№ 12445
гр. София, 21.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110101531 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „Е.М.З.“ ЕАД с вх. № 72746/05.03.2024 г. с
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предвид прекратяване на
производството поради оттегляне на иска. Изложени са съображения, че производството е
прекратено поради оттегляне на иска от страна на ищцата, с оглед на което ответникът има
право на разноски, тъй като е ангажирал своята защита като е депозирал отговор на исковата
молба.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ищцата Д. С. В., с
който отправя искане да бъдат определени разноски в минимален размер, съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че същото е
прекратено преди провеждане на първо заседание, респективно липсата на процесуално
представителство от страна на ответника, както и предвид бланкетния отговор на исковата
молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая подадената молба
има характер на такава за допълване на определението, с което производството по делото е
прекратено, на основание чл. 232 ГПК – поради оттегляне на иска, доколкото в същото
съдът не се е произнесъл по дължимостта на разноски в полза на ответника. Искането е
направено от процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в срока по
чл. 248, ал. 1 ГПК /представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК не е предпоставка
за допустимост на искането по арг. от т. 8 на ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
1
ОСГТК на ВКС, доколкото се иска допълване, а не изменение на определението в частта за
разноските/, поради което същото е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е основателно.
Ищцата Д. С. С. е предявила иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
за установено, че не дължи на ответника сумата от 1273,66 лв. – недължимо начислена за
периода 02.08.2023 г. – 01.11.2023 г. стойност на електроенергия, в резултат на корекция на
сметка за клиентски № 540006722684, с адрес на потребление: апартамент, находящ се в гр.
С............., за което задължение е издадена фактура № **********/28.11.2023 г .
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Е.М.З.“
ЕАД, с който оспорва иска. Със същия е заявена претенция за разноски, включително за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 9317/29.02.2024 г. на основание чл. 232 ГПК производството по
делото е прекратено поради оттегляне на иска от ищцата Д. С. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото, а съгласно ал. 8 от законовия текст в полза на юридически лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, но до максималния такъв, определен
по реда на чл. 37 от Закон за правната помощ, когато те са били защитавани от юрисконсулт.
В случая делото е прекратено по причина извън поведението на ответника –
оттегляне на иска. Молбата за оттегляне на иска е депозирана от страна на ищцата, след
като исковата молба е била връчена за отговор, съответно – такъв е постъпил по делото,
подаден от надлежно упълномощен юрисконсулт на дружеството - ответник.
Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за
прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск,
връщане на искова молба, връщане на жалба/, то искането за присъждане на разноски може
да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението
за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК.
В разглежданата хипотеза ищцата е дала повод за завеждане на делото, поради което
ответникът е направил разходи, за да осигури защитата си. Искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е направено още с отговора на исковата молба, като такова
се дължи на ответника. Съдът, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя
дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. – с оглед естеството на
спора, вида и обема на осъществената правна защита, етапа, на който производството е
прекратено – преди провеждане на първо по делото заседание, както и разясненията на
определение № 518 от 03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
според които законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да
е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, определение № 9317 от 29.02.2024 г. по гр. д.
№ 1531/2024 г. на СРС, ГО, 48 състав в частта за разноските, както следва
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: с. Л.......... да заплати на „Е.М.З.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..............., бл. Бенч Марк Бизнес
Център, на основание чл. 78, ал. 4, вр. с ал. 8 ГПК, сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с
частна жалба пред Софийски градски съд.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3