№ 393
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Д. К Арабаджиев (АП-София)
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000601137 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 25.06.2021г. по НОХД №1521/2021г., СГС, НО,
27 състав е признал подсъдимия К. Н. П. за виновен за това, че на 18.06.2020г.
около 18.20 часа в района на гр.София, на автомагистрала „Тракия” при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота”, модел
„Авенсис” с ДК №****** с посока на движение от гр.Пловдив към гр.София
на около 120 метра преди 8-мия километър на магистралата посока вход
София, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20,
ал.2 НК - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”,
в резултат на което и по непредпазливост причинил смъртта на П. К. К. с
1
ЕГН **********, настъпила на 23.06.2020г. в УМБАЛ „Света Анна”-
гр.София и причинил средна телесна повреда на А. Ж. П., изразяваща се в
двуглезенно счупване на костите на лявата подбедрица с изкълчване на
глезенната става, което причинило трайно затруднение на движението на
левия долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.„б”
вр. ал.1, б.„в” НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК вр. чл.58а, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1,
т.1 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и единадесет
месеца и лишаване от право да управлява моторни превозни средства за срок
от три години. На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от четири
години.
Съдът се е възложил направените по делото разноски върху
подсъдимия.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
подсъдимия К. Н. П. чрез упълномощения защитник - адв.Е. В., с която се
иска намаляване на наложените наказания, като се изтъква наличието на
съпричиняване на престъпния резултат от трето лице, както и добрите
характеристични данни на подсъдимия. В жалбата не се иска събиране на
доказателства.
В разпоредително заседание на 27.10.2021г. въззивният съд по реда
на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура иска присъдата на първата инстанция да бъде изменена, като се
намалят наложените на подсъдимия П. наказания. Сочи, че е налице ниска
степен на вина на подсъдимия за престъпния резултат и доста голяма степен
на съпричиняването на този резултат от друго лице, срещу което няма
обвинение.
Упълномощения повереник на частните обвинители А. Ж. П., Т. С.
К., Д. П. К., К. П. К., К.П. К. (действащ чрез майка си Т. С. К.), С. С. С., К. К.
2
С. и К. К. К. - адв. С. Н. също пледира за намаляване на наказанията,
наложени на подсъдимия.
Частните обвинители А. Ж. П., Т. С. К., Д. П. К., К. П. К., К.П. К.
(действащ чрез майка си Т. С. К.), С. С. С., К. К. С. и К. К. К. - уведомени за
съдебното заседание, не се явяват пред въззивния съд.
Упълномощеният защитник на подсъдимия К. Н. П. - адв.Е. В. моли
за намаляване на наложените на подсъдимия наказания като несправедливи.
Подсъдимият К. Н. П. поддържа своя защитник и в последната си
дума моли за по-леко наказание, като изразява съжаление за случилото се.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите, изложени
от страните в съдебно заседание‚ посочените в жалбата основания, и след
като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването
на първоинстанционния съдебен акт, но първата инстанция е приложила
неправилно материалния закон по отношение на вмененото нарушение на
ЗДвП, както и при определяне на наказанията за подсъдимия П. и тези грешки
трябва да бъдат коригирани от този съдебен състав.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, като фактите са приети от съда при условията на
чл.373, ал.2 НПК, доколкото пред първата инстанция е проведено съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК и подсъдимият К. Н. П. лично е
признал изцяло обстоятелствата, описани във фактическата част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези
фактически обстоятелства, изложени от прокуратурата.
Преди да бъде направено признанието от подсъдимия на фактите,
описани в обвинителния акт, той е бил подробно уведомен за своите права от
съда, като са му разяснени всички последици от провеждането на съкратено
следствие по реда на чл.371, т.2 НПК и признаване на фактите, описани в
обвинителния акт (л.54 от делото на СГС), вкл. че направеното
самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата. След това
разясняване подсъдимият изрично е заявил, че признава фактите, изложени в
3
обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези
факти (л.54 от делото на СГС). Подсъдимият К. Н. П. е бил подпомаган и
съветван в осъществяване на своята защита от упълномощен защитник.
Самото самопризнание на подсъдимия съответства на всички
доказателства, събрани на досъдебното производство, които по категоричен
начин установяват авторството и механизма на деянието, причините за
настъпването на пътно-транспортното произшествие и неговите последици.
Въззивният съд, въз основа на самопризнанието на подсъдимия и
изложеното за подкрепата на това признание от доказателствата, събрани на
досъдебното производство, приема следното от фактическа страна:
Подсъдимият К. Н. П., е роден на ********г. в гр.Перник, българин,
български гражданин, живее в с.***, ул.„***“№ *, със средно образование,
монтажник в „Сапе инженеринг“, женен, ЕГН **********. Подсъдимият има
добри характеристични данни.
Подсъдимият К. Н. П. е правоспособен водач и притежава
Свидетелство за управление на моторно превозно средство №********* с
придобити категории В, СЕ, С, С1, Е, AM, ТКт, BE, валидно до 04.07.2024г.
На 18.06.2020 г. следобед по автомагистрала „Тракия“ подсъдимият
П. управлявал лек автомобил „Тойота“ модел „Авенсис“ с ДК №******.
Автомобилът бил с нормален (ляв) волан за управление.
Посоката му на движение била от гр.Пловдив към гр.София.
С него в автомобила пътували П. К. К., който седял на задната
седалка вляво, св.А. Ж. П., която седяла на задната седалка вдясно, както и
св.С. А. С., който бил на предната дясна седалка.
Около 18.20 часа автомобилът, управляван от подсъдимия, се
намирал в района на около 120 метра преди 8-мия километър на магистралата,
в посока вход към гр.София.
Времето било през светлата част на денонощието, видимостта била
добра, тъй като било ясно и слънчево.
4
В този район пътното платно, по което се движел автомобила, било
покрито с асфалтова настилка, която била суха, без дупки, наклони и
неравности.
Участъкът от пътя бил прав, с преходен плавен завой наляво,
движението се осъществявало еднопосочно и не било много натоварено.
Пътното платно на АМ „Тракия“ в района на произшествието се
състояло от две пътни ленти с ширина по 4.00 метра всяка, предназначени за
движение на пътни превозни средства в една посока, разделени една от друга
с единична прекъсната линия - „М3“ (на пътните превозни средства им е
разрешено да я пресичат) и аварийна пътна лента отдясно с широчина
3,50 метра, отдЕ. от дясната активна лента с непрекъсната разделителна
линия M1.
От лявата страна на платното за движение имало разделителен
остров с широчина 3,00 метра, след който било разположено платното за
движение в противоположна посока - към гр.Пловдив.
В района на местопроизшествието нямало поставени пътни знаци.
Подсъдимият П. управлявал автомобила си в лявата пътна лента за движение
на платното със скорост от порядъка на 120 км/ч.
По това време - към 18.20 часа на 18.06.2020г. - в лявата пътна лента
в района на около 120 метра преди 8-мия километър, се намирал спрял лек
автомобил „Сеат” модел „Леон“ с ДК №******** с водач св.Д. Т. Т., който 2
минути преди това бил претърпял леко пътнотранспортно произшествие с
друг лек автомобил „Шкода“ с ДК №******** с водач св.В. Ш..
След реализирането на произшествието св.Ш. успял да отмести своя
автомобил по-напред - в аварийната лента, а св.Т. не успял да направи това
със своя автомобил („Сеат“), тъй като от удара двигателят му загаснал и не
могъл да запали.
Поради това той пуснал аварийните светлини и веднага със
спътничката си - св.М. М. отишли в аварийната лента, за да се обадят на
телефон 112, без да обозначи по друг начин спрелия в лявата лента за
движение (изпреварващата лента) автомобил.
При св.Ш. и св.Т. в аварийната лента спрял лек автомобил „Ауди
80“ с ДК №*******, управляван от св.И. Й., който ги попитал дали са добре и
5
дали имат нужда от помощ, без да слиза от автомобила си.
В този момент подсъдимият П., който се движел в лявата пътна
лента, макар че имал видимост не по-малка от 170 метра и могъл да
възприеме и спре при така възникналата опасност за движението (при опасна
зона за спиране 121 метра), не реагирал своевременно на намиращия се на
платното пред него спрял лек автомобил „Сеат“. Подсъдимият П. със
закъснение употребил спирачки и се опитал да премине в съседната дясна
пътна лента, но не успял. Вследствие на това негово поведение последвал
удар на предната челна лява зона на лекия автомобил „Тойота“ със скорост
88 км/ч в задната дясна зона на лекия автомобил „Сеат“.
Вследствие на удара лекият автомобил „Сеат“ се завъртял в посока
обратна на часовниковата стрелка, изминал 18,4 метра и спрял, а лекият
автомобил „Тойота“ с предната дясна зона се ударил в задната лява зона на
лекия автомобил „Ауди“ (на св.Й.) и се установил на 26 метра след първия
удар.
При ударите наранявания получили пътниците от задната седалка на
лекия автомобил „Тойота“ - св.А.П. и П. К., който бил в по-тежко състояние и
неконтактен.
Свидетелят В. Ш., който говорел с оператор на телефон 112 по повод
първото произшествие, в което той бил участник, след като видял случилото
се, съобщил че е станало второ произшествие на същото място.
На местопроизшествието бил изпратен дежурния патрул (АП 91-7)
при О „ПП“- СДВР, който запазил местопрестъплението за извършване на
оглед.
Пристигналите екипи на ЦСМП-София транспортирали
пострадалите две лица за оказване на медицинска помощ.
П. К. К. бил настанен с тежка черепномозъчна травма, политравма и
с опасност за живота в УМБАЛ „Света Анна“-София, където въпреки
проведеното оперативно и терапевтично лечение, починал на 23.06.2020г.
Св.А. Ж. П. била прегледана в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“,
където било установено, че има контузия на гръден кош и открита рана на
носа, като след направен шев и превръзка, била освободена. На 25.06.2020г.
при преглед на св.П. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ била установено
6
двуглезенно счупване на костите на лявата подбедрица, сублуксация на
лявата глезенна става.
Съгласно съдебномедицинската експертиза на труп при
съдебномедицинско изследване на трупа на П. К. К. били установени
следните комплексни травматични увреждания:
- тежка открита черепно-мозъчна травма;
- скалпираща разкъсно-контузна рана в челната област;
- раздробяващо счупване на черепа в челната област, горния и
средния лицеви етажи;
- епидурален хематом;
- навлизане на въздух в черепа;
- разкъсвания и контузии на челните мозъчни дялове;
- счупване на дясната мишнична кост;
- счупване на четвърто ляво бедро;
- двустранна хипостатична бронхопневмония;
- септична слезка;
- състояние след неврохирургична операция на главата -
отстраняване на костни фрагменти, евакуация на хематома, кръвоспиране,
дрениране;
- състояние след проведено активно лечение - следи от централен и
периферен венозен достъп, хирургично оформен трахеостомен отвор.
Причината за смъртта на П. К. К. се дължи на тежката черепно-
мозъчна травма, довела до обширно, тежко увреждане на главния мозък,
прогресивен мозъчен оток, преустановяване дейността на дихателния и
сърдечно-съдовия мозъчни центрове, и дихателна и сърдечна недостатъчност.
Настъпването на смъртта допълнително е подпомогнато и от развилата се
двустранна пневмония. Смъртта е с травматична генеза, следствие от
получените на 18.06.2020 г. травматични увреждания, които се дължат на
високоенергийни ударни и притискащи въздействия на твърди тъпи предмети
и могат да се получат в условията на пътнотранспортно произшествие.
7
В резултат на произшествието на пострадалата А. Ж. П. е причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в двуглезенно счупване на костите на
лявата подбедрица с изкълчване на глезенната става, довело до трайно
затруднение движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни.
Фактите по делото са установени по реда на чл.373, ал.2 НПК вр.
чл.372, ал.4 НПК вр. чл.371, т.2 НПК, като направените от подсъдимия
самопризнания са подкрепени от всички събрани по делото доказателства и
доказателствени средства. Въззивният съд е съгласен с изводите на първата
инстанция по отношение на доказаността на фактическите положения,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Наред с направеното от подсъдимия К. Н. П. самопризнание на
описаните в обвинителния акт подробни факти, на досъдебното производство
са събрани еднопосочни и безпротиворечиви доказателства за извършеното
престъпление - свидетелските показания на свидетелите А. Ж. П., Т. С. К., Д.
П. К., К. П. К., С. С. С., К. К. С., К. К. К., И. Н. Й., Д. Т. Т., М. С. М., В. Н. Ш.
и С. А. С., заключенията на съдебномедицинската експертиза на труп (л.64-
л.67 от досъдебното производство), съдебномедицинската експертиза на
пострадалата П. (л.72-л.73 от досъдебното производство) и комплексната
медико-автотехническа експертиза (л.135-л.150 от досъдебното
производство), както и писмените доказателства и доказателствени средства -
констативен протокол (л.11-л.12 и л.13-л.14 от досъдебното производство),
протокол за оглед (л.15-л.16 от досъдебното производство), скица (л.17 от
досъдебното производство), фотоалбум (л.18-л.21 от досъдебното
производство), епикриза (л.68-л.70 от досъдебното производство),
медицинска документация за пострадалата П. (л.74-л.81 от досъдебното
производство), писмо №90/21.07.2020г. на Кметство с.Студена (л.83 от
досъдебното производство), удостоверение за наследници (л.84-л.85 от
досъдебното производство), удостоверение за родствени връзки (л.86-л.87 от
досъдебното производство), писмо №2172/05.03.2021г. на ОДМВР-Перник-
Сектор „Пътна полиция“ (л.152 от досъдебното производство), справка за
съдимост (л.161-л.162 от досъдебното производство), служебна
характеристика (л.49 от съдебното производство), удостоверение за раждане
8
(л.50 от съдебното производство) и експертно решение (л.51 от съдебното
производство).
Първата инстанция е направила анализ на доказателствената
съвкупност, който по принцип не е бил необходим съобразно нормата на
чл.373, ал.2 НПК с оглед на проведената процедура по чл.372, ал.4 НПК вр.
чл.371, т.2 НПК, но този доказателствен анализ е подробен и пълен, като не се
оспорва и от страните по делото.
Трябва да се изтъкне, че причините за станалото са установени
категорично от свидетелските показания на свидетелите-очевидци на
станалото - А. Ж. П., С. А. С., В. Н. Ш., И. Н. Й., Д. Т. Т. (съпричинител на
катастрофата) и М. С. М., от писмените доказателства - най-вече протокола за
оглед и приложените към него документи, както и от експертните
заключения, които са пълни, подробни, безпристрастни и компетентно
изготвени.
Цялата доказателствена съвкупност подкрепя описаната фактическа
обстановка, която съвпада с приетата от първоинстанционния съд и с
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При така установената фактическа обстановка и направен
доказателствен анализ, въззивният съд също като първата инстанция намира,
че подсъдимият К. Н. П. е осъществил състав на престъплението по чл. 343,
ал. 4 вр. ал.3, б.„б” вр. ал.1, б.„в” НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
От обективна страна - на 18.06.2020г. около 18.20 часа в района на
гр.София, на автомагистрала „Тракия” при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Тойота”, модел „Авенсис” с ДК №****** с посока
на движение от гр.Пловдив към гр.София на около 120 метра преди 8-мия
километър на магистралата посока вход София, подсъдимият К. Н. П. е
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.2, изр.2
НК - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението”, в резултат на което и по
непредпазливост причинил смъртта на П. К. К. с ЕГН **********, настъпила
на 23.06.2020г. в УМБАЛ „Света Анна”-гр.София и причинил средна телесна
9
повреда на А. Ж. П., изразяваща се в двуглезенно счупване на костите на
лявата подбедрица с изкълчване на глезенната става, което причинило трайно
затруднение на движението на левия долен крайник.
Подсъдимият П. е нарушил правилото за движение, установено в
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”,
като не намалил скоростта на управлявания от него автомобил, след като
имал възможност да възприеме своевременно опасността за движение,
каквато е представлявал спрелия в лявата лента за движение лек автомобил
„Сеат” модел „Леон“ с ДК №******** с водач св.Д. Т.. Подсъдимият не успял
да спре и реализирал удари в този автомобил и в спрелия в аварийната лента
за движение лек автомобил „Ауди 80“ с ДК №*******, управляван от св.И.
Й..
Вследствие на тези удари и в непрекъсната и пряка причинна връзка
с поведението на подсъдимия П. е настъпила смъртта на пътника в
управлявания от него автомобил - П. К. К. и телесното увреждане на
пътуващата в същия автомобил св.А. Ж. П. - двуглезенно счупване на костите
на лявата подбедрица с изкълчване на глезенната става, което причинило
трайно затруднение на движението на левия долен крайник и представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК.
За подсъдимия П. опасността, която представлявал спрелият в
лявата (изпреварваща) лента за движение на АМ „Тракия” без съответните
обозначения и предупреждения лек автомобил „Сеат” модел „Леон“ с ДК
№******** с водач св.Д. Т. Т., е била непредвидима. В тази насока са
твърденията в обвинителния акт, мотивите на първата инстанция, както и
заключенията на комплексната медико-автотехническа експертиза (л.135-
л.150 от досъдебното производство). Поради това няма как да има нарушение
на разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП, която изисква движение със
съобразена скорост при предвидими препятствия - „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.”. Съгласно
10
трайната съдебна практика като цяло не може да има едновременно
нарушение на правилата за движение, установени в чл.20, ал.2, изр.1 и чл.20,
ал.2, изр.2 ЗДвП, които са алтернативни изисквания. Действително
съществуват гранични хипотези, в които е трудно разграничението между
изискването за движение със съобразена скорост по чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП и
изискването за незабавна реакция - намаляване на скоростта и спиране при
внезапно изникнало препятствие, но в конкретния случай е нарушена само
разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП и само за това нарушение
подсъдимият П. следва да носи наказателна отговорност.
Това налага присъдата на първата инстанция да бъде изменена, като
подсъдимият К. Н. П. бъде оправдан по обвинението да е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.”.
Подсъдимият се е движел със скорост от около 120 км/ч, която е
разрешена за този пътен участък, в който е станала катастрофата, не са
съществували фактори в движението, които да са налагали движението с
някаква по-ниска скорост, като единствено нарушението на изискването за
своевременна реакция чрез намаляване на скоростта и спиране при
възникналата опасност за движението вследствие на неправомерните
действия на св.Д. Т. Т. - водач на лекия автомобил „Сеат”, е в причинна
връзка с настъпилия престъпен резултат - смърт на едно лице и средна
телесна повреда на друго.
Този престъпен резултат съобразно изискванията на чл.343, ал.4 вр.
ал.3 НК представлява квалифициращо обстоятелство за деянието на
подсъдимия П. и налага ангажиране на неговата наказателна отговорност по
посочения по-горе текст на закона.
Налице е значително съпричиняване на настъпилия престъпен
резултат от действията на св.Д. Т. Т. - водач на лек автомобил „Сеат” модел
„Леон“ с ДК №********, който в нарушение на разпоредбата на чл.97, ал.3 от
ЗДвП не е обозначил по изисквания от закона начин спрелия в лявата лента за
11
движение на автомагистралата лек автомобил, оставил е автомобила на място,
без да направи опит да го премести чрез физически усилия в аварийната
лента, и се е отдалечил от него. Прокуратурата не е повдигнала обвинение на
това лице и това нейно правомощие не подлежи на контрол в настоящия
съдебен процес, но следва да се констатира, че всъщност именно св.Т. е
предпоставил основната причина за настъпилия престъпен резултат, към
който е допринесъл със своето нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП и
подсъдимият П.. Това съпричиняване не изключва отговорността на
подсъдимия К. Н. П. за извършеното от него престъпление, но следва да се
отчете при определяне на наказанието за неговото деяние.
От субективна страна подсъдимият П. е извършил деянието
непредпазливо - той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е
допуснал нарушение на правилата за движение, което е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, като подсъдимият не е
желаел настъпването на този резултат, но е бил достигнал необходимата
степен на психофизическо развитие да може да предвиди възможните
последици от своето неправомерно поведение и да предприеме съответните
действия, които биха предотвратили настъпването на смъртта на П. К. К. и
телесното увреждане на св.А. Ж. П..
За извършеното от подсъдимия К. Н. П. престъпление по чл.343, ал.4
вр. ал.3, б.„б” вр. ал.1, б.„в” НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, както и
лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 НК и може да се постанови по преценка
на съда наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 НК.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия П. обстоятелства
съдът възприема неговото чисто съдебно минало, неговите добри
характеристични данни, неговата социална и трудова ангажираност,
изразеното последователно и искрено съжаление за станалото, значителното
съпричиняване на произшествието от водача на лекия автомобил „Сеат” с ДК
№********. Отегчаващи обстоятелства представляват редицата предходни
нарушения на ЗДвП, за които подсъдимият П. е бил наказван по
административен ред.
12
При тези обстоятелства наказанието „лишаване от свобода” за
подсъдимия П. би следвало да се определи по реда на чл.54 НК в рамките,
предвидени от закона и около минимума, след което по реда на чл.58а, ал.1
НК да бъде извършена съответна редукция с една трета на наложеното
наказание „лишаване от свобода” и да се определи окончателно наказание от
две години лишаване от свобода.
Първата инстанция е нарушила съществено материалния закон при
определяне на наказанията, които е наложила на подсъдимия П..
Съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК при едновременно
наличие на предпоставките по чл.58а, ал.1-ал.3 НК и чл.55 НК, съдът прилага
само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.
В случая с приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК съдът е извършил
напълно неблагоприятно третиране на подсъдимия П., като е определил по-
високо наказание от това, което би се получило при прилагането на чл.58а,
ал.1 НК, без прилагането на чл.55 НК.
С прилагането на чл. 55, ал.1, т.1 НК съдът е определил наказание
лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца - само с един
месец под минимума от три години лишаване от свобода. При прилагането на
чл.54 НК и определяне на наказание в размер на минимума, предвиден в
чл.343, ал.4 вр. ал.3 НК, както е справедливо да се стори, след редукцията с
една трета по реда на чл.58а, ал.1 НК би се стигнало до наказание в размер на
две години лишаване от свобода - очевидно прилагането на чл.55 НК, така,
както е сторила първата инстанция, е утежнило положението на подсъдимия
П. спрямо прилагането на общите правила по чл.54 НК вр. чл.58а, ал.1 НК.
Това налага въззивният съд да намали наложеното по реда на чл.55
НК наказание „лишаване от свобода” поне до две години, за да поправи
грешката на първата инстанция.
Доколкото първата инстанция не е изложила никакви съображения
за наличието на предпоставките по чл.55 НК, като не е посочила дали са
налице многобройни и/или изключителни смекчаващи обстоятелства, както и
няма обосноваване на това, че най-ниското предвидено в закона наказание от
три години лишаване от свобода е несъразмерно тежко за стореното от
подсъдимия, а пи наличните отегчаващи обстоятелства, посочени по-горе,
13
въззивният съд намира, че предпоставките за прилагане на разпоредбата на
чл.55 НК по принцип не са налице, но поради забраната за утежняване
положението на обжалвалия подсъдим не може да приложи разпоредбата на
чл.54 НК и да определи наказание в рамките, предвидени от закона.
Все пак - при наличието на изложените съображения за неправилно
прилагане на закона от първата инстанция и необходимостта от коригиране на
това посредством намаляване на наложеното наказание „лишаване от
свобода” до размер от две години, който според настоящия съдебен състав би
способствал за постигане на целите на генералната превенция, а и на
специалната превенция, въззивният съд прие, че следва да намали
наказанието „лишаване от свобода” до този размер.
При определяне на другото наказание, предвидено кумулативно в
чл.343г НК - „лишаване от право да се управляват моторни превозни
средства”, въззивният съд намери, че липсват предпоставките на чл.55, ал.3
НК (доколкото наказанието следва да се определи при условията на чл.55,
ал.1, т.1 НК при забраната за reformatio in pejus) да не се налага по-лекото
предвидено наказание.
Тежестта на деянието и настъпилият летален изход на пътник в
автомобила, управляван от подсъдимия, който е в причинна връзка с
нарушението на правилото по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП, сторено от подсъдимия
П., налагат неговото лишаване от право да управлява моторни превозни
средства поне за срока на определеното наказание „лишаване от свобода”,
което е минималната граница на лишаването от правоуправление съгласно
константната практика на ВКС. По-дълъг период на лишаване от
правоуправление няма да способства за превъзпитанието на подсъдимия, а
само ще ограничи в несъразмерна степен неговите права, без да донесе нито
полза на близките на починалия и на пострадалата П., нито пък ще
удовлетвори някакви обществени очаквания.
По тази причина присъдата на първата инстанция следва да се
измени и в частта относно определеното на подсъдимия К. Н. П. наказание
лишаване от право да управлява моторни превозни средства, като срокът на
това лишаване бъде намален на две години.
Определеното наказание лишаване от свобода в размер на две
години позволява прилагането на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, доколкото е
14
налице първата предпоставка за условно осъждане. Въззивният съд също като
първата инстанция намира, че целите на наказателната репресия и най-вече
поправянето на подсъдимия П. не изискват ефективното изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. Размерът на изпитателния срок,
определен от първата инстанция, съответства и на размера на намаленото от
въззивния съд наказание „лишаване от свобода”, като този размер според
настоящия съдебен състав не следва да бъде намаляван, за да има по-дълго и
по интензивно въздействие върху личността на подсъдимия, като чрез този
изпитателен срок в рамките на четири години подсъдимият П. ще бъде
мотивиран да спазва стриктно изискванията за поведение в обществото и този
подсъдим ще осъзнае в пълнота сторената грешка и нейните тежки
последици.
Първоинстанционният съд в съответствие с изискванията на НПК е
възложил направените по делото разноски от досъдебното производство
върху подсъдимия К. Н. П.. В тази нейна част присъдата на първата инстанция
трябва да се потвърди.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, които да налагат нейната отмяна
или изменение в някоя друга нейна част.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334, т.3 НПК вр. чл.337, ал.1,
т.1 НПК и чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата от 25.06.2021г.‚ постановена по НОХД
№1521/2021г. по описа на Софийски градски съд, НО, 27 състав, като:
- на основание чл.304 НПК ОПРАВДАВА подсъдимия К. Н. П. (с
установена самоличност) по обвинението да е нарушил правилата за
движение, установени в чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП - „Водачите на пътни
15
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”;
- НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА на ДВЕ ГОДИНИ
- НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА на ДВЕ
ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 25.06.2021г.‚ постановена по НОХД
№1521/2021г. по описа на Софийски градски съд, НО, 27 състав в останалата
част.
Решението подлежи на обжалване или протест пред ВКС в 15-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16