Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 29.09.2017 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди и седемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №8867 по описа на
СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ .
В.В.П. ЕГН ********** , А.Ц.К. ЕГН **********
от с.Константиново , Варненска област и Ф.И.П. ЕГН ********** са предявили
искове по чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ срещу З. „Л.И.“ АД *** да им суми
от по 200 000 лева – представляващи застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на Г. Д.П. при ПТП на 24.10.2014, около 13,15 часа г в гр.Варна на ул.Девня по вина на Б.Х.управлявал
л.а.Порше Кайен с рег.№******НК ; ведно със законната лихва от 24.10.2014 г до
окончателното заплащане на сумите . В течение на производството Ф.И.П. е
починал и като негови наследници с определение от 03.10.2016 г са
конституирани В.В.П. ЕГН ********** /негова съпруга/ , М.Ф.В. ЕГН **********
/негова дъщеря/ и А.Ц.К. ЕГН ********** /негова внучка/ .
Ищците твърдят , че на 24.10.2014 г е
настъпило описаното ПТП , при което са загубили /съответно/ дъщеря си – за Ф.П.
и В.П. , и майка си – за А.К. . От смъртта му изпитали големи болки и страдания
, тъй като били много блиЗ.и , обичали се и се подкрепяли .
Ответникът е подал отговор на исковата
молба , който не е в срок . Оспорва иска по основание и размер , включително
механизма на ПТП и вината на Б.Х.. Твърди , че има „съпричиняване“ , защото
водачът на автомобила , в който е пътувала Г. П. също има вина за ПТП . Не
оспорва , че е застраховател по „ГО“ на виновния водач .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
С влязла в сила присъда №60 от 30.05.2016
г по н.о.х.д.№1455/15 г на Варненския окръжен съд , НО ; изменена с решение №267
от 12.12.2016 г по в.н.о.х.д.№336/16 г на Варненския апелативен съд , НО ; Б.Е.Х.
е признат за виновен за това , че при ПТП на 24.10.2014 г в гр.Варна на ул.Девня
; като е нарушил правилата за движение е причинил по непредпазливост смъртта на
повече от едно лице , вкл.Г. Ф.П. .
По делото са приложени констативен
протокол за ПТП , протоколи за оглед с албум за посетеното местопроизшествие и данни за образуване на щета при ответника.
Ищците са представили удостоверения за
наследници и за родствени връЗ.и за доказване на родствената си връЗ.а с
починалата .
Ответникът не оспорва , че е
застраховател по „ГО“ на виновния водач и това е видно от справка от ИЦ на ГФ
на стр.115 от делото.
Според разпитания пред съда свидетел Д.Ж.,
А. и майка й били неразделни , последната я водела на училище , до магазина ,
на почивки . А. много трудно преживяла смъртта на майка си , плачела ,
затваряла се и не искала да комуникира с никой . Станала по-затворена , не
искала да излиза и да говори за майка си .
Според разпитания пред съда свидетел П. П.
/сестра на В.П./ , починалатаГ.и родителите й били в много добри отношения .
Живеели заедно и всичко споделяли в обща семейна къща. В. и Ф. били съсипани от
трагедията . В. била депресирана и не можела да преживее случая , а Ф. по-късно
починал от загубата.
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са искове с правно основание
чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ за застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на Г. Д.П. при ПТП на 24.10.2014, около 13,15 часа г в гр.Варна на ул.Девня по вина на Б.Х.управлявал
л.а.Порше Кайен с рег.№******НК .
Претендираното право
/обезщетение/ произтича от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили за ищците неимуществени
вреди /болки и страдания/ от смъртта на тяхната дъщеря и майка . Бащата Ф.П. е
починал в течение на производството и е заместен от наследниците си - съпруга ,
дъщеря и внучка.
Първоначалните ищците са от кръга
легитимираните по Постановление №4
от 25.05.1961 г, Пленум на ВС за неимуществени вреди от смъртта на Г.
П. . Обезщетение на Ф.П. е парично вземане и наследимо от наследниците му при
равни квоти .
В случая е налице влязла в сила присъда №60 от 30.05.2016 г по
н.о.х.д.№1455/15 г на Варненския окръжен съд , НО ; изменена с решение №267 от
12.12.2016 г по в.н.о.х.д.№336/16 г на Варненския апелативен съд , НО ; Б.Е.Х.
е признат за виновен за това , че при ПТП на 24.10.2014 г в гр.Варна на
ул.Девня ; като е нарушил правилата за движение е причинил по непредпазливост
смъртта на повече от едно лице , вкл.Г. Ф.П. .
На основание чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Според Решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС силата на присъдено
нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно
правната квалификация на деянието . Всички останали постановки в присъдата,
извън посочените в закона /извършено ли е деянието; виновен ли е деецът;
наказуемо ли е деянието/ не се обхващат от установителното действие на силата
на присъдено нещо .
В случая трябва да се приеме , че Б.Е.Х.
е причинил виновно процесното ПТП , както и смъртта на Г. П..
Не се спори , че ответникът е
застраховател на виновния водач .
Ответникът прави „възражение за
съпричиняване“ , тъй като и друг водач е виновен за ПТП . Касае се обаче не са
съпричиняване , а евентуално за съизвършителство – чл.53 ЗЗД , при което всеки
съизвършител отговаря солидарно за целия дълг . Съответно , в пълен размер
отговарят застрахователите по „ГО“ на виновните водачи . В този смисъл е решение №121 от
18.09.2014 г по т.д. № 2859/2013 г, ТК, І ТО на ВКС. Няма
съпричиняване , защото съпричиняването касае поведение на пострадалия , а не на
трето лице .
Реално спорът между страните се
концентрира само за размера на обезщетенията
, които трябва да се присъдят .
Относно
размера на обезщетението съдът счита
следното . Съгласно
ППВС № 4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като
те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за
размера на вредите. Става въпрос за конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване
на смърт за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди . Релевантни са
също конкретно установените изживявания на ищеца , обусловени и от обстоятелствата
във връзка с настъпването на смъртта на увредения , а също и възрастта на
лицата , обществено положение на починалия и на ищеца , отношенията между пострадалия и близкия , вкл.дали са живели в общо домакИ.тво и дали са
поддържали лични контакти , имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства. Според формираната по реда
на чл.290 ГПК практика на ВКС съдът трябва да съобрази и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на обществото. Съгласно решение №1 от 26.03.2012 г по т.д.№299/11 г на ВКС , II ТО при определяне на
дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен конкретните
икономически условия. Застрахователните
лимити обаче нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за
икономическите условия в страна към релевантния момент. В този смисъл са
следните съдебни актове : решение по т.д. №795/2008 г на ВКС , II ТО, решение по т.д.№916/11 на ВКС , I ТО.
Присъденото обезщетение за неимуществени
вреди от смърт на близък трябва да отстранява „неотстранимото“ - последиците от
загубата , като даде възможност на ищеца за положителни емоции , за да може
поне отчасти да се възстанови и да продължи живота какъвто е бил преди смъртта
на близкия . По мнение на настоящия съд обезщетението трябва да е достатъчно ,
но не следва да е прекомерно .
В случая обстоятелства обосноваващи висок размер на обезщетението са следните
доказани факти от св.Александрова и св.П. . Първоначалните ищци и починалата Г.
П. са били едно прекрасно семейство , живеели са заедно в обща къща , обичали
са се и са си помагали . Починалата е била на практика едИ.твен родител на А. ,
която е била непълнолетна . Починалата е била дете и много близка с майка си В.
и баща си Ф. . Всички първоначални ищци много тежко са преживели загубата на Г.
, а Ф. почива /по твърдения на св.П./ от скръб по Г. .
Обстоятелства обосноваващи нисък размер на обезщетението не са доказани от
ответника .
Обезщетението по чл.52 ЗЗД се определя
по справедливост т.е. включително и като се съобрази обществения морал и
разбиранията на обществото за добро и зло, за правилно и неправилно .При
отчитане на посочените обстоятелства , вкл.общественото нравствено чувство и
всички обстоятелства по настъпване на смъртта на Г. П. ; съдът счита , че исковете са основателни в пълен размер.
На В.В.П. и А.Ц.К. трябва да се присъдят
по 266 666,66 лева обезщетения /200 000 лева на лично основание и
66 666,66 лева като наследници на обезщетението на Ф.П./, а на М.Ф.В. - 66 666,66 лева като наследник на
обезщетението на Ф.П..
С оглед изхода на делото в тежест на
ответника е и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на
ищците ; както и държавна такса в полза на СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД *** да заплати на В.В.П. ЕГН ********** и А.Ц.К. ЕГН **********
от с.Константиново , Варненска област суми от по 266 666,66 лева ;
и да заплати на М.Ф.В. ЕГН ********** да заплати сумата от 66 666,66
лева ; които суми представляват застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на Г. Д.П. / В.П. и А.К. на лично основание и като наследници на
обезщетението на първоначалния ищец Ф.И.П. , а М.В. само като наследник на
обезщетението на първоначалния ищец Ф.И.П. / при ПТП на 24.10.2014, около 13,15
часа г в гр.Варна на ул.Девня по вина на
Б.Х.управлявал л.а.Порше Кайен с рег.№******НК ; ведно със законната лихва от
24.10.2014 г до окончателното заплащане на сумите .
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД *** да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2
ЗАдв, на адвокат В. Й. Н. *** ЕГН ********** сумата от 16 256,67 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД *** да заплати по сметка на СГС на
основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 24 000 лева държавна такса .
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :