Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
… …
град Кърджали, 21.09.2022 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ….……....……... в
публично заседание …...
на тринадесети
септември ………..………..…………………….………...……....….…………...................
през 2022/две
хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………….…. Мариана Кадиева ............................................
като
разгледа докладваното от ................... съдията Виктор Атанасов ................................
административно
дело №302 ................... по описа за ......................
2022 година ..........
и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с
чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.171, т.4 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от
Х.Ш.Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ***, с посочен адрес за
призоваване и връчване на книжа - *** - чрез адв.С.Ф.М.
от АК-***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№18-1300-000237 от 30.06.2022 год., издадена от полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.171,
т.4 от ЗДвП, временно е отнето издаденото на жалбоподателя Х.Ш.Б. свидетелство
за управление на МПС на водач/без посочен номер и дата на издаване/,
поради
неизпълнение на задължението му по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят заявява в
жалбата, че считам Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№18-1300-000237 от 30.06.2018 год., издадена от полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, за незаконосъобразен
административен акт, поради което обжалва същия изцяло и в срок. Твърди ,че обжалваната
заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби, както и при несъответствие с целта на закона. В жалбата се твърди,
че жалбоподателят е възстановил 1/3 от предвидените точки, съгласно чл.158,
ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, на 18.06.2022 год., като се
сочи, че съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Сочи се, че отнемането
на контролните точки е релевантен факт, с чието проявление възниква правото на
административния орган да приложи принудителна административна мярка, като
изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание, с
цел да преустанови извършваното правонарушение, но в процесния
случай, жалбоподателят бил възстановил 1/3 от предвидените точки, съгласно
чл.158, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, на 18.06.2022 год.,
видно от Удостоверение №** от *** год., издадено от „***” ЕООД. Сочи се също,
че съгласно чл.21 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.) в първия работен ден след провеждане на допълнителното
обучение лицата по чл.5 представят първия екземпляр от протокола в съответния
отдел/сектор „Пътна полиция” при СДВР/ОДМВР, а сектор „Пътна полиция” при
СДВР/ОДМВР изпраща заверено копие на протокола в съответния отдел/сектор „Пътна
полиция” при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача и че частичното
възстановяване на контролните точки с 1/3 от първоначалния им брой се извършва
от отдел/сектор „Пътна полиция” при СДВР/ОДМВР по местоотчет
на водача, след получаване на протокола за преминато допълнително обучение. Сочи
се, че видно от Удостоверение №** от *** год., издадено от „***” ЕООД, жалбоподателят
е завършил успешно на 18.06.2022 год., курс за допълнително обучение, съгласно
чл.157, ал.3 от ЗДвП. С оглед горното, с жалбата се иска съдът да постанови
съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-1300-000237 от 30.06.2022 год. на М. А. В.,
на длъжност *** при ОД на МВР - Кърджали, като се иска присъждане и на направените
по делото разноски.
Призован редовно за съдебно заседание, жалбоподателят Х.Ш.Б. от ***, *** не се явява, представлява се от упълномощен процесуален
представител – адвокат С.М. от АК-***, който заявява, че поддържа така предявената
жалба по изложените в нея доводи и съображения. Моли съда да отмени обжалваната
заповед за прилагане на ПАМ по подробно изложените съображения в жалбата и да
присъди на жалбоподателя направените по делото разноски. В съдебно заседание
представя и писмена защита, в която излага доводи и съображения, идентични с
тези, изложени в жалбата.
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали – М. А. В., се явява лично и с редовно упълномощен процесуален
представител – главен
юрисконсулт при ОДМВР – Кърджали – М. П., която оспорва жалбата и счита същата
за неоснователна, а оспорената заповед намира за законосъобразна. Подробни
съображения в подкрепа на оспорената заповед излага в писмена защита, която
представя в съдебно заседание. В писмената защита са развити доводи в насока,
че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в
чл.59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му и че
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и е
издаден в съответствие с приложимите материалноправни
норми на закона. Изложен е и довод, че наложената принудителна административна
мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в обществен интерес,
така и в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението
по пътищата. Предвид изложеното, в писмената
защита моли съда да приеме, че атакуваният административен акт е
законосъобразен и да го потвърди, а жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В условията на евентуалност, е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, а освен това се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на ОДМВР - Кърджали.
Административният орган,
издал оспорената заповед - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали – М. А. В. пояснява, че в Наредба №Iз-2539
от 17.12.2012 год. е записано, че
контролните точки се възстановяват по местоотчет на
водача и че в случая, водачът е на местоотчет в ОДМВР
– Кърджали, но се е явил на курс в ОДМВР – *** и служителите на ОДМВР - *** му
възстановят контролните точки, като сочи, че така било прието и така се
процедирало и че такава била практиката не отскоро, а отпреди много години.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на
жалбата:
Екземпляр от оспорената
заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.8/, е връчен лично на
жалбоподателя Х.Ш.Б. от ***, на 08.07.2022 год., за което е положен
подпис на получателя и е отбелязана датата на връчване. Жалбата срещу нея е
подадена по пощата, с препоръчана пощенска пратка, на датата 22.07.2022 год., видно
от представеното известие за доставяне с баркод ***
на „Български пощи” ЕАД ***/л.34/ и
системен бон от същата дата – 22.07.2022 год., с баркод
***, за заплатена такса за куриерската услуга/л.35/. Жалбата е подадена по законоустановения ред, т.е. чрез административния орган,
чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в
деловодството на ОДМВР – Кърджали с Вх.№130000-7169 от 26.07.2022 год., видно
от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/. От изложеното следва,
че жалбата е подадена точно на 14-ия/четиринадесетия/ ден след връчването на
екземпляр от оспорената заповед за налагане на ПАМ, като разпоредбата на
чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/за
налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК, от което
следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК, т.е. жалбата е подадена в законоустановения
срок, в предвидената от закона писмена форма и по предвидения ред. Същата,
освен това, е подадена от лице – неин адресат, спрямо което е приложена тази
ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед №22-1300-000237 от 30.06.2022
год./л.8/, полицейски инспектор в
сектор „Пътна полиция” - Кърджали към ОД на МВР - Кърджали е наложил на жалбоподателя
Х.Ш.Б. от ***, принудителна административна мярка/ПАМ/
- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, на който
са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157,
ал.4 от ЗДвП. Заповедта за прилагане на тази ПАМ е издадена на основание нормата
на чл.171, т.4 от ЗДвП, а от фактическа
страна, прилагането на ПАМ е мотивирана с обстоятелството, че Х.Ш.Б., с ЕГН **********,
с постоянен адрес – ***, ***, СУМПС №***, държава на издаване – България, на
отчет в ОДМВР – Кърджали, като водач на МПС, на който са му отнети всички
контролни точки, не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. В
мотивите към заповедта е описано, че контролните точки са му отнети със
следните влезли в сила наказателни постановления:
1. НП №19-0289-000002 от 23.01.2019 год., влязло в
сила на 27.04.2019 год. - отнети 6 (шест) контролни точки;
2. НП №19-0289-000162 от 31.07.2019 год., влязло в
сила на 13.08.2019 год. - отнети 6 (шест) контролни точки;
3. НП №19-0289-000165 от 01.08.2019 год., влязло в
сила на 13.08.2019 год. - отнети 10 (десет) контролни точки;
4. НП №20-0289-000241 от 12.08.2020 год., влязло в
сила на 28.10.2020 год. - отнети 6(шест) контролни точки;
5. НП №21-0289-000026 от 11.03.2021 год., влязло в
сила на 20.03.2021 год. - отнети 6 (шест) контролни точки;
6. НП №22-0303-000096 от 12.04.2022 год., влязло в
сила на 18.06.2022 год. - отнети 6 (шест) контролни точки.
Описаните
шест наказателни постановления, ведно с разписките за връчването им на
наказаното лице и с положени печати със заверка за датите на влизането им в
сила, са представени по административната преписка и са приети като
доказателства по делото/от л.15 до л.20 вкл./. От приложената по
делото справка за нарушител/водач, изготвена от сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР - Кърджали към дата 27.07.2022 год./л.11-л.13/ е видно, че на
жалбоподателя Х.Б. са съставяни наказателни постановления във връзка с
извършени от него нарушения на Закона за движение по пътищата, общо 13 на брой,
за периода по 06.01.2019 год. до 12.04.2022 год. и че с описаните по-горе шест
от тях, са му отнети общо 40 контролни точки, при първоначално получени 39
контролни точки.
Последното
наказателно постановление с №22-0303-000096 от 12.04.2022 год., издадено от
началника на РУ – Момчилград към ОДМВР – Кърджали/л.15/, с което на
жалбоподателя Х.Б. са му отнети 6 контролни точки, е влязло в сила на
18.06.2022 год., като тук следва да се посочи, че към датата на издаването на
това НП – 12.04.2022 год. и преди влизането му в сила, на жалбоподателя, като
водач на МПС, са били останали 5/пет/
контролни точки.
По делото е изискан и
съответно е представен и приет като доказателство
Протокол по чл.20, ал.1 (Приложение №8) от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год.,
съставен от „***” ЕООД ***, с Вх.№125300-9991 от 11.07.2022 год. на ОДМВР – ***,
за резултатите от проведено допълнително обучение на водачи на МПС/л.37/. От същия протокол е видно, че на 18.06.2022 год., в ***, в
присъствена учебна форма, е било проведено допълнително обучение на водачи на
МПС, с начало – 10:00 часа, като един от четиримата обучаеми е бил
жалбоподателят Х.Ш.Б., с ЕГН **********, с местоотчет
на водача - ***. В протокола е отразено, че същият е положил тест №***, получил
е 93 точки и му е издадено удостоверение №***. Това удостоверение с
регистрационен №** от *** год., издадено от „***” ЕООД ***, за преминато
допълнително обучение, е представено с подадената жалба и е прието като
доказателство по делото/л.7/. В същото е
удостоверено, че Х.Ш.Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ***, е
завършил успешно, на 18.06.2022 год., курс за допълнително обучение, съгласно
чл.157, ал.3 от Закона за движение по пътищата. В удостоверението е посочено,
че може да послужи пред органите на Министерство на вътрешните работи за
възстановяване до 1/3 от предвидените точки, съгласно чл.158, ал.1, т.1 от Закона
за движение по пътищата.
При така установената по
делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за
налагане на принудителна административна марка жалба се явява недоказана и неоснователна.
Съгласно разпоредбата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2,
т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №292з-2 от 01.01.2022
год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали/л.9-л.10/, за оправомощаване
на длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква
„а” и т.6 от ЗДвП. С тази заповед, на основание Заповед с Рег.№8121з-1524 от
09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби
за контрол по ЗДвП и на чл.43, ал.4 от ЗМВР, в изпълнение на изискванията на
чл.172, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, са оправомощени
длъжностни лица, които да прилагат принудителни административни мерки по
чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5,
буква „а” и т.6 от ЗДвП, като съответно, като такива оправомощени
длъжностни лица, в т.1, абзац пети от заповедта, са посочени длъжностни лица – полицейски
инспектори в сектор „Пътна полиция” – Кърджали при ОДМВР – Кърджали – за цялата
територия, обслужвана от ОДМВР – Кърджали. В случая, оспорената заповед е
издадена именно от такъв държавен служител – полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция” – Кърджали при ОДМВР – Кърджали и тъй като действието на тази
заповед не е обвързано със срок и доколкото не е отпаднало правното основание
за издаването й, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от материално
и териториално оправомощен компетентен орган, а
именно – от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” – Кърджали при ОДМВР
– Кърджали.
На следващо място, с оглед съдържанието на акта съдът
приема, че е спазена установената от закона форма,
изискуема се съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени
са фактическите основания за издаване на
заповедта, като в мотивите към същата са описани с
номерата им, датите на издаване и датите на влизането им в сила, всички
наказателни постановления, общо шест на брой, с които на жалбоподателя са
отнети контролни точки, както и е посочено, колко контролни точки са му отнети
с всяко едно от тези влезли в сила шест наказателни постановления. Посочено е
също така, че жалбоподателят не е изпълнил задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП,
след като са му отнети всички контролни точки, като в разпоредителната част на оспорената
заповед е посочено правното основание за издаването й – чл.171, т.4 от ЗДвП,
като правното основание за издаването е изписано изцяло и под номера на
заповедта, като „по чл.171, т.4 от ЗДвП”.
По тези съображения съдът в настоящия състав намира, че са спазени изискванията
за съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, включително и
изискването на т.4 от тази ал.2, както и на чл.172, ал.1 от
ЗДвП, като в заповедта се съдържат фактическите и
правните основания за издаването й, а освен това, същата е връчена лично и
срещу подпис на лицето, спрямо което с тази заповед се прилага посочената ПАМ.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, т.е. относно съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът
намира, че заповедта е законосъобразна и не е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК, като за да стигне до този извод, съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.171, т.4 от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на
оспорената заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 4. изземване на свидетелството за управление на
лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4. Посочената норма на чл.157, ал.4 от ЗДвП
от своя страна регламентира, че водач, на когото са
отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството
за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи,
като неизпълнението на това именно задължение законът обвързва с прилагането на
ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП. Така, основните въпроси, на които следва да се даде
отговор са, дали към датата на издаване на процесната
заповед – 30.06.2022 год., на жалбоподателя Х.Б. са били отнети всички
контролни точки и съответно, дали към тази дата същият вече е загубил
придобитата правоспособност като водач на МПС, а оттам - и дали за него е
възникнало задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП, да върне свидетелството си
управление на МПС, което същият явно не е изпълнил. Отговорите на тези въпроси
са категорично положителни, като в тази връзка съдът намира за необходимо да
посочи следното:
Нормата на чл.157, ал.1,
предл.1 от ЗДвП регламентира, че при издаване на
свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за
потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой
контролни точки за отчет на извършваните нарушения, а ал.3 на същия текст
регламентира, че министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение. Тази наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, на
основание чл.157, ал.3 от ЗДвП, е Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр.26 от
2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), като съгласно чл.2, ал.1 от същата, максималният
размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е 39.
Толкова са били контролните точки на жалбоподателя Х.Б. към датата на издаване
на първото от посочените в оспорената заповед наказателни постановление - НП
№19-0289-000002 от 23.01.2019 год., като по този въпрос няма спор между
страните. Към датата на издаване на последното, шесто наказателно
постановление, с №22-0303-000096 от 12.04.2022 год. на началник РУ - Момчилград
към ОДМВР – Кърджали, на жалбоподателя са били останали само 5/пет/ контролни
точки и това е изрично вписано в самото наказателно постановление, като със
същото, за извършеното виновно нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, са му отнети
6/шест/ контролни точки. Това наказателно постановление е било връчено на
жалбоподателя Б. на датата 03.06.2022 год., видно от оформената и подписана
разписка за връчване към него/л.15/, същото не е било обжалвано в законоустановения 14-дневен срок, указан и в самото НП,
т.е. до 17.06.2022 год. вкл./присъствен ден – петък/ и така е влязло в сила на
датата 18.06.2022 год., както правилно е посочено и в мотивите към оспорената
заповед, като към тази дата са му отнети и шестте контролни точки. От горното
следва, че към датата 18.06.2022 год., на жалбоподателя Х.Б. вече са били
отнети всички 39 контролни точки или ако следва да се посочи по-прецизно, към
тази дата – 18.06.2022 год., жалбоподателят Б. вече е бил с отнети общо
40/четиридесет/ контролни точки, при първоначално получени 39/тридесет и девет/
контролни точки/т.е. бил с минус 1/една/ контролна точка, ако наличието им
можеше да се измерва с отрицателна величина/. От това следва, че към датата
18.06.2022 год., на жалбоподателя Б., като водач на МПС, са били отнети всички
контролни точки, същият към тази дата е загубил придобитата правоспособност и
от тази дата за него е възникнало задължението да върне свидетелството си за
управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, което
същият, така или иначе, не е сторил до датата на издаване на процесната заповед, а и до връчването й на датата
08.07.2022 година.
По отношение развитите
доводи в жалбата, поддържани и в депозираната писмена защита в насока, че
жалбоподателят бил възстановил 1/3 от максималния брой контролни точки след
преминато допълнително обучение, съгласно чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът
намира следното:
Видно от представените
писмени доказателства, обсъдени по-горе -
Протокол по чл.20, ал.1 (Приложение
№8) от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год., съставен от „***” ЕООД ***, с
Вх.№125300-9991 от 11.07.2022 год. на ОДМВР – *** и Удостоверение с
регистрационен №** от *** год., издадено от „***” ЕООД ***, за преминато
допълнително обучение, това допълнително обучение за частично възстановяване
броя на контролните точки е било преминато от жалбоподателя Х.Ш.Б., като водач
на МПС, на датата 18.06.2022 год., с начало 10:00 часа, в ***. Както бе
подробно обосновано и по-горе обаче, към тази дата, т.е. към 00:00 часа на
18.06.2022 год., Х. Б. вече е бил с отнети всички контролни точки, след влизане
в сила на наказателното постановление с №22-0303-000096 от 12.04.2022 год.,
издадено от началника на РУ – Момчилград към ОДМВР – Кърджали и съответно, към
този момент е загубил правоспособността си като водач на МПС. Тук задължително
следва да се посочи, че съгласно чл.17, ал.2 от Раздел IV „Допълнително
обучение на водачите на МПС за частично възстановяване броя на контролните
точки” от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год., издадена от министъра на
вътрешните работи, „Не се приемат за допълнително обучение водачи, на които са отнети
всички контролни точки.”, а към датата 18.06.2022 год., жалбоподателят Х.Б.
е бил именно такъв водач, на когото са отнети всички контролни точки. Следва да
се посочи, че в същия Раздел IV от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год.,
издадена от министъра на вътрешните работи, ясно и точно са регламентирани
изискванията, на които трябва да отговарят водачите, за да бъдат допуснати до
такова допълнително обучение, реда и условията за проверка на тези изисквания,
регламентирано е самото допълнително обучение, документите, които се издават
след провеждането му, както и реда за възстановяването на съответния брой
контролни точки. Така, според чл.17, ал.3 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год.,
издадена от министъра на вътрешните работи, един ден преди провеждане на
допълнителното обучение, лицата по чл.5/т.е. физически или юридически лица,
които са вписани в търговския регистър и са получили разрешение за провеждане
на допълнително обучение на водачите на МПС при условията и по реда на тази
наредба/ писмено уведомяват съответния отдел/сектор „Пътна полиция” при
СДВР/ОДМВР за водачите, които ще се обучават, а съгласно чл.17, ал.4 от същата
Наредба, служител на отдел/сектор „Пътна полиция” при СДВР/ОДМВР проверява посочените
водачи по ал.3 за спазване изискванията на ал.1 и 2 на същия чл.17, а именно –
дали са водачи, които за пръв път възстановяват контролни точки или ако е
изминала една година от предишното им обучение, с което са възстановили
контролни точки и са изпълнили задълженията си по чл.190, ал.3 от ЗДвП, което
удостоверяват със съответните платежни документи/ал.1/ и дали не са водачи, на
които са отнети всички контролни точки/ал.2/.
Съгласно чл.17, ал.5 от Наредбата, за допуснатите до обучение водачи се
уведомяват лицата по чл.5, посочени по-горе. В настоящия случай, тази проверка
следва да е извършена от служител или служители на сектор „Пътна полиция” – ***
при ОДМВР – ***, предвид обстоятелствата, че лицето по чл.5 - „***” ЕООД *** е
със седалище и адрес на управление на територията, обслужвана от ОДМВР – ***,
както и че самото обучение се провежда в ***, а това се твърди и в представения
писмен отговор по жалбата, от началника на сектор „Пътна полиция” – Кърджали
към ОДМВР – Кърджали, с Рег.№130000-8090/22.08.2022 год. на ОДМВР – Кърджали/л.36/. В конкретния случай, тази
проверка е била извършена доволно нехайно или немарливо, от съответния служител
или служители на сектор „Пътна полиция” – *** при ОДМВР – *** и така,
жалбоподателят Х.Б., независимо, че не е отговарял на изискването на чл.17, ал.
2 от Наредбата, т.е. независимо от факта, че към датата 18.06.2022 год. вече е
бил водач, на когото са отнети всички контролни точки, е бил допуснат до допълнително
обучение за частично възстановяване броя на контролните точки, в грубо
нарушение на посочената разпоредба от Наредба№Iз-2539 от 17.12.2012 год.,
издадена от министъра на вътрешните работи. В тази връзка съдът намира за
несъстоятелен доводът, изложен в писмената защита, представена от процесуалния
представител на ответника, а и в цитирания по-горе отговор на началника на
сектор „Пътна полиция” – Кърджали, че служителят или служителите от сектор
„Пътна полиция” - *** не са изчислили коректно датата на влизане в сила на
последното наказателно постановление, поради което Х.Б. неправомерно е бил
допуснат да се яви на изпит за частично възстановяване на контролни точки. Съдът
намира, че едва ли представлява кой знае какво интелектуално усилие да се
изчисли и съответно да се провери, с помощта на календар, изтичането на един
елементарен 14-дневен срок, съответно датата, на която същият срок изтича, като
буди сериозен размисъл неумението на полицейски служител или служители от
сектор „Пътна полиция” – ***, да изчислят този срок. Така или иначе, дали фактът
на неправомерното допускане на жалбоподателя Х.Б. до проведеното обучение за
възстановяване на контролни точки на датата 18.06.2022 год., се дължи на
некоректно изчисляване на датата на влизане в сила на последното наказателно
постановление или на някаква друга причина, може само да се предполага. При
това положение, според настоящият съдебен състав, жалбоподателят Б. не може да
черпи права от нехайното или немарливо
изпълнение на служебните задължения от страна от съответния служител или
служители на сектор „Пътна полиция” – *** при ОДМВР – ***, довело до
неправомерното му допускане, в грубо нарушение на чл.157, ал.5 от ЗДвП и на
чл.17, ал.2 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год., издадена от министъра на
вътрешните работи, до допълнително обучение за възстановяване на контролни
точки, на посочената дата - 18.06.2022 година.
Така, предвид изложеното
по-горе е ясно, че със завършването на курса /допълнителното обучение/ за
възстановяване на контролни
точки на датата 18.06.2022 год. и съответно, с издаването на приложеното към
жалбата Удостоверение №***/*** год. за това, жалбоподателят Х.Б. не е
възстановил контролни точки, тъй като към тази дата са му били отнети всички 39
контролни точки и същият към тази дата вече е бил загубил своята
правоспособност като водач на МПС. При това положение, жалбоподателят Б. е
изпаднал в хипотезата на нормата на чл.157, ал.5, предл.1/първо/
от ЗДвП, съгласно която, лице, което е загубило правоспособност да управлява
моторно превозно средство по реда на ал.4/т.е. поради отнемане на всички
контролни точки/, след като е върнало свидетелството си за управление, има
право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване
на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е
върнато свидетелството. Другата възможност за жалбоподателя Б., в случай, че не
желае да се яви на изпит за придобиване на правоспособност пред съответните
органи след изтичане на посочения срок, се съдържа в разпоредбата на чл.158,
ал.1, т.2 (изм., ДВ, бр.97 от 2017 г.) от ЗДвП, която
регламентира, че броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения
се възстановява служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на
която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача
са отнети контролни точки. Както бе посочено и по-горе, последното наказателно
постановление с №22-0303-000096 от 12.04.2022 год., издадено от началника на РУ
– Момчилград към ОДМВР – Кърджали, с което на жалбоподателя са отнети контролни
точки, е влязло в сила на 18.06.2022 год., от което следва, че съобразно
регламентацията, дадена с цитираната по-горе норма от ЗДвП, броят на
контролните му точки за отчет на извършваните нарушения, следва да се
възстанови служебно, считано от 19.06.2024 година.
Така, предвид всичко изложено
по-горе, съдът в настоящия състав намира, че в случая, с оспорената заповед
правилно и законосъобразно е приложена мярката по чл.171, т.4 от ЗДвП, като по
изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че същата е издадена
в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона и по отношение на нея не е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК.
Наложената принудителна
административна мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в
обществен интерес, така и в интерес на самия водач, а именно - да се гарантира
безопасността на движението по пътищата. Нормите на ЗДвП са с ясно изразен
императивен характер, поради което съдът счита, че обжалваната заповед е съобразена
с целта на закона. Отделно от всичко изложено, съдът намира, че следва да се
отбележи, че с тази принудителна мярка не се цели да се санкционира/накаже
нарушител и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се
постигане правно определен резултат - осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и предотвратяване извършването на административни
нарушения, поради което съдът намира, че оспорената заповед е издаден и в
съответствие с целта на закона.
Така, по така изложените
съображения, Административен съд - Кърджали намира, че оспорената в настоящото
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-1300-000237
от 30.06.2022 год., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Кърджали, е законосъобразна -
издадена е от материално и териториално компетентен административен орган, в
предвидената от закона форма и с изискуемото се съдържание, в съответствие с приложимите
материалноправни норми и с целта на закона. Предвид
това, жалбата на Х.Ш.Б. от ***, ***, се явява неоснователна и недоказана и като
такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.
С оглед изхода на делото
и предвид своевременно изразената от ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в депозираната в съдебното
заседание писмена защита, съдът счита, че на основание чл.143, ал.3, предл.I/първо/ от АПК, на
ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100.00/сто/ лева, определено съобразно чл.37 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл.24, предл.I/първо/
от Наредбата за заплащане на правната помощ,
което регламентира, че по административни дела, възнаграждението за една инстанция
е от 100 до 240 лева. Административният орган, издал процесната
заповед и ответник по жалбата, се намира в структурата на Областна дирекция на
МВР - Кърджали, поради което, в полза на същата, в качеството й на юридическо
лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, следва да бъде присъдено и следващото се юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Мотивиран от така
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV /четвърто/,
във вр. с чл.172, ал.1 от АПК и чл.143, ал.3, предл.I/първо/ от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Ш.Б., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№18-1300-000237 от 30.06.2022 год., издадена от полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към Областна дирекция на МВР – Кърджали, с която, на
основание чл.171, т.4 от ЗДвП, временно е отнето издаденото на жалбоподателя Х.Ш.Б.
свидетелство за управление на МПС на водач/без посочен номер и дата на
издаване/, поради неизпълнение на задължението му по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х.Ш.Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 100.00/сто/ лева,
представляваща направени разноски по делото, за юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от
ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
СЪДИЯ: