О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1218/14.8.2020г.
гр. ПАЗАРДЖИК
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, осми състав в закрито заседание на четиринадесети август през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР БАБАКОВ
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело №
619 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл 248 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по молба
по чл. 248 от ГПК, подадена от Й.В.С. за изменение на решението
по адм. дело 619/2020 г. по описа на съда
в частта за разноските.
Предмет на искането е претенция за осъждане на ответниците- Община Пазарджик и ДНСК София
да заплатят на ищцата разноските за адвокат в пълен размер за всички инстанции.
Ответниците Община Пазарджик и ДНСК София в писмени
отговори оспорват молбата.
Предявеното искане за допълване на определението в частта му за разноските е подадено в срока за
оспорване на съдебния акт, от надлежна страна, поради
което е допустимо за разглеждане. По същество, същото е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо -
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Т.е. хипотезите, в които може да
се иска съдебно произнасяне в настоящото производство са две- за допълване и за
изменение на решението в частта за разоските. Допълване може да се иска, когато
при своевременно направена претенция, съдът изобщо не се произнесъл по въпроса
за разноските, а изменение- когато се е произнесъл, но в разрез с претенциите
на страната инициирала производството.
Макар и неправилно формулирано искането за „поправка“ на
решението, съдът тълкувайки действителната воля на молителката, изводима от
съдържанието на молбата счита, че същата касае искане за изменение на решението
в частта на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ/ в
приложимата редакция/, в случай, че искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските в
производството, както и да заплати внесената държавна такса. Съдът осъжда
ответника да заплати и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В случая няма спор, че ищцата е направила разноски в общ
размер от 720 лв/ съгласно представен списък за разноски/, от които 20 лв.
заплатени държавни такси пред АС Пазарджик и ВАС и 700 лв. заплатен адвокатски
хонорар / по 350 лв. за инстанция/ за участието на адв. Д. в
производството пред АС Пазарджик и ВАС.
Съдът е осъдил ответниците да заплатят по 10 лв. всеки
един от тях на ищцата държавна такса.
Относно искането за присъждане на разноски за адвокат, съдът е съобразил, че
предявените искове са частично уважени, както досежно претенцията за
неимуществени вреди /уважена за сумата
от 200 лв. за всеки иск/, така и досежно претенцията за мораторна лихва
/уважена в размер на 97,91 лв./ за всеки иск. За разликата до пълно предявения
размер от 500 лв. за всеки иск за неимуществени вреди, както и до пълно
предявения размер на мораторна лихва/
302,34 лв. за исковете срещу ДНСК и 293,71
лв. за исковете срещу общината/, ищцовата
претенция е била отхвърлена.
Ето защо, съдът не дължи присъждане на разноски за адвокат
в пълен размер, защото както главните, така и акцесорните искове са уважени
частично. Съразмерно на уважената част от исковете срещу ДНСК София, дължимия
адвокатски хонорар, който посочената институция следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата, възлиза на 129,95 лв. Община Пазарджик, съразмерно на
уважената част от исковете срещу нея следва да заплати сумата от 131,37 лв.
адвокатски хонорар.
В тази връзка са и мотивите на съдебното решение, в
частта за разноските.
Предвид горното, разглежданото искане се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С решение 359//25.06.2020 г. по адм. д. 619/2020 г. са
присъдени съдебни разноски, съображенията за това са подробно
мотивирани, поради което не се
установява пропуск на съда, даващ основание за допълване и или изменение на съдебния акт.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 13.07.2020 г. по чл. 248 от ГПК, подадена от Й.В.С. за изменение в частта за разноските на решение № 359//25.06.2020 г. по адм. д. 619/2020 г. по описа на
Административен съд Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
седмодневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/