Р Е Ш Е Н И Е № 313/24.6.2020г.
гр. Ямбол, 24.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на осми юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря С. М. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 33/ 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от „Теленор България“ ЕАД -гр.С. срещу З.Г.Н. ***. В нея се твърди, че между страните е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от 02.01.2018 г. Абонатът има индивидуален клиентски номер № ***, под който са издавани месечните фактури. За отчетния период на потребление от 02.01.2018 г. до 04.04.2018 г. длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги. Издадена е крайна фактура № *** г. с начислена стойност за плащане в размер на 92.43 лв. /с ДДС/ за дължимите абонаментни такси за потребените по договора услуги. Във фактурата е посочен крайният срок за плащане 20.04.2018 г. Поради виновно неизпълнение на договора, довело до едностранното му прекратяване, ответницата дължи на „Теленор“ неустойка в размер на 62.46 лв., чийто размер е съобразен с постигната с Комисия за защита на потребителите извънсъдебна спогодба от 12.01.2018 г., с която е уговорено, че максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Твърди се, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника, връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. . От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца вземанията по договора, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Претендират се и съдебни разноски, вкл. по заповедното производство.
В с.з. ищецът не изпраща
представител, в подадена писмена молба исковете се поддържат.
В срока за отговор ответникът не е депозирал такъв. В с.з. не се
явява. Не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е направил искане за постановяване
на неприсъствено решение. Съгласно чл. 238 ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви
в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Тъй като предпоставките
за допустимост на искането са
налице, съдът следва да го
разгледа. Разпоредбата на
чл. 239 ал.1 гласи,
че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства. Ал.2 разпорежда, че неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него
е достатъчно да се укаже, че
то се основава
на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В случая на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно
заседание. Същевременно исковете
са вероятно основателни и
следва да бъдат уважени.
Предявени са обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Вероятната основателност на исковете произтича от Договор за мобилни услуги от 02.01.2018 г.,
Приложение-ценова листа и Декларация-съгласие от 02.01.2018 г.;
4 бр. фактури за периода 5.01.2018 г. – 5.04.2018 г.; Спогодба от 2018 г. с
КЗП; общи условия на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД г.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за незаплатени далекосъобщителни
услуги в общ размер на
154.89 лв. и за мораторна
лихва в размер на 15.02 лв. (която не е предмет на настоящото дело), видно и от приложеното ч.гр.д. № ***г.
на ЯРС. Книжата са връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
С оглед уважаването на исковете,
искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се
уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските
по заповедното производство в исковото
производство. Следва да се вземе предвид, че искът е предявен само за част от сумите по
заповедта, като за разликата до непредявения размер заповедният съд е
компетентен да обезсили заповедта за изпълнение в тази й част. Разноските
следва да се присъдят съразмерно на предявения и уважен размер от сумите.
Водим
от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
Приема за установено, че З.Г.Н. ***, с ЕГН **********, дължи на „Теленор България“ ЕАД -гр.С., район Младост,
ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда
6, ЕИК *** сумата 154.89 лв., от които: сумата 92.43 лв. – главница,
представляваща месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
от 02.01.2018 г. до
04.04.2018 г., и сумата 62.46 лв.
– представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни
услуги, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 22.10.2019 г. до окончателното плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение № ***
г. по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА З.Г.Н. да заплати на „Теленор
България“ ЕАД -гр.С. направените по заповедното производство разноски в размер
на 186,88 лв., както и направените по настоящото дело разноски в размер на 205
лв..
Решението не
подлежи на обжалване.
Препис от решението-на
страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: