РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. П., 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101204 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по молба от адв.Д. В. М., Адвокатска колегия П., с адрес на кантора и
съдебен адресат гр.П., бул.“П.“ № 81, ет.3, ап.Б, в качеството му на пълномощник на Б. Т. П.,
ЕГН: **********, с адрес с. Д., общ.П., против „Макроадванс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14, представлявано от
В.Сергиев – изпълнителен директор.
Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да
осъди „Макроадванс“ АД да заплати на ищеца сумата от 100 лева, недължимо платена по
недействителен Договор за потребителски кредит № 234598 от 13.12.2023 г., сключен между
„Макроадванс“ АД и Б. П., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност, на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да осъди „Макроадванс“ АД да заплати на ищеца сумата от 50
лева, недължимо платена като неустойка по чл. 10 от Договор за потребителски кредит №
234598 от 13.12.2023 г., сключен между „Макроадванс“ АД и Б. П., тъй като последната е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира сторените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е постъпил писмен
отговор, в който признава предявените искове. Прави искане по реда на чл.78, ал.2 от ГПК в
тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, но от процесуалния му
представител е депозирано искане, в което поддържа предявения иск, като предвид
признанието на иска в отговора на исковата молба, моли съда да се произнесе с решение по
1
чл.237 от ГПК.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но от
процесуалния представител е депозирана молба, в която отново се прави признание на
предявените искове, в която връзка по реда на чл.78, ал.2 от ГПК се прави искане в тежест на
ответника да не бъдат възлагани разноски.
Предвид признанието на иска от страна на ответника, процесуалният представител на
ищцовата страна е извел искане за постановяване на решение при признание на иска.
Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
В конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1 от ГПК.
Направено е изрично признание от ответника на предявения против него иск по
чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявената претенция, с която
се иска да бъде осъден „Макроадванс“ АД да заплати на Б. Т. П., сумата от 100 лева,
недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № 234598 от
13.12.2023 г., сключен между „Макроадванс“ АД и Б. П., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, за
основателна и доказана, поради което и следва да бъде уважена.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Относно разноските:
Във връзка с направеното искане по реда чл.78, ал.2 от ГПК, съдът намира, че в
случая не е налице основание за прилагане на цитираната разпоредбата, тъй като се
установи по делото, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на
иска, макар да е признал изрично предявените искове за основателни. За да се приложат
последиците на чл.78, ал.2 от ГПК, предвидените в същия предпоставки следва да са налице
кумулативно. Ответното дружество е станало в случая причина да се предяви иска по чл.55
от ЗЗД, тъй като признанието е направено след образуване на делото.
С оглед изхода на делото разноските се дължат само на ищцовата страна. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски за държавна такса в размер на 50 лв., а на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал. 1,
т. 2 от ЗАдв. в полза на пълномощника му следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в минимален размер с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. На
основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
2
възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да се присъди с включен ДДС, тъй
като адв. Д. М. от АК - П. е регистриран по ДДС, за което са представени и надлежни
доказателства, а именно: удостоверение за регистрация по ДДС.
В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. Д. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева, с вкл. ДДС, във връзка с оказаната безплатна правна помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14, представлявано от В.Сергиев –
изпълнителен директор, да заплати на Б. Т. П., ЕГН: **********, с адрес с. Д., общ.П., чрез
пълномощника му адв. Д. М. от АК- П., по иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, сумата
от 100 (сто) лева, недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит
№ 234598 от 13.12.2023 г., сключен между „Макроадванс“ АД и Б. П., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14, представлявано от В.Сергиев –
изпълнителен директор, да заплати на Б. Т. П., ЕГН: **********, с адрес с. Д., общ.П.,
сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща сторените по делото разноски за заплатена ДТ.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА
„МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14, представлявано от В.Сергиев – изпълнителен директор., ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П., процесуален представител на ищцовата страна, сумата
от 480 (четиристотин и осемдесет) лева, адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3