02.10.2018 г.,сумата от 97,43 лв.- лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 03.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда-02.10.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване за заявлението в съда-02.10.2018 г.,до окончателното изплащане на задължението,както и съдебно деловодни разноски в общ размер на 106,06 лв.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, поради което се предявява настоящият установителен иск.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:
По делото е установено, че съгласно сключен Договор за заем CrediHome№***г. с общи условия, на заемателя е предоставен от "Микро кредит"АД заем в размер на 1300 лв. със задължението на заемателя да върне кредита на 48 бр. седмични погасителни вноски, с уговорен размер на месечна погасителна вноска 32,59 лв., с ден на плащане сряда и дата на първо плащане 21.09.2016 г.,с договорна лихва 40.67%, ГПР - 49.96%.Между страните е подписан и договор за допълнителни услуги на 12.09.2016г. По делото е установено, че заемателя е върнал 371,50лв.
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника , че ищецът "АСВ"ЕАД не се е легитимирал като негов кредитор, тъй като цесията не му била съобщена от стария кредитор, което е в нарушение на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Съгласно постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС, Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. , Решение №137/02.06.2015. по гр. д. №5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о. и др., за да произведе цесията действие спрямо длъжника, на основание чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане, е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор (цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера). Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Според практиката на ВКС, не е възможно уведомяването съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД от цедента да бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник. Получаването обаче на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство, с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД , не може да бъде игнорирано и това е факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, който факт на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде взет предвид от съда. Следователно, с връчване на уведомлението в хода на исковото производство, цесията има действие спрямо длъжника.
Настоящия съдебен състав приема че, в съгласие с разпоредбата на чл.99 ЗЗД и постоянната практика на ВКС, направеното от новия кредитор- ищеца, като пълномощник на стария кредитор, уведомление до длъжника за цесията, е произвело действие по смисъла на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. В настоящия случай уведомлението е от името на ищеца, но не в качеството на цесионер, а като пълномощник на цедента, на предишния кредитор, което е допустимо съгласно разпоредбите на чл.9, чл.36 и чл.39 ЗЗД и постоянната практика на ВКС. Уведомлението до ответника за цесията и пълномощното на цедента да бъде извършено уведомяването от негово име, са приложени към исковата молба на ищеца и са връчени на особения представител на ответника, с което факта на съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде зачетен.Връчването на уведомлението за цесията на особения представител е произвело материалноправно действие, поради особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на чл.45 ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за лично връчване, като законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител", без да разграничава представителната власт на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответницата лично е уведомена за извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во Т.О. - че връчването на материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
В обобщение следва да се приеме, че ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, т.к. уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване за цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от този момент, като уведомяването представлява релевантен за спора факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда.
По отношение Договор СгеdiHome за допълнителни услуги към заем № ***., ЯРС намира следното:
Безспорно е, че договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №***. е сключен между кредитора и заемателя въз основа на надлежно отправено искане от потребителя-заемател, по силата на който заемателя се е задължил да заплати цената на пакета допълнителни услуги – Пакет "Комфорт", включващ описаните услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноски, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка, ***; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, срещу разсрочено плащане на пакета за срок от 48 седмици от по 7,80 лв. всяка вноска, с ден на изплащане – сряда.
Съдът намира, че разпоредбата от сключения договор, задължаваща потребителя да заплати цена за допълнителни услуги Пакет "Комфорт", е недействителна, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква плащане на такси и комисиони, свързани с управлението и погасяване на кредита, какъвто характер има уговореното възнаграждение. Освен това няма доказателства ответника-потребител да се е възползвал от която и да е от допълнителните услуги Пакет "Комфорт", за да дължи заплащането им.
Относно претенцията за дължимост на сумата за застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, ЯРС намира следното: в чл.4. 3 от договора за допълнителни услуги е уговорено, че в случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на "МИКРО КРЕДИТ" АД и заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира от същия търговец, то в този случай клиентът ще дължи връщане на сумата на дружеството на равни вноски. От съдържанието на сключения договор е видно, че ответника е избрал да сключи застраховка защита пакет "ПРЕМИУМ ЖИВОТ" с ЗК "УНИКА"АД с посредничеството на "МИКРО КРЕДИТ"АД при уговорена премия от 1029,60 лв., разсрочена на 48 седмични вноски от по 21,45 лв. Всяка, с ден на изплащане – сряда. Така постигнатите уговорки сочат правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на заем, по силата на който "МИКРО КРЕДИТ"АД е поел задължението да заплати на застрахователя дължимата от заемателя застрахователна премия, която последният се е задължил да върне разсрочено на кредитора. В тази връзка от страна на ищеца е приложено писмо на 81 лист по делото,от което е видно,че на 11.10.2016 г. по посочената застрахователна полица за застраховка „Защита“ от 12.09.2016 г. имало действително платена еднократна премия от „Микро Кредит“ АД,в качеството му на застрахователен агент на ЗК „Уника Живот“ АД.
В тази връзка следва да се отбележи, че от представеното по делото писмено доказателство,не може да се приеме,че застрахователната премия е платена и какъв е нейния размер,като само е посочено,че е платена еднократна премия,като не може да се направи и извод за валидност на полицата.
Освен това, клаузата за заплащане на застраховка пакет "Премиум Живот" е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до предоставената в заем сума, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставят в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Съгласно чл.4.8. от договора за допълнителни услуги цената на застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е. възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Тази клауза налага на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна не изпълни своите задължения.
Възнаграждението за допълнителни услуги, дължимо отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта му да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави услугата, а освен това възнграждението за услугата по пакет "Комфорт" следва да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено.
Настоящия съдебен състав намира, че това съставлява заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. С оглед изложеното съдът приема, че съглашението по допълнителното правоотношение към процесния договор за заем е нищожно и като такова не поражда права и задължения за страните за посочените по него допълнителни услуги.
Затова претенциите по реда на чл.422 от ГПК за дължимостта на претендираните вземания за сумата от 327,60 лева – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 02.11.2016г. до 16.08.2017г., сумата от 900,90 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 02.11.2016г. до 16.08.2017г..
Неоснователна е и претенцията по чл.86 от ЗЗД за сумата от 176,83 лв. - лихва за забава по договор за заем за периода от 03.11.2016г. до 02.10.2018г.(датата на подаване на заявлението в съда), за сумата от 50,54 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 03.11.2016г. до 02.10.2018г. (датата на подаване на заявлението в съда).
При това положение и с оглед безспорния факт по делото, че ответникът е заплатил по договора за потребителски кредит сумата от 371,50 лв. и предвид недължимостта на възнаграждението по допълнителния пакет, поради нищожността и неравноправността на тези клаузи,съдът намира, че е останала неплатена главница в размер 928, 50 лв., за която сума предявеният иск е основателен.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените от него съдебно-деловодни разноски по заповедното производство в размер на 35,14 лв., а по исковото – в размер на 364,45 лв., съразмерно на уважената част от исковете /в които разноски по исковото производство се включва и определено от съда възнаграждение за юрисконсулт в минималния размер от 300 лв./.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Ц.Й. с ЕГН ********** и адрес ***, че същия дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от управителите М.Д.Д. и Н.Т.С., следните суми, за която е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: главница в размер на 928,50 лв., представляваща задължение по договор за заем CrediHome № *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.10.2018 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК за сумата от 205,51 лева –договорна лихва по договора за заем за периода 02.11.2016 г. до 16.08.2017 г.,сумата от 327,60 лв.-сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 02.11.2016 г. до 16.08.2017 г.,сумата от 900,90 лв.-застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 02.11.2016 г. до 16.08.2017 г.,сумата от 108,52 лв.- лихва за забава по договора за заем за периода 03.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда 02.10.2018 г.,сумата от 97,43 лв.- лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 03.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда-02.10.2018 г.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.Ц.Й. с ЕГН ********** и адрес *** , да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от управителя М.Д.Д. и Н.Т.С. направените по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС разноски в размер на 35,14 лв., както и направените в исковото производство разноски в размер на 364,45 лв. съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: