Решение по дело №6/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 73/09.06.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 291/2011 год., КърджА.йският районен съд е признал подсъдимия Ю. Б. М. от с.С., О.К., обл.К., за виновен в това, че на 29.11.2010 год. в Г.К. причинил средна телесна повреда на Н. Е. Т. от с.Н. П., О.Ч., изразяваща се в счупване на средната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка и разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач на четвъртия пръст на лявата ръка, довели до трайно затрудняване на движението на лявата ръка, поради което и на основание чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. Осъдил е с присъдата подсъдимият Ю. Б. М. да заплати на Н. Е. Т. от с.Н. П., О.Ч. сумата в размер на 1 250 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 29.11.2010 год., до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 700 лв., като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 5 000 лв., като неоснователен и недоказан. С присъдата подс.Ю. М. е осъден да заплати по сметка на КърджА.йския районен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 50 лв., както и направените по делото разноски, в размер на 125 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Ю. Б. М. от с.С., О.К., обл.К., който я обжалва чрез защитника си, като счита, че същата е неправилна – необоснована. Във въззивната жалба се развиват подробни съображения, че неправилно първоинстанционния съд е кредитирал свидетелите, посочени от обвинението, а не е дал вяра на свидетелката-очевидка Е.М.. В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се явява, като защитникът му поддържа жалбата така, както е предявена, и по изложените в нея съображения. Навежда доводи, че от събраните по делото доказателства не се установявало пострадалата свидетелка Н. Т. да е била на мястото на инцидента и да е получила някакво увреждане. Моли да бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Алтернативно прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия.

Гражданският ищец и частен обвинител Н. Е. Т. от с.Н. П., О.Ч., обл.К., редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Повереникът й оспорва жалбата, като счита, че същата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд намира за правилна, обоснована и законосъобразна, както в наказателната й част, така и в частта, с която е уважен гражданският иск. Моли присъдата да бъде потвърдена. Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е неоснователна.Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, поради което моли същата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като в хода на проведеното въззивно следствие по искане на защитата на жалбодателя са събрани Н. гласни и писмени доказателства – показания на св.Л. К., история на заболяването и направление за хоспитА.зация на пострадалата Н. Т.. Въз основа на събраните от двете съдебни инстанции, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ю. Б. М. е роден на ** ** **** год. в с.С., О.К., с постоянен адрес в същото село, б. и т. гражданин, като понастоящем живее в Република Т. със семейството си. Има завършено с. образование, женен е, не работи, не е осъждан. В с.С. се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият и св.Н. Т. били роднини – първи братовчеди, но от няколко години подсъдимият бил във влошени отношения със свидетелката и нейният съпруг Т. Т. по повод спорове за недвижими имоти в с.С., О.К.. Св.Н. Т. работела като б., а съпругът й – като г., в пицария „М.”, находяща се в Г.К., на бУ.”Б.”, стопанисвана от „Д. – Д.М.” – с.Н. П., О.Ч., обл.К., представляван от Д.М. Т..

На 29.11.2010 год., около 9.00 - 9.30 часа сутринта, св. Т. Т. бил на тротоара пред пицарията, където подреждал маси и чадъри, а съпругата му – св.Н. Т., също била на работа като б. в пицарията. По същото време по тротоара покрай пицарията минавал подсъдимия М., който след като видял свидетелят Т. Т. пред заведението, отишъл при него и му поискал обяснение относно подадени от свидетеля жалби срещу подсъдимия. Непосредствено след това подс.М. хванал свидетелят Т. Т. за яката и започнал да му нанася удари с крак по слабините и по краката. Виждайки това, св.С. П., която работела като сервитьорка в пицарията и в този момент се намирала до бара вътре в заведението, казала на св. Н. Т. да излезе навън, защото биели ±ъпруга й. Св.Н. Т. погледнала навън и видяла, че братовчед й - подсъдимият М., удря с крака съпруга й – св. Т. Т.. Пострадалата св.Т. веднага излязла навън при двамата мъже, като застанала между тях, за да ги раздели и попитала подсъдимия какво прави. В този момент подсъдимият посегнал към нея с крак и й нанесъл удар, който попаднал в областта на пръстите на лявата й ръка. Свидетелката Н. Т. почувствала силна болка, поради което изпищяла, хванала се за ударената ръка и влязла в заведението. Виждайки всичко това, свидетелите Бахтияр А. и М. Б., които били клиенти на пицария „М.” и седели на масата вътре в заведението, която се намирала в непосредствена близост до входната врата, излезли навън, за да преустановят случващото се. Св.Б. хванал подсъдимия, а свидетелят А. застанал между подсъдимия М. и свидетеля Т. Т.. При тях дошъл и св. Р. И., който на излизане от намиращата се в непосредствена близост до заведението аптека видял, че подс.М. ударил свидетелите Т. Т. и Н. Т., поради което им се притекъл на помощ. След като конфликта между подсъдимия и св.Т. Т. бил преустановен с намесата им, свидетелите И., А. и Б. си тръгнА..

Междувременно, след като подсъдимият я ударил по ръката, пострадалата св.Н. Т. влязла при св. П. вътре в заведението, за да й помогне последната да си свА. брачната халка, тъй като безименния пръст на лявата й ръка започнал да се подува и се зачервил. На следващият ден тя посетила съдебен лекар, който я освидетелствал. При прегледа съдебният лекар констатирал, че четвъртият пръст на лявата ръка на св.Н. Т. е умерено оточен и кръвонаседнат, със синкаво-морав цвят, а по задната повърхност на лявата ръка, в областта на основата на четвъртия пръст се установява синкаво-мораво кръвонасядане с размери 3/2 см. Констатациите си съдебният лекар отразил в съдебно-медицинско удостоверение № 330/2010 год., в което посочил още, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнА. така, както съобщава освидетелстваната /а именно – че на 29.11.2010 год. около 09.30 часа била ритана с крака от познато й лице/, като е било причинено болка и страдание. На 30.11.2010 год. от съдебен лекар бил освидетелстван и св.Т. Т., като при прегледа по предната повърхност на десния крак, в областта на дясното колянно капаче било установено охлузване на кожата с размери 2/1,5 см., покрито от тъмночервена корица, разположена леко над нивото на околната здрава кожа. На св.Т. Т. било издадено съдебномедицинско удостоверение № 329/2010 год., в което съдебният лекар отразил още, че освидетелстваният се оплаква от болка в слабините, както и че описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да е възникнало така, както е посочил освидетелствания /а именно – че на 29.11.2010 год. около 09.30 часа бил ритан с крака от познато му лице/, както и че е било причинено болка и страдание. Тъй като смятала, че пръста й не е счупен, св.Н. Т. му правила компреси и чакала да й мине. След като пръстът й започнал да се изкривява, около 20 дни по-късно пострадалата Т. потърсила специА.зирана медицинска помощ, като на 21.12.2010 год. отново посетила съдебния лекар, на когото представила рентгенография № 1582/21.12.2010 год., разчетена от д-р Кацаров като: лява длан – фрактура на средната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка в средната й трета с дислокация към средния пръст. Пострадалата св.Н. Т. била хоспитА.зирана в травматологично отделение при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” – Г.К. на 23.12.2010 год., където й била извършена операция и била изписана на 25.12.2010 год. с окончателна диагноза: „Счупване на друг пръст на ръката. Травма на екстензорен мускул и сухожилието му на друг пръст на ръката на ниво китка и длан, застаряли” .

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 3/ 2011 год., на Н. Е. Т. е било причинено: Оток и кръвонасядане на лявата ръка и на четвъртия й пръст; счупване на средната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка; разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач на четвъртия пръст на лявата ръка, наложили болнично и оперативно лечение, като описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и е възможно да са възникнА. по начина, съобщен от пострадалата. Вещото лице сочи още в заключението, че счупването на средната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка и разкъсването на сухожилието на мускула разгъвач на същия п­ъст са довели до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около два - два и половина месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, а останА.те описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Ю. М., дадени пред първоинстанционния съд, които настоящата инстанция кредитира отчасти; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Н. Т., Т. Т., П., А., И. и Б., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели И. и М., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира отчасти; от показанията на разпитаният в хода на въззивното съдебно следствие свидетел К., които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице д-р М. по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза и показанията му в съдебно заседание в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останА.те писмени доказателства, приети от двете съдебни инстанции.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Ю. Б. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 129 ал.2, предл.3-то, във вр. с ал.1 от НК – на 29.11.2010 год. в Г.К. причинил средна телесна повреда на Н. Е. Т. от с.Н. П., О.Ч., изразяваща се в счупване на средната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка и разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач на четвъртия пръст на лявата ръка, довели до трайно затрудняване на движението на лявата ръка, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка и анА.з на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като изложените съображения в тази връзка се споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което не е необходимо преповтарянето им в тяхната цялост. Така, правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите Н. Т., Т. Т., П., А., И. и Б., като логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с други доказателства по делото. Всички посочени свидетели са непосредствени очевидци на нанасянето на удари с крака от подсъдимия на свидетелите Т. Т. и Н. Т., вкл. и нанасянето на удара с крак, който попаднал в областта на лявата ръка на св.Н. Т.. Показанията им се подкрепят и от констатациите на съдебния лекар за установените от него телесни увреждания на свидетелите Н. Т. и Т. Т. при извършеното на следващата сутрин освидетелстване на тези свидетели, като изрично е посочено в издадените им съдебномедицински удостоверения, че констатираните телесни увреждания на свидетелите е възможно по време и начин да са причинени така, както са посочили свидетелите, а именно: че на 29.11.2010 год. около 09.30 часа били ритани с крак от познато им лице. В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното с въззивната жалба оплакване на жалбодателя – че необосновано първоинстанционният съд бил кредитирал само показанията на посочените свидетели, които били заинтересовани от изхода на делото. Действително, свидетелите Н. Т. и Т. Т. могат да се считат за заинтересовани от изхода на делото, доколкото първата свидетелка е частен обвинител и граждански ищец по делото, а вторият такъв е нейн съпруг, което налага показанията на същите да бъдат преценявани и анА.зирани с особено внимание. Както бе посочено и по-горе, обаче, показанията им се подкрепят изцяло и от други доказателства по делото – от показанията на св.П., А., Б. и Б., както и от констатациите на съдебния лекар, отразени в съдебномедицинските удостоверения, респ. от писмените доказателства по делото, установяващи причинените на св.Н. Т. телесни увреждания, вкл. и по отношение на времето и начина на причиняването им. Следва да се посочи още, че свидетелите П., Б., А. и Б. са дА. показания под страх от наказателна отговорност, като същите не са се показА. по никакъв начин като явно заинтересовани от изхода на делото.

Съдът намира, че не следва да бъде давана вяра на обясненията на подс.М. в частите им, в които твърди, че св.Т. Т. изскочил пред него, хванал го за яката и започнал да го друса, от което подсъдимия паднал на земята, след което свидетелят започнал да го рита; че от заведението излезли трима мъже, които го хванА. за ръцете, като св.Т. Т. продължавал да му посяга; че св.Т. Т. го бил ударил с юмрук в областта на окото, което се зачервило; както и че св.Н. Т. въобще не била излизала от заведението и не бил ритал нито нея, нито св.Т. Т.. Обясненията на подс.М. в посочените части са вътрешно противоречиви, нелогични и се опровергават по категоричен начин от другите доказателства по делото, кредитирани от съда и обсъждани по-горе в мотивите. Още повече, че не намират логично обяснение в твърденията на подсъдимия констатираните телесни увреждания на свидетелите Н. Т. и Т. Т., за които съдебният лекар изрично е посочил, че е възможно по време и начин да бъдат причинени така, както са твърдели свидетелите, т.е. по начина, установен от доказателствата по делото и при фактическата обстановка, възприета както от първоинстанционния съд, така и от настоящата инстанция.

Не следва да бъдат кредитирани показанията на св.И. в частта им относно факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, доколкото същите представляват опосреден разказ на случилото се, така както й е предадено от самият подсъдим. От друга страна, св.И. не потвърждава обясненията на подсъдимия М. в частта им, в която твърди, че св.Т. Т. го ударил с юмрук в областта на окото, което се зачервило, а свидетелката установява само, че подсъдимия бил уплашен и превъзбуден. Съдът не дава вяра и на показанията на св.М. в частите им, в които установява, че към края на м.ноември 2010 год. пред пицарията на бУ. „Б.” видяла св.Т. Т. да събаря подсъдимия на земята, и след като последния паднал, св.Т. Т. го удрял с ритници и юмруци; както и че от пицарията излезли още три лица, единият от които хванал подсъдимия, а св.Т. Т. го удрял с юмруци по тялото. Показанията на тази свидетелка остават напълно изолирани и се опровергават от показанията на свидетелите Н. Т., Т. Т., А., Б. и Б., на които съдът дава вяра по изложените по-горе съображения. Нещо повече, св.М. установява с показанията си факти и обстоятелства, които дори самият подсъдим не е твърдял, напр. че докато подсъдимият бил на земята, св.Т. Т. го удрял с юмруци и ритници по тялото /докато подс.М. твърди за нанесени му от св.Т. Т. удари само с крака/, а след като подсъдимия бил хванат от други лица, св.Т. Т. го удрял с юмруци по тялото /докато отново подс.М. в обясненията си твърди, че след като бил хванат от друго лице, св.Т. Т. му посягал и успял да го удари само веднъж по лицето/.

С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че подсъдимия М. е осъществил от обективна страна състава на престъплението, за което му е било предявено обвинение – на инкриминираните дата и място е причинил на св.Н. Т. телесно увреждане – счупване на средната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка и разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач на четвъртия пръст на лявата ръка, довели до трайно затрудняване на движението на лявата ръка /за около два-два и половина месеца/, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2, предл.3-то, във вр. с ал.1 от НК. Престъплението е осъществено от подсъдимия М. и от субективна страна, при форма на вината – евентуален умисъл /а не при пряк умисъл, както е приел първоинстанционния съд/: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е допускал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му, видно от начина на причиняване на увреждането – чрез удар с ритник към св.Н. Т., от насоката на удара и силата на нанасянето му. Действително, не може да се приеме, че подсъдимият е целял да нанесе на св.Н. Т. именно инкриминираното увреждане, но несъмнено, с оглед на нивото на физическото и психическото му развитие, същият е допускал, че чрез нанасяне на силен удар с ритник в областта на тялото на свидетелката може да бъде причинено счупване на крайник на същата, вкл. и на пръст на ръката, като се е съгласил с настъпването на вредоносния резултат.

Или, настоящата инстанция намира, че по несъмнен начин от събраните по делото доказателства са установени авторството на подсъдимия при осъществяване на деянието, времето, мястото и начина на извършването му и формата на вината така, както са приети от първоинстанционният съд и от настоящата инстанция.

При налагане на наказанието на подс.М. за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, като обосновано е приел, че на същият следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, значително под средния размер, предвиден в закона за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е направил извода, че са нА.це предпоставките за приложението на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК спрямо подс.М. – наложеното му наказание е по-малко от три години лишаване от свобода, същият не е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, и подсъдимият може да бъде превъзпитан и да се поправи, без да бъде отлъчван от семейната и социалната му среда, с оглед личността му, т.е. целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и по този начин, поради което е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Настоящият състав възприема изцяло съображенията на първоинстанционният съд относно определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, като в допълнение следва да се посочи, че с оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, вкл. и обстоятелството, че причиненото на пострадалата увреждане съвсем не е незначително, със същото са й причинени значителни болки, страдания и неудобства; както и предвид начина, времето и мястото на извършване на деянието – с ритник, през деня и на обществено и оживено място – на тротоара пред пицария „М.” в Г.К., следва да се направи извода, че макар и да са нА.це смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, то те не са нито изключителни, нито толкова многобройни, че да обосноват извода, че при нА.чието им и най-лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание би се оказало несъразмерно тежко по отношение на подсъдимия. С други думи, по същество крайните изводи на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на подсъдимия са обосновани и законосъобразни, поради което настоящата инстанция намира, че наложеното на същия наказание съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на тежестта на извършеното престъпление, т.е. наказанието не е явно несправедливо и не са нА.це предпоставки за намаляването му, каквото алтернативно искане се прави от защитника на подсъдимия при пледоарията му в хода на съдебните прения.

Обосновани и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд в гражданско-осъдителната част на обжалваната присъда. По несъмнен начин е установено от доказателствата по делото, че вследствие на виновното и противоправно поведение на подс.М., на св.Н. Т. е причинено телесно увреждане, от което същата е претърпяла през немалък период от време болки, страдания и неудобства /вкл. и при осъществяване на ежедневни рутинни дейности като домакинска работа, гответе, пране, чистене, къпане и т.н./, които следва да бъдат възмездени от подсъдимия. Не без значение в тази връзка е и обстоятелството, че така причиненото увреждане на св.Н. Т. е наложило хоспитА.зирането й за болнично и оперативно лечение. Присъденото от първоинстанционния съд на пострадалата свидетелка обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 1 250 лв., е съобразено с критерия за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като настоящата инстанция намира, че присъденото обезщетение на пострадалата е необходимо, достатъчно и в състояние напълно да я възмезди за претърпените неимуществени вреди. Правилно първоинстанционният съд е присъдил обезщетението на пострадалата, ведно със законната лихва върху същото, считано от датата на увреждането – 29.11.2010 год., до окончателното изплащане на сумата, както и е осъдил подсъдимия да й заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Като законна последица от признаването на подс.М. за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, е и осъждането му да заплати по сметка на първоинстанционния съд държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 50 лв., както и направените по делото разноски, в размер на 125 лв., пред±тавляващи изплатено възнаграждение на вещо лице.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложеното наказание на подсъдимия не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са нА.це основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 73/09.06.2011 год. по Н.о.х.дело № 291/2011 год. по описа на КърджА.йския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.