Решение по дело №1171/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 50
Дата: 31 януари 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия: Пенко Цанков
Дело: 20214110201171
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Велико Търново, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20214110201171 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид :
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по жалба на Д. АЛ. Д., с ЕГН *********
против Наказателно постановление № 21-1275-001317/16.07.2021г. на Началник сектор към
ОД МВР В. Търново, Сектор "Пътна полиция", с което за извършено нарушение на чл. 25,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1,
т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 200. 00 лв., а за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50. 00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на материално-правните
разпоредби и административно-производствените правила. Поддържа се, че изложените в
АУАН и НП констатации относно извършеното административно нарушение по чл. 123, ал.
1, т . 1 от ЗДВП не отговарят на действителното положение, както и че с деянието на са
причинени имуществени вреди, а само отъркване. Сочи, че не е възприела причиняването на
ПТП.
В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез упълномощеният си защитник,
поддържа подадената жалба и направените в нея искания. Излагат се доводи за недоказаност
на процесните нарушения. Твърди се, че реализираното съприкосновение между превозните
средства е било леко, като въззивничката не е възприела причиняването на ПТП, поради
1
което не е спряла да установи причиняването на имуществени вреди. Представят се писмени
бележки. Не се претендира заплащане на разноски.
Ответната страна по жалбата, не взема становище по жалбата и не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл. 59 от ЗАНН.
Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:
На 21.06.2021г. бил подаден сигнал от дежурен към ОД МВР гр. В. Търново за
настъпило ПТП в на ул. "Васил Левски", в района на дом № 8 с напуснал водач. Във връзка с
изясняването на случая бил изпратен екип състоящ се от свидетелите Л.М. и Й.И.
/автоконтрольори към ОД на МВР В. Търново, Сектор Пътна полиция/. Пристигналите на
мястото на ПТП служители на МВР установили паркиран лек автомобил „Мерцедес ГЛ“ с
рег . № ********. Неговият собственик твърдял, че автомобилът му бил ударен от л.а, който
бил паркиран - зад него и при тръгването му го ударил в задната лява част, като зажулил
бронята на превозното средство, след което без да спира, напуснал местопроизшествието. В
района имало монтирани охранителни камери на търговските обекти. Полицейските
служители, посетили един от обектите, като при преглед на охранителните камери
възприели, че тръгващият л.а Лендроувър при потеглянето си и излизането от реда на
паркираните автомобили, с предната си част, отъркал задната лява част на л.а Мерцедес,
след което, без да спира, продължил движението си и напуснал мястото на произшествието.
При това установили рег. номер и собственика на превозното средство и неговия водач в
лицето на жалбоподателката. Непосредствено след това провели разговор с Д.Д., която, от
полицейските служители разбрала, че била извършила ПТП. Същата посочила че не е усетил
удара между двата автомобила и е продължила движението си. Въззивничката посочила, че
към този момент пътува извън страната и не може да се яви за изясняване на случая. Въз
връзка с него била поканена да се яви на 02.07.21г. за съставяне на АУАН.
Въз основа на извършената проверка, на 02.07.2021г., бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 397120 от Л.М./инспектор към ОД на МВР
В. Търново, Сектор ПП) в присъствието на св. Й.И..
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено,
контролните органи са приели, че на 21.06.2021г., в 12,15 ч. , в гр. Велико Търново, на ул.
"Васил Левски" до номер 8, при управление на л. а Лендровер, модел „Рейнч Ровер Ивоук“ с
рег. № ******, като при извършване на маневра за излизане от реда на паркиралите
автомобили не се била убедила, че с маневрата няма да създаде опасност за останалите
участници в движението и с предната си дясна част блъснала, в задна лява част, паркирания
пред нея л. а Марцедес , модел ГЛ 350 с рег. № ******, с което реализирала ПТП с
материални щети по двата автомобила. При тока било отразено,че водачът не е изпълнил
задълженията си, като участник в ПТП да спре и да установи какви са последиците от
2
произшествието.
Актосъставителят е квалифицирал деянията като административни нарушения на
разпоредбите на чл.25, ал. 1 и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП. Препис от акта е предявен и
получен от нарушителката на 02.07.21г. При това и в законоустановения по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН, са депозирани възражения от страна на Д..
Въз основа на съставения АУАН, при възприемане в пълнота и идентичност на
фактическата обстановка, извършеното нарушение и неговата правна квалификация като
състав на административно нарушение е издадено наказателно постановление № 21-1275-
0001317 от 16.07.2021г. на Началник сектор към ОДМВР - В. Търново с-р ПП В. Търново,
упълномощен със заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г., с което за извършеното нарушение
по чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179,
ал. 1, т. 5 от ЗДВП, на Д. АЛ. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на
200.00 лв., а за нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДВП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50. 00 лв., както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Същото е връчено на
нарушителката на 09.08.21г., която на 09.08.21г. е депозирала жалба, срещу него, чрез
административнонаказващия орган, до ВТРС.
Описаната фактическа обстановка се установява АУАН № 397120/02.07.2021 г.,
Наказателно постановление № 21-1275-001317/16.07.2021 г. на Началник група към ОД на
МВР- В. Търново , Сектор "Пътна полиция" В.Търново, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи, протокол за ПТП № 1819236/21.06.2021 г. съставен от
Л. М. -инспектор при ОДП ПП В. Търново; 1бр. докладна записка; Справка за нарушител и
показанията на свидетелите Л. М. и Й. И..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното
от правна страна:
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и от лице
имащо право на това, а разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
По отношение на нарушението на чл. 25, ал. 1 ЗДвП:
Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя
непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на
издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието
на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази
връзка, приложение намира разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН: “Когато се установи, че
нарушителят е извършил деянието виновно…., наказващия орган издава наказателно
постановление, с което налага съответното административно наказание”. Следователно, за
налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е
нарушение и кой е нарушителят.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав
3
приема, че в хода на административнонаказателното производство и в това пред ВТРС се
доказа от обективна и субективна страна, че жалбоподателката е извършила нарушението по
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба вменява задължение на водачите на ППС,
които ще предприемат каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Посочените в съдържанието на нормата хипотези са примерни, не са изчерпателно изброени
и не могат да обхванат всички житейски възможности. Осъщественото от нарушителката
деяние попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДВП.
Настоящият състав приема, че от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установи, че на 21.06.2021г., в 12,15 ч. , в гр. Велико Търново, на ул. "Васил
Левски" до номер 8, при управление на л. а Лендровер, модел „Рейнч Ровер Ивоук“ с рег. №
******, при извършване на маневра за излизане от реда на паркиралите автомобили Д.Д. не
се била убедила, че с маневрата няма да създаде опасност за останалите участници в
движението и с предната си дясна част блъснала, в задна лява част, паркирания пред нея л. а
Марцедес , модел ГЛ 350 с рег. № ******, с което реализирала ПТП с материални щети по
двата автомобила. Видът, характера и размера на причинените на пострадалия л.а
имуществени вреди, са такива, че влизат в приложното поле на разпоредбата на § 6, т. 30 от
ДР на ЗДВП като определят настъпилото произшествие - като пътно – транспортно такова.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина -
непредпазливост /небрежност/, доколкото нарушителката не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди като се
съобрази с правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, което не е направила.
На следващо място, съдът приема, че обжалваното НП е издадено в нарушение
на процесуалните правила и приложимия материален закон.
В конкретния случай, съдът констатира неяснота относно приетата от
контролния и наказващия орган за санкционна разпоредба за осъщественото от
жалбоподателя деяние, което е довело до пороците по чл. 57, т. 6 от ЗАНН,
регламентиращи като задължителен реквизит - посочване на законовите разпоредби,
виновно нарушени от Д..
С обжалваното НП за извършеното от жалбоподателката деяние е било
наложено наказание съобразно разпоредбата на чл.179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДВДП.
В съдържанието на посочената т.5, липсва отразяване на конкретното
предложение. Разпоредбата на чл.179, ал. 1,т.5 от ЗДВП има пет предложения, които се
4
обективират от различна по своята същност и обективни обстоятелства фактическа
обстановка, като представляват самостоятелни състави на административни
нарушения. Изложеното мотивира съда да приеме, че за извършеното нарушение на
жалбоподателката е наложено наказание по непълно или неправилно посочена правна
норма.
Констатираното непълно или неточно отразяване в съдържанието на НП на
пълното наименование на приложимата за извършеното деяние санкционна разпоредба
е създало неяснота относно приложената за извършеното нарушение от наказващия
орган законова разпоредба. От друга страна същото води до неустановяване на
извършеното деяние като обективен факт; препятства правната преценка и
определянето правната му квалификация като конкретно административно нарушение.
Това, от една страна, е довело до накърняване на правото на защита на нарушителката,
която има право да узнае конкретната законова норма, по която е наказана и да
организира защитата си в пълен обем. От друга страна, създадената неяснота
препятства извършването на проверка относно правилността на приетите от
наказващият орган правна квалификация, във връзка с осъществявания от РС контрол
за законосъобразност. Допуснатото нарушение е съществено и неотстранимо, същото е
довело до незаконосъобразност на издаденото НП, в степен, обективираща неговата
отмяна.
По отношение на нарушението на чл. чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДП:
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП вменява на участниците в ПТП като първо
задължение да спрат, за да установят последиците от произшествието, без да създават
опасност за движението. За да се ангажира отговорността на даден водач на превозно
средство за допуснато нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата е
необходимо от субективна страна същият да е съзнавал, че е станал участник в
произшествие. В случая въз основа на събраните по делото доказателства не може да се
направи обоснован извод, че жалбоподателката е разбрала и е съзнавала, че управляваният
от нея автомобил е зажулил със задна дясна страна другия автомобил. Констатирани са щети
по пострадалото МПС, изразяващи се в зажулване на боята без смачкване, поради което
настъпилия удар е бил лек и не може да се приеме, че жалбоподателката е усетила
съприкосновението между двата автомобила, но въпреки това да е продължила движението
си без да спре и да установи последиците от настъпило ПТП. В този смисъл са обясненията
на жалбоподателката, при проведения телефонен разговор при установяване на
обстоятелствата относно реализираното ПТП, в които твърди, че не е разбрала за
произшествието, които обстоятелства се подкрепят и от показанията на разпитаните по
делото свидетели.
Въз основа на това, съдът намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани
достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин извършването на
посоченото в НП административно нарушение по чл. 123, ал.1, т .1 от ЗДВП от страна на
5
жалбоподателката.
Водим от горните си съображения съдът приема, че атакуваното НП е
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1275-001317/16.07.2021г. на Началник
сектор към ОД МВР В. Търново, с което на Д. АЛ. Д., с **** ***** *****, вх. А, ет. 6, ап. 15
за извършени на 21.06.2021г., в гр. В. Търново, нарушения: на чл. 25, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДВП и е
наложено административно наказание глоба в размер на 200. 00 лв., а за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50. 00 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 месец.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд В. Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6