№ 1157
гр. Варна, 18.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20243100500995 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:18 часа се явиха:
Въззивната страна П. Е. М., редовно и своевременно призована, явява
се лично и се представлява от адв. П. Х. и адв. П. Н., редовно упълномощени
и приети от съда от преди.
Въззиваемата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ - ВАРНА, редовно и своевременно призована,
представлява се от юрисконсулт E. С., редовно упълномощена и приета от
съда от преди.
Родителят П. Ж. И., редовно и своевременно призован, явява се лично,
не се представлява от процесуален представител.
Заинтересованата страна Ж. П. Ж., редовно и своевременно призован,
не се явява, представлява се от назначения особен представител в лице на адв.
М. Ж..
Заинтересованата страна Д. К. К., редовно и своевременно призован,
не се явява, не се представлява от процесуален представител.
Заинтересованата страна Т. Р. К., редовно и своевременно призована,
не се явява, не се представлява от процесуален представител.
Свидетелят В. Д. И., редовно и своевременно призована, явява се.
Вещото лице М. А. Т., редовно и своевременно призована, явява се.
1
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпилото на 02.07.2024г. заключение на вещото
лице М. А. Т. по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, констатира,
че същото е постъпило в рамките на законоустановения срок по смисъла на чл.
199 от ГПК.
АДВ. Х.: Да се изслуша.
АДВ. Н.: Да се изслуша.
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Да се изслуша.
АДВ. Ж.: Да се изслуша.
На основание чл. 200, ал. 1 от ГПК, преди изслушване на депозираното в
срок заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото
лице, като му напомня отговорността пред закона за даване на невярно или
заинтересувано заключение.
Вещото лице М. А. Т., 62 г., българка, българска гражданка,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Обещавам, че ще дам заключението си без всякакво пристрастие.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Поддържам писменото заключение. Ползвала съм
и психолог при извършване на експертизата, тъй като сметнах, че това ще
изясни по-добре поставените задачи от съда.
АДВ. Х.: Да се изслуша и психолога.
2
АДВ. Н.: Да се изслуша и психолога.
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Да се изслуша и психолога.
АДВ. Ж.: Да се изслуша и психолога.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изслушване на психолога по допуснатата съдебно-
психиатрична експертиза.
На основание чл. 200, ал. 1 от ГПК, преди изслушване на депозираното в
срок заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото
лице, като му напомня отговорността пред закона за даване на невярно или
заинтересувано заключение.
Вещото лице В. Р. Х.А - Д., 50 г., българка, българска гражданка,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Обещавам, че ще дам заключението си без всякакво пристрастие.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Х.А: Поддържам писменото заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. на въпроси на съда: Личностовите разстройства в
зряла възраст са трудно диагностицируеми, особено когато няма обективна
анамнеза, както е в случая. Няма анамнеза на развитие, няма анамнеза на
функционирането в млада възраст, няма почти никаква анамнеза, освен с
освидетелстваната. Тя страда от личностово разстройство на поведението и
емоциите в зряла възраст, което включва черти от тези две личностови
разстройства – емоционално нестабилна личност и хистрионно личностово
разстройство. В американската класификация тези две разстройства са в една
група, затова съм го отбелязала, защото е важно да се знае. Симптомите и
поведенията преливат едно в друго. При П. има черти и от двете разстройства,
ако следим по МКБ X – европейската класификация, американците са ги
обединили в една група. Хистрионното личностово разстройство включва
хистерични черти, без да се стига до степента на изразена хистерия. Това са
артистичност, чувствителност, склонност да се измислят истории и да се
вкарваш в тях. Включва и склонност към намалена критичност, не е силно
3
намалена. Ако е много силно намалена критичността, това вече е психоза. Ако
се скъса връзката с реалността, вече имаме психоза, налудност, халюцинации
и т.н. Тук нещата са гранични, когато има квазипсихотични епизоди при много
тежък стрес, тези хора могат да стигнат и до налудност или до налудоподобни
идеи, но пак не са с интензитета на истинските налудности до степен да ги
откъснат от реалността. Трудно се диагностицират, особено ако няма
обективна анамнеза, затова я викахме три пъти, затова си позволих да включа
и колега психолог. Освен това си позволих да помоля П. да доведе роднина, тя
доведе приятел, който описа тези неща, хистрионните черти. Тя е била
актриса, била е отвличана в Б., едни такива неща, които може да са истина, но
ако не са верифицирани, човек почва да се замисля, това са хистрионните
черти.
Най-доброто за едно дете е да е с майка си. Ако майката има някакви
дефицити, както е в случая, идеята е да се подкрепи тя, за да се повиши
родителският и капацитет. Тя може да бъде приета във високо структурирана
́
социална услуга като например „Майка и бебе“, но детето не е толкова малко,
може да бъде приета в кризисен център. Може да бъде обучавана по някаква
програма. В случая това, което прочетох от делото и социалните доклади, тя е
имала някакви поведения, които са заплашили в някакъв момент сигурността
на детето и. Ако тя бъде подкрепена и живее в една структурирана среда, и
́
има подкрепа от някой близък, тя би могла да бъде добра майка и да си
изпълнява добре родителските задължения. Всяко дете си заслужава майката.
Не открих някакви много големи рискове за това дете. Има - това, че го е
оставила веднъж при 80-годишен съсед, това въвежда детето в риск. Аз не съм
виждала детето.
Смятам, че майката на моменти пропадаше в параноидни нагласи към
свекървата и социалните, които искат да вземат детето, затова мисля, че
трябва да се даде медикамент. Тя трябва да бъде подпомогната, супервизирана
и ако не се справи, тогава да се вземе детето. Тук всички искаме да защитим
интереса на детето. При срещата с майката и обясних всички тези неща,
́
включително и предложих да и предпиша медикамент, но тя отказа. Тя ме
́́
прие като експерт, а не като терапевт. Ако повярва на някой терапевт, до нея
трябва да има човек, дали ще е социална служба, дали ще е близък, който
може да поеме отговорността, тя трябва да се структурира. Ако тя откаже да
приеме медикаменти, трябва да се отнеме детето за известен период поне,
4
докато тя се стабилизира. П. не е търсила психологична или психиатрична
помощ, защото тя няма съзнание за болест. До нея няма човек, който да и
́
каже, че трябва да потърси помощ. Ако започне да приема медикамент, поне
шест месеца ще са необходими за стабилизация. Ако няма стабилен човек или
организация до нея, детето остава без майка.
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Всичко, което вещите лица са отразили като
констатация, намира разумно професионално обяснение на трудностите, които
са срещнали социалните служители при работата с майката. С тази жена
преди извеждане на детето е работено една година. В настоящия момент
продължаваме да работим. Това, което те са описали в експертизата като
съпротиви, срещат социалните служители ежеминутно, тази доверителка
връзка към настоящия момент е неуспешна.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. на въпроси на юрисконсулт С.: Има тест с урина,
защото има такъв въпрос за зависимости. Изпратихме майката в
лабораторията, не е проведен пред нас.
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Концентрацията на наркотичното вещество при
тест с урина влияе ли на резултата?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. на въпроси на юрисконсулт С.: Уринният тест
дава повече информация за по-дълго време назад. При него по-дълго време
назад можем да разберем има или няма злоупотреба. Концентрацията влияе,
това е ясно.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. на въпроси на съда: Три седмици назад дава
информация тестът, но зависи от метода. Средно е три седмици. Кръвният е
по-кратък, но не може да бъде манипулиран.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. на въпроси на юрисконсулт С.: Възможно е да е
манипулиран резултатът от теста.
Трябва да е комплексно отношението към проблема. Първо трябва да
има някакъв медикамент, защото самият факт на извеждане на детето нея я
поставя в страшен стрес и я дестабилизира допълнително. Наистина трябва да
има един хубав психотерапевтичен процес, тя се е формирала така. Когато
човек цял живот е такъв, той няма усещане , че нещо не му е наред. Освен това
когато се видяхме, тя беше доста дестабилизирана. Добре е да има някакъв
медикамент, на фона на който да има един психотерапевтичен процес, насочен
към нейния „инсайт“. Тя да разбере за какво става въпрос и кое е това, което я
дестабилизира, както и психосоциална интервенция по линия на родителския
5
капацитет и на детето. Тези три неща, ако се стартират, има шанс тя да почне
да родителства по един адекватен начин.
Доверителната връзка със социалните не се получава, защото тя се
чувства агресирана. Тя трябва да повярва на институции или терапевт, за да
бъде изведена от кризата, и евентуално да се види дали може да родителства
адекватно или не.
Тя може да отиде и на частен прием, не е задължително да е насочена от
личен лекар. Терапевтичната връзка е много специална връзка. Може да е най-
добрият терапевт и да не може да направи терапевтична връзка с пациента. Тя
може да смени двама-трима терапевта, докато повярва в някого. Не зависи от
уменията на терапевта и високия му професионализъм. Малко медикаменти да
се свали напрежението, личностна психотерапия и психосоциална
интервенция са необходими. Може да ходи да я обучават и в същото време да е
в кризисен център с детето си, например. Основният проблем е, че тя не
съдейства.
Средата и контактите с хората, с които тя общува, влияят. Колкото по-
структурирана е средата, толкова хората са по-спокойни. Тук границите са
много пропускливи. Колкото влизат и излизат разни хора, толкова нещата са
по-нестабилни.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. на въпроси на адв. Ж.: Моят фокус беше
освидетелстваната. Нямах задача да виждам детето, а би било добре. Тя
говори преди всичко за себе си, защото моите въпроси бяха такива. Исках да
стигна до анамнеза на ранното развитие, което нямаше как да стане, защото е
много трудно, няма никаква обективна информация. Не съм била фокусирана
върху детето, а върху нея. Чисто клинично и диагностично се оказа не толкова
ясна, затова включих и колегата, както и нейния приятел. Бях фокусирана на
нея какво и има, да я дефинирам като личност, като развитие, като потенциал.
́
Въпросите са такива, затова и фокусът ми беше тя. Тя си обича детето и иска
да се грижи за него безспорно. В момента човекът е в тежка криза, с
нестабилна емоционалност, с нестабилна личностова структура, лесно се
дисхармонизира.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. на въпроси на съда: В момента тя трябва да бъде
подкрепена. В момента тя е в криза, дестабилизирана и трябва да бъде
подкрепена медикаментозно и психотерапевтично успоредно, и да се види
след известен период от време това дали ще я стабилизира, дали ще промени
6
донякъде отношението и към безспорно много важната роля на родител, както
́
и ако това я промени ментално, дали това ще я промени поведенчески.
Личностовите разстройства не могат да бъдат излекувани. Човекът така се е
развил, но функционирането може да бъде променено. Действията на
подпомагане не го разчита като помощ, а като агресия срещу нея, защото те са
и отнели детето.
́
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Х.А на въпроси на съда: Защо възприема помощта
като агресия, от една страна, може да се дължи на факта, че това е
институцията, която отнема детето.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. на въпроси на съда: Тя е квазипсихотична в
момента, има налудоподобни идеи към социалните и към свекървата.
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Който е работил с нея, не е социална служба.
Центърът за обществена подкрепа се състои от социални служители към
общината, те не са в субординация с нас и думата „отнемане“ не е стояла на
дневен ред.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Х.А на въпроси на съда: Преди отнемане на детето
два биха могли да са отговорите защо майката не приема помощ. Единият е
доверителната връзка, за която д-р Т. спомена, която е изключително важна и е
възможно да не се е случила, не мога да кажа защо, зависи от стила и подхода
на тези, които извършват услугата. От друга страна, П. не е напълно критична
към аспекти от живота си и родителството си и вероятно не счита, че има
нужда от такава помощ. Ако счита, то не приема тези, които и я дават, т.е.
́
поведението и е опозиционно. При този тип гранични личностови структури е
́
характерно, че те са незрели. Като цяло би могла в някакъв тя да възприема
тази помощ, както един тийнейджър би възприел помощта от родителя - като
намеса и вмешателство, отколкото като действителна загриженост.
Капацитетът би могъл да се повиши с продължителна психотерапевтична
работа, тъй като личностовите разстройства са много устойчиви, те се
формират бавно и психотерапевтичната работа също трябва да е
продължителна. В периода на формиране на критичност, ако е подпомагана,
ако има някой, който подпомага това структуриране, може да няма риск за
детето.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Х.А на въпроси на юрисконсулт С.: Наличието на
семейство не означава подкрепа. Понякога може да означава точно обраното.
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Семейството на партньора – баща на детето, не е
7
подкрепяща среда. Опитахме се да осъществим контакт с членовете на
разширеното семейство на майката, които са в София, но тя отхвърля и този
контакт. Това се прави, за да не бъде институционализирана подкрепата, за да
бъде от членове, които са близки нейни родственици.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Х.А на въпроси на юрисконсулт С.: Аз оставам с
впечатление, че няма такава близост, която е подходяща за подкрепа, с
разширеното семейство. По отношение на психотерапевтичната помощ би
следвало да може да правим разлика между психологична подкрепа и
психотерапевтична работа. Психологична подкрепа е това, което вероятно от
ЦОП са осъществявали, а психотерапевтичната работа се извършва от
квалифициран психотерапевт, който може да подпомогне да се
преструктурира личността на човека, това е един продължителен процес,
който е много различен от психологичното консултиране и подкрепа. Би могъл
да е успешен или не, но това е хипотетично. От спомена ми за разговорите с
П., тя беше казала, че към нея е имало думи от типа „ти си мърлява“, „ти си
мръсна“, „погледни си косата“, няма как този тип отношение, макар това да е
истина, да създаде предпоставка за доверителен контакт и желание за доверие
у нея към хората, които го казват, макар те да са с добри намерения. При нея
има много силна психологична защита срещу всеки, както един тийнейджър
възприема родител, който го критикува.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Х.А на въпроси на адв. Ж.: Много пъти става
въпрос за детето. В хода на нашето клинично интервю много пъти тя
връщаше, независимо от посоката, която вземаше нашият разговор, тя
връщаше отново към темата за детето. „Детето ми го отнеха“, „какво прави
детето ми сега при други хора“ и т.н. През няколко фрази това нещо се
връщаше.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Х.А на въпроси на съда: Тя смята, че се е грижила
добре за детето. Това са нейните разбирания. Мисля, че тя има толкова
представа за нуждите на детето, колкото много родители. Нуждите на едно
дете не се заключават само в това да е облечено, нахранено и т.н., те са много
други. Тя ми каза, че му е носила играчки и книжки. Аз я попитах дали са
разглеждали книжките или само му ги е дала. Тя каза, че са ги гледали заедно
и са чели приказки. В нея има някакво осъзнаване за нуждите. Това, че няма
достатъчно капацитет и критичност е друг въпрос. Няма ги действително.
Ниският родителски капацитет, пълно отсъствие няма, се дължи на
8
особеностите на личността, на начина, по който тя е формирана и
родителските образци, които е имала при нейното формиране в детството и
впоследствие, както и обстоятелствата, при които е поставена и би могло да се
дължи на някакви други допълнителни психични проблеми.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Всяка майка дава най-доброто от себе си за детето
си. Тя цитира, че детето е било надрусано от бащата, водила го е на лекар в
Спешното, тя има отношение към детето на нивото на нейния капацитет. Тя
говори за детето и е наясно, че ако има идея, че детето е надрусано, трябва да
се заведе в болница, за да бъде обгрижена тази нужда.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Х.А на въпроси на юрисконсулт С.: Пред мен каза,
че чува около нея, че детето не говори достатъчно, но каза, че ще проговори в
един момент. Това е психологична защита на много родители, които се
сблъскват с определени дефицити в развитието на децата си. Много родители
отричат понякога и това не ги прави лоши родители.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. на въпроси на адв. Н.: Нямаме обективна
анамнеза и това е много голям проблем. И тя споменава, че е имала проблеми
в семейството, разделили са се родителите, че бащата е биел майката, доколко
е вярно, това не мога да кажа. И приятелят, който тя доведе, каза, че бабата,
при която след това е живяла, я е пребивала, но това няма как да бъде
обективизирано. Това е на база на нейните думите. Ако има някакъв
травматизъм, той безспорно се е отразил на това формиране. Анамнезата на
развитието е много важна за нейното развитие и какво ще и се случи в живота,
́
но ние я нямаме.
От делото видях, че тя има две психологични експертизи, това не е
психотерапевтична работа. В едната експертиза имаше хипотеза, че е с
умствена изостаналост, което не отговаря на реалността. Не знам какво е
работено с нея.
Три са аспектите на интервенцията – медикамент, психотерапия за
личностово преструктуриране и повишаване на критичността и
психосоциални интервенции, и евентуално социално структурирана среда,
защото стана ясно, че семейството и приятелският кръг не могат да я
осигурят.
Има специалисти във Варна, които могат да помогнат. Психиатричен
преглед може да се извърши по каса, ако има социални осигуровки,
психотерапия няма по каса, принудително лечение не може да има.
9
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. на въпроси на адв. Х.: Може самостоятелно да се
извършва терапия с майката, без участието на детето. Фокусът на терапията не
е към детето, не е към връзката майка-дете, а е към майката, тя се нуждае от
медикаментозна терапия, психотерапия и подкрепа. Повишава се шансът. Тя
трябва да пожелае да участва, насила не може. Тя не може да изгради
критичността, ако не вземе медикамент и не повярва на някого.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. на въпроси на съда: Тя каза, че вижда детето един
път в месеца за един час. Това е абсолютно недостатъчно. Трябва режимът на
свиждане да е по-чест, не съм запозната с процедурите. Трябва режимът на
свиждане да е значително сгъстен и вече след шест месеца, ще се види какъв е
резултатът при една терапия в трите аспекта. Не вярвам да няма никаква
промяна при условие, че тя знае какъв е залогът, но всичко е случва. В
момента има добри медикаменти, може да се предпише нещо добро, може тя
да се хармонизира малко, но трябва да изгради някаква доверителка връзка с
някой, на когото вярва.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. на въпроси на адв. Х.: В момента нямаме
клинични данни, които да ме наведат на тази мисъл, че тя употребява
наркотици, тестът също е отрицателен. Аз и казах, че тя трябва да направи
́
теста в същия ден и тя го направи в същия ден. Това е много важно, защото
можеше да го направи след два-три дни.
Моля при определяне на окончателно възнаграждение да включите и
възнаграждение на психолога.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че изготвеното по делото заключение на съдебно-
психиатричната експертиза адекватно отговаря на поставените на вещото
лице задачи, поради което същото следва да бъде прието и приобщено като
писмено доказателство по делото.
Съобразно подадената справка-декларация от вещото лице СЪДЪТ
намира, че следва да определи окончателно възнаграждение на вещото лице в
размер на 760 лева, платим от бюджета на съда.
Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И:
10
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в
днешно съдебно заседание експертно заключение на вещото лице М. А. Т. по
допуснатата съдебно-психиатрична експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице М. А. Т. в
размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева, платим от бюджета на съда.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице М. А. Т. в размер на
първоначално определения депозит от 500 лева, платим от бюджета на съда.
/Издаде се 1 бр. РКО/
ДА СЕ ИЗПЛАТИ допълнително възнаграждение на вещото лице М. А.
Т. в размер на 260 /двеста и шестдесет/ лева, платимо от бюджета на съда.
СЪДЪТ, като взе предвид, че с Протоколно определение №
874/05.06.2024г. е допуснал изслушване на свидетел
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към разпит в днешното съдебно заседание на допуснатия
свидетел В. Д. И., като поканва свидетеля да влезе в съдебната зала.
СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля
пристъпва към снемане на неговата самоличност, изяснява данните за
евентуалната му заинтересованост и му напомня за отговорността, която носи
пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
Свидетелят В. Д. И., 71 г., българка, българска гражданка, неосъждана,
без родство и дела със страните по спора, предупредена за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК.
Обещавам да говоря истината.
СВИДЕТЕЛЯТ И. на въпроси на съда: Не мога да поема грижите за
детето. Отказвам. Имам заплахи, съпругът ми почина. Сама съм си отгледала
двамата сина. След като той почина, остави кредити, заплашват ме, искат да
11
се отказвам от наследството и жилището, кредитни истории на съпруга ми,
той живееше с друга жена преди това. Аз работих до преди две години.
Пенсионерка съм като детска учителка. Сега се вдигна пенсията на 600 лева.
Така чувствам, че е по-разумно да не се грижа аз за детето. Емоциите
надделяха. Живея с двамата си сина, финансите са много малки. Работят
синовете, единият още учи. Просто не знам, условията… има нужда от ремонт.
Аз живея в кухнята, те в другите две стаи. Нямам такава възможност. Нямам
други внуци. П. не е живяла с детето при нас. Едно лято тя дойде, трябваше да
продава някакво жилище и след това излязоха на квартира. Тя си стоеше
вкъщи, синът ми ходеше на работа, аз приготвях храна. През това лято детето,
с което работих, беше във ваканция, аз почивах тогава. Подготвях нещо, тя си
говореше на бразилски с приятелки, аз не разбирах. Тогава, когато живееха
при мен, детето не беше родено. Когато се роди детето, те бяха на квартира.
Не съм ходила да ги видя, защото тя блокираше всички номера.
СВИДЕТЕЛЯТ И. на въпроси на юрисконсулт С.: Носих им храна.
Храната я хвърляше, викаше полиция, че аз съм искала да я отровя. Самият
полицай така ми каза. Синът ми е опитал мъфините и е казал „ако са отровни,
и аз ще умра“. Не знам защо смята, че съм искала да я отровя. Не сме имали
неприятности, докато бяха вкъщи. Аз домакинствах, аз готвех, тя си миеше
чиниите само. Не сме имали конфликти, но между тях чувах, че се караха,
много силно тя крещеше.
СВИДЕТЕЛЯТ И. на въпроси на съда: Те излязоха на квартира,
защото се върна другият ми син, той беше на работа в Слънчев бряг и каза „ти
заминавай, продадохте апартамента“, и заминаха. Това е лъжа за наркотиците,
аз само им правех кафе. Работи в строителството синът ми.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 16763/01.07.2024г. от Първо
РУ при ОД на МВР – Варна, в което се излага, че при извършена проверка в
кафене „М.“ служителите в заведението заявили, че П. М. е работила там за
около три месеца, но вече от около месец не е служител на заведението.
Проверката е извършена на 27.06.2024г.
12
ВЪЗЗИВНИЦАТА М.: Аз поисках неплатена отпуска да отида до
София, за да си вадя документи от университета, за средното образование и
т.н. заради психиатричната експертиза. Там имаше нови служители, които не
ме познаваха. В момента работя там, не ми е прекратен трудовият договор.
Бях там в отпуск, когато полицията е идвала. Последно вчера бях на работа.
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Всеки ден опитваме да осъществим контакт,
служителите там казват, че работи и на следващия ден е на работа. На
следващия ден пак се отива на мястото, пак я няма. Някои служители казват,
че работи там при контакти с нас.
СЪДЪТ докладва извършена служебна справка от ТД на НАП – Варна
от 03.07.2024г., от която е видно, че трудовият договор на П. Е. М. е прекратен
на 20.06.2024г.
ВЪЗЗИВНИЦАТА М.: Това е отпуската, има някаква грешка.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 15656/19.06.2024г. от ОД на
МВР - Варна, от което е видно кога лицето В. З. е влизал и излизал през
границите на Република България.
ВЪЗЗИВНИЦАТА М.: Той няма статут на пребиваване, той е турист.
АДВ. Х.: Бежанец е, но доколкото знам, няма такъв статут, не е
регистриран. Влязъл е с туристическа и е останал, защото е украинец.
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Представям два документа, които дойдоха на
21.06.2024г. Те съдържат информация, с която не сме разполагали, те са във
връзка с наше запитване много назад във времето. Поискали сме част от
досието.
АДВ. Н.: Не са относими към предмета на спора, от 2013г. са.
АДВ. Х.: Не са относими.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме представените от Дирекция
„Социално подпомагане“ - Варна писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
13
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
представените от въззиваемата страна в днешно съдебно заседание писмени
документи, а именно: писмо с рег. № 51300-47053/21.06.2024г. от Столична
дирекция на вътрешните работи и писмо с № УРИ365000-43353/21.06.2024г.
от ОД на МВР – Варна.
АДВ. Н.: Представям удостоверение от детска градина „С.“, че детето е
записано, но не е започнало да посещава.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме представеното от въззивницата
удостоверение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото
представеното от въззивницата в днешно съдебно заседание удостоверение с
№ 181/04.06.2024г. от ДГ 5 „С.“ – гр. Варна.
АДВ. Х.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Н.: Нямам доказателствени искания.
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Ж.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Н.: Най-важното е, че един човек има проблем и го решаваме,
като му вземем детето. Аз смятам, а и вещите лица го казаха, че с
въззивницата не е работено адекватно, това е видно от всички писмени
доказателства по делото. Най-важното е да се установи какъв е проблемът на
този човек. За доверителната връзка ние също трябва да изградим такава с
нашия клиент. Аз мога да кажа, че тя е абсолютно възможна, защото през тези
няколко месеца това, което видях, е че П. има приятели. Аз лично съм
разговарял с тях, украинецът също съм го виждал няколко пъти, той живо се
14
интересуваше от съдбата на детето и П., той ми заплати хонорар. П. през
цялото време изпълняваше стриктно нашите указания, включително за даване
на тест. П. се обади в този ден и каза: „Трябват ми 20 лева за теста, имате ли да
ми услужите, да дойда до кантората да взема, за да направя теста?“ Всички
указания в този период ги изпълняваше и това беше много важно да преценим
в конкретната ситуация с всички тези данни за нея и за детето дали ние да се
ангажираме с тази защита, защото и на нас, адвокатите, не ни е безразлично
каква ще е съдбата на това дете. Както казаха и вещите лица, най-доброто за
детето е то да е с майката. Тук е работата на държавните институции, които
съществуват и за които бюджетът сигурно е милиарден, най-малкото да се
насочи един човек в нужда да се лекува, ако е необходимо, и да му предложат
социална услуга, каквато е адекватна. Законът казва и всички знаем, че
отнемането на детето и извеждането му извън семейството е само крайна
мярка. Преди това е предвидил много други мерки, включително настаняване
на майка с дете, затова има кризисни центрове. Очевидно детето тук е било
жертва на домашно насилие, но това най-вероятно е било по вина на бащата,
защото това, че П. е стояла навън с детето е било именно поради уплаха, че
може да са му дадени наркотици. Има много данни, че тя всъщност е спасила
детето от много по-тежка битова ситуация и адекватно е извела детето да не е
с бащата. Имаше случаи във Варна с деца, които изгоряха при пожар с
родители, които употребяват наркотици. Именно може би този страх в крайна
сметка е довел до там според нейните моментни финансови възможности тя
да търси някакъв дом, защото очевидно няма къде да отиде да живее. Тя не е
виновна за това, че се е родила в семейство, в което е била бита и
малтретирана. Това, което се случва и в собственото и семейство, няма данни
́
преди да се случи тази раздяла с бащата на детето, да е имало някакъв
сериозен проблем. Вещите лица са прави, че подкрепата за този човек е най-
важното, за да бъде той стабилен. Моля съда в решението си много
внимателно да прецени каква защита да осигури на детето, защото формално
всички ще си свършим работата, но нейният проблем ще остане. Най-
вероятно пак ще търси някой, на когото да вярва, за да си стъпи на краката. Аз
ще се опитам по всякакъв начин да я подкрепя, защото видях, че тя намира
подкрепа и в много други граждани, които дойдоха, и ни молиха да я
защитаваме безплатно. В крайна сметка тя намери средства, за да си плати
защитата.
15
АДВ. Х.: Считаме, че мярката, която е взета с оглед показанията от
днешно съдебно заседание на експертите, не е адекватна за ситуацията. Не
следва да се предприема на настоящия етап. Напротив, същите препоръчват
майката и детето да са заедно с оглед и развитието на детето, тъй като така и
не разбрахме какво е състоянието на детето, но за него би било по-добре
несъмнено и за майката, същата го обича. С оглед повишението на
родителския капацитет най-адекватната мярка е тя да е с него, ако не
постоянно, то по-често. И последващата мярка не е адекватно взета предвид
свиждането веднъж на месец. Те изчакаха искане от наша страна, не
предприеха тази мярка, не я ревизираха, не следят развитието на майката и на
детето. Безспорно е, че могат да намерят адекватна мярка, с оглед на което
моля за решение в този смисъл, като се съобрази и фактът, че извеждането на
детето е крайна мярка и не е минато през редица стъпки, каквото и да се
твърди. Не виждаме резултат от една едногодишна работа, никой не успява да
я види. Моля да съобразите решението си с най-доброто за детето и за
жалбоподателката М..
АДВ. Н.: Искам да споделя нещо извън процеса, което наблюдавам в
работата си с деца в регистъра за осиновяване, законът вече дава възможност
за осиновяване без съгласие. Няколко такива жени имам в нейното състояние,
всичките деца са в регистъра за осиновяване. Това е работата, която ще
продължи с виждане един път на месец и без насочване към специалисти.
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Ако на дамата през цялото време от лицата, с
които общува, и се обяснява обратното на това, което социалните структури се
́
опитват да обяснят, че това е подкрепа, че това е подадена ръка, ако на нея и
́
се обяснява, че детето ще бъде отнето и вписано в регистър за осиновяване,
успехът и резултатът е с предизвестен край. Проблемите в работата ни
произтичат от тази нагласа, която се създава у хората, че социалната структура
няма за цел да ги подкрепи, а да отнеме детето. Тази дума „отнемане“ се е
набила в съзнанието на повечето хора, с които работим, което руши нашата
доверителна връзка и затруднява работата ни. По този начин рефлектира
пряко и върху самото дете, защото то не може да върне биологичното си
семейство заради протеста на родителите, които през цялото време чисто
декларативно са създали усещане, че така трябва да се държат социалните
служби, за да постигнат желания ефект.
Достатъчно е да си представите как изглежда едно дете на три години,
16
какви са неговите базови потребности, цялата лична история на Ж. е известна.
Не е необходимо човек да има специални знания, за да знае степента на
несигурност, в която майката, бидейки в обективна невъзможност да полага
грижи за него, го е оставила изключително дълъг период от време. Всички
форми на подкрепа, които са били необходими, са предоставени. Детето е
изведено чак след постъпил сигнал за това, че вече е налице риск за живота и
здравето и то не докато са били съвместно двамата родители, а когато е било
под грижата на своята майка. Детето е системно оставяно без внимание и
грижа, майката е отдавала приоритет на своя личен живот. Това са факти,
които са видими по делото, има достатъчно доказателства. Не отговаря на
истината фактът, не знам защо има такива твърдения и защо приемаме за
достоверно това, че майката вижда детето веднъж в месеца. Това не е така,
майката има отделна терапевтична работа с нея. Отделно тя провежда най-
малко два пъти в месеца срещи с детето, извън случаите, в които има празник
или рожден ден, когато и се предоставя тази възможност. Друг е въпросът
́
какво се случва на този режим за контакти. От режим за контакти, който е
посветен на това една майка да отдели време да опознае детето си и да не
разруши емоционалната връзка вследствие на приложената мярка, може да се
превърне в режим за контакти, при който през цялото време детето се храни
със сладкиши. Неслучайно вещите лица казаха, че за да бъде ефективна
дамата и за да и помогнем всички съвместно, тя трябва да потърси
́
специализирана помощ от психиатър, да премине необходимото
медикаментозно лечение, след това да се работи терапевтично с нея и тогава
би имала ефект нашата работа на социалната служба. Всички се опитахме да
говорим с дамата по всякакъв начин, никога не е била заплашвана, никога не е
била упреквана за външния и вид. Напротив, социалните служители от
́
Центъра за обществена подкрепа съвместно с нея са и помагали да почиства
́
дома си, да я приучат към родителски умения, да стои с книжката с детето.
Това, което декларативно е казала пред вещите лица, е в резултат на тази
работа, която тези хора от социалната структура към Община Варна са
правили с нея. Липсвала е елементарна представа. Жилището, където е
установено детето, има го в свидетелските показания, няма базови условия за
живот. Факт е, че детето е оставено в тъмната част на денонощието и
полицейските служители са го намерили, това е тригодишно дете на голям
булевард. Децата са изгорели след пожар. Ако детето беше направило крачка
17
от булеварда? Тогава полицейските служители са направили толеранс, защото
е нормално в една такава ситуация да оставиш детето под полицейска закрила
и да се свържеш с компетентната социална служба. Те са полагали грижа за
детето и са търсили майката, за да и го върнат на нея. Даже тогава не е
́
изведено детето. То е изведено при последния случай, когато социалните
служители са го намерили в поредно жилище с нечовешки условия. След
цялата тази интензивна работа и към настоящия момент, даже при контакт с
вещите лица, тя реагира протестно. На нея наистина и липсва усещане, че има
́
проблем и че се нуждае от подкрепа. Това е в основата на необходимостта от
предприемане на мярка за закрила, защото липсата на критичност и усещане,
че има проблем, поставя едно такова малко дете в риск. Възрастта му не
предполага да се самозапази, затова мярката за закрила се явява оптимално
решение до създаване на предпоставки от страна на майката да полага грижи
за него. Моля на база засиленото служебно начало в настоящото производство
и на база установените нови факти и обстоятелства, тъй като на първа
инстанция не беше допусната експертиза с вещо лице психиатър, да
прецизирате срока, за който е допусната мярката с първоинстанционното
решение.
АДВ. Ж.: Моята позиция е да защитавам правата и интересите на Ж.. В
процеса фокусът беше изцяло върху майката, а не трябва да забравяме, че
бащата съвсем угодно е вдигнал ръце, детронирал е от задълженията си към
това дете и казва, че не може да се занимава. Както в производството пред
първа инстанция, така и в настоящото производство, не бяха събрани никакви
доказателства в посока, че майката на това дете е санирала по някакъв начин
битовата среда, отношението си към детето или отношението към
институциите. Очевидно има дефицити, които налагат някакъв неин вътрешен
противовес спрямо институциите, но това е една много удобна форма да си
измием ръцете и кажем, че държавата на нас ни пречи и на мен никой не ми
помага, всички са против мен и аз съм жертва. Не считам, че това да се отнеме
детето на една майка е справедливо, но всички тези структури, които са били
ангажирани и то месеци наред да помагат на тази жена, в крайна сметка
предполагам, че тези хора имат някаква квалификация, някакво образование и
опит, не са случайни хора от улицата, които хващат една майка и започват да и
́
налагат някакъв модел на поведение. Безспорно бе установено по делото, че
детето има много сериозна изостаналост, изключвам това, че то не е могло да
18
говори, това е често срещан проблем в днешно време. Самият факт, че се е
наложило то да бъде хоспитализирано и лекувано, то няма хранителни
навици, включително като видях събраните данни и те са процес на
обследване за един дълъг период от време, това не е снимка на ситуацията, че
детето е паднало на земята и не е в добро състояние в момента, това е
изключително притеснително. Ако един родител не може да се справя, той
трябва да търси начини. Има безброй примери, житейски и всякакви други, в
които има хора в тежко положение, но намират начини. Има много сираци,
които като навършат 18 години, трябва да си намерят работа, сами да си
намерят дом, това не ги прави лоши родители, справят се. Никой не търси
условия на лукс и на презадоволяване, а говорим за един фундамент в
отглеждането на едно дете. Нямам против въззивницата, макар в първо
заседание пред първоинстанционния съд, когато не беше придружавана от
адвокат, през цялото заседание да ме бута и вика, опитах се няколко пъти да
обясня, че моята роля е да следя правата на нейното дете да бъдат защитени,
но нямахме консенсус. Считам, че в интерес на детето към настоящия момент
е то да е оставено в тази защитена среда. Считам, че е в интерес на детето, ако
има такава възможност и успеете да прецизирате в съдебния акт, да бъде
помогнато на тази жена, но няма как да се помогне на някой, който не иска да
си помогне сам.
АДВ. Н.: Имаме много подробна съдебно-психиатрична експертиза,
няма как да се сравнява П. с други хора, има много особености.
ВЪЗЗИВНИЦАТА М.: Много неща са лъжи, които се говорят срещу
мен. Не съм го оставяла през нощта на улицата. Аз бях с него на една пейка,
говорих по телефона, съседите викат полиция. Това, което на
бензиностанцията стана, то само избяга. Аз отказах медикаменти, защото
́
смятам, че мога сама да разрешавам проблемите си, имала съм много
проблеми в живота си и съм ги решавала сама. Не съм се свързала със
специалист, защото вещото лице не каза, че е сериозно, а че просто ще си
напише експертизата, аз нямам такъв сериозен проблем. Бих отишла да се
прегледам, психотерапия, например, да говорим и някакви лекарства, но има
такива, които водят до сънливост. Ако се спи много часове, това не е за мен.
Никога не съм имала нужда от такава терапия.
БАЩАТА И.: Аз няма как да си гледам детето. Покрай баща ми имам
проблеми. Аз съм на мнение детето да го гледа П..
19
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11:39 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
20