О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 826
гр.Кюстендил, 24.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
със секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Демиревски КАдмД №
370/2020 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по чл. 229 и сл. от АПК, във вр. с чл. 221 ал. 2 от ЗИНЗС.
И.Й.П., който към момента на
подаване на жалбата е в Затвора гр.
Бобов дол, обжалва с касационна частна жалба Разпореждане № 413/17.03.2020 г.
на КнАС, постановено по адм.д. № 51/2020 г., с което е отхвърлено искането му с
правно основание чл. 276 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС срещу ГД „Изпълнение на
наказанията“ – София за прекратяване на действия и бездействия на длъжностни
лица от администрацията на затвора в гр. Бобов дол – началника на затвора и
инспектор СДВР на 4-та група, възпрепятстващи възможността на искателя да
упражнява правото си на труд в периода след м. юни 2019 г., изразяващи се в
откази за предоставяне на работа. Оспорва законосъобразността на оспореното
разпореждане. Не се претендират разноски.
Ответната дирекция, чрез
процесуалния си представител юр. Г., изразява становище за отхвърляне на
касационната жалба като неоснователна и недоказана, а постановеното решение
като правилно и законосъобразно да се потвърди.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на
първоинстанционното разпореждане.
Премет
на касационно оспорване е Разпореждане № 413/17.03.2020 г. на КнАС, постановено
по адм.д. № 51/2020 г. Същото е образувано по искане на И.Й.П., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Бобов дол срещу ГД „ИН“ – София с
правно основание чл. 276 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС, за прекратяване на действия и бездействия на
длъжностни лица от администрацията на затвора в гр. Бобов дол, възпрепятстващи
възможността на искателя да упражнява правото си на работа.
Първоинстанционният съд е формирал правен извод за
неоснователност на предявеното искане, като го е отхвърлил. Приел е недоказаност на нарушение на чл.
3 от ЗИНЗС, изразяващо се в
неблагоприятно третиране, надхвърлящо неизбежното ниво на страдание във връзка
с неосигурена трудова заетост. Съдът е приел, че според нормата на чл. 164 ал.
1 от ППЗИНЗС възможностите за участие в трудова дейност се определят от
администрацията на затвора или затворническото общежитие в рамките на
разкритите работни места в ДП „Фонд
затворно дело“ и в обслужващата и комунално – битова дейност на затворническите
заведения, като в ал. 7 изрично се посочва, че приоритетно се разглеждат
заявленията за работа на лишени от свобода, които спазват реда и дисцилината и
са с доказани трудови качества. Процедурата по обявяване на работните места,
кандидатстването за заемане на същите и за избор на кандидатите е уредена в чл.
164 ал. 2 – ал. 7 от ППЗИНС, а в ал. 3
изрично се сочи, че включването на лишените от свобода в трудова дейност се
извършва след оценката на риска. Последният е задължителен критерий за преценка
и формиране на решение на Комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС, която разпределя
лишените от свобода по работни обекти. Първоинстанционният съд е приел от
доказателствата по делото, че е доказано неправомерно поведение на П.,
нарушаващо установената дисциплина и на основание чл. 166 ал. 2 от ППЗИНЗС
административният орган в лицето на началника на затвора се е съобразил със
становището на комисията, отказвайки да направи предложение и съответно да
назначи лишения от свобода на работа.
Касационната частна жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния
срок по чл. 211 ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
В пределите на служебната проверка
по чл. 218 ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и
недопустимост на оспореното разпореждане на КнАС.
Същото е и правилно.
Касационната инстанция счита, че
административният съд е приложил правилно материалния закон на база събраните
доказателства и формираните от него изводи са съответни на правото. Обосновано
и мотивирано, първоинстанционният съдебен състав е достигнал до извода, че не
са доказани от страна на л. св. И.П., действия и бездействия от страна на
длъжностни лица в затвора в гр. Бобов дол, които да са в нарушение на забраната
по чл. 3 от ЗИНЗС и като такива да попадат в обхвата на защитата по чл. 276 ал.
1 от ЗИНЗС.
Съгласно практиката на Съда по правата
на човека, чл. 3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от
свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на
човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на
отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания
на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от
свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. В контекста на
тази съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство чл.
3 от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към
лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“.
В случая чрез събраните писмени и гласни
доказателства не е установено твърдяното незаконосъобразно бездействие на
служителите по изпълнение на наказанието, изразяващо се в неосигуряване на
работа на л. св. П.. Искателят в о.с.з. от 10.03.2020 г. сам признава за
наложено му дисциплинарно наказание. Представените пред касационната инстанция
писмени доказателства не доказват твърденията на П., че същият е бил третиран
различно от друг лишен от свобода.
Ето защо касационната инстанция приема
за недоказано незаконосъобразно действие/бездействие на служители на ответната
дирекция спрямо л. св. И.П., покриващо характеристиките на нарушение на чл. 3
от ЗИНЗС.
По изложените съображения АС – Кюстендил, тричленен
състав счита, че разпореждането на първоинстанционния съд, с която е отхвърлено
искането с правно основание чл. 276 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС, е правилно и
законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по чл. 209 от АПК и
като такова ще го остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.
221 ал. 2 от АПК, Кюстендилския административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Разпореждане № 413/17.03.2020 г. на Кюстендилския административен
съд, постановено по адм.д. № 51/2020 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: