Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 30.05.2018г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 2484 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е и е висящо
по данни за жалба
с вх. № 20170801214944 срещу отказ с рег. № 20170720162048-2/25.07.2017г.,
постановен по заявление с вх. № 20170720162048 на Н.В.Г., чрез адв. Р.И.,
съгласно който отказ от
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписването
на прекратяване участието на Н.В.Г.
като съдружник в „А.” ООД,
с ЕИК *******, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, съответно заличаване на жалбоподателката
като съдружник в дружеството.
Отказът е мотивиран с това, че
заявителят не е легитимирано лице по чл. 15,
ал. 1 от ЗТР, чиято норма не може да се тълкува разширително.
Разпоредбата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ в случая е неприложима и заявлението трябва да бъде подадено от управител на
дружеството, съответно упълномощен от него адвокат. Не е уреден въпросът с размера на капитала във връзка с прекратяването, както и не е изменен
дружественият договор. Сочат се конкретни решения на съдилищата в този
смисъл. Същевременно заявяване на
искането от неоправомощено лице изключва
приложимостта на чл. 22, ал. 5 от ЗТР.
По същество съдът намира жалбата неоснователна по следните съображения:
Отказ по заявление за вписване на
подлежащо на вписване обстоятелство може да бъде постановен, когато не е налице
някое от посочените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ
изисквания, предмет на проверката, която прави длъжностното лице по
регистрацията, включително когато към
заявлението не са приложени всички документи, установяващи настъпването на
обстоятелството (съществуването на заявеното за вписване обстоятелство),
съгласно изискванията на закона - съответствие на обстоятелството със закона
(чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ),
както и когато заявлението не изхожда от оправомощено
лице (чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ).
В
случая от жалбоподателката – съдружник в „А.”
ООД, чрез упълномощен адвокат, е било поискано вписване по партидата на дружеството на прекратяване участието като
съдружник в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Представено е било предизвестие за напускане ат
12.04.2017г., получено от управителя Х.С.К.на същата дата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ и задължителната съдебна практика по
приложението й (Решение № 46 от 22.04.2010г. по т.д. №
500/2009г.на ВКС, ТК, ІІ т.о.), упражняването на потестативното
право по чл. 125, ал. 2 от ТЗ от съдружник в дружество с ограничена отговорност
чрез отправяне на писмено предизвестие за напускане на дружеството, има за
последица автоматично прекратяване на членственото
правоотношение, което настъпва към момента на изтичане на срока на
предизвестието; уреждането на имуществените отношения между съдружника и
дружеството е последица от прекратяване на членственото
правоотношение, а не условие за неговото настъпване – прекратяването настъпва ipso facto в момента на изтичане на срока на
предизвестието.
При
това предвиждане на закона, с отправянето от страна на Н.В.Г. на
предизвестието за прекратяване на членственото правоотношение в дружеството, членственото
й правоотношение е било прекратено.
Не
е било налице обаче изискването по чл.
21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, включено в обхвата на
проверката, която прави длъжностното лице по регистрацията по чл. 22, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за
вписването и на това основание постановеният отказ за вписване е
законосъобразен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ,
длъжностното лице по регистрацията проверява дали заявлението изхожда от оправомощено лице. Това са лицата, посочени в разпоредбата
на чл. 15, ал. 1, т. 1-4 от ЗТРРЮЛНЦ
– търговеца, чрез представляващото го лице, прокуриста,
друго лице в предвидени от закон случаи и адвокат с изрично пълномощно по
упълномощаване на останалите посочени в чл. 15, ал. 1, т. 1-3 от ЗТРРЮЛНЦ лица. Това са лица, изрично
посочени в закона, без кръгът на тези лица да може да бъде разширяван при разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ или по аналогия на закона.
Аргумент в този
смисъл са мотивите към Проекта на Закона за търговския
регистър (602-01-5/28.01.2006г.) – да бъдат
легитимирани да подават заявление едноличният търговец,
представителят на юридическото лице – търговец и друго оправомощено
лице, което е възприето и в ЗТРРЮЛНЦ при приемането му.
Предвиждането и в проектозакона, и в окончателно приетия ЗТРРЮЛНЦ отговаря на
чл. 5 от Първа директива на Съвета от 09.03.1968г. за съгласуване на
гаранциите, които държавите – членки изискват от дружествата по смисъла на чл.
58, втора алинея от договора, за защита
на интересите на съдружниците и трети лица, с цел
тези гаранции да станат равностойни на
цялата територия на Общността – всяка държава–членка
да определя лицата, които извършват формалностите във връзка с оповестяването.
Изричното
посочване на оправомощените по смисъла на чл. 21, т.
3 от ЗТРРЮЛНЦ лица в чл. 15, ал. 1 изключва
приложението по аналогия и
на разпоредбата чл. 141, ал. 5 от ТЗ относно възможността освободеният управител да иска заличаването
си като такъв. Това е хипотеза от посочените по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 141, ал. 5 от ТЗ, но по отношение на съдружника
аналогия е недопустима. Не се касае за неуреден случай по
смисъла на чл. 46 от ЗНА, за да бъде прието, че и съдружникът в тези случаи
може да заявява за вписване прекратяване на членството си, а
за липса на такова оправомощаване. Такава аналогия
не би съответствала и на целта на ЗТРРЮЛНЦ
и ТЗ, тъй като при вписване освобождаването на управителя се съобразява, че
това може да бъде външно за дружеството лице, осъществявало дейността си по
договор за управление или трудов договор, като за управителя, независимо дали е
външно за дружеството лице, няма и друг ред, за да защити правата си във връзка
с освобождаването от длъжността. По
отношение на настъпилото обстоятелство по прекратяване на членственото
правоотношение на Н.В.Г. като
съдружник е приложимо предвиждането на ЗТРРЮЛНЦ,
че се допуска третите лица да могат да се позовават на подлежащо на вписване
обстоятелство, макар вписването още да не е извършено, щом закон изрично не
предвижда то да прояви
действие след вписването. Същевременно във вътрешните отношения между съдружниците е налице прекратяване на членственото
правоотношение на жалбоподателката.
Няма задължителна
съдебна практика на ВКС по този
въпрос, но по-скоро
постановените съдебни решения са за стриктно
приложение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, включително с възприемане, че е недопустимо
вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното
производство лице (напр. Определение
№ 479 от 24.08.2015г. по ч.гр.д. № 829/2015г., ВКС, ТК, І т.о., Решение № 140
от 15.10.2015г. по т.д. № 2092/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение І 141 от
02.03.2011г. по т.д. № 736/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Относно допустимостта и основателността на жалба по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ на съдружник в дружество с ограничена отговорност, прекратил участието си в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ и заявил това обстоятелство за вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията, състави на Софийски градски съд и на Апелативен съд – гр. София постановяват различни съдебни актове и съдебната практика не е уеднаквена, но настоящият съдебен състав споделя изложеното по-горе – за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Предвиждането проверката на обстоятелствата по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, включително чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, да предпоставя произнасянето на длъжностното лице по регистрацията по същество с допускане или отказ за вписване, заличаване и обявяване, изисква произнасяне по същество на жалбата от съда – дали постановеният отказ е законосъобразен. Няма основание жалбата да бъде оставяна без разглеждане с прекратяване на производството на това основание.
Или
поради липса на предпоставки по чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ заявлението в случая да изхожда
от оправомощено лице, исканото вписване не може да
бъде извършено.
Настоящото решение по същество се постановява въз основа
на задължителните указания, дадени с определение от 20.03.2018г. на състава на
Апелативен съд – гр. София, Гражданско отделение, 1 състав по ч.гр.д. № 1261/2018г.,
с което е било отменено определение от 22.11.2017г. на настоящия съдебен състав
за прекратяване на производството, като
е върната за разглеждане по същество жалба с вх. № 20170801214944
срещу отказ с рег. № 20170720162048-2/25.07.2017г., постановен по заявление с
вх. № 20170720162048 на Н.В.Г.. От състава на въззивния съд е
възприето, че има данни за такава жалба на Н.В.Г. и не са
необходими указания в какво се състои порочността на обжалвания акт. По тези
данни за жалба се произнася и настоящата инстанция.
Производството
не се прекратява за окомплектоване на жалбата от Агенция по вписванията, тъй
като както многократно по делото от Агенцията е заявявано - при нея такава
жалба няма, не е постъпвала, а от жалбоподателката е
било изпратено по електронен път като жалба
Решение № 46 от 22.04.2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалбата
на Н.В.Г., с ЕГН **********, чрез адв.
Р.И., с посочен адрес ***, по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката.
Съдия: