Р
Е Ш Е Н И Е
№………….
гр. София, 15.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав в открито съдебно заседание, при закрити врата състояло се на седми февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретар Габриела Владова, като разгледа търговско дело № 2299 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба
с правно основание чл. 625 ТЗ, която е депозирана от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, с която се иска откриване на
производство по несъстоятелност спрямо търговско дружество – „Н.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „*****“, бул. „********.
Банката-молител навежда фактически твърдения,
че има качеството на кредитор с изискуеми парични вземания, чиито адресат е
търговеца - „Н.“ ООД. Източници на поддържаните необслужени парични вземания са
три договора за банков кредит, които са сключени между страните на 22.07.2015
г. /№ 1302/15 и № 1303/15/ и на 29.06.2016 г. /№ 1512/16/. По силата на
визираните кредитни сделки банката е договорила отпускане в полза на ответното
дружество на суми по различни кредитни продукти /инвестиционен кредит,
краткосрочна кредитна линия, кредит – овърдрафт/ в размери от 400 000 лв. по
първата сделка, 195 000 лв. по втората сделка, и 70 000 лв. по третата сделка.
Конкретизирани са уговорените между страните срокове за изпълнение на
задължението за връщане на отпусканите кредитни ресурси, начина на погасяване,
както и условията за ползването им. Отбелязва се, че в пределите на вече
учредените кредитни правоотношения страните са изменили дадени елементи от
техните съдържания, чрез подписване на анекси. За да се постигне гарантиране
изпълнението на задължението за връщане на отпуснатите под формата на кредити
парични средства, в полза на банката били дадени от кредитополучателя различни
по вид обезпечения – учредени били договорни ипотеки, особени залози на настоящи
и бъдещи вземания, а така също били издадени записи на заповед, авалирани от
трети за каузалните сделки лица.
Молителят изтъква, че поради допуснати просрочия от кредитополучателя в
изпълнението на уговорените за плащане вноски по отпуснатите кредити, съобразно
утвърдените погасителни планове, банката се е възползвала от правото си да
обяви всеки един от кредитите за предсрочно изискуем и да поиска от длъжника да
заплати пълния размер на необслужения остатък, ведно с изтеклата договорни
лихва и наказателни лихви, разходи за застрахователни премии, за извършването
на пазарни оценки по повод имуществото предмет на даденото обезпечение, както и
съдебни разноски и възнаграждения за юрисконсулт, във връзка с инициираните
заповедни производства по чл. 417 ГПК. Заявява се, че към момента на
упражняване на молбата с правна квалификация чл. 625 ТЗ банката разполага с
изискуеми вземания спрямо ответния търговец, възникнали по повод на сключени
абсолютни търговски сделки в размер на сумата от 763 042,51 лв., като е направена
подробна разбивка по техния вид и размер, съгласно всеки от трите договора. Във
връзка с обективното финансово и имуществено положение на търговеца - „Н.“ ООД, молителя се позовава,
че същото е влошено, като индикатор за това е преустановеното изпълнение на
задълженията по трите договора за кредит. Невъзможността за изпълнение при
длъжника се дължала на обективното му финансово положение, което не
позволявало, то да обслужва изискуемите си парични задължения по търговски
сделки, а това издавало състояние на неплатежоспособност. Черпейки основание от
така изложените фактически твърдения, молителя настоява за постановяване на
решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което да бъде обявена неплатежоспособността на
„Н.“ ООД и определена първоначалната дата на същата, считано от 30.11.2018 г.,
като спрямо търговеца се открие производство по несъстоятелност, както и да се
насрочи първо събрание на кредиторите.
Ответникът – търговско дружество „Н.– С.“ ООД не изразява
становище по молбата и не се възползва от правото си да се яви в насроченото за
разглеждане на същата съдебно заседание, за което е било редовно призовано.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното.
С договор за кредит № 1302/2015 г. от 22.07.2015 г.
банката-молител установява да е встъпила в кредитно правоотношение с ответника
- „Н.– С.“ ООД в качеството му на кредитополучател, както и с още четирима
правни субекта, които са се обвързали да отговарят като солидарно задължени
лица за изпълнение на задължението за връщане на дадената в кредит парична
сума. Предмет на договора е предоставяне от банката в полза на
кредитополучателя на дългосрочен инвестиционен кредит, предназначен за
рефинансиране на кредитни задължения към друга търговска банка. Уговореният
размер на отпускания кредит е до сумата от 400 000 лв. при срок на
издължаване – 120 месеца. Възприетият между страните краен срок за погасяване
на кредита е до 20.08.2025 г. В чл. 2.6. и 2.8. са уговорени дължимите от
кредитополучателя договорна, а в случай на допуснато закъснение в срочното
обслужване на вноските и наказателна лихва /неустойка/ за периода на забавата.
Предвидени са и допълнителни административни разходи по обработка и управление
на кредита, като такса за договаряне; такса за управление, такса за предсрочно
погасяване; комисионна за ангажимент. Определено е, че срокът за усвояване на
сумата по отпускания кредит е до 19.08.2015 г. В т. 2.16. е възпроизведен план
за погасяване на усвоения кредит, а именно на 120 равни анюитетни месечни
вноски, по лихва и главница, всяка в размер на 4 853,10 лв. платими на
20-то число на всеки месец, считано от 20.09.2015 г. до 20.08.2025 г. За да
гарантира изпълнението на вземането си Банката е уговорила в своя полза с
кредитополучателя и солидарно задължените лица редица обезпечения – учредяване
на първа по ред договорна ипотека върху имоти притежавани от „Н.– С.“ ООД и описани в договора; учредяване
на особени залози върху всички настоящи и бъдещи парични вземания по банкови
сметки, които са открити или занапред ще бъдат открити от кредитополучателя в „Т.Б.А.Б.“
ЕАД, както и върху всички бъдещи вземания на кредитополучателя, които ще
произтекат от договор за наем сключен на 30.08.2013 г. между „Н.– С.“ ООД и ЗК
„ОЗК“ АД; издаване на запис на заповед от „Н.– С.“ ООД, по които ефект следва
да се извърши менителнично поръчителство от „Т.К.Н.“ ООД, В.П., Й.К.и Б.К.в
полза на банката за сумата в размер от 441 000 лв., платим на предявяване;
сключване на застрахователна полица в полза на банката, с която кредитополучателя
да застрахова покрити рискове по списък по отношение на ипотекираните в полза
на банката активи. Към договора действат Общи условия по кредити предоставяни
на еднолични търговци и юридически лица от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, които са приети с
решение на УС на банката от 29.03.2012 г. и изменени с решение на УС на банката
от 06.11.2014 г., като същите са в сила от 18.11.2014 г. Тези ОУ са приети от
кредитополучателя /ответника по молбата/ и встъпилите да отговарят солидарно по
договора за банков кредит лица. Съгласно чл. 8.2.1. от така действащите ОУ
всички вземания на банката стават автоматично предсрочно изискуеми без да е
необходимо изпращането на уведомления или покани, тогава когато
кредитополучателя просрочи плащането на което и да е свое задължение към
банката с повече от 180 дни – считано от 181 ден.
Съгласно сключени три анекса от 07.10.2015 г., 23.10.2015
г. и 06.10.2017 г. цитираният по-горе договор за кредит е бил изменен по волята
на страните по него, а именно с първите два анекса са внесени промени в
крайните срокове за усвояване и погасяване на кредита, като този за усвояване е
установен до 19.12.2015 г., а този за погасяване до 20.12.2025 г. Третият анекс на първо място установява, че
към датата – 16.10.2017 г. усвоената и непогасена главница по договора за
кредит № 1302/2015 г. е в размер на
379 789,13 лв., като така отпуснатия и усвоен кредит подлежи на погасяване
по следния начин : чрез изплащането на 97 равни последователни месечни вноски
по главница, всяка в размер на 3 875 лв., платими на 20-то число от
месеца, считано от 20.11.2017 г. до 20.11.2025 г. вкл., както и една месечна
вноска от главница в размер на 3 914,13 лв., платима на 20-то число от
месеца, на 20.12.2025 г., когато е крайният срок за погасяването на
кредита.
Предвид представените по делото договор за учредяване на
залог върху парични вземания № 1302-1/2015
г. от 22.07.2015 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти № 106/12.10.2015 г. се установява, че кредитополучателят е
изпълнил известна част от поетите ангажименти за учредяване на обещаните с
кредитната сделка обезпечения.
С договор за кредит № 1303/2015 г. от 22.07.2015 г.
банката-молител установява да е встъпила в кредитно правоотношение с ответника
- „Н.– С.“ ООД в качеството му на кредитополучател, както и с още четирима
правни субекта, които са се обвързали да отговарят като солидарно задължени
лица за изпълнение на задължението за връщане на дадената в кредит парична
сума. Предмет на договора е предоставяне от банката в полза на кредитополучателя
на краткосрочна кредитна линия, които заемни средства са предназначени за
рефинансиране на кредитни задължения към друга търговска банка, погасяване на
натрупани публични задължения в полза на НАП, както и за осигуряване на
оборотни средства. Уговореният размер на отпускания кредит е до сумата от 195
000 лв. при срок на издължаване – 12 месеца. Възприетият между страните краен
срок за погасяване на кредита е до 20.07.2016 г. В чл. 2.6. и 2.8. са уговорени
дължимите от кредитополучателя договорна, а в случай на допуснато закъснение в
срочното обслужване на вноските и наказателна лихва /неустойка/ за периода на
забавата. Предвидени са и допълнителни административни разходи по обработка и
управление на кредита, като такса за договаряне; такса за управление, такса за
предсрочно погасяване; комисионна за ангажимент. По волята на страните няма
уговорен срок за усвояване на кредитната сума от кредитополучателя, като същия
има право за срока на договора да усвоява изцяло или частично суми по кредита
до уговорения максимален размер на кредитната линия. Чл. 2.16. въвежда
правилото, че на 20.07.2016 г. кредитополучателят е длъжен да погаси всички
дължими по кредита суми /главница, лихви, комисионни, разноски, евентуално
наказателна лихва/, като начислената лихва следва да се обслужва на 20-то число
за месеца, за който се отнася. За да
гарантира изпълнението на вземането си Банката е уговорила в своя полза с
кредитополучателя и солидарно задължените лица редица обезпечения – учредяване
на втора по ред договорна ипотека върху имоти притежавани от „Н.– С.“ ООД;
учредяване на втори по ред особени залози върху всички настоящи и бъдещи
парични вземания по банкови сметки, които са открити или занапред ще бъдат
открити от кредитополучателя в „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, както и върху всички бъдещи
вземания на кредитополучателя, които ще произтекат от договор за наем сключен
на 30.08.2013 г. между „Н.– С.“ ООД и ЗК „ОЗК“ АД; издаване на запис на заповед
от „Н.– С.“ ООД, по които ефект следва да се извърши менителнично поръчителство
от „Т.К.Н.“ ООД, В.П., Й.К.и Б.К.в полза на банката за сумата в размер от 215
000 лв., платим на предявяване; сключване на застрахователна полица в полза на
банката, с която кредитополучателя да застрахова покрити рискове по списък по
отношение на ипотекираните в полза на банката активи. Към договора действат
Общи условия по кредити предоставяни на еднолични търговци и юридически лица от
„Т.Б.А.Б.“ ЕАД, които са приети с решение на УС на банката от 29.03.2012 г. и
изменени с решение на УС на банката от 06.11.2014 г., като същите са в сила от
18.11.2014 г. Тези ОУ са приети от кредитополучателя /ответника по молбата/ и
встъпилите да отговарят солидарно по договора за банков кредит лица. Съгласно
чл. 8.2.1. от така действащите ОУ всички вземания на банката стават автоматично
предсрочно изискуеми без да е необходимо изпращането на уведомления или покани,
тогава когато кредитополучателя просрочи плащането на което и да е свое
задължение към банката с повече от 180 дни – считано от 181 ден.
Съгласно сключени два анекса от 29.06.2016 г. и
16.10.2017 г. цитираният по-горе договор за кредит с № 1303/2015 г. е бил изменен по волята на
страните. С първия анекс страните по кредитното правоотношение са приели, че
към 29.06.2016 г. неиздължената главница по договора за кредит възлиза на
сумата от 195 000 лв., като е постигнато съгласие за промяна в падежното
число за плащане на дължимите по договора /главница, лихви, такси и
комисионни/, като същото вместо 20-то число се установява на 5-то число на
съответния календарен месец; допуснато е удължаване на срока за ползване от
кредитополучателя на усвоения от негова страна кредитен лимит с нов 12-месечено
период, като новия краен срок за издължаване на кредита е датата – 05.08.2017
г.; освободен от отговорност за изпълнение на задълженията по договора е
солидарния длъжник - Б.Е.К.. Предмет на
втория анекс е трансформация в кредитното правоотношение в следния предметен
порядък : страните са признали, че към 16.10.2017 г. неиздължената главница по договора за кредит
възлиза на сумата от 195 000 лв.; въведена е промяна в срока на договора за
кредит, като същия е удължен до 05.10.2021 г., която е установена, като краен
срок за издължаване на средствата усвоени по кредитната линия, при продължаващо
спазване на условията и сроковете на договора за кредит и действащите към него
ОУ; извършена е трансформация на задължението за заплащане на сумата от
195 000 лв., като погашението на същото се подчини на правилата за срочен
кредит с месечни вноски, който ще се издължава на 47 равни последователни
месечни вноски по главница – всяка в размер на 4 063 лв., платими на всяко
5-то число от месеца, считано от 05.11.2017 г. до 05.09.2021 г. и 1 месечна
вноска по главница, в размер на 4 039 лв., платима на 05.10.2021 г., която
е и крайния срок за погасяване на кредита. Съгласно волята на страните по
втория анекс Б.Е.К. отново е встъпил в кредитното правоотношение отговаряйки,
като солидарен длъжник.
Предвид представените по делото договор за учредяване на
залог върху парични вземания №
1303-1/2015 г. от 22.07.2015 г. и нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижими имоти № 107/12.10.2015 г. се установява, че
кредитополучателят е изпълнил известна част от поетите ангажименти за
учредяване на обещаните с кредитната сделка обезпечения.
С договор за кредит № 1512/2016 г. от 29.06.2016 г.
банката-молител установява да е встъпила в кредитно правоотношение с ответника
- „Н.– С.“ ООД в качеството му на кредитополучател, както и с още трима правни
субекта, които са се обвързали да отговарят като солидарно задължени лица за
изпълнение на задължението за връщане на дадената в кредит парична сума.
Предмет на договора е предоставяне от банката в полза на кредитополучателя на овърдрафт,
като предоставяния паричен ресурс е предвиден да послужи за оборотни средства.
Уговореният размер на отпускания овърдрафт е до сумата от 70 000 лв. при срок
на издължаване – 36 месеца. Възприетият между страните краен срок за погасяване
на кредита е до 05.06.2019 г. В чл. 2.6. и 2.8. са уговорени дължимите от
кредитополучателя договорна, а в случай на допуснато закъснение в срочното
обслужване на вноските и наказателна лихва /неустойка/ за периода на забавата.
Предвидени са и допълнителни административни разходи по обработка и управление
на кредита, като такса за договаряне; такса за управление, такса за предсрочно
погасяване; комисионна за ангажимент. По волята на страните срокът за усвояване
на средствата по овърдрафта е в пределите на действие на договора, тоест до
04.06.2019 г. По отношение правилата за погасяване, приложимата клауза е чл.
2.16, където е предвидено, че на датата – 05.06.2019 г. кредитополучателят е
длъжен да погаси всички дължими по кредита суми /главница, лихви, комисионни, разноски,
евентуално наказателна лихва/. За да гарантира изпълнението на вземането си
Банката е уговорила в своя полза с кредитополучателя и солидарно задължените
лица редица обезпечения – учредяване на трета по ред договорна ипотека върху
имоти притежавани от „Н.– С.“ ООД; учредяване на трети по ред особени залози
върху всички настоящи и бъдещи парични вземания по банкови сметки, които са открити
или занапред ще бъдат открити от кредитополучателя в „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, както и
върху всички бъдещи вземания на кредитополучателя, които ще произтекат от
договор за наем сключен на 30.08.2013 г. между „Н.– С.“ ООД и ЗК „ОЗК“ АД;
издаване на запис на заповед от „Н.– С.“ ООД, по които ефект следва да се
извърши менителнично поръчителство от „Т.К.Н.“ ООД, В.П. и Й.К.в полза на банката
за сумата в размер от 77 120 лв., платим
на предявяване; сключване на застрахователна полица в полза на банката, с която
кредитополучателя да застрахова покрити рискове по списък по отношение на
ипотекираните в полза на банката активи. Към договора действат Общи условия по
кредити предоставяни на еднолични търговци и юридически лица от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД,
които са приети с решение на УС на банката от 29.03.2012 г. и изменени с
решение на УС на банката от 06.11.2014 г., като същите са в сила от 18.11.2014
г. Тези ОУ са приети от кредитополучателя /ответника по молбата/ и встъпилите
да отговарят солидарно по договора за банков кредит лица. Съгласно чл. 8.2.1.
от така действащите ОУ всички вземания на банката стават автоматично предсрочно
изискуеми без да е необходимо изпращането на уведомления или покани, тогава когато
кредитополучателя просрочи плащането на което и да е свое задължение към
банката с повече от 180 дни – считано от 181 ден.
Съгласно сключени два анекса от 01.07.2016 г. и
16.10.2017 г. цитираният по-горе договор за кредит с № 1512/2016 г. е бил изменен по волята на
страните. С първия анекс страните по кредитното правоотношение са приели, че през
м. 03.2017 г. банката ще извърши цялостен преглед на финансовото и икономическо
състояние на кредитополучателя и свързаните с него лица, въз основа на последни
приключени финансово- счетоводни отчети и пр. поискани от банката документи,
като в зависимост от резултатите от този преглед банката може по свое
усмотрение и без да се аргументира изрично пред кредитополучателя да прекрати
едностранно договора за овърдрафт, като в такава хипотеза крайния срок за
погашение на всички суми натрупани по него става датата – 05.06.2017 г.; ако
договорът не бъде прекратен на предвиденото по-горе основание, то през
м.03.2018 г. банката ще извърши нов цялостен преглед с характеристиката на
посочения от 2017 г., като в зависимост от резултатите от този преглед банката
може по свое усмотрение и без да се аргументира изрично пред кредитополучателя
да прекрати едностранно договора за овърдрафт, като в такава хипотеза крайния
срок за погашение на всички суми натрупани по него става датата – 05.06.2018 г.;
ако коментираният договор не бъде прекратен по инициатива на банката при
очертаните по-горе възможни хипотези, то крайния срок за погасяване на всички
суми по овърдрафта е датата – 05.06.2019 г. По силата на втория подписан анекс
страните са констатирали, че към 16.10.2017 г. неиздължената главница по
договора за овърдрафт възлиза на сумата от 70 000 лв.; предвиден е нов срок за
издължаване на сумата предоставена под формат кредитен продукт – овърдрафт, а
именно предвидено е това да стане до 05.08.2023 г.; налице е и воля за
трансформирането на задълженията на кредитополучателя по договора за овърдрафт
в срочен кредит с месечни вноски, който да се издължава на 70 равни
последователни месечни вноски по главница, всяка в размер на 1 000 лв.,
платими на всяко 5-то число от месеца, считано от 05.11.2017 г. до 05.08.2023
г., което е й крайния срок за погасяването на кредита.
Предвид представените по делото договор за учредяване на
залог върху парични вземания №
1512-1/2016 г. от 29.06.2016 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижими имоти № 79/30.06.2016 г. се установява, че кредитополучателят е
изпълнил известна част от поетите ангажименти за учредяване на обещаните с
кредитната сделка обезпечения.
С нотариална покана с рег. № 9555/17.10.2018 г. изпратена
чрез нотариус – В. Червенкова се установява, че „Т.Б.А.Б.“ ЕАД се е обърнал към
„Н.“ ООД, „Т.К.Н.“ ЕООД, В.Л.П., Й.Е.К.и Б.Е.К., по повод действащите между тях
договор за кредит №1302/2015 г. и договор за кредит №1303/2015 г., като ги е
известил, че към датата – 15.10.2018 г. просрочените задължения по договор за
кредит №1302/2015 г. възлизат на сумата от общо 56 239,89 лв., а по
договор за кредит №1303/2015 г. на сумата от 48 982,87 лв. Банката е
поискала от същите в срок от 7-дни, считано от получаване на поканата да
извършат погасяване на описаните в нея изискуеми парични задължения по двете
кредитни сделки, като е отправено предупреждение, че ако това не бъде сторено в
указания срок, то кредитната институция обявява вземанията си по договори с №1302/2015
г. и с №1303/2015 г. за изцяло предсрочно изискуеми, считано от деня следващ
деня, в който изтича посочения 7-дневен срок. Налице е отбелязване от
нотариуса, че поканата е връчена на адресатите й, в т.ч. и на „Н.С.“ ООД на
датата – 22.11.2018 г.
С нотариална покана с рег. № 9554/17.10.2018 г. изпратена
чрез нотариус – В. Червенкова се установява, че „Т.Б.А.Б.“ ЕАД се е обърнал към
„Н.“ ООД, „Т.К.Н.“ ЕООД, В.Л.П. и Й.Е.К., по повод действащия между тях договор
за кредит №1512/2016 г., като ги е известил, че към датата – 15.10.2018 г.
просрочените задължения по цитирания договор възлизат на сумата от общо
14 795,51 лв. Банката е поискала от същите в срок от 7-дни, считано от
получаване на поканата да извършат погасяване на описаните в нея изискуеми
парични задължения, като е отправено предупреждение, че ако това не бъде
сторено в указания срок, то банката обявява вземанията си по договора за
кредит №1512/2016 г. за изцяло
предсрочно изискуеми, считано от деня следващ деня, в който изтича посочения
7-дневен срок. Налице е отбелязване от нотариуса, че поканата е връчена на
адресатите й, в т.ч. и на „Н.С.“ ООД на датата – 22.11.2018 г.
В процедура по чл. 417, т. 2 ГПК банката-кредитор се е
снабдила след допуснато незабавно изпълнение срещу „Н.– С.“ ООД, въз основа на
издадени заповеди за изпълнение, с три броя изпълнителни листа от 15.01.2019
г., 18.01.2019 г. и 28.03.2019 г., с които са присъдени суми, произтичащи от
неизпълнението на задължения по трите
договора за кредит, както следва : № 1302/2015 г. от 22.07.2015 г.; № 1303/2015
г. от 22.07.2015 г.; и № 1512/2016 г. от 29.06.2016 г. и анексите към тях, а
именно : по договор № 1302/2015 г. от 22.07.2015 г. : 372 039,13 лв. –
главница, 25 461,54 лв. – договорна лихва, 8 395,21 лв. – наказателна
лихва, 8 117,92 лв. – съдебни разноски; и по договор № 1512/2016 г. от
29.06.2016 г. : 67 796,87 лв. – главница, 7,18 лв. – такса ангажимент,
6 243,06 лв. – договорна лихва, 2 097,64 лв. – наказателна лихва,
1 672,90 лв. – съдебни разноски.
Съгласно приобщените към материалите по делото – три броя
извлечения от счетоводните книги водени при „Т.Б.А.Б.“ ЕАД са дадени сведения
за актуалните състояния на кредитните сметки, чиито титуляр е ответника
/кредитополучател/ „Н.– С.“ ООД създадени по повод обслужването на трите
договора за кредит, както следва : № 1302/2015 г. от 22.07.2015 г.; № 1303/2015
г. от 22.07.2015 г.; и № 1512/2016 г. от 29.06.2016 г. към датата – 31.10.2019
г. Съгласно вписванията в тези извлечения общите размери на задълженията
/обявени за предсрочно изискуеми/ формирани по всеки един от трите договора,
вкл. присъдена главница, присъдена договорна лихва, присъдена наказателна
лихва, присъдена законна лихва, както и различни видове такси, е както следва :
по договор № 1302/2015 г. – 446 255,32 лв., по договор № 1303/2015 г.
- 223 998,01 лв.; и по договор №
1512/2016 г. – 86 945,41 лв.
От служебно извършената справка за вписвания,
отбелязвания и заличавания в Имотния регистър при АВ отнасяща се до партидата
водена за търговско дружество „Н.“ ООД
се установява, че същото е вписано като титуляр на вещни права на собственост
върху недвижими имоти /земя и сгради/ в гр. София, на ул. „Христофор Колумб“,
като върху тези имоти са вписани договорни ипотеки в полза на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД,
както и възбрани наложени по инициатива на НАП.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ от
19.08.2019 г., се установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ са налице
данни за това, че „Н.С.“ ООД е бивш собственик на МПС посочени в справката,
както и собственик на МПС, за които е отбелязано, че са със служебно прекратена регистрация. Единственото МПС, за
което са налице данни, че към момента на справката е притежание на дружеството
и не е с прекратена регистрация е товарен автомобил Рено Клио Сосиете, с рег. № ********.
С писмо от 23.08.2019 г. ТД на НАП – гр. София е
предоставило сведение за това, че спрямо „Н.“ ООД няма установени и/или
незаплатени публични задължения по ревизионни актове. Ангажирана е справка за
задълженията на дружеството, в която са посочени основанията, размерите и
сроковете за доброволно плащане. Според записите в тази справка към датата –
14.08.2019 г. „Н.“ ООД е адресат на изискуеми публични задължения, чиито размер
възлиза общо на сумата от 167 436,63 лв. /132 661,25 лв. – главница и
34 775,38 лв. – лихви/.
Част от събраните доказателства по делото са и четири
броя Постановления за налагане на обезпечителни мерки, с които са наложени
възбрани върху недвижими имоти, запори върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки открити в три търговски банки, както и върху притежавани ценни
книги и движими вещи.
Приобщена е справка от Регистъра на банковите сметки и
сейфове воден към БНБ, от която е видно, че „Н.“ ООД към определен период от
време има качеството на титуляр на банкови сметки в „Общинска банка“ АД, „Р.Б.“
ЕАД и „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, като една част от тях са закрити към момента по волята на
техния титуляр, а друга част са действащи, но с наложени запори.
За целите на производството е прието заключение по
допусната съдебно финансово-икономическа експертиза, което съдът кредитира,
като компетентно и обективно изготвено, почиващо на всестранен анализ на
събраната по делото счетоводна и финансова документация, вкл. и на базата на
фрагментирано подадена информация от ответника, както и на обявените по
партидата на търговеца в ТР при АВ годишни финансови отчети. Вещото лице е
констатирало, че към м.12.2019 г. дружеството декларира приходи от стопанска
дейност в размер на сумата от 21 446 без ДДС, като последната декларирана
сделка-услуга е от 31.12.2019 г.; по балансови данни текущите задължения на
дружеството са в следните размери : към 31.12.2016 г. – 86 хил. лв.; към
31.12.2017 г. – 160 хил. лв.; към 31.12.2018 г. – 170 хил. лв.; задълженията
към финансови предприятия са представени единствено към банката-молител, и имат
за източник три договора за банков кредит които са обявени за предсрочно
изискуеми през м. ноември 2018 г. и също следва да се отнесат към
краткосрочните задължения, а не както дружеството е направило с баланса си за
2018 г. отразявайки ги като дългосрочни; посоченото важи и за данъчните и
осигурителни задължения, които възлизат на 55 хил. лв., като те също трябва да
се третират като текущи за 2018 г.; така общия размер на текущите задължения
към 31.12.2018 г. би възлизал на сумата от 623 хил. лв.; по отношение на активите
на дружеството по балансови данни финансовата картина през годините е следната
: към 31.12.2016 г. – краткосрочните активи са в размер на 495 хил. лв.; към
31.12.2017 г. – 530 хил. лв., а към 31.12.2018 г. – 430 хил. лв.; от наличните
стоки с балансова стойност от 392 хил. лв., такива на стойност от 382 хил. лв.
са квалифицирани като залежали; дружеството има сключени два договора със
застрахователни компании, по които е ангажиран като изпълнител на услуги по
ремонт на увредени леки и лекотоварни автомобили срещу заплащане на
възнаграждение; изследваната информация по движението на средствата по три
банкови сметки на дружеството в търговски банки показва, че към м.10.2018 г.
няма налични парични средства; по балансови данни дружеството разполага с 2 хил.
лв. по разплащателната си сметка; дълготрайните активи на дружеството се
представят от недвижими имоти /сгради и земя/, машини и съоръжения, чиято обща
балансова стойност към 31.12.2018 г. възлиза на 546 хил. лв., като в нито една
от изследваните години стойността на имуществото не пада под балансовата
стойност на неговите задължения. От вещото лице са дадени два варианта на
коефициенти за ликвидност и финансова автономност, като при първия предложен
вариант тези показатели са изчислени единствено на плоскостта на балансовите
данни отразени в съставените от търговеца и обявени в ТР по партидата му ГФО,
като според тях нивата на КОЛ са, както следва : към 31.12.2016 г. – 5,7558;
към 31.12.2017 г. – 3,3125; и към 31.12.2018 г. – 5,1456, респективно този за финансова
автономност е както следва : към 31.12.2016 г. – 0,4594; към 31.12.2017 г. –
0,4780; и към 31.12.2018 г. – 0,4821; при вторият предложен /алтернативен/
вариант коментираните показатели са пресметната при съобразяване, че в ГФО за
2018 г. има некоректно вписване на краткосрочни задължения, като дългосрочни
/такива към финансови предприятия-банката и към НАП/, като при привеждането на
тези задължения в групата на краткосрочните, резултатът е, че към 31.12.2018 г.
КОЛ е на стойност от 0,5235, а КФА е 0,286; съгласно данните по декларациите
подавани по ЗДДС вещото лице констатира, че дружеството продължава да развива
дейност, като за изследвания период заетите при него лица са 16. В обобщение
вещото лице прави следните изводи спрямо финансовия потенциал на анализирания
търговец : наблюдава се трайна тенденция на влошаване на финансовото му
състояние, като към 31.12.2018 г. предприятието вече е неспособно да погасява
натрупаните текущи задължения, чрез ресурса на притежаваните от него
краткосрочни активи; дружеството продължава да развива дейност, но приходите му
от същата бележат трайна тенденция на намаление, което илюстрира свиване на
дейността на дружеството; фактът на предсрочната изискуемост обявена през 2018
г. по отношение на кредитните задължения на дружеството към банката-молител е
довело до сериозно нарушаване във финансовата автономност на предприятието,
като то вече е силно зависимо от своите кредитори; демонстрира се нарастване на
задлъжнялостта през целия анализиран период; към 31.12.2018 г. банковите сметки
на дружеството са с наложени запори и с нулево салдо, като отново към тази дата
дружеството отчита едва 2 хил. лв. на каса; публично-правните задължения на
дружеството към 14.08.2019 г. възлизат на сума над 167 хил. лв., като отразяването
и на тези задължения при формиране на
КОЛ и КФА би довело до още по-силното им влошаване.
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани, а необсъдените съдът намира за такива без значение за предмета на
делото.
По отношение на
молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени състояния на
длъжника: 1). неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички
видове търговци и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само
спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото
е и настоящото, но искане за откриване на производство по несъстоятелност
поради наличието на това състояние не е релевирано.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено
от или отнасящо се до търговска сделка, 2). публичноправно задължение на
държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3). задължение
по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима
към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин
елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля,
когато се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите.
Търговско дружество „Н.“ ООД субект пасивно легитимиран да отговаря по
молба за откриване на производство по несъстоятелност, защото като регистрирано
търговско дружество има качеството на търговец. Молбата е адресирана до родово
и местно компетентен съд, тъй като седалището на дружеството е на територията
на съдебния район на Софийски градски съд.
Съгласно чл.625 ТЗ активно процесуално легитимиран да
подава молба за откриване на производство
по несъстоятелност е кредитор на длъжника по търговска
сделка, ето защо
следва да се прецени дали молителят „Т.Б.А.Б.“ ЕАД разполага с подобна
разписана в закона легитимация.
Сключените и подробно обсъдени в изложението на настоящия
съдебен акт три договора – два от 2015 и един от 2016 г. несъмнено разполагат с
белезите и съдържанието
на уредения в чл. 430 ТЗ договор за банков кредит, включващо задължението на банката
да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата,
предмет на договора и задължението на последния да я върне със съответната
възнаградителна лихва. Установените
чрез пълно и главно доказване три правни сделки от визираните по-горе години
трябва да се квалифицират, като реализирали се юридически факти, породили търговски /кредитни/ правоотношения между страните - ответникът е обективирал воля да получи от банката под формата на кредитиране
определен паричен ресурс,
срещу насрещно задължение да я върне при условията на съответния договор и подписаните към него анекси и действащи ОУ. Обстоятелството, че
банката-молител е изпълнила своя договорен ангажимент, а именно да предостави в
полза на ответника в качеството му на кредитополучател за временно ползване
определени парични суми до размери възприети в договорите е такова, което е
надлежно установено от писмените доказателства по делото – признанията направени
в подписаните допълнителни анекси. Освен това тези задължения са намерили
счетоводно отражение в записванията на ответника, което е допълнителен
аргумент, че същия е усвоил сумите по кредитните правоотношения, в които е
встъпил с банката-молител.
Банката-кредитор се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията по договорите за банков кредит, предвид
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да изплаща в срок уговорените
погасителни вноски, в т.ч. и договорни лихви. В т. 18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато се претендира вземане, произтичащо от банков кредит,
съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост.
В случая, банката-кредитор на 17.10.2018 г. е отправила
до ответника – „Н.“ ООД нотариални покани, в която се съдържа подканване за
плащане на просрочени задължения в 7-днвен срок, считано от получаване на
поканата, както и недвусмислено изявление за обявяване предсрочната изискуемост на задълженията по всеки от трите кредита,
ако просрочените суми посочени в поканите не бъдат заплатени в пределите на
указаните срокове. Тези изявления трябва да се приемат за надлежно получени
от адресата им на датата - 22.11.2018 г. с факта на връчване на
нотариалните покани. Даденият срок за
доброволно плащане на описаните в поканите изискуеми кредитни задължения е
изтекъл на 29.11.2018г., с оглед на което считано от 30.11.2018 г. вземанията
по трите договора за банков кредит сключени през 2015 и 2016 г. са станали
предсрочно изискуеми и банката е придобила качеството на кредитор за тях. От
длъжника по тези вземания „Н.“ ООД не се твърди, респективно не се доказва да
са предприемани действия насочени към тяхното погашение посредством извършвани
плащания в полза на банката. Няма и данни към момента предсрочно изискуемите
вземания да са били удовлетворени в пределите на успешно проведено индивидуално
принудително изпълнение. Всичко това означава, че към момента банката се
легитимира, като носител на парични вземания спрямо ответното дружество, чиито
размер по изчисления на вещото лице към момента на изготвяне на заключението /
м.01.2020 г./ надхвърля сумата от 670 хил. лв., като тези вземания имат за свои
източник – договори за кредит, които по правната си природа съставляват
абсолютни търговски сделки. Следователно молителят в настоящото производство
провежда доказване на предпоставката, че има качеството кредитор по търговска
сделка. Следва да се направи пояснението, че предмет
на настоящия спор, а следователно и предмет на силата
на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на неплатежоспособност на ответника и
началната й дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така Решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. №
1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с Решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 685/2012 г., II т. о., ТК.
При установеното в производството по отношение на
молителя качество на кредитор по търговска сделка, съдът сезиран с молбата по
чл. 625 ТЗ трябва да се произнесе дали ответникът – „Н.“ ООД е
неплатежоспособен търговец по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да се даде
отговор за наличието на тази материална предпоставка е нужно да се осъществи
анализ, дали ответното дружество притежава такъв обем от краткотрайни активи,
позволяващ му да заплати освен възникналите в негова тежест парични задължения
по търговските сделки разкрити по-горе в мотивите на настоящия акт, то и всички
други свои краткосрочни задължения, които са с падеж по-кратък от 1 година. За
да бъде направен извод за това, трябва да бъдат взети предвид, от една страна,
презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ и от друга страна, събраните в
производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние
на длъжника, които в случая са представените по делото счетоводни и финансови
документи, обявените по партидата на търговеца в ТР при АВ годишни финансови
отчети на ответника за изследвания период /2016-2018 г./, служебно събраните
сведения от различни държани органи съхраняващи информация за активи на
ответника, както и заключението на приетата по делото съдебна
финансово-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като
компетентно дадено и съдържащо всеобхватен анализ на проверената счетоводна и
финансова документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение
при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите
краткосрочни задължения или не, е какъв е размера на краткотрайните му активи,
относно които се приема, че са възможния източник на средства за погасяване на
краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като те са
тези, които могат за кратък период от време да се преобразуват в парични
средства и да послужат на длъжника за разплащане на вземания с настъпил падеж.
От изводите на вещото лице може еднозначно да се заключи, че предприятието на
ответника за периода на своето функциониране през 2016 и 2017 г. е извършвало търговската си дейност
при наличен потенциал да посреща изискуемите свои текущи задължения с наличните
краткотрайни активи. В този период измерителите за обща ликвидност и финансова
автономност са осезаемо над референтните допустими граници, което сочи на
ликвиден потенциал на предприятието. Затрудненията на дружеството започват през
2018 г., когато поради допуснати забави в погашенията на задълженията му към
молителя по сключени три договора за кредит, банката пристъпва към обявяване на
вземанията си по тях за изцяло предсрочно изискуеми. Правейки това към края на
2018 г. банката трансформира съществена част от задълженията на
ответника-длъжник, като над 600 хил. лева от такива с дългосрочен характер се
преструктурират в краткосрочни вземания. Така към края на 2018 г. „Н.“ ООД
рязко повишава своите краткосрочни задължения, а краткосрочните му активи не
търпят никаква промяна. Това съвсем естествено води до влошаване на ликвидната
му способност да обслужва краткосрочните му задължения до степен обективно да е
възпрепятстван да го прави. Измерителите за обща ликвидност и финансова
автономност рязко девалвират, като се понижават далеч под минималните
референтни стойности от единица, което ясно очертава тенденцията дружеството да
е лишено от възможността със притежаваните краткосрочни активи да посреща
текущите си задължения. Към края на 2018 г. се наблюдава и некоректно попълване
на ГФО съставен от ответника, което води до манипулиране на данните за
финансовото състояние на „Н.– С.“ ООД през 2018 г., тъй като в баланса си
противно на счетоводните стандарти задължения, които са с краткосрочен характер
са оповестени за дългосрочни такива /задължения за данъци и осигуровки към НАП
и задължения по трите договора за банков кредит към молителя/. Допълнителен
индикатор за тенденцията във влошаване на финансовото състояние на ответното
предприятие е редуцирането на приходите му от пряка търговска дейност – ремонт
на превозни средства, което допълнително дава основание да се смята, че с
подобен паричен поток няма как дружеството да генерира собствен приход, които
да използва за обслужване на задълженията си. По делото няма сведения дружеството
да е направило и постъпки за разсрочване на текущите си задължения към
доставчици и НАП. Констатира се, че „Н.– С.“ ООД не разполага с парични
средства по банковите си сметки, а по балансови данни касовата му наличност се
свежда до едва 2 хил. лв. Макар да продължава да функционира към момента
затрудненията на дружеството са в такива параметри, че не могат да бъдат
преодолени, тъй като приходите от реализираната търговска дейност са
пренебрежимо ниски в сравнение с изискуемите и подлежащи на обслужване
краткосрочни задължения. Тук е необходимо да се добави и това, че макар
дружеството да разполага със значителни по обем дълготрайни активи – земя,
сгради, машини и съоръжения, то тяхната балансова или пазарна стойност не може
да бъде отчитана и вземана предвид при обсъждане на твърдяно състояние на
неплатежоспособност, защото от значение за отговора на въпроса, дали даден
търговец е изпаднал в такова състояние е единствено обстоятелството какъв е
обема на краткотрайните му /бързоликвидни/ активи, а както вече се спомена при „Н.–
С.“ ООД този обем е недостатъчен за обслужване на изискуемите му вземания. Следователно
общото заключение, което следва да се направи по отношение на ответника, е че
затрудненията във финансовото функциониране на предприятието му не са временни,
а напротив тяхната тенденция показва постоянност и трайност. Загубата на финансов суверенитет при ответника е
необратима, като неизпълнението както на задълженията към банката-молител, така
и към другите му кредитори е последица от настъпила обективна невъзможност за
това, поради липсата на достатъчно средства.
Отсъства и оборване на презумпцията за спиране на
плащанията, тъй като от ответника няма представени никакви доказателства, които
да соча на осъществени от негова страна погашения на задължения към трети лица
– негови кредитори.
Всичко казано генерира решаващ извод у
съда, че по отношение на ответника се наблюдава реализацията в тяхното
кумулативно единство на всички предпоставки, при които се приема, че един
търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, заради което
спрямо „Н.“ ООД следва да се открие производство по несъстоятелност на
посоченото основание, а именно неплатежоспособност.
Предвид направения извод за наличие на състояние на
неплатежоспособност на ответника по молбата, съдът следва да определи и
началната ѝ дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено,
че по въпроса за начина на определяне на началната дата на
неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е налице трайна
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това
е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на
длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл.
608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на
неговото цялостно икономическо състояние. Следователно, за да се определи
началната дата на неплатежоспособността на търговеца – „Н.“ ООД, следва да се
определи кой е първият момент, в който са налице изискуеми задължения на това
юридическо лице към неговите кредитори, както и влошено икономическо състояние
на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие
да посрещне краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи, и
паралелно с това наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т. е.
спирането на плащанията към кредитор/кредитори да се явява пряк резултат на
обективната невъзможност на длъжника да стори това.
От представените в производството доказателства се
установява, че вземанията, които се доказа, че са възникнали в полза на кредитора
– „Т.Б.А.Б.“ ЕАД са станали изискуеми към края на м. ноември 2018 г., като в
полза на НАП се констатира наличие на необслужени вземания и от по ранен
момент - м.11.2015 г. За да се определи обаче началната датата на
неплатежоспособността освен наличието на изискуемо парично задължение към даден
кредитор или кредитори е необходимо още да се установи и трайно влошено
икономическо състояние на търговеца, изразяващо се в обективна невъзможност на
неговото предприятие да посрещне краткосрочните си задължения с наличните
краткотрайни активи, с които разполага. Такова влошено икономическо състояние
по делото бе проведено доказване да е настъпило при ответника към датата –
31.12.2018 г., когато с притежаваните от длъжника краткотрайни /текущи/ активи
не е могло да се постигне покриване на натрупаните краткосрочни задължения. Мотивиран от горното съдът намира, че датата –
31.12.2018 г. е най-ранният момент, към който по делото се установява, че
ответникът „Н.-С.“ ООД има изискуеми задължения към кредитори в значителен
размер, и същевременно е във влошено финансово състояние, като не притежава
достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни
задължения, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на
неплатежоспособността на това дружество.
Банката-молител черпейки законова легитимация от нормата
на чл. 628, ал. 4 ТЗ е предложило конкретно лице, което да бъде назначено да
изпълнява функциите на временен синдик на „Н.“ ООД и с оглед на това, че спрямо
този търговец са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност, като наред с това искането е придружено с декларация по чл.
656, ал. 2 ТЗ, в която от предлаганото за временен синдик физическо лице – Х.Ж.Х.
е декларирано, че отговаря на условията предвидени в чл. 655, ал. 2 ТЗ и дава
съгласието си да бъде назначен за временен синдик, то сезираният с молбата по
чл. 625 ТЗ съд, счита че посоченото лице трябва да бъде назначено да изпълнява
функциите на временен синдик на дружеството.
Във връзка с изрично формулираното от молителя искане за
налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на „Н.“ ООД трябва да се
отбележи, че за разлика от нормата на чл. 711 т. 2 ТЗ, повеляваща общ запор и
възбрана, нормата на чл. 630, ал. 1 т. 4 ТЗ овластява съда да наложи
обезпечителна мярка. Настоящият състав приема правилото за проявление на
засиленото служебно начало в рамките на производството по несъстоятелност,
ангажиращо непосредствено съда да предприеме мерки за гарантиране на
подлежащите на реализация в производството кредиторови интереси. Систематичното
място на нормата на чл. 642 ТЗ предпоставя съществуваща възможност за
разпореждане с имущество и след датата на постановяване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност. Аналогично се явява и правилото
на чл. 635, ал. 2 ТЗ, повеляващо ограничение на разпоредителната власт
доколкото това е необходимо за обезпечаване интересите на кредиторите. При
положение, че по правило и при открито производство по несъстоятелност
законният представител на длъжника е в правото си да се разпорежда с имущество
на дружеството - арг. от противното на чл. 711, ал. 1 т. 4 ТЗ, а правилото на
чл. 642 ТЗ предполага принципно съществувала възможност за разпореждане с
имущество, настоящият състав приема, че нормата на чл. 630, ал. 1 т. 4 ТЗ не
задължава, а оправомощава съда да наложи ограничение на разпоредителната власт
и то при предпоставките на чл. 642 ТЗ. От данните по делото не е възможен извод
за реално съществуваща понастоящем опасност за кредиторовите интереси, нито за
конкретно имущество, налагащо изрично ограничаване на правото на разпореждане с
него. Предвидената от чл. 635, ал. 1 ТЗ съгласувателна процедура при
разпореждане с имуществото осигурява защитата на интереса на кредиторите,
защото при нея се изисква изрично предварително съгласие на синдика, а порокът
на евентуална сделка при пренебрегване на тази процедура обуславя ефект,
идентичен на пренебрегнатите наложени обезпечителни мерки. Това по същността си
обезсмисля наложеното в практиката безусловно произнасяне без конкретизация на
защитеното имущество. Същевременно своевременната реализация на активи при тези
условия обуславя и реална възможност за проверка потенциала на предприятието да
генерира доход включително с оглед принципно признатата възможност за
оздравяване на предприятието. Ето защо настоящият състав не намира причина да
наложи допустимите, но ненужни в случая ограничения досежно имуществените права
на ответника.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото право на разноски се
поражда в полза на дружеството-молител. Процесуалният представител на банката –
молител, юрисконсулт Янева изрично е формулирана искане до съда за присъждане
на разноски направени за разглеждане на молбата по чл. 625, ал. 1 ТЗ.
Установява се, че по делото са представени доказателства, че реално извършените
разноски се състоят в заплащане на държавна такса в размер от 200 лв. и
възнаграждение за вещо лице в размер на 1 000 лв. По отношение
възнаграждението за процесуално представителство извършено от юрисконсулт,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка със ЗПП и Наредбата към
него, съдът намира, че банката има право на такова в размер на сумата от 150
лв. /чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ/. Разноските следва
да бъдат понесени от ответника по молбата.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Н.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „М“, бул. „********, и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Н.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „*****“, бул. „********.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Н.“ ООД, ЕИК ********, Х.Ж.Х.,
със служебен адрес ***, като определя месечно възнаграждение на синдика в
размер на сумата от 800,00 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на синдика в длъжност – в
3-дневен срок от получаване на съобщението, в който срок синдикът следва да
представи и писмена декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал.
2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено съгласие съгласно чл. 656 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на кредиторите на „Н.“ ООД, ЕИК ********,
което ще се проведе на 05.06.2020 г. от 13,45 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на
адрес: гр. София, бул. „****, в залата за провеждане на съдебните заседания на
СГС, Търговско отделение, VІ-2 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, а
именно: 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2.
Избор на постоянен синдик и определяне на неговото текущо месечно
възнаграждение; 3. Избор на комитет на кредиторите.
ОТХВЪРЛЯ формулираното от молителя „Т.Б.А.Б.“ ЕАД искане
за налагане на общ запор и възбрана върху имуществото притежавано от „Н.“ ООД,
ЕИК ******** по реда на чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК масата на
несъстоятелността на „Н.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***, р-н „*****“, бул. „********, да заплати в полза на молителя -„Т.Б.А.Б.“
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер от
общо 1 400,00 лв. – направени съдебни разноски за проведеното производство пред
настоящата инстанция, в т.ч. и възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по
вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията за извършване на вписването
му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл.
634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: