Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3918
17.10.2019
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 3221 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „А1 България” ЕАД /с
предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 против С.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника С.Д., че дължи на ищеца сумата от 145,40
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга, дължима по договор с № ******* от 19.11.2011 г.,
формирана от размера на начислените на абоната такси, дължими за съответната
СИМ карта до изтичане на посочения в договора срок, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 12118/2017 г. по описа на ПдРС, ХІV гр. с.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор №
******* от 19.11.2011 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги, с който
на С.Д. били предоставени услуги по мобилен номер ******** по избран тарифен
план с месечна абонаментна такса в размер на 34,90 лева с /ДДС/ за срок от 24
месеца.
В срока на действие на договора била издадена фактура
с № ********от 25.06.2014 г. с падеж на плащане: 25.06.2014 г., с която била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 145,40 лева. Твърди се, че длъжникът не изпълнил
задълженията си по посочения договор, като не заплатил в срок всички дължими
към оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на
мобилния оператор да прекрати едностранно сключения с ответника Д. договор и да
му начисли неустойка за предсрочно прекратяване в размер на оставащите до края
на договора месечни вноски. Клаузата за неустойка била регламентирана в
договора за мобилни услуги и в Общите условия към него, които ответникът е
приел. Сумата по фактурата не била погасена.
Предвид неизпълнението, ищецът подал заявление по чл.
410 ГПК. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 12118/2017 г. по
описа на ПдРС, ХІV гр. с., била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за посочената сума, ведно със законната лихва от постъпване на
заявлението в съда до погасяването и разноски. Заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, поради което и на ищеца било
указано да предяви настоящия иск за установяване на вземането, което той
направил в предвидения срок. Моли се за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
от назначения на ответника особен представител – адв. И.Д. е постъпил писмен отговор, с който изразява
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Въвежда
възражение за погасяване на сумите по давност, както и оспорва представителната власт на лицето, подписало
процесния договор за далекосъобщителни услуги. Оспорва и твърдението, че
ответникът е запознат с Общите условия и е приел същите, като твърди че са
нарушени потребителските му права, без да въвежда конкретни основания за това.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 12118/2017 г. по описа на ПдРС, ХІV гр. с., в полза на ищеца е издадена
заповед № 7634 от 03.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 145,40 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги от *****, по фактура от 25.06.2014 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 145,40 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 15.06.2017 г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото в размер на 25 лева – държавна такса и 180 лева –
адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по
реда на чл. 47 от ГПК, поради което и на ищеца било указано да предяви
настоящия иск за установяване на вземането, което той направил в предвидения
срок, поради което се явява допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По
делото са приети като писмени доказателства: № ********от 25.06.2014 г.;
Договор № *******и Приложение към него, както и Общи условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществени мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.
След
оспорване автентичността на Договор № ********, съставляващ по своята същност
частен диспозитивен документ, бе открито производство по извършване проверка на
истинността му, във връзка с което по искане на особения представител на
ответника бе допуснато извършване на съдебно-почеркова екпертиза, от
заключението на която се установява, че подписът „За Потребителя“ в посочения Договор
№ ********, не е изпълнен от ответника С.А.Д.. Заключението не е оспорено от страните,
като изводите на в. л. не се опровергават от събраните по делото доказателства,
ето защо и доколкото ответникът не е подписал посочения Договор № ********, то
и същият е неавтентичен и като такъв следва да бъде изключен от доказателствения
материал по делото.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Ищецът основава
вземането си на сключения между страните Договор № *******от 19.11.2011 г., №
********от 25.06.2014 г. и Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“
ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на
„Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.
Особеният представител на ответника – адв. Д., оспори
авторството/истинността на подписа положен от С.Д. в Договор № ********, поради
което на основание чл. 193, ал. 2 ГПК бе открито производство по оспорване
истинността на частен документ. При доказателствена тежест лежаща върху
ответника, същият чрез допуснатата СГЕ, заключението на която съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадено, установи, че подписът положен „За
Потребителя“ в Договор с номер ********, въз основа на който ищецът претендира
вземането си, не е изпълнен от С.А.Д.. Ето защо и на основание чл. 194, ал. 3
във връзка с чл. 193, ал. 2 ГПК, съдът приема за доказано направеното оспорване
на истинността на представения от ищеца договор с номер ******** и
като неавтентичен на основание чл. 194, ал. 2 ГПК следва да бъде изключен от
доказателствата по делото. С оглед изложеното, съдът намира за недоказан факта
на сключване на процесния договор, от който ищецът черпи правата си, оттук и
недоказано и в противоречие с доказателствата, твърдението на ищеца за
неизпълнение на договорното задължение на ответника за заплащане цената на
предоставените услуги по същия, с което да е ангажирал отговорността си. Следва
да се посочи, че представената по делото фактура сама по себе си, не може да
послужи за доказване процесното парично вземане, тъй като тя е частен
удостоверителен документ, не съдържа подпис на ответника и удостоверява изгодни
за издалия я ищец факти, поради което и не се ползва с обвързваща доказателствена
сила. Освен това, не фактът на издаване на фактурата е основание за плащане, а
обратно, фактурата се издава, защото е извършена доставка или е възникнало
вземане във връзка с валидно облигационно правоотношение между страните,
каквото в случая не е налице. Поради това, че ответникът не е страна по
посочения договор, то и претенцията за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на договор № *******от 19.11.2011 г. за мобилен номер *********,
за който важат условията в посочения Договор № ********, в размер на сумата от 145,40
лева, за което е издадена № ********от 25.06.2014 г., следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
С оглед пълнота и изчерпателност на изложението следва да
се посочи, че са налице и други аргументи за отхвърляне на иска.
Неустойката е формирана от размера на начислените на
абоната такси, дължими за съответната СИМ карта до изтичане на посочения в
договора срок. Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения. В конкретния случай уговорения размер на
неустойката всъщност е равен на цената на самата услуга за оставащия период от
договора, като по този начин се позволява на доставчика да получи цялата цена,
независимо от това, че след прекратяването той не предоставя услугата. По този
начин се създават условия за неоснователно обогатяване на оператора и се
нарушава принципа за справедливостта. Такава неустойка при предсрочно
прекратяване, дължима в размер на всички абонаментни вноски до момента на
изтичане на срока на договора, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, поради което искът се явява неоснователен.
С оглед на
всичко изложено и така събраните по делото доказателства, съдът намира, че в хода
на процеса ищецът не проведе пълно и главно доказване по смисъла на чл. 154 ГПК
на всички правопораждащи факти относно правото му да получи изпълнение от
ответника. Ето защо, съдът приема, че исковата претенция е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
Поради извода за неоснователност на предявените
установителни искове, безпредметно е обсъждането на останалите възражения на
ответника за недължимост на процесното вземане.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза
на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито обаче, не се констатира да
са сторени, съответно не следва да му бъдат присъждани. По делото обаче са
направени разноски за депозит за поисканата от особения представител СГЕ в
размер на сумата от 120 лева, които по арг. от чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК са
платени от бюджета на съда. Ето защо и съобразно изхода от спора, ищецът ще
бъде осъден да заплати в полза на съда сумата от 120 лева – депозит за в. л
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА оспорването на истинността на Договор №
*******от 19.11.2011 г., касаещ мобилен номер ******* за доказано.
ИЗКЛЮЧВА Договор № *******от 19.11.2011 г., касаещ
мобилен номер ********* от
доказателствата по гр. д. № 3221/2018 г. по описа на ПдРС, ІІ граждански
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 България” ЕАД /с предишно
наименование „Мобилтел” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 против С.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника С.Д., че дължи на
ищеца сумата от 145,40 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с № *******от 19.11.2011 г. за далекосъобщителна
услуга, формирана от размера на начислените на абоната такси, дължими за
съответната СИМ карта до изтичане на посочения в договора срок, по № ********от
25.06.2014 г., за която сума е издадена заповед № 7634 от 03.08.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
12118/2017 г. по описа на ПдРС, ХІV гр. с.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД /с предишно наименование
„Мобилтел” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Пловдив, СУМАТА от 120
лева /сто и двадесет лева/ – съдебни разноски за платено от бюджета на съда
възнаграждение по приетата по делото съдебно – почеркова експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.