№ 1293
гр. София, 14.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601285 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от лишения от свобода В. Б.
Ц., срещу определение от 24.11.2021г. постановено по НЧД № 4522/21 г. по
описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част
на наложеното му наказание по НОХД № 4914/2011г. по описа на СРС
лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален „строг"
режим. В жалбата се твърди, че съдът неправилно приел, че осъденият не се е
поправил и не е налице втората предпоставка по чл. 70. ал. 1 от НК, за да бъде
уваженото искането. Оценката на риска от рецидив била в сравнително ниски
стойностти - едва 33 т., което било индиция за занижена степен на
обществена опасност при положителен изход на производството и
социализиране в обществото. Налице било значително подобрение в
поведението му, не контактувал с криминални групи,желаел да се
социализира и липсвал риск от действията му за другите лишени от свобода и
администрацията на затвора. В този смисъл била налице кумулативно
изискуема предпоставка осъденият е дал доказателства за своето поправяне
Налице била и изключителна причина от хуманитарен характер, изразяваща
се във влошено здравословно състояние на осъдения Ц.. Същият страдал от
1
онкологично заболяване, изразяващо се в наличие на туморно образувание в
областта на ушите, носа и гърлото, с много голям обем. което наложило Ц. на
два пъти да постъпва в специализирано болнично заведение за оперативното
отстраняване на тумора, както и за медицинска намеса след абцес и ексцес на
оперативната рана.
Иска се отменя на обжалваното определение и постановяване на
ново такова, с което да се уважи молбата за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание
лишаване от свобода.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в
жалбата оплаквания съдът намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.
Лишеният от свобода В. Б. Ц. е постъпил в затвора на 10.07.2017г.,
като по отношение на него е приведено в изпълнение наказание 6 години
„лишаване от свобода“ наложено с присъда от 27.11.2012г. по НОХД №
4914/2011г. по описа на СРС влязла в сила на 17.08.2016г. Към момента на
постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял фактически
4 години 09 месеца и 03 дни от срока на наложеното му наказание, като
остатъкът за изтърпяване е бил 1 година 02 месеца и 27 дни. Обективно верни
са констатациите на СГС, че е налице първата от предпоставките по чл. 70,
ал.1 НК-изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното наказание, но
неправилно е счетено, че само тя е налична в случая. Въззивният съд приема,
че е налице и втората кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за
поправяне на осъдения. Данните от оценката по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че
рискът от рецидив първоначално е бил определен в ниски стойности-33т. В
хода на изтърпяване на наказанието е налице затвърдена позитивна линия на
поведение и отчетени изпълнени задачи от плана на присъдата, но оценката
на риска от рецидив е непроменена от 33т.
Видно от материалите съдържащи се в затворническото досие през
периода на изтърпяване на наказанието лишения от свобода Ц. се включвал в
изпълнението на плана на присъдата. Чрез поведението си, съгласно доклада
по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС е показал готовност за приобщаване към
2
ценностите на обществото и за трудова реализация. Зачита чуждото мнение,
избягва открито противопоставяне, не се е оказвал в проблемни ситуации.
При тези данни е необснован извода на първоинстанционият съд, че в
резултат на изтърпяното до момента наказание не са налице позитивни
промени. Не се споделя от настоящата инстанцията разбирането, че след
почти четири години и десет месеца престой в затвора, осъденият Ц. не е дал
доказателства за поправянето си. Всъщност, този извод е основан на
грешното разбиране, че не полагането на труд в случая е определящо за
превъзпитателния ефект постигнат с изтърпяната част от наказанието.
Налице са доказателства, че осъденият страда от заболяване, което е
наложило на три пъти прекъсване изпълнението на наказанието. Касае се за
такъв вид здравословен проблем, който съществено ограничава възможността
на осъденият да работи, тъй като в условията при които се изпълнява
наказанието лишаване от свобода е невъзможно да му се осигури подходяща
за здравословното му състояние работа. Именно поради това в случая
здравословното състояние на осъдения не може да се пренебрегне при
преценка наличието на предпоставки за условно предсрочно освобождаване.
Само по себе си то не може да обоснове необходимост от уважаване на
молбата, но е показателно за причините поради които осъденият не може да
полага труд в затвора. При наличието на онкологично заболяване, наложило
прекъсване на изпълнението на наказанието и хирургически интервенции,
неполагането на труд не може да бъде аргумент, че осъденият не е дал
доказателства за поправянето си. Невъзможността за полагане на труд е
обективна, а не обусловена от негативно субективно отношение на осъдения
към труда, сочещо за липса на готовност за живот на свобода.
Поведението на осъдения през време на изтърпяване на наказанието е
било свързано със спазване на правилата в пенетенциарното заведение.
Същият, въпреки продължителния фактически престой в затвора не е
наказван. Позитивното поведение на осъдения не е довело до редуциране на
оценката за опасност от рецидив, която още при постъпването му в затвора е
определена в ниски стойности. Затворническата администрация е останала
безразлична към положителното поведение на осъдения и липсата на каквито
и да било дисциплинарни нарушения, като видно от данните в
затворническото досие само формално са отчетени действия свързани с
изпълнението плана на присъдата. В тази връзка е напълно основателно
3
твърдението в частната жалба, че „всички тези документи, изходящи от
администрацията на затвора-София, са абсолютно и напълно еднакви до
степен на пълен идентитет със същите доклади, изготвени при предходното
искане за УПО на Ц. преди около 1 година“. Липсват каквито и да било данни
за извършвана работа по отношение на проблемните зони отчетени при
осъдения, които само формално в случая са посочени като налични, за да се
даде отрицателно становище по молбата му.
С оглед на това въззивният съд приема, че при осъдения Ц. е настъпил
удовлетворителен с оглед постигнатите до момента резултати и очертаващите
се перспективи процес на поправяне. Безспорно е налице добро поведение
през целия период на фактическо изтърпяване на наказанието, което от една
страна по същността си представлява изпълнение на задълженията на
лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е
поставен в пенетенциарното заведение, а от друга-доказателство за неговото
поправяне. Поради това, предпоставките за условното му предсрочно
освобождаване са били налице и първоинстанционният съд необосновано е
направил констатация в обратния смисъл. Неоснователно и без да отчете
релевантните за настоящото производство факти свързани с начина на
изтърпяване на наказанието съдът е приел, че не може да се направи извод за
липса на необходимост от изтърпяване остатъка от наказанието.
Въз основа на изложеното съдът намира, че фактическите данни за
начина по който е изтърпявано до момента наложеното на осъдения
наказание не са съобразени правилно от първоинстанционния съд, поради
което в атакувания акт е формулиран неправилен по съществото си извод, че
не са налице предпоставките по чл.70, ал.1 от НК. Незаконосъобразно
молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наказанието е била оставена без уважение, с оглед на което обжалваното
определение следва да бъде отменено. Налице са всички предпоставки да се
постанови условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода В. Б. Ц.
от неизтърпяната част на наложеното му наказание с присъда постановена по
НОХД № 4914/2011г. по описа на СРС. Към настоящия момент същият е
изтърпял фактически 4 години 9 месеца и 23 дни от срока на наказанието, ,
като остатъка за изтърпяване е 1 година 2 месеца и 7 дни. На основание чл.70,
ал.6 от НК следва да се установи изпитателен срок в размер на 1 година 2
месеца и 7 дни.
4
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.11.2021г. постановено
по НЧД № 4522/21 г. по описа на Софийски градски съд,, с което е оставена
без уважена молбата на осъдения В. Б. Ц. за условно предсрочно
освобождаване и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА условно предсрочно В. Б. Ц. с ЕГН **********,
от неизтърпяната част в размер на ЕДНА ГОДИНА ДВА МЕСЕЦА И СЕДЕМ
ДНИ от наложеното му по НОХД № 4914/2011г. по описа на СРС наказание
лишаване от свобода и на основание чл.70, ал.6 от НК установява изпитателен
срок в размер на ЕДНА ГОДИНА ДВА МЕСЕЦА И СЕДЕМ ДНИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5