РЕШЕНИЕ
28.03.2022 г. гр.Берковица
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕНА ПЕТКОВА
при секретаря Светлана Петрова, като разгледа докладваното от съдия ПЕТКОВА гр.д. № 119 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 гпк.
Предявен е иск от “ОТП Факторинг България”, ЕАД гр. София, с ЕИК: *********, чрез юрк. М.В. против Т.М.Т., с ЕГН: **********,***. Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 ГПК по ч.гр.д. № 634/2016 година по описа на БРС. Производството е образувано при условията на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищците в производството твърдят, че по силата на договор за кредит овърдрафт от 07.08.2007 година „Банка ДСК“ ЕАД предоставила на ответника сума в размер на 3000.00 лева. На 06.10.2016 година поради изтичане на срока на договора, последният бил прекратен. Към момента на прекратяване били налице както задължения за цялата главница, така и за лихви, незаплащани в продължение на повече от три месеца, поради което Банката предявила правата си в заповедно производство. На 27.10.2016 година по ч.гр.д. № 634 по описа на PC - Берковица за 2016 година съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 3000.00 лева главница, платима ведно със законната лихва, считано от 06.10.2016 година до окончателното й изплащане; 353.59 лева договорна лихва за периода от 05.10.2015 до 04.10.2016 година; 23.94 лева обезщетение за забава за периода 09.08.2016 до 04.10.2016 година.
На 22.06.2017 година Банката прехвърлила на ищеца пакет вземания, включително и процесното по силата на договор за цесия. На това основание ищецът предявил правата по издадения изпълнителен лист за събиране от ЧСИ, а в срока по чл.415, ал.1 ГПК постъпило възражение от ответника за недължимост на сумата. Това обосновава правния им интерес да предявят иск за установяване на вземане в посочените по - горе размери.
В случай, че съдът приеме, че ищецът не е активно легитимиран да предяви специалния установителен иск по чл.422 ГПК, то при условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумата 3000.00 лева главница, платима ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Правният интерес от предявяване на осъдителен иск извеждат от неизпълнение на договор за заем, вземането по който е прехвърлено с цитирания договор за цесия.
Претендира заплащане и на направените в настоящото и заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т.М.Т. чрез назначения му особен представител адв. М.М. взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва редовността на извършената цесия, тъй като не била съобщена на длъжника. Прави възражение за настъпила погасителна давност. Претендира отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. Постъпило е становище по същество, с което моли съда да уважи в цялост предявените искове. Представя списък на разноските.
Назначеният особен представител на ответника не се явява. Към момента на провеждане на съдебното заседание същата не е уведомила писмено съда съгласно чл. 100 ГПК за невъзможността да се яви, нито е представила документ съгласно чл. 142 ГПК, доказващ препятствие, което не е могла да отстрани своевременно, поради което делото е разгледано в нейно отсъствие.
В хода на производството са събрани писмени доказателства и е прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.08.2007г. в гр.Шумен е сключен Договор за кредит овърдрафт между „Банка ДСК“ ЕАД и Т.Т. от гр. Каолиново. Кредитът е в размер на 3000.00 лв., за срок — 12 месеца, падежна дата — 5-то число на месеца. При определени условия срокът се удължава с още 12 месеца при всяко негово изтичане. При сключване на договора ГЛП е 8.95%. Кредитът се предоставя по разплащателна сметка с титуляр ответника.
С Общите условия по кредит — овърдрафт са въведени и следните правила: Ползваната част от овърдрафта се погасява служебно при всяка постъпила сума по разплащателната сметка; Лихвата се погасява на падежната дата. При липса на средства в сметката лихвата се погасява от овърдрафта. Ако овърдрафта е ползван целия се позволява превишаването му за погасяване на лихвите, като надвишението се олихвява с договорния лихвен процент и надбавка от 5 процентни пункта. Ако в продължение на 3 месеца не се погасяват дължимите суми за лихва, правото на ползване на кредита се спира, непогасената главница се олихвява с наказателна лихва, формирана от договорния лихвен процент и надбавка 5 процентни пункта.
Срокът на кредита се подновява автоматично при условие, че към датата на изтичане на договора са платени всички задължения.
В приетото по делото заключение, което съдът възприема изцяло като компетентно изготвено, е обяснен механизмът на усвояване на кредита. Вещото лице е посочило, че кредитът овърдрафт се усвоява като разплащателната сметка, която отчита привлечените средства в банката на нейния клиент, от пасивна се преобразува в активна. Така, освен кредитно салдо, тя може да има и дебитно. Дебитното салдо показва размера на ползвания овърдрафт към даден момент. За ползването на овърдрафта не е необходимо да се превежда сума по разплащателната сметка на ответника. При прекратяването на овърдрафта, ако има неиздължени главница и лихви, разплащателната сметка се кредитира със сумата на задължението, което е вид превод по сметката на клиента. В конкретния случай това е станало на 06.01.2020 г. На тази дата по разплащателната сметка на ответника са преведени: за издължаване на главница: 3000 лв. и за издължаване на лихви: 91.31лв.
Сумите, постъпили за погасяване на кредита-овърдрафт, са ползвани за погасяване на главницата. От неизползвата част на разрешения овърдрафт са погасявани лихвите. Приходите по разплащателната сметка са били достатъчни за плащане на минималните суми към падежните дати до 05.11.2015 г. За плащането на сумите с падеж 05.1 1.2015г., 05.12.2015г. и 05.01.2016г. не са постъпвали средства по сметката, като до 05.11.2015г. разрешеният овърдрафт от 3000лв. вече е бил използван. Лихвите на горните три падежа са заплатени от разрешеното надвишение на овърдрафта. След третото такова плащане са били налице условията за спиране на ползването на кредита, а по-късно и за прекратяване на договора.
На 27.10.2016 година по ч.гр.д. № 634 по описа на PC - Берковица за 2016 година съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 3000.00 лева главница, платима ведно със законната лихва, считано от 06.10.2016 година до окончателното й изплащане; 353.59 лева договорна лихва за периода от 05.10.2015 до 04.10.2016 година; 23.94 лева обезщетение за забава за периода 09.08.2016 до 04.10.2016 година в полза на кредитора.
На 22.06.2017 година Банката прехвърлила на ищеца пакет вземания, включително и процесното по силата на договор за цесия.
Видно от приложеното пълномощно, старият кредитор е упълномощил новия кредитор да уведоми длъжника за цесията от негово име.
Уведомление до длъжника по чл.99, ал.З ЗЗД е приложено към исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните отделни вземания.
От събраните по делото доказателства се установи, че между ответника и „Банка ДСК” ЕАД е възникнало облигационно правоотношение на 07.08.2007 г. по силата на сключен между тях договор за кредит овърдрафт. Въз основа на така възникналото договорно правоотношение банката е изпълнила задължението си да предостави на ответника уговорената по договора за кредит сума, като срещу това задължение ответникът се е задължил да връща усвоените суми.
От приетата по делото експертиза се установи, че условията за прекратяване на договора са били налице, предвид уговореното в т. 16 и т.17 от Общите условия и неплащането на 3 последователни вноски на падежните дати 05.11.2015г., 05.12.2015г. и 05.01.2016г.
На 07.08.2016 г. договорът е бил прекратен от страна на банката, тъй като не са били налице условията за неговото автоматично подновяване и на осн. т. 22.1 от Общите условия.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на особения представител за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай изискуемостта на главницата и дължимите по договора лихви е настъпила с неговото прекратяване - а именно на 07.08.2016 г. Заявлението по чл. 417,т.2 ГПК е подадено на 06.10.2016 г., като към този момент давността не е изтекла нито за главницата, нито за претендираните лихви.
Видно от представените договор за цесия, потвърждение за извършената цесия и приемно-предавателен протокол, прехвърлянето на вземането е било извършено валидно от стария на новия кредитор.
Предвид оспорване на валидността на договора за цесия от особения представител, следва да се посочи, че за да породи действие договорът за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника, не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. Законодателят не е предвидил специален ред за уведомяване на длъжника, като липсва забрана съобщението за цесията да бъде извършено от цесионера по силата на нарочно упълномощаване от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015 година/ по гр. д. № 5759/2014 г. на III г.о. на ВКС/, какъвто е и настоящият случай, доколкото по делото са приложени доказателствата, че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане.
В исковата молба и в приложенията към нея се съдържа уведомление до длъжника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал.З ЗЗД. Съдът следва да съобрази този факт по реда на чл. 235 ГПК при разглеждане на установителните искови претенции.
Следва да бъде посочено, че съгласно константната съдебна практика цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.
99, ал. 3, пр. 1-во от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В тази връзка съдът съобрази, че ответникът е представляван от особен представител в процеса. За пълнота следва да се посочи, че защитата, която се осъществява от назначения по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. по описа на първо т.о. на ВКС.
Поради изложеното дотук, съдът намира установителните претенции за основателни и доказани в пълен размер и като такива, следва да бъдат уважени.
При този изход на спора и предвид разгледаните по същество установителни искови претенции, не подлежат на разглеждане предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
По разноските:
Съгласно разрешението, възприетото в т. 12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора.
Сторените в заповедното разноски са за заплатена държавна такса в размер на 67,55 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 348,21 лева.
В исковото производство разноските, сторени от ищеца са: 152,45 лева - платена държавна такса; 400,00 лева - депозит за изготвяне на съдебно счетоводна експертиза и 300,00 лева - депозит за назначаване на особен представител, 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Претендираните суми следва да бъдат присъдени в полза на ищеца на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.М.Т., с ЕГН: **********,*** дължи на “ОТП Факторинг България”, ЕАД гр. София, с ЕИК: *********, следните суми: 3000.00 лева главница, платима ведно със законната лихва, считано от 06.10.2016 година до окончателното й изплащане; 353.59 лева договорна лихва за периода от 05.10.2015 до 04.10.2016 година; 23.94 лева обезщетение за забава за периода 09.08.2016 до 04.10.2016 година, за които са издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 634 по описа на PC - Берковица за 2016 година
ОСЪЖДА Т.М.Т., с ЕГН: **********,*** да заплати на иОТП Факторинг България”, ЕАД гр. София, с ЕИК: *********, сумата от 415,76 лева, представляваща разноски в заповедното производство
ОСЪЖДА Т.М.Т., с ЕГН: **********,*** да заплати на “ОТП Факторинг България”, ЕАД гр. София, с ЕИК: *********, сумата от 952,45 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: