РЕШЕНИЕ
№ 10467
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110146112 по описа за 2023 година
ЮЛ е предявило срещу М.Й.З. -Т. обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2674.26 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит
************* от 21.02.2020 г. за периода от 01.04.2020 г. до 01.03.2022 г.,
сключен между ЮЛ и М.Й.Ю. -Т., вземанията по който са прехвърлени на ЮЛ
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
27.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.12.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата от 2640.34 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.04.2020 г. до 01.03.2022 г., сумата от 739.88 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 21.12.2022 г.,за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 703461/2022 г. по описа на СРС,
39 състав.
Ищецът твърди, че на 21.02.2020 г. между М.Й.З. -Т. и ЮЛ бил сключен
договор за потребителски паричен кредит *************, в резултат на който
на ответника му бил предоставен кредит на стойност 20000 лв., като крайния
срок за погасяване на кредита бил 01.03.2030 г. Посочва се, че с исковата
молба се претендира само вноски с настъпил падеж за периода от 01.04.2020 г.
до 01.03.2022 г. Твърди се, че вземанията по договор за потребителски
паричен кредит ************* от 21.02.2020 г., били прехвърлени на ЮЛ по
силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г.,
като длъжникът бил уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД с уведомлението приложено към исковата молба. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба,
претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба. Пред съда процесуалният представител на страната оспорва исковата
молба, като неоснователна, посочва се, че клаузите на договора за кредит
противоречали на ЗЗП и претендира разноски
1
Съдът процесуалният представител на ищеца поддържа отговора на
исковата молба и, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството се развива след постъпване на възражение против
заповед за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл.
415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита.
По делото e представен договор за потребителски кредит, отпускане на
договор за потребителски кредит ******************** от 21.02.2020 г.,
сключен между М.Й.Ю. -Т., като кредитополучател и ЮЛ, като кредитор, по
силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 20000 лв.
Съгласно договора е уговорено цялата сума по кредита да бъде върната на
стои двадесет месечни вноски от по 252.27 лв., като последната вноска е
предвидено да бъде на 01.01.2030 г. и обща дължима сума по кредита 30272.40
лв. Посочен е годишния процент на разходите в размер на 10.12 %, както и
годишния лихвен процент в размер на 8.84 %. В чл. 2 е посочено, че размерът
на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащания“ ще бъде платен
директно на застрахователя посочен в застрахователния сертификат, като
посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой
месечни вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой
погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в
поле „Месечна погасителна вноска“. Кредитополучателят заплащал и такса
ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което Кредиторът сключвал
договора при фиксиран лихвен процент, при съдържащите се в този документ
условия, размери и срокове, като таксата се заплащала от кредитополучателя
при усвояване на кредита, като кредитодателят удържал сумата посочени в
поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Съгласно уговореното
в чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска.
Представено е и споразумение за отсрочване на погасителни вноски от
20.05.2020 г. по договор за потребителски кредит ******************** от
21.02.2020 г., с което се отлагало плащането на вноски № 2, 3, 4 и 5 с 4 месеца,
като е подписан и нов погасителен план.
Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителския кредит.
По делото е представен договор за прехвърляне на парични вземания от
27.04.2022 г., сключен между ЮЛ *****, като цедент и „ЮЛ в качеството му
на цесионер, по силата на който цедентът продава на цесионера портфолио на
вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от
цедента с длъжници, които не изпълнявали задълженията си на
земополучатели по тях, а цесионера купувал и придобивал вземанията
определение в приложение № 1.
Съгласно приложение 1 към договор за прехвърляне на парични вземания
от 27.04.2022 г., сключен между ЮЛ *****, като цедент и „ЮЛ в качеството
му на цесионер, е видно, че под номер 751 е посочен ********************
от 21.02.2020 г.с длъжник М.Й.Ю. -Т. и общо задължение в размер на 32384.46
лв.
Приложено и потвърждение от ЮЛ ***** на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД
за извършване на цесия на всички вземания, цедирани от ЮЛ ***** на „ЮЛ,
съгласно договор за прехвърляне на парични вземания от 27.04.2022 г., които
са индивидуализирани в приложение№ 1, представляващо неразделна част от
договора.
2
Представеното е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписи от
19.05.2022 г., от което се установява, че „ЮЛ е упълномощен от ЮЛ ***** да
представлява банката при уведомяване съгласно разпоредбата на чл. 99, ал .3
ЗЗД на всички длъжници.за сключения договор за прехвърляне на парични
вземания от 27.04.2022 г.
Представено е уведомително писмо с изх. № 1747 от 07.10.2022 г. за
извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от ЮЛ, с което се уведомява
ответникът, че на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 27.04.2022 г., че дружеството е прехвърлило на ЮЛ изцяло вземането
произтичащо от договор за потребителски кредит от 21.02.2020 г. От
представеното известие за доставяне е видно, че ответникът не е получил
уведомлението.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
кредитът е бил усвоен еднократно на 24.02.2020 г. – сума в размер на 19300
лв., доколкото била удържана такса ангажимент в размер на 700 лв. Съгласно
заключението по процесния договор за кредит били извършени плащания в
общ размер от 962.27 лв. на дати 30.04.2020 г., 05.11.2020 г., 17.12.2020 г.,
26.02.2021 г., 26.05.2021 г., 24.06.2021 г., като били погасени задължения за
главница в размер на 9.96 лв., възнаградителна лихва в размер на 952.31 лв.
Съгласно заключението към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 22.12.2022 г., съобразено с отлагането на 5 броя погасителни вноски, бил
настъпил падежа на 28 месечни вноски за главница в размер на 3178.48 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 2922.81 лв., отложена лихва в размер на
143.26 лв., както и законна лихва за забава върху просрочените вноски в
размер на 679.24 лв. Вещото лице е посочило, че размерът на претендираната
главница за периода от 01.04.2020 г. до 01.03.2022 г., определен по
първоначален погасителен план е общо в размер на 2674.26 лв. Размерът на
дължимата главница за периода от 01.04.2020 г. до 01.03.2022 г. определен по
погасителния план на споразумение за отлагане на вноски, е общо в размер на
2064.46 лв. Съгласно заключението размерът на претендираната договорна
лихва за периода от 01.04.2020г. до 01.03.2022г., определен по първоначален
погасителен план, е общо в размер на 2 417.95 лв., като от датата на забава до
22.12.2022г. върху падежиралите главници е дължима договорна лихва общо в
размер на 290.88 лв. или общо дължима договорна лихва била 2708.83 лв.
Размерът на претендираната договорна лихва за периода от 01.04.2020г. до
01.03.2022г., съобразено със споразумението за отлагане на вноски било в
размер на 1766.40 лв., като за посочения период била дължима и отсрочена
лихва, начислена за периода на отлагане на вноските / пет месеца /, разделена
на броя месеци за оставащия срок от договора - по 4.94 лв. месечно или
дължимата отсрочена лихва е общо в размер на 98.80 лв., а върху главниците
от месечните вноски с падеж от 01.04.2020г. до 01.03.2022г. била дължима и
договорна лихва за периода от датата на забава до 22.12.2022г., общо в размер
на 290.88 лв. или общо дължима договорна лихва била 2156.08 лв.
С оглед разпределението на доказателствената тежест по исковете
предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание с правно основание с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да е да установи
възникването на валидно облигационно отношение по договор за кредит по
договор за потребителски паричен кредит ************* от 21.02.2020 г., въз
основа, на който на ответника е предоставена на парична сума, а за ответника
е възникнало задължение да върне предоставената сума и да заплати
възнаградителна лихва в претендираните размери, че претендираните
вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми,
прехвърлянето на вземанията по договора за потребителски кредит в негова
полза, както и уведомяването на ответника за това прехвърляне.
По делото не се спори, а и от представения договор за потребителски
3
кредит, отпускане на договор за потребителски кредит ********************
от 21.02.2020 г., се установява, че между М.Й.Ю. -Т., като заемател и ЮЛ, като
заемодател е налице облигационна връзка по договор за кредит, по силата на
който на ответника е предоставена сумата в размер на 20000 лв., като датата
на последната вноска е била 01.01.2030 г. От приетата и неоспорена от
страните по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че по процесния
договор за кредит е бил усвоен еднократно на 24.02.2020 г., като били
извършени плащания в общ размер от 962.27 лв., с които са погасени
задължения за главница в размер на 9.96 лв., както и възнаградителна лихва в
размер на 952.31 лв.
От представения договор за прехвърляне на парични вземания от
27.04.2022 г., сключен между ЮЛ *****, като цедент и „ЮЛ в качеството му
на цесионер, от приложение № 1 към договор за прехвърляне на парични
вземания от 27.04.2022 г., от потвърждение от ЮЛ ***** на основание чл. 99,
ал. 3 ЗЗД за извършване на цесия, се установи се и обстоятелството, че ЮЛ
***** е прехвърлило на „ЮЛ вземането си срещу М.Й.Ю. -Т. по процесния
договор за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД постановява, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от
деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор
за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по
цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за
прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо
длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При
това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва
да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата
си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият
случай. По делото е представено пълномощно, с което ищецът е надлежно
упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършените
прехвърляния на вземането. Касае се за упълномощаване за извършване на
самото уведомяване. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право,
няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на
представител, в това число и на последващия цесионер, като при наличието на
такова упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име,
а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество е
релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е.
длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва
да бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на
цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това.
С оглед горните съображения съдът намира, че уведомяването,
извършено от ищеца, действал като пълномощник на ЮЛ ***** е породило
правните си последици и цесията от 27.04.2022 г. има действие на отношение
на ответника. По делото е представено пълномощно, съгласно което ищецът е
упълномощен от ЮЛ ***** да представлява банката при реализиране на
действия по отношение на събиране на парични вземания, произтичащи от
договори за кредит, сключени с банката и длъжници физически лица, описани
в приложение № 1 към договор за цесия от 27.04.2022 г. По делото не са
представени доказателства ответникът да е бил уведомен за извършената
цесия преди завеждане на делото, но доколкото договор за цесия от 27.04.2022
г., приложение № 1 към договор за цесия от 27.04.2022 г., потвърждение от
4
ЮЛ ***** на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършване на цесия, един брой
пълномощно, както и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са приложени към
исковата молба и са надлежно връчени на ответника, когато същият е получил
разпореждането по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията
към нея, поради което съдът приема, че от този момент ответникът е получил
уведомлението за извършената цесия. В тази връзка е налице съдебна
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., съгласно която, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия
спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ГПК. С посочените решения на ВКС е
прието също така, че извършеното по този начин уведомление за цесията,
макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от
значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването
на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В съответствие с посочената
съдебна практика обстоятелството, че ответникът е получил с преписа на
исковата молба и уведомление за извършената цесия на вземането, то на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК така настъпилият в хода на делото факт от
значение за спорното право следва да бъде съобразен от настоящия състав при
постановяване на решението.
Настоящият състав намира, че доколкото кредитополучателят М.Й.З. -Т. е
физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не
е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, то
същият има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което
обстоятелства не е и спорно между страните. С оглед на това обстоятелство
настоящият състав намира, че следва да извърши служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи по процесния договор за кредит,
обстоятелство, което изрично е указано на страните с доклада по делото.
По делото е несъмнено установено, че на 21.02.2020 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския
кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който заемодателят е предоставил парична сума от 20000 лв. за срок от 120
месеца, при размер на вноската по кредита: 252.27 лв., годишен процент на
разходите /ГПР/ 10.12 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 8.84 %. Процесният
договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има
изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Настоящия състав намира, че клаузите в чл. 2 от договор за потребителски
кредит от 21.02.2020 г. регламентираща таксата „Ангажимент“ се явява
неравноправна. Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
5
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
не са събрани доказателства, че посочените по-горе клаузи са индивидуално
уговорени, поради което съдът намира, че същите не са индивидуално
уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от
страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. По отношение на чл. 2 от
процесния договор, предвиждащ заплащането на таксата „Ангажимент“,
съдът намира, че таксата е дължима при подписване на договора и е платима
на при неговото усвояване. Настоящият съдебен състав приема, че
горепосочената клауза противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй
като е свързана с действия по усвояването и управлението на кредита, които са
част от дейността на кредитора по предоставянето на кредита. Целта на
таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит. Нищожността на посочената по-
горе клауза не влече нищожност на целия договор, на основание чл. 26, ал. 4
ЗЗД, като при констатиране на неравноправни клаузи, водещи до
недействителност, съдът е длъжен да не ги прилага, но не е овластен да
изменя съдържанието им.
Настоящият състав намира, че възражението за нищожност на
възнаградителната лихва поради накърняване на добрите нрави с оглед на
нейната прекомерност за неоснователно. Добрите нрави са критерии за норми
на поведение, които се установяват в обществото, поради това че значителна
част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с
тях. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Понятието
„добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория,
приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми, при приложението на
които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка
противоречи на добрите нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи
цени; неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота;
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг; се цели недобросъвестна конкуренция; използва се
монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие.
Противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, при необезпечен заем и
надвишаваща двукратния размер на законната лихва по обезпечен с ипотека
или по друг начин заем. В процесния договор уговорените размери на
фиксирания годишен лихвен процент по заема в размер на 8.84 % не
надвишава многократно и значително трикратния размер на законната лихва,
поради което настоящият състав на СРС намира възражението за
неоснователно.
Настоящият състав намира, че за пълното следва да се посочи, че в случая
е видно, че по процесния договор ******************** от 21.02.2020 г. не е
предвидена покупка на застраховка „Защита на плащания“, както и въобще
6
заплащането на застрахователна премия, доколкото същите са посочени със
стойност 0 лв., а това обстоятелство се установява и от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, както и от размера на общата дължима сума
по кредита. С оглед на гореизложеното, доколкото по делото не се установи да
са сключвани застраховки, които застрахователни премии да са включени в
общия размер на задължението е безпредметно изследването на въпроса дали
са включени в ГПР. На следващо място. На следващо място следва да бъде
посочено, че при включване на сумата от 700 лв., представляваща такса
„Ангажимент“ към общия размер на задължението като главница,
съставляващ разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР се установява, че ГПР
възлиза на 10.12 %, т. е. така посочената такса вече е била включена при
формиране на ГПР.
Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза по процесния договор
за кредит били извършени плащания в общ размер от 962.27 лв., като били
погасени задължения за главница в размер на 9.96 лв., възнаградителна лихва
в размер на 952.31 лв., като размерът на дължимата главница за периода от
01.04.2020 г. до 01.03.2022 г. определен по погасителния план на споразумение
за отлагане на вноски, е общо в размер на 2064.46 лв., в който размер
предявеният иск следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран
размер да се отхвърли. По отношение на претенцията за възнаградителна
лихва съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза за периода
от 01.04.2020 г. до 01.03.2022 г. размерът на лихвата съобразено със
споразумението за отлагане на вноски било в размер на 1766.40 лв., към която
сума следвало да се прибави и отсрочена лихва в размер на 98.80 лв., поради
което искът се явява основателен за сумата от 1865.20 лв., а в останалата част
до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.
По иска с правно основание. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира
следното:
Вземането за лихва по чл. 86 ЗЗД има акцесорен характер, като за
основателността му следва да се установи наличието на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава, като в случая покана не е необходима, тъй
като се касае за определен ден за изпълнение на задължението за заплащане на
всяка от месечните вноски. По делото се установи наличието на главен дълг,
поради и предявеният иск за лихва за забава върху вземането за главница за
периода от 01.04.2020 г. до 21.12.2022 г. се явява основателен. С оглед на което
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 401.43 лв.
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 121.09 лв. държавна такса в исковото
производство, 300 лв. депозит за вещо лице, 121.09 лв. платена държавна
такса в заповедното производство, както и сумата от 180 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. С оглед частичната основателност на исковите
претенции на ищецът следва да му бъде присъдена сумата в размер на 516.61
лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, като
страната претендира сумата 800 лв. адвокатско възнаграждение. Настоящият
състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото
7
намира за не основателно възражението на ищеца за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед частичната неоснователност
на исковата претенция на ответника следва да се присъди сумата от 227.71 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление***************** срещу
М.Й.З. -Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:
****************************, чрез адв. А. П., по реда на чл. чл. 422, ал. 1
от ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД, че М.Й.З. -Т. дължи на ЮЛ сумата от 2064.46 лв., представляваща
главница по договор за потребителски паричен кредит ************* от
21.02.2020 г. за периода от 01.04.2020 г. до 01.03.2022 г., сключен между ЮЛ и
М.Й.Ю. -Т., вземанията по който са прехвърлени на ЮЛ по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 22.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
1865.20 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2020 г.
до 01.03.2022 г., сумата от 401.43 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.04.2020 г. до 21.12.2022 г.,за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по гр. д. № 703461/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница по договор за потребителски паричен кредит
************* от 21.02.2020 г. за сумата над уважения размер от 2064.46 лв.,
до пълния претендиран размер от 2674.26 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.12.2022 г. до окончателното
изплащане, иска за възнаградителна лихва над уважения размер от 1865.20
лв., до пълния претендиран размер от 2640.34 лв., както и както и за
обезщетение за забава за сумата над уважения размер от 401.43 лв., до пълния
претендиран размер от 739.88 лв.
ОСЪЖДА М.Й.З. -Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*************, чрез адв. А. П., да заплати на ЮЛ, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***************, на основание чл. 78, ал. 1
сумата в размер на 516.61 лв. разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***************, да заплати на М.Й.З. -Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: **************, чрез адв. А. П., на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата в размер на 227.71 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9