РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Русе, 26.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
|
при
секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от
съдия
ДЯКОВА КАН
дело № 198
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
Агенция „Митници“, ГД МРР, Отдел „МРР Дунавска“, депозирана чрез процесуален представител
юрисконсулт в Отдел „МРР Дунавска“ в ГД „Митническо разузнаване и разследване“
при ЦМУ на Агенция „Митници“ А. Ч. – М., против Решение № 260223 от 21.05.2021
г., постановено по АНД № 2144/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 3429 от 10.11.2020 г., издадено от
Началник отдел „МРР Дунавска“ в ГД „Митническо разузнаване и разследване“ при
ЦМУ на Агенция „Митници“. С наказателното постановление на ответника по касация
„Харвест“ АД на основание чл.126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС е наложена имуществена
санкция в размер на 10 461,32 лева, на основание чл.107е, ал. 2, вр. с чл. 124,
ал. 1 от ЗАДС е присъдено за стоката, предмет на нарушението по чл. 126, ал. 1
от ЗАДС – 8 097 литра при 15⁰С акцизна стока – „тежко масло“ – „газьол“,
със съдържание на биодизел – 0,99 об.%, с тегловно съдържание на сяра,
непревишаващо 0,001%, с код по КН 27 10 20 11 да заплати нейната стойност,
определена по пазарна цена, в размер на 10 356,06 лева и на основание чл.
124а, ал. 1, вр. чл. 126 от ЗАДС дружеството е лишено от право да държи акцизни
стоки по чл. 2, т. 3 – енергийни продукти, във връзка с извършеното
административно нарушение в част от обекта – подземен резервоар за съхранение
на дизелово гориво в зърнобаза (складова база), намираща се в с. Червена вода,
община Русе, област Русе, ул. „Драган Цанков“ № 1 за срок от един месец и е
осъдена Агенция „Митници“ да заплати на дружеството направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева.
Като касационни основания в жалбата
се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата, довели до
формиране на необосновани фактически изводи и неправилно приложение на материалния
закон.
Претендира се отмяната на въззивното
решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на наказателното
постановление. В случай че бъде оставено в сила решението в частта, в която е
отменено наказателното постановление, се претендира да се измени съдебният акт
в частта относно разноските, като се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
пред настоящата инстанция.
Ответникът по касационната жалба –
„Харвест“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Б. Ж., изразява становище
за нейната неоснователност. Подддържа, че решението на районния съд е правилно
и моли то да бъде оставено в сила. Претендира и присъждането на разноски пред
касационната инстанция съгласно представен списък на разноските и доказателства
за реалното им заплащане (л. 24 и л. 18, гръб от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал.
2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което от
събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен
начин, че съставът на нарушението по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС е осъществен от
обективна страна от санкционираното
дружество, като
доставеното на 01.07.2020 г. количество гориво в резервоара, находящ се в
зърнобазата на дружеството в с. Червена вода, съответства на количеството
изразходено гориво, както и на наличния остатък /с минимално, допустимо
отклонение/. Правилно и напълно обосновано първата съдебна инстанция е
направила извод, че с оглед на този факт доставеното на 01.07.2020 г. количество
дизелово гориво от 10 000.8 л. при 15°С е това по посочените АДД с Уникален
контролен № 0000000005372778/30.06.2020 г. „Гориво за извънпътна техника и
трактори“, с код по КН 27 10 19 43, Декларация за съответствие качеството на
течните горива с декларатор „Булмаркет ДМ“ ЕООД, експедиционна бележка,
товарителница, фактура от „Булмаркет ДМ“ ЕООД и разпечатка от системата
„Контрол на горивата“ към НАП.
По делото, въз основа на събраните
гласни доказателства, съдът е установил още, че най-малко от 2015 г.
дружеството не е закупувало и зареждало в резервоара си в с. Червена вода
гориво с биодизел, както и че при доставката на натовареното предния ден гориво
в базата на ответника по касация, в цистерната по същото време било натоварено
/в отделен отсек/ и дизелово гориво със съдържание на биодизел, за
бензиностанция в с. Мартен. Това гориво било разтоварено предния ден в бензиностанцията,
а на следващия ден било разтоварено и горивото в резервоара на „Харвест“ АД,
като при последователно разтоварване на два вида гориво /какъвто е и настоящият
случай/ технологично се достигало до смесването им в тръбопровода, разходомера,
помпата и маркуча на цистерната; налице била техническа възможност това да се
избегне от превозвача, но поради трудоемкостта на такъв процес, това не се
правело.
С оглед така установеното и при липса
на доказателства за противното, съдът е достигнал до правилния и обоснован
извод, че констатираното минимално количество биодизел в процесната стока се
дължи именно на такова смесване, което очевидно е довело до нежелано и
несъзнавано от получателя на горивото несъответствие в неговото съдържание. В
този смисъл следва да се приеме, че за установеното при проверката гориво
дружеството е разполагало със съответния документ по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, но
характеристиките на горивото били променени в резултат от превоза и
разтоварването без знанието, желанието и съгласието на крайния потребител. С
оглед изложеното, първата съдебна инстанция е формирала правилен извод, че не
следва да бъде ангажирана отговорността на „Харвест“ АД за това, че не
притежава документ за установеното от проверяващите гориво, което несъмнено
съдържало биодизел и подлежало на различно тарифно класиране, доколкото са
налице доказателства, че несъответствието би могло да се дължи на случайно
стечение на обстоятелствата, намиращи се извън сферата на влияние на
дружеството.
На
следващо място съдът, с подробни и изчерпателни мотиви, е посочил защо е
неоснователно възражението на въззивния ответник за прекомерност на заплатеното
от дружеството адвокатско възнаграждение. Тези мотиви също изцяло се споделят
от настоящата съдебна инстанция.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и е приложил правилно
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, § 1, т. 6 от ДР на АПК,
във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника по касация се следват сторените
разноски в касационната инстанция. Те възлизат на 800.00 лева - договорено и
заплатено в брой възнаграждение за адвокат, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие (л. 18, гръб от делото). Направените разноски следва да
бъдат присъдени в тежест на Агенция „Митници“. Неоснователно е възражението
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като същото е дори
под минималния размер по чл.18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260223 от 21.05.2021 г., постановено по АНД № 2144/2020 г. по описа на Районен
съд – Русе.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на
„Харвест“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич,
ул. „Васил Левски“ № 60, офис 5, сумата 800.00 (осемстотин) лева - разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.