Р Е Ш Е Н И Е
№
261790
гр.Варна, 23.12.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ , в публично заседание проведено на
двадесет и пети ноември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА
ХРИСТОВА
при
секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №3434 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени искове от Т.В.Р., ЕГН: **********, действаща лично
за себе си и в качеството й на майка и законен представител на А.Д.Г., ЕГН: **********
и Д. Д. Г., ЕГН: **********, чрез адв.Д.М.Т. от
ВАК срещу „О. П.“ЕАД, ЕИК:*.
Ищците
претендират от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им
заплати сумата в размер на общо от 300
000 лв. (триста хиляди лева), по 100 000лв (сто хиляди лева) за всеки един от
тях, както и мораторна лихва върху претендираните суми за неимуществени вреди за периода от
датата на злополуката до деня на завеждане на исковата молба, както и законната
лихва върху сумата от момента на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди, съставляващи болки и страдания, резултат от смъртта на Д.Г. Д.,
настъпила от трудова злополука, осъществена
на 21.09.2019г., като претендират да им бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Ищците аргументират правен интерес
от предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Ищцата
излага, че с лицето Д.Г. Д. ЕГН:********** са живели на семейни начала. От
съвместното им съжителство са родени децата
А.Д.Г. и Д.Д.Г..
Д.Г. Дяков и ответникът „О. П." ЕАД са били в трудови
правоотношение по силата на сключен Трудов договор №262/14.11.2018г., съгласно
който мъжът й и баща на децата им е бил назначен на длъжността „водач на
мотокар" в предприятието на ответното дружество „О. П." ЕАД
На 21.09.2019Т. съгласно графика за месец
септември 2019г., Д.Г. Д. е с работно време от 07:30ч до 19:30ч. с едночасова
почивка от 12ч. Около 07:00ч., обичайно Д.Г. Д. излиза от дома им в с.Д. и
потегля на път за работното си място в предприятието на ответното дружество в
гр.Варна, Южна промишлена зона, като обичайно през пролетно, летния и есенния
сезон, се придвижва до работното си място с личния си мотор. По главен път 1-2,
по посока Варна, на кръстовището с ул.А. Л., с Т., Д.Г.Д .бива блъснат от ЛА
Фолксваген Туран с водач Н. Б. Н., за което е съставен протокол за ПТП. В
следствие на ПТП, Д.Г. Д. е приет на 21.09.2019г. по спешност в Отделение по
анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ „Св. Анна - Варан" АД, и на
29.09.2019г. умира следствие на претърпяното ПТП.
Злополуката
е призната за трудова с Протокол №5101-03-214#6 от 29.10.2019г. на НОИ - ТП
Варна и Разпореждане №5104-03-239 от 01.11.2019г. на НОИ - ТП Варна.
Съгласно правната норма на чл. 200 КТ за
вреди от трудова злополука се ангажира отговорността на работодателя. Видно от
законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността на
работодателя при увреждане здравето на работника или служителя, имаща по
същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1)
наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия
работник/служител, 2) професионално заболяване или трудова злополука,
претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и
причинила телесното увреждане, 3) неимуществена вреда, претърпяна от
пострадалото лице и 4) причинна връзка между трудовата злополука и
неимуществените вреди.
Не
е спорно между страните, че посочената злополука има характер на трудова по
смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и
обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени в посочения по-горе Протокол и разпореждане
на НОИ. След като злополуката, на осн. чл. 60, ал. 1
от КСО е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, на осн.
чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят дължи обезщетение за претърпените от всички
кредитори болки и страдания, пряка и непосредствена последица от претърпяната
вреда.
Съгласно
чл. 51, ал. 1 ЗЗД, приложима и към обезщетенията по чл. 200 КТ по силата на
препращащата разпоредба на чл. 212 КТ, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът на
обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от законодателя единствено
от критерия на справедливостта - чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно
т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на
Република България, при смърт на работник при непозволено увреждане, каквото е
трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, би се определил от съда по справедливост.
С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2016
г., което има задължителен характер, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1,
т. 1 ГПК, е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени.
След
смъртта на Д.Г. Д. за ищците настъпват
дълбоки и непоправими вреди, емоционални и психически. Д. е човекът опора за
ищцата и нейните деца, баща любящ
партньор и прекрасен човек. След неговата смърт както тя така и техните две
деца изпадат в тежко психическо състояние трудно приемат загубата на Д., на
когото разчитат както за морална и емоционална подкрепа и опора в
живота.Сломени са от загубата на Д., постоянно плачат и не могат да повярват че
се е случила тази злополука. Децата са във възраст в която най- много им е
необходима бащината обич и емоционална подкрепа, а тя като тяхна майка е лишена
от възможността да отгледа децата си заедно с техния баща. Д. е в разцвета на
своя жизнен път. Злополуката лишава децата и негови преки наследници от бащина
подкрепа в живота, от упора в трудностите и в цялостното тяхно развитие като
личности.
С
настоящата искова молба сезират съда с искане за репариране и възмездяване на
претърпените от тях: Т.В.Р. - като партньорка и живееща на семейни начала със
загиналия, А.Д.Г. и Д.Д.Г. - като деца и законни
наследници на загиналия Д.Г. Дяков, неимуществени вреди в следствие на
настъпилата смърт на Д.Г. Дяков в това число, но не само: загубата на морална
опора и подкрепа, понесени от ищците и близки на починалия, болки и страдания,
прекратена следствие на смъртта дълбока
емоционална връзка с починалия, следствие на което търпените от близките болки
и страдания са продължителни. Обезщетение за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в лишена завинаги обич, емоционална и морална подкрепа,
прекъснати мечти и надежди свързани с починалия Д.Г. Д., включително и за
бъдеща опора, като претендират обезщетение от ответното дружество и работодател
в размер на общо от 300 000 лв. (триста хиляди лева), по 100 000лв (сто хиляди
лева) за всеки от тях.
В срока за отговор на исковата
молба, ответникът депозира отговор.
Счита,
че предявеният иск е процесуално недопустим. В този смисъл твърди, че ищците не
са активно материално правно и процесуално легитимирани по предявения иск, т.е.
налице е липса на процесуално право на иск.
Съгласно
правната доктрина и съдебна практика наличието на процесуалната легитимация е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, за която
Съдът следи служебно. Ненадлежната страна няма процесуално право на иск и не
може да участва в процеса в това качество. Ако искът е предявен от
нелегитимиран ищец, производството следва да бъде прекратено. В подкрепа на
горното, моли съда да има предвид следните съображения:
По
делото не се установява тримата ищци да са наследници по закон на починалия Д.Г.
Д. По делото са представени удостоверения за раждане на втория и третия ищец,
но от същите не се установява по безспорен начин, че тези две лица имат
качеството на наследници. В тази връзка заявява, че оспорва този факт, като
твърди, че А.Д.Г. и Д.Д.Г. нямат качеството на
наследници по закон, респ. няма право на иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, предмет на настоящото дело.
На
следващо място, твърди, че ищцата Т.В.Р., също не е материално правно и
процесуално легитимирана по предявения иск. Безспорно се установява по делото,
че същата няма качеството на наследник по закон на починалия Д. Същевременно
ищцата Р. твърди, че е живяла на семейни начала с Д. Д. и се позовава на
Постановление №4 от 25.05.1961 год. на Пленума на Върховния съд и на
Тълкувателно решение №1/2016 год. от 21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС по
тълкувателно дело 31/2016 год., с което е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди са лицата създали трайна и дълбоко
емоционална връзка с починалия. Счита, че цитираната съдебна практика е
неприложима, защото тя се отнася до случаите на причинена смърт при непозволено
увреждане, т.е. в резултат на деликт. В тази връзка
твърди, че следва да се възприеме преобладаващата съдебна практика на Върховния
касационен съд, с която се приема, че отговорността на работодателя по чл.200
от КТ е договорна, възниква на основание трудовото правоотношение с увредения,
а това изключва правилата на деликтната отговорност
по ЗЗД с изключение на въпросите, които не са уредени в глава X от КТ. На
следващо място счита, че правната уредба в чл.200 - 202 от КТ очертава кръг на
лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука или професионална болест, причинили смъртта на увредения работник или
служител — аргумент от чл.200, ал.5 и чл. 202 от КТ. Ето защо материално
легитимирани да получат обезщетение по чл.200 от КТ от работодателя за
неимуществени вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили
смъртта на работника или служителя, са онези наследници по закон на починалия,
които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с наследодателя и е
справедливо да бъдат обезщетени за продължителните болки и страдания, които
търпят от настъпилата смърт. Твърди, че в този кръг лица не попада ищцата Р.,
поради което няма право на иск за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
Съгласно
чл.200, ал.5 от КТ, получаването на обезщетение по предходните алинеи от
наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се
смята за приемане на наследството. Регулативният потенциал на нормата не се
изчерпва с пояснителния й характер, когато неин адресат е наследник, който
търпи продължителни болки и страдания по причина на смъртта на наследодателя,
настъпила вследствие на трудова злополука. В тази хипотеза, обхваната от чл.200,
ал.5 от КТ, наследникът е кредитор по вземането за обезщетение на
неимуществените вреди, които търпи поради смъртта на своя наследодател.
Регулативният потенциал на нормата не се изчерпва и с нейния изключителен
характер, когато неин адресат е наследник, получил от работодателя според своя
дял в наследството част от обезщетението за имуществени вреди и/или от
обезщетението за неимуществени вреди по иска, който наследодателят е предявил
приживе. По правило, законът фингира приемане на
наследството, когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага
неговото намерение да приеме наследството (чл.49, ал.2 от ЗН), но не и в
обсъжданите две хипотези. Те попадат в изключението от чл.200, ал.5 от КТ.
Съгласно
чл.202 от КТ, за изплатеното на пострадалия или на неговите наследници
обезщетение работодателят има право на иск срещу виновните работници или
служители, съобразно правилата на раздел II в глава XX от КТ. Разпоредбата
урежда регресен иск за работодателя, но чрез нейното
съдържание законодателят за втори път и изрично в специалната правна уредба в
раздел I от глава X от КТ сочи наследниците на починалия работник или служител
като правоимащите лица да получат обезщетението по
чл.200 от КТ.
Основанието
на имуществената отговорност на работодателя в раздел I от глава X от КТ е
допълнителен аргумент за това, че специалната и изрична правна уредба в КТ,
която очертава кръг на лицата, които са материално легитимирани да получат
обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука на работник или служител,
причина за настъпилата смърт, изключва възможността да се ангажира
отговорността на работодателя по чл.49 от ЗЗД, включително по избор на
пострадалия/ пострадалите и не допуска обезщетението по чл. 200 от КТ да
получат всички останали лица, посочени в ППл ВС
№4/25.05.1961 год., ППл ВС №5/24.11.1969 год., а вече
и в TP № 1/21.06.2018 год. по тълкувателно дело № 1/2016 год. на ОСГТНК на ВКС.
Отговорността на работодателя е договорна — възниква на основание трудово
правоотношение. Тя не произтича от неизпълнение на договорно задължение.
Обяснява се с това, че чрез специалната уредба в чл.200 — 202 от КТ
законодателят възлага риска от внезапното увреждане на здравето на работника
или служителя върху икономически по-силния правен субект по трудовото правоотношение,
за когото е интересът (ползата) от наетата работна сила. Работодателят
отговаря, независимо дали негов орган или Друг негов работник или служител има
вина за увреждането (чл.200, ал.1 от КТ), а и когато трудовата злополука е
причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената
работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на
работодателя, както и по време на почивка (чл.200, ал.2 от КТ). От друга
страна, отговорността по чл.49 ЗЗД е с обезпечително-гаранционна функция,
доколкото не произтича от вината на лицето—възложител на работата поради лошия
избор на делинквента. Отговорността по чл.49 от ЗЗД
включва във фактическия си състав виновното противоправно
действие на делинквента, на когото работата е
възложена (ППл ВС № 7/29.12.1958 год.). Тя е по
естеството си деликтна, макар и за чужди виновни противоправни действия. За нея чл.52 от ЗЗД допуска парично
обезщетяване по справедливост на неимуществените вреди, настъпили по причина на
деликт, а съгласно чл.49, вр.
чл.45 от ЗЗД кръга на кредиторите очертава причинно-следствената връзка между противоправното виновно поведение на делинквента
и високата степен на интервенция на засегнатите чужди неимуществени блага.
Самостоятелният характер на отговорността на работодателя по чл.200 от КТ,
както и изричната нормативна уредба в чл.200, ал.5 и чл.202 от КТ, очертават
кръг на лицата, които имат право на обезщетение от работодателя за
неимуществени вреди от трудова злополука или професионално заболяване, когато увреденото
здраве на работника или служителя е причина за настъпила смърт. Кръгът обхваща
само онези наследници по закон на починалия работник или служител, които са
създали трайна и дълбока емоционална връзка с него и е справедливо да бъдат
обезщетени за продължителните болки и страдания, понесени поради смъртта на
наследодателя. За имуществената отговорност на работодателя, която е с
договорно основание, чл.52 от ЗЗД се прилага само по аналогия (чл.46, ал.2 ЗНА;
подобно - TP №4/29.01.2013 год. по тълкувателно дело №4/2012 год. на ОСГТК на
ВКС). Поради сходството в случаите неимуществените вреди, понесени от правоимащите лица по КТ, също се обезщетяват парично, а
обезщетението се определя от съда по справедливост. За имуществената
отговорност на работодателя по чл.200 КТ обаче не се прилага нормативното
тълкуване, извършено преди с ППл ВС №4/25.05.1961
год. и ППл ВС №5/24.11.1969 год., а сега с TP
№1/21.06.2018 год. по тълкувателно дело №1/2016 год. на ОСНГТК за кръга на
лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди поради
смъртта на техен близък, причинена от деликт.
С
оглед изложеното, считаме, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищците
нямат право на иск, поради което молим производството по делото да бъде
прекратено.
По основателността
на исковете излага следното становище. Оспорва предявените искове, както по
основание, така и по размер.
Видно
от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №* от 21.09.2019 год. около
07.15 часа е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Туран" с per. №В * КН
и пътно превозно средство мотор марка „Хонда" с per. №В * В, следствие на което водачът Д.Г. Д. получава
тежки телесни увреждания с опасност за живота. Пострадалият Д. е приет по
спешност в отделение по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ „Св. Анна -
Варна" АД и на 29.09.2019 год. умира в следствие на претърпяното
пътно¬транспортно произшествие. Видно от цитирания Констативен протокол по
случая е образувано Досъдебно производство №403/2019 год. по описа на ОД на МВР
— Варна, сектор „Пътна Полиция" във връзка с прокурорска преписка №1490/
2020 год. по описа на Окръжна прокуратура - Варна. За изясняване на
обстоятелствата, свързани с настъпването на пътно-транспортното произшествие и
евентуално вината на водача Д.Г. Д., са поискали да се запознаят с цитираната
по-горе прокурорска преписка, но им е указано, че същото следва да стане по
реда на ГПК. Предвид факта, че починалият Д. е участник в това
пътно-транспортно произшествие и не е изяснена вината на същия, счита, че
настоящото производство следва да бъде спряно до приключване на наказателното
производство по прокурорска преписка №1490/ 2020 год. по описа на Окръжна
прокуратура — Варна с влязъл в сила окончателен акт на Прокуратурата или на
Съда. Счита, че това негово искане е основателно, защото в хода на образуваното
наказателно производство се изяснява въпроса за евентуално противоправно
поведение и вината на водача Д.Г. Д. В случай , че по образуваното наказателно
производство се докаже по безспорен начин извършването на правонарушение, респ.
вина на починалия Дяков за настъпването на пътно-транспортното произшествие, на
основание чл. 201 от КТ работодателят ще бъде освободен от отговорност, респ.
отговорността му ще бъде намалена. В този смисъл твърди, че в крайния акт по
наказателното производство се решават въпроси от съществено значение за изхода
и настоящото гражданско дело. В този смисъл чл.300 от ГПК императивно предвижда,
че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Оспорва
предявения иск по размер. Счита, че същият е прекомерно завишен с оглед
визирания в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД критерий „справедливост". Според
ответника, определяйки размера на претендираното
обезщетение за неимуществените вреди, ищцовата страна
се е ръководила от други съображения, а не от регламентираните в закона и
съблюдавани в практиката принципи за справедливо обезщетение. Справедливостта,
която търси ищцата в лично качество и като законен представител на другите
двама ищци всъщност е търсена проява на съжаление и милосърдие към ищците. Тази
справедливост излиза извън смисъла и духа на закона, както и извън рамките, в
които юриспруденцията са установили към настоящия момент за относими.
Съгласно указанията, дадени в Постановление на Пленума на Върховния съд №4/
1968 год., справедливостта не е абстрактно понятие и при определяне на
обезщетението съдът следва да вземе предвид характера и степента на
уврежданията, тяхната тежест, продължителността на възстановяването, възрастта
на пострадалото лице, засягането на социалния му живот, както и всички други
обстоятелства, включително и икономическата ситуация в страната към момента на
настъпване на вредите. Счита, че така заявената претенция за обезщетение за
неимуществени вреди значително надвишава справедливия размер.
В
хода на проведеното по делото съдебно заседание ищците, представляван от адв. Д.Т. , поддържат предявените искове и молят за положително произнасяне по същите ,
претендират за присъждане на сторените по делото разноски, изразяващи се в
заплатено адв.възнаграждение. В срок проц.представител на ищците, депозира писмени бележки.
Ответникът,
чрез процесуален представител
юрисконсулт Лефтерова, поддържа
възражението за недопустимост на иска, заявен от Т.В.Р.. По отношение на
исковете, предявени от други двама ищци, действащи, чрез Т. В.Р. изразява
становище в писмените бележки.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От
приетото по делото разпореждане №5104-03-239 от 01.11.2019год. издадено от
НОИ-ТП Варна се установява следното: На основание чл.60,ал.1 от КСО,
декларираната злополука с вх.№5101-03-214 от 09.10.2019год. на ТП-Варна от
осигурителя „О. П.“ЕАД, станала с Д.Г. Д., ЕГН ********** на 21.09.2019год. се
приема за трудова злополука по чл.55,ал.2 от КСО.
Злополуката
е станала с осигурения по обичайния за него път от дома до местоработата му.
Придвижвайки се с лично моторно превозно средство става участник в пътнотранстпортно произшествие , вследствие на което е
получил политравматични увреждания, довели до
временната му нероботоспособност и впоследствие
настъпилият летален изход.
Ведно
с разпореждането са приети по делото и следните писмени документи: декларация
за трудова злополука, протокол №5101-03-214/6 от 29.10.2019год. за резултатите
от извършеното разследване на злополуката, станала на 21.09.2019год.
От
приетото по делото удостоверение за раждане на детето Д.Д.Г.
се установява, че детето е родено на ***год. и негови родители са Т.В.Р. и Д.Г.
Д.
От
приетото по делото удостоверение за раждане на детето А.Д.Г. се установява, че
детето е родено на ***год. и негови родители са Т.В.Р. и Д.Г. Д.
Приобщена
към доказателствата по делото е присъда по НОХД №710/2020год. на ВОС, съгласно
която подсъдимия Н. Б. Н., ЕГН********** е признат за виновен в това, че на
21.09.2019год. на територията на обл.Варна, на път
1-2 „Варна-Девня“, км.194+917, в кръстовище с пътя с. Тополи при управление на
МПС-л.а. „Фолксваген Туран“ с рег.№ * КН нарушил правилата за движение
–чл.37,ал.1,изр.първо ЗДвП- „При завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства“, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на Д.Г. Д., ЕГН**********, като смъртта
настъпила на 29.09.2019год. и след деянието деецът е направил всичко зависещо
от него за оказване на помощ на пострадалия,поради което и на основание
чл.343а,ал.1,б.“б“ във вр. чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. чл.342, ал.1 НК и чл.54 от НК му налага наказание,
което отлага от изтърпяване с изпитателен срок от четири години.
Приобщено
към доказателствата по делото е удостоверение за наследници на Д.Г. Д./л.55/,
видно от което след своята смърт за законни наследници Дяков е оставил две
деца: Д.Д.Г.-син и А.Д.Г.-дъщеря.
По
делото е приет трудов договор/л.51/ , видно от който , считано от
14.11.2018год. Д. Г.Дяков е назначен при ответника на длъжността „водач на
мотокар“.Трудовият договор е срочен до 15.11.2019год.
Прието
по делото е и длъжностната характеристика длъжността „водач на мотокар“.
Със
заповед №54/29.09.2019год. трудовия договор е прекратен, поради смърт на Д. Г.Д.
В
полза на ищците са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на св.Д.В.Р.-сестра
на ищцата,без родство и дела със страните и М. Д. Й.-без родство и дела със
страните.
От показанията на св.Р. се установява
следното: Т. и Д. са живели на семейни
начала. Децата им са на 10 и 11 години. Преди да се родят децата, може би около
седем, осем години живеят заедно на квартира, след това си купуват имот в село
Д. Раждат се децата и може би повече от
17 години са заедно. Познава сестра си много добре, познава и Д. Д. много
добре. Той е всичко за нея, той и е подкрепа, опора, най-добрият й приятел.
След загубата му година и два месеца минават, все още се опитва да я измъкне.
Много голям е шока от загубата. След първоначалния шок тя много се променя. Тя
е на хапчета, емоционалното й състояние се променя. Не желае да се събира с
много хора. Дъщеря й се затваря много в себе си, понижава си оценките в училище.
Д. постоянно рисува картини някакви, пише писма и я моли като отива на
гробищата да ги занесе на баща му. Това е първоначалният шок. След това
емоционалното състояние естествено започва да се подобрява, но то никога няма
да е същото. Отишъл си е най-близкият им
човек. Те загубват баща си, тя загубва най-близкия си приятел, мъж, подкрепата
си, опората си. Според нейните думи тя е загубила всичко. Ако не са децата може
би няма да е жива. Знае за няколко случки с връстници
на децата. Понеже те живеят в село Д. и децата се събират да играят навън. А. влязла в пререкание с нейна приятелка и се върнала разплакана, на връщането й
свидетелката присъства. Връща се
разплакана и казва, ако татко й е жив
нещата няма да стоят така, той ще я защити и всичко ще е друг начин. Но, това е само една от случките,
на които тя присъства, но са й
разказвани и други. Близка е до
семейството и всеки Божи ден след работа
минава да ги види, макар и за 10 – 15 минути, просто, за да се увери, че
емоционалното им състояние е добро. Но това, което вижда промяната в тяхното
състояние е голяма. Не е психолог, но се
опитва по някакъв начин да ги събуди от кошмара и няма представа колко ще
продължи това. Разликата е видима. Те усещат липсата на баща си всяка вечер,
защото през деня, колкото и да са ангажирани с уроци, с игри и т.н., вечер,
когато са сами с майка си непрекъснато се сещат за него, плачейки си спомнят
неща, които са правили заедно – обичаха да ходят много сред природата, обичаха
да ходят на плаж заедно, всичко правеха заедно. Сега са с един по-малко и
загубата е огромна. Т. и Д. навсякъде са ходили заедно, няма място, където са
били по отделно и винаги децата са били с тях. Т. и Д. живееха на съпружески
начала над 10 години. Децата са на 10 и на 11 години, но преди това те живееха
още шест-седем години на квартира, на съпружески начала. Навсякъде са били
заедно. Няма място, освен на работа, когато са ходили. Бяха много близки,
защото понякога, когато са се чували по телефона и пита как сте, какво правите,
отговорът е добре сме, навън сме, ако искате елате да
седнем да се видим, да хапнем. На всяко семейно тържество са били заедно, помагали
са си, когато те строят къщите си.
Когато купуват имота има неща, които трябва да се донаправят.
Били са много близки и са си помагали много. Те ка
много близки. Може би това най-много й тежи на Т. – това, че вечер се прибира
сама и няма с кого да сподели как е минал денят й. Нейните думи са: „няма на
кого да се похваля, няма на кого да се оплача“.Лично е купувала на Т.
медикаменти, тя доста време е на Диоксид и мисли, че все още е. Децата ходят на
училищен психолог в началото, но поради обстановката с Ковид
вируса мисли, че преустановяват, защото минават на онлайн форма на обучение.
След това отново разрешават, но така или иначе не е сигурна колко време те
посещават училищния психолог. Но, Т. посещава психолог може би около пет, шест
месеца редовно и пак във връзка с вируса преустановява. Сега с Т. и с децата се
срещат, ако не всеки ден, през ден. Снимки в социалните мрежи непрекъснато
валят. Снимките са с него и с децата. Децата никога няма да забравят образа на
баща си като най-близкия им човек. Той ги завива вечер преди да си легнат. Той
прави всичко, което прави всеки баща, който обича децата си, абсолютно всичко,
каквото идва от сърцето. Т. и децата финансово се справят с тяхна помощ,
обединяват усилията си. Имат кредити, и той е имал преди смъртта, и тя има
голям кредит. Лично й е помагала за кредитите. Родителите им също. Финансово
положението е зле. Т. работи във фирма „Фортуна“, в склад за тоалетна хартия,
консерви и др. Мисли, че длъжността е Търговски представител. Към настоящия момент не мисли, че децата и Т.
са преживели загубата. Все още много неща им предстоят. Точно година и два
месеца са минали от смъртта му. Децата плачат всяка вечер. За Т. няма какво да
говори, защото освен вечер, тя си поплаква и през деня. В събота и неделя
обикновено са заедно,тя също има деца и ги събират, за да останат за малко и те
с нея насаме, но нейното състояние продължава да е почти същото, както и след
първоначалния шок. Шокът отшумява, но състоянието – и нейното и на децата е все
още нестабилно. Споделя й липсата на човекът, който е бил толкова години
най-близко до нея, липсата на човека, с когото е споделяла постелята, живота
си, храната си, всичко. Те са имали лоши моменти, имали са и добри моменти от
финансова гледна точка, но нейните думи са съгласна съм само хляб и сол да ям,
само да се върне. И това е всеки път, но това е само капка в океана от сълзи.
Свидетелката е далеч от мисълта, че
човек би издържал психически на такъв натиск, много е трудно. Не знае колко
време ще трябва, за да се съвземат и тя и децата. На нея като страничен човек й
е трудно да ги напътства и им помагам да вземат решения. Т. и Д. не са имали
моменти, в които са се разделяли в процеса на фактическо съжителство. Не е
имало някакво неразбирателство или периоди на влошаване във взаимоотношенията,
не са се карали. Те са си заедно един за друг, просто съдбата ги разделя.Д. не
е спирал да ходи на работа. Т., докато децата са бебета си стои в къщи и се
грижи за тях. Вече са големи и тя вече работи. Може би месец след като Д.
почива, тя се връща на работа. Тя и преди това пак си е на работа. Двамата се
грижат за децата.
От
показанията на св. Й. се установява следното: Познава Т. и Д. може би от около
15 години. Живеят на квартира в Кайсиева градина. Малко след това около 2007г.,
2008г. решават да си закупят собствено жилище. Оттогава живеят на адреса в село
Доброглед. Семейството им е много сплотено. Всичко, което правят, на екскурзии,
когато са ходили, винаги са ходили с децата, никога не са оставяли децата да ги
гледат баби, дядовци и т.н. Семейство за пример са. Не е чул Д. да повиши тон
на децата, много го обичат. Много отделя от свободното си време на тях. Виждал
го е как хваща малкия, качва го на колелото и го учи да кара. Прави им в двора
люлки да се люлеят. Засажда им райграс, за да рита малкият футбол. Слага им
детски батут, за да могат да скачат, да играят.
Постоянно всичко за семейството си прави. Излиза да работи в чужбина само и
само да получава повече пари, за да могат да погасяват този заем. Излизането му е около три години преди да почине – 2015, 2016
или 2017г. точно не може да посочи. Работи в Германия и Англия. През това време
поддържат взаимоотношенията си с Т. по Интернет. Всяка вечер, когато той се
върне от работа, тя му е споделяла, че той я търси по Скайп
или по Интернет, за да се видят, да се чуят, да си споделят проблемите. Тя е
споделяла, че той освен, че й е мъж в живота, той й е и приятел. Казва, че е
изгубила не само мъжа си, но и приятеля си, че няма с кого да сподели, че
най-близкият й човек е бил той. Не знае къде се запознават. Когато се запознава
с тях, те вече са заедно. След като Д. почива, Т. много тежко приема факта за
смъртта му. Все още взема медикаменти за успокоение, постоянно плаче. Налагало
му се е да й говори, за да я успокои. Казвам й, че не е сама, но тя казва, че
през деня са с нея, но тя няма приятел до себе си. Децата видимо променят
поведението си. Малката става по-агресивна. Не изпълнява, кажат й нещо, тя
отговаря на майка си: „да, ама ако беше тате щеше да ми разреши, а ти не ми
разрешаваш“. Прави сравнение. Големият се затворя, много тежко го приема, плаче
си и гледа да се крие като плаче. Пише писма, рисува рисунки и иска от майка си
да ги занесе на баща си на гроба. По някакъв начин си мисли да стигне до баща
му това. По детски, постоянно търси някаква връзка с баща си. Т. живее с децата
си и с майка си и баща си. От Т. знае, че родителите й не могат да й дадат
това, от което тя има нужда. Затворила се е в себе си и е ограничила до
максимум контактите си с тях. Т. и Д. живеят на квартира и решиват
да си закупят жилище. За това жилище изтеглят ипотечен кредит. За да могат да
закупят жилището, родителите на Т. си продават апартамента, дават й една част
от сумата, тя изтегля другата част и закупуват това жилище, в което живеят
всички заедно. Още преди смъртта на Д. в това жилище живеят и родителите на Т..
Д. е родом от Д. Има майка, баща и сестра. Доколкото знае Т. не комуникира с
други хора, тъй като ежедневието й се свежда до отиване на работа. Казва, че
само с това се разсейва, отива на работа, връща се, после е ангажирана с
децата. Взема си децата и се прибира. С тях поддържа контакти. Когато имат
семейни празници се събират заедно. Жена му повече комуникира с нея, понеже са
сестри и по-наблизо работят, имат възможност да се видят. Но, главата на Т.
постоянно е наведена, отчаяна е, много трудно го изживява. Все още не може да
си стъпи на краката, да се съвземе. Преди да почине Д., те имат доста приятели
от село Д., които не познава толкова добре. Приятелски семейства - съседи, с
които редовно се събират и комуникират, децата им играят заедно, ходят на
пикник заедно. Винаги са заедно с децата. Доколкото знае към момента Т. нищо не
е променила в жилището, в което живеят. Дори казва, че му държи още дрехите,
там където са стояли, леглото не е оправено, за да може всичко да й напомня за
него. Казва, че се прибира и иска да се тръшне там и да й мирише на него, да го
усеща по някакъв начин. Нито дрехите му е пипнала, нито завивките, които е
използвал. Синът им се затваря в себе си, не изявява желание да контактува с
други деца, затворен е в себе си. Изпитва притеснение, все споделя: „тати щеше да ме научи да карам АТВ, тати
щеше да ме научи да правя това, тати щеше да ме научи
да правя онова“. Постоянно баща му е в мислите му явно и в това, което говори. За
А. няма толкова наблюдение дали изявява желание да комуникира с другите деца.
Доколкото е запознат налагало се е Т. да поиска съдействие от училищен психолог
за децата. Това е след като почива Д. и то във връзка точно с поведението на А..
Преди не му е известно да се е налагало да търсят детски психолог. Главната
причина, която е накарала Д. да се прибере в България по негови думи е, че е
далеч от семейството си, от децата си, от жена си, въпреки парите, които е
получавал там. Те казват, че като са двамата ще се справят с всичко. Милее да е
до жена си и до децата си. Много тежко изживява факта, че е надалеч
и може да ги види само през Фейсбук или през някакъв
компютър. Не му е известно да са се разделяли през друго време, освен през
времето, в което Д. е бил в чужбина.Не ги е виждал
да се карат за каквото й да е. Не му е известно да са се разделяли или да са
имали някакви неразбирателства, които да са станали достояние на близките или
на обществото.
Съдът
прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните в
настоящото производство, че в процесния период,
когато е станало пътно-транспортното произшествие, Д.Г. Д. е бил работник в „О.П.“
АД и същото се е случило с него пътувайки за работа
Гореизложената фактическа
обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 200,ал.1 от КТ работодателят отговаря имуществено за причинените
вреди от трудова злополука или професионално заболяване, довели до временна
нетрудоспособност, инвалидност или смърт.
Обезщетението
за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на
починалия.
Претенцията
по чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени права, съгласно правилата
за наследяване по Закона за наследството, а на лично претърпени неимуществени
вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука . Обстоятелството ,че
отговорността по чл.200,ал.1 от КТ е специална отговорност, уредена в КТ с
измененията от 01.01.1987год. и приложението и
изключва общата деликтна отговорност не значи, че
тази отговорност не почива на принципа на непозволеното увреждане, макар и
пречупен през спецификата на специалната уредба.
Изхождайки
от предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените
лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът на Върховния съд на
Република България е приел ограничителни критерии за определяне на лицата,
имащи право на обезщетение.Така съгласно т. 2 от Постановление № 4 от
25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при смърт на
пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща
най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.С Постановление №
5 от 24.11.1969 г. на Пленум на Върховния съд на Република България, т. 2 от
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. е допълнена в следния смисъл: имат право на
обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете,
съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено
увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак.
С
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., което има задължителен характер,
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на
Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
С оглед горното се извежда извода, че в действителност претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени права, съгласно правилата за наследяване по Закона за наследството, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука, а както вече бе посочено в т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия при непозволено увреждане, каквото безспорно е трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без оглед наследствените им права, а лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, от което съжителство е родено и дете, като най-близък негов родственик има право на обезщетение за преживените морални страдания от смъртта му. Ето защо съдът приема, че искът на Т.В.Р. е допустим, като лице живяло на съпружески начала около 17 години с починалия при трудовото злополука Д., от което съжителство имат родени две деца. В контекста на така изложеното се явява неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска , предявен от Т.В.Р., поради липса на активна материално-правна легитимация.
Режимът
на имуществената отговорност на работодателя е специален, но за неуредените в
чл. 200 КТ – чл. 202 КТ въпроси се прилага общата гражданска отговорност,
уредена в ЗЗД.
Обезщетението
за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на
починалия, като същото се определя съгласно законовият критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Между
страните в настоящото производство няма спор , относно съществувало трудово правоотношение между ищеца и ответника към момента на злополуката. Няма спор, относно настъпилата злополука и нейния трудов
характер. Относно характера на злополуката по делото е ангажирано писмено
доказателства , разпореждане на НОИ с
което се приема, на основание чл.55,ал.2 от КСО, че злополуката с Д.Г. Д.
станала на 21.09.2019год. е трудова. Обстоятелството, че злополуката е довела
до смъртта на Д. на 29.09.2019год. също е безспорно установено. Не е спорно
между страните , че така посочената злополука
завършила със смъртта на Дяков е осъществена по време, когато той е отивал на
работа от основното място, където е бил
установен да живее постоянно. Съгласно чл.55,ал.2 от КСО приравнени на трудова
злополука са и уврежданията, станали извън непосредственото изпълнение на
работата, а при отиване и връщане от работното място до посочените в текста
други места сред които фигурира основното място за живеене. С оглед настъпилата
от трудовата злополука смърт на Дяков са
налице основанията са ангажиране на безвиновната
обезпечително –гаранционна отговорност на ответника по смисъла на чл.200 от КТ
в качеството му на работодател за репарация на претърпените от децата му и
жената с която е живял на съпружески начала неимуществени вреди.
Тези
претърпени неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени , като паричния
еквивалент на това обезщетение се определя по справедливост, на основание чл.52
от ЗЗД.
Няма ангажирани от страна на ответника
доказателства за наличие на съпричиняване от страна на
Д. за настъпване на трудовата злополука.
Предвид на това , ищците следва да
докажат претърпените неимуществени вреди, техния размер и причинна връзка между
злополуката и твърдените вследствие на
нея неимуществени вреди. Неимуществените вреди са свързани с психически
преживявания, физически усещания за болки , страдание , стрес , притеснения и
възмездяването на ищците за тези вреди е
чрез тяхното обезщетяване.
От
събраните по делото доказателства се установява , че в резултат на причинената от трудовата злополука смърт, ищците са търпели и търпят болки от непрежалимата загуба, страдания от
неговата физическа липса, стрес и притеснения от трудността да се справят с
ежедневието и живота без него, за децата липса на бащинска закрила, обич и
непълнота, за всички ищци от липсата на
семейството в неговата цялост и сплотеност. От разпитаните в хода на
производството по делото свидетели се
установява , че след смъртта на Д. настъпва пълен обрат в живота на
семейството. Според св. Р. разликата е видима. Децата усещат липсата на баща си всяка вечер, защото
през деня, колкото и да са ангажирани с уроци, с игри и т.н., вечер, когато са
сами с майка си непрекъснато се сещат за него, плачейки си спомнят неща, които
са правили заедно – обичали са да ходят много сред природата, да ходят на плаж
заедно, всичко са правели заедно. Сега са с един по-малко и загубата е огромна.
Т. и Д. навсякъде са ходили заедно, няма място, където са били по отделно и
винаги децата са били с тях. Т. и Д. живеят на съпружески начала над 10 години.
Децата са на 10 и на 11 години, но преди това те живеят още шест-седем години
на квартира, на съпружески начала. Навсякъде са били заедно. Няма място, освен
на работа, когато са ходили. Много близки са, защото понякога, когато са се
чували по телефона и пита как сте, какво правите, отговорът е добре сме, навън
сме, ако искате елате да седнем да се видим, да
хапнем. На всяко семейно тържество са били заедно, помагали са си, когато
строят къщите си. Когато купуват имота
има неща, които трябва да се донаправят. Били са
много близки и са си помагали много. Те са много близки. Може би това най-много
й тежи на Т. – това, че вечер се прибира сама и няма с кого да сподели как е
минал денят й. Нейните думи са: „няма на кого да се похваля, няма на кого да се
оплача“.Лично е купувала на Т. медикаменти, тя доста време е на Диоксид и
мисли, че все още е. Децата ходят на училищен психолог в началото, но поради
обстановката с Ковид вируса мисли, че преустановяват,
защото минават на онлайн форма на обучение. След това отново разрешават, но
така или иначе не е сигурна колко време те посещават училищния психолог. Но, Т.
посещава психолог може би около пет, шест месеца редовно и пак във връзка с вируса
преустановява. Сега с Т. и с децата се срещат, ако не всеки ден, през ден.
Снимки в социалните мрежи непрекъснато валят. Снимките са с него и с децата.
Децата никога няма да забравят образа на баща си като най-близкия им човек. Той
ги завива вечер преди да си легнат. Той прави всичко, което прави всеки баща,
който обича децата си, абсолютно всичко, каквото идва от сърцето. Т. и децата
финансово се справят с тяхна помощ, обединяват усилията си. Имат кредити, и той
е имал преди смъртта, и тя има голям кредит. Лично й е помагала за кредитите.
Родителите им също. Финансово положението е зле. Т. работи във фирма „Фортуна“,
в склад за тоалетна хартия, консерви и др. Мисли, че длъжността е Търговски
представител. Към настоящия момент не
мисли, че децата и Т. са преживели загубата. Все още много неща им предстоят.
Точно година и два месеца са минали от смъртта му. Децата плачат всяка вечер.
За Т. няма какво да говори, защото освен вечер, тя си поплаква и през деня.
Шокът отшумява, но състоянието – и нейното и на децата е все още нестабилно.
Споделя й за липсата на човекът, който е
бил толкова години най-близко до нея, липсата на човека, с когото е споделяла
постелята, живота си, храната си, всичко. Т. й е споделяла, че Д. е бил нейното всичко.
В
същата насока са и показанията на св.Й., който пред съда заявява, че след като Д. почива, Т. много тежко приема факта за
смъртта му. Все още взема медикаменти за успокоение, постоянно плаче. Налагало
му се е да й говори, за да я успокои. Казвам й, че не е сама, но тя казва, че
през деня са с нея, но тя няма приятел до себе си. Децата видимо променят
поведението си. Малката става по-агресивна. Не изпълнява, кажат й нещо, тя
отговаря на майка си: „да, ама ако беше тате щеше да ми разреши, а ти не ми
разрешаваш“. Прави сравнение. Големият се затворя, много тежко го приема, плаче
си и гледа да се крие като плаче. Пише писма, рисува рисунки и иска от майка си
да ги занесе на баща си на гроба. По някакъв начин си мисли да стигне до баща му
това. По детски, постоянно търси някаква връзка с баща си. Т. живее с децата си
и с майка си и баща си. От Т. знае, че родителите й не могат да й дадат това,
от което тя има нужда. Затворила се е в себе си и е ограничила до максимум
контактите си с тях. Т. и Д. живеят на квартира и решават да си закупят жилище.
За това жилище изтеглят ипотечен кредит. За да могат да закупят жилището,
родителите на Т. си продават апартамента, дават й една част от сумата, тя
изтегля другата част и закупуват това жилище, в което живеят всички заедно. Още
преди смъртта на Д. в това жилище живеят и родителите на Т.. Д. е родом от Д.
Има майка, баща и сестра. Доколкото знае Т. не комуникира с други хора, тъй
като ежедневието й се свежда до отиване на работа. Казва, че само с това се
разсейва, отива на работа, връща се, после е ангажирана с децата. Взема си
децата и се прибира. С тях поддържа контакти. Когато имат семейни празници се
събират заедно. Жена му повече комуникира с нея, понеже са сестри и по-наблизо
работят, имат възможност да се видят. Но, главата на Т. постоянно е наведена,
отчаяна е, много трудно го изживява. Все още не може да си стъпи на краката, да
се съвземе. Преди да почине Д., те имат доста приятели от село Д., които не
познава толкова добре. Приятелски семейства - съседи, с които редовно се
събират и комуникират, децата им играят заедно, ходят на пикник заедно. Винаги
са заедно с децата. Доколкото знае към момента Т. нищо не е променила в
жилището, в което живеят. Дори казва, че му държи още дрехите, там където са
стояли, леглото не е оправено, за да може всичко да й напомня за него. Казва,
че се прибира и иска да се тръшне там и да й мирише на него, да го усеща по
някакъв начин. Нито дрехите му е пипнала, нито завивките, които е използвал.
Синът им се затваря в себе си, не изявява желание да контактува с други деца,
затворен е в себе си. Изпитва притеснение, все споделя: „тати
щеше да ме научи да карам АТВ, тати щеше да ме научи
да правя това, тати щеше да ме научи да правя онова“.
Постоянно баща му е в мислите му явно и в това, което говори. За А. няма
толкова наблюдение дали изявява желание да комуникира с другите деца. Доколкото
е запознат налагало се е Т. да поиска съдействие от училищен психолог за
децата. Това е след като почива Д. и то във връзка точно с поведението на А..
Преди не му е известно да се е налагало да търсят детски психолог. Главната
причина, която е накарала Д. да се прибере в България по негови думи е, че е
далеч от семейството си, от децата си, от жена си, въпреки парите, които е
получавал там. Те казват, че като са двамата ще се справят с всичко. Милее да е
до жена си и до децата си. Много тежко изживява факта, че е надалеч
и може да ги види само през Фейсбук или през някакъв
компютър. Не му е известно да са се разделяли през друго време, освен през
времето, в което Д. е бил в чужбина.Не
ги е виждал да се карат за
каквото й да е. Не му е известно да са се разделяли или да са имали някакви
неразбирателства, които да са станали достояние на близките или на обществото.
Предвид смъртта на Д. се променя изцяло начина
на живот на семейството му, настъпва промяна в отношенията между самите членове
на семейството и между семейството и контактите му в обществото. Настъпва срив
в психиката на Т., която е на медикаменти, налице е несигурност и
психологически стрес и при децата, последните посещават психолог. Липсата на Д.
довежда до емоционално сътресение за всеки от членовете на семейството,
несигурност с оглед неговата липса и огромна болка, стрес и страдание от
загубата му. Така доказаните за ищците неимуществени вреди в причинна връзка от
трудовата злополука, аргументират извод, че житейски оправдано е ищците да бъдат репарирани със сума в размер от 99
000лв., т.е. по 33 000лв. за всеки един от ищците, която би била реално
необходима за обезщетяване на неимуществените вреди, които те са претърпели и
търпят, и към настоящия момент.
Вземайки
предвид горното съдът постановява решение с което уважа исковете до общия
размер от 99 000лв., или по 33 000лв. за всеки от ищците , като за
разликата до претендираните 300 000лв. или по
100 000лв. за всеки от ищците отхвърля исковете.
На
основание чл.84, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.212 от КТ , работодателят дължи и законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение , считано от
датата на настъпване на вредоносния резултат -21.09.2019год. до окончателното
им плащане.
С
оглед изхода от делото пред настоящото съдебна инстанция , следва да се уважи
искането на ищците за присъждане на
сторените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адв.възнаграждение.
Съдът присъжда адв.възнаграждение за ищците в общ
размер от 3 500лв. Така определеното възнаграждение е съобразено с
уважената част от исковете, разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба за
минималните размери на адв.възнаграждение и
възражението на ответника за прекомерност.
На
основание чл.78,ал.6 от ГПК, на ответника следва да бъдат възложени държавната такса върху размера на уважените исковете 3 960лв.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „О. П.“ЕАД, ЕИК:* със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от И. Т. Р. – изп.директор
ДА ЗАПЛАТИ на Т.В.Р., ЕГН: **********, действаща лично за себе си и в качеството й на майка
и законен представител на А.Д.Г., ЕГН: ********** и Д. Д. Г., ЕГН: **********,
тримата с постоянен адрес: ***, чрез адв.Д.М.Т. от
ВАК със съдебен адрес:*** , сумата в размер на общо от 99 000 лв. (деветдесет и девет хиляди лева), по 33 000лв (тридесет и три хиляди лева) за всеки един от тях,
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им Д.Г. Дяков,
ЕГН **********, настъпила на 29.09.2019год. в резултат на трудова злополука,
осъществена на 21.09.2019год. , ведно със законната лихва от деня на
злополуката-21.09.2019год. до окончателното изплащане , на основание чл.200, ал.1 от КТ, като отхвърля за разликата по претендираната сума в общ размер на 300 000 лв. (триста хиляди лева), по 100 000лв
(сто хиляди лева) за всеки един от тях,поради
неоснователност.
ОСЪЖДА
„О. П.“ЕАД, ЕИК:* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.
Т. Р. – изп.директор
ДА ЗАПЛАТИ на Т.В.Р., ЕГН: **********,
действаща лично за себе си и в качеството й на майка и законен представител на А.Д.Г.,
ЕГН: ********** и Д. Д.Г., ЕГН: **********, тримата с постоянен адрес: ***,
чрез адв.Д.М.Т. от ВАК със съдебен адрес:***,сумата
от 3 500лв., представляваща
сторени от ищците разноски, изразяващи се в платено адв.
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„О. П.“ЕАД, ЕИК:* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.
Т. Р. – изп.директор ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС
държавна такса върху уважената част от исковете в размер от 3 960лв., на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от решението да се връчи на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/