№ 1556
гр. Пловдив, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330203630 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия Г № 0024895 на ОДМВР Пловдив за
налагане на наказание за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, с който на „ЕВРОБИЛДИНГ 3000“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Ивайло, ул.
„Четиринадесета“ № 4, представлявано от Б.З.Б., на основание чл.638, ал.4,
вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса по застраховането КЗ/ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000
/две хиляди/ лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
С жалбата си жалбоподателят „ЕВРОБИЛДИНГ 3000“ ООД, чрез адв.К.У.,
прави искане за отмяна на процесния електронен фиш, като претендира
разноските за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание.
Въззиваемата страна – ОД МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. Преди даване ход на делото е депозирана
писмена молба-становище от процесуалния представител на въззиваемата
1
страна, с която се счита за неоснователна жалбата и се представят
съображения по същество за потвърждаване на издадения ЕФ като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноските по делото. Прави се възражение
за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата,
при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът като прецени и съобрази доказателствата по делото, по отделно и
в тяхната съвкупност, установи следното:
На 30.09.2020г. в 07:28ч. на път I-8 км. 210+897 Пазарджик-Пловдив, извън
населено място, дружеството-жалбоподател „ЕВРОБИЛДИНГ 3000“ ООД,
като юридическо лице, което притежава МПС – товарен автомобил „Пежо
Партнер 1.9“, с рег. № ****, регистрирано на територията на република
България и не е спряно от движение, не е сключило застраховка „Гражданска
отговорност“. Нарушението е заснето и установено с АТСС № TFR1-M №
530. След направена справка в програмата за регистрация на автомобили в
Република България, е било установено, че автомобилът е собственост на
дружеството-жалбоподател „ЕВРОБИЛДИНГ 3000“ ООД, представлявано от
Б.З.Б.. За нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ е бил издаден от ОДМВР
Пловдив електронен фиш за налагане на наказание за нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г №
0024895, с който на „ЕВРОБИЛДИНГ 3000“ ООД на основание чл.638, ал.4,
вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност – електронен фиш за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, серия Г № 0024895, издаден от ОДМВР
Пловдив, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
Протокол № 7-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-
1M“, Протокол за използване на АТСС, Справка в системата за управление на
административнонаказателната дейност, снимков материал, дотолкова,
доколкото служат за установяване на обективната истина.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до следните правни изводи:
2
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от
лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, жалбата се
преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
В случая административното наказание на жалбоподателя като ЮЛ е
наложено с електронен фиш, а не с НП и такава възможност е предвидена в
чл. 647, ал. 3 КЗ във вр. чл. 189, ал. 4 със ЗДвП. Тази процедура е специална и
значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът – в случая ЗДвП
определя условията, при които се издава електронен фиш. Тези условия са
изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 647,ал. 3 от КЗ, като се
заключават в установяване и заснемане на административно нарушение с
автоматизирано техническо средство, без да се спира съответното МПС, т. е
без да се установява неговият водач, като електронният фиш се изпраща на
собственика, който следва да го плати в 14 дневен срок и не разполага с права
по чл. 189, ал. 5 ЗДвП да посочи друго лице управляващо това МПС по време
и място отразено вече в издаденият ел. фиш – по аргумент от чл. 647, ал. 3
изр. последно КЗ. Посочените условия са спазени в процесния случай.
Нормата на чл. 638, ал. 4 КЗ доразвива разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, като
указва санкция единствено за собственика по този ред, когато с АТС е
установено и заснето упрвление на МПС, за което няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка ГО. Наказващият орган се е позовал на
тази разпоредба правилно, правейки връзка и с ал. 1, т. 2 вр ал. 4 на чл. 638
КЗ, като е наложил имуществена санкция на собственика на автомобила. Ето
защо неоснователно е възражението на жалбоподателя, че отговорен за
нарушението следва да се държи водачът, независимо от притежанието на
автомобила.
На следващо място, безспорно нормата на чл.638, ал.4 от КЗ съставлява
правното основание, въз основа на което се издава процесния електронен
фиш, тъй като нарушението се установява посредством заснемането на
процесния автомобил с АТСС. В тази връзка и с използването на АТСС за
установяване на нарушенията по ЗДвП с ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди
принципното положение, че поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва
по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно използването на
3
мобилно средство за видео контрол, съобразно редакцията на наредбата към
датата на извършване на деянието и след законодателните изменения от
2018г. следва да са налице следните условия: - използваното техническо
средство да е от одобрен тип; - техническото средство да е преминало през
последваща метрологична проверка; - да са спазени изискванията на чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система;-техническото средство да е разположено и използвано съгласно
изискванията на производителя и нормативните предписания- чл. 6 от
Наредбата. Съдебната практика трайно приема, че всяко едно от
гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им
наличност, използването на автоматизирано техническо средство е законно, а
липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на електронния фиш.
В случая, за установеност на нарушението, отразено в издадения ЕФ е
използвана АТСС „TFR1 – M“ с радар № 530. АТСС „TFR1 – M“ е одобрен
тип, за което имам надлежно издадено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835, което удостоверение е със срок на
валидност 24.02.2020г. Макар удостоверението да е с изтекъл срок на
валидност към датата на нарушението, установената съдебна практика
приема, че приложения по административната преписка Протокол от
проверка № 7-33-20/18.09.2020г., с валидност една година, считано от датата
на протокола – 18.09.2020г., т.е до 18.09.2021г., се явява и форма на контрол
на средствата за измерване, удостоверяваща съответствието на АТСС, прието
вече като одобрен тип. Нарушението е от дата 30.09.2020г., при което
използването на конкретното АТТС се приема за одобрен тип и преминало
последваща проверка. По делото е наличен и протокол по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като отразените в него данни съответстват
на настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
изготвените с технически средства или системи, каквото е и настоящото
АТСС „TFR1 – M“ с радар № 530, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки се приемат веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес. В този
смисъл същият материал се явява доказателство за управление на автомобила.
4
В случая по административната преписка, е налице снимков материал –
снимка, направена на датата и в часа, посочени в ЕФ, на посоченото в ЕФ
място, на която обаче не се вижда ясно регистрационният номер на
автомобила, служещ за неговата индивидуализация от други такива МПС по
вид и модел. Снимката създава предположения, но не води до категоричност
в идентичността с регистрационния номер на процесния автомобил и
съответно в безспорността на извършеното нарушение, като липсата на
възражение от страна на жалбоподателя в тази посока не е достатъчна.
Посоченото е недопустимо, предвид разпределението на доказателствената
тежест върху административнонаказващия орган, като субект на
административнонаказателното обвинение, да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение, чийто субект е лицето, посочено като нарушител и чиято връзка е
именно притежанието на конкретното управлявано МПС. По делото не е
налична и справка с евентуално издаден за друго нарушение на МПС ЕФ от
същото време и място, за да се отчете действителното му управление.
На следващо място, съдът констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на ЕФ, създаващи неяснота за какво нарушение е
ангажирана отговорността на дружеството.В случая деянието на
„ЕВРОБИЛДИНГ 3000“ ООД е подведено под нормата на чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ, предвиждаща, че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Не са спорни обстоятелствата, че
дружеството-жалбоподател е собственик на процесното МПС, поради което е
имал задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Същевременно описанието
на нарушението в обжалвания електронен фиш гласи, че на 30.09.2020г. в
07:28ч. на път I-8 км. 210+897 Пазарджик-Пловдив, извън населено място,
дружеството-жалбоподател „ЕВРОБИЛДИНГ 3000“ ООД, като юридическо
лице, което притежава МПС – товарен автомобил „Пежо Партнер 1.9“, с рег.
№ ****, регистрирано на територията на република България и не е спряно от
движение, не е сключило застраховка „Гражданска отговорност“, като
нарушението е установено чрез заснемането му АТСС № TFR1-M №
530. Както по-горе се посочи, дружеството-жалбоподател е наказано с
имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.638, ал.4, вр.
5
чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ.
Тук следва да се отбележи, че законодателят прави ясно разграничение на
нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и това по чл.638, ал.4 от КЗ, като
първото е формално и наказуемо по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ от момента на
придобиване и регистриране в Република България на МПС или от
изтичането валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. За съставомерността на деянието по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е без правно значение, дали автомобилът се управлява
или не, като съставът се довършва с неизпълнение на задължението за
сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ от лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение. Изпълнителното деяние в
хипотезата на чл. 438,ал. 1, т. 1 от КЗ се изразява с бездействие, а именно –
липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Съвсем различен е съставът на нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, което е
довършено при установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а както по-горе
се посочи в обстоятелствената част на ЕФ отсъства съставомерния елемент
„управление на МПС“.
С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение,
посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна
волята на административно-наказващия орган досежно конкретното
нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице.
Коментираните разминавания водят до невъзможност да се разбере за какво е
наложено наказанието – дали за това, че като собственик на посочения в
електронния фиш товарен автомобил, дружеството-жалбоподател няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или за това,
че е установено управлението на собственото му МПС, за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Описаните
съществени нарушения на процесуалните правила и приложимия за
осъщественото деяние материален закон са довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя и незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш, което налага неговата отмяна.
6
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност
чрез издаването на електронен фиш се е развило в разрез с установените
материално правни и процесуални правила. Поради това и процесният ЕФ
следва да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя „ЕВРОБИЛДИНГ 3000“
ООД действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 8 от
делото), в които е отразено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., което е изплатено изцяло към момента на сключване на
договора.
По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от
ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът
намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност, същото е приключило в едно съдебно заседание, в което не се е
явил процесуалния представител на жалбоподателя. Предвид на това,
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения
минимум. По мнение на настоящия състав този минимум следва да бъде
съобразен към датата на сключване на договора за правна защита, когато чл.
18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е предвиждал минимален размер – фиксирана
сума от 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. В случая, предвид
материалния интерес - наложената имуществена санкция от 2000 лв, размерът
7
на адвокатския хонорар се явява общата сума от 370 лева (300 лева + 70 лева
горница над 1000 лева). Доколкото се прилага чл.205 от АПК по аргумент от
който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът
намира, че следва да осъди ОДМВР-Пловдив да заплати сторените в
настоящото производство разноски, в размер на 370 лв. по съображенията,
изложени по-горе.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0024895 на ОДМВР Пловдив за
налагане на наказание за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, с който на „ЕВРОБИЛДИНГ 3000“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Ивайло, ул.
„Четиринадесета“ № 4, представлявано от Б.З.Б., на основание чл.638, ал.4,
вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса по застраховането КЗ/ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000
/две хиляди/ лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, да заплати на „ЕВРОБИЛДИНГ 3000“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Ивайло,
ул.“Четиринадесета“ № 4, представлявано от Б.З.Б., сумата от 370 /триста и
седемдесет/ лева представляваща съдебни разноски пред Районен съд
гр.Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8