РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110123189 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Р. Г. Ж., с която са
предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1647,15 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се
в гр. ***, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 06.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 130,97 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 20.10.2023 г., за които суми на 08.12.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61084/2023 г. по описа на
СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като ответникът
има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Г. Ж., чрез адв. Л., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че процесната сума е недължима поради
плащането й преди образуване на настоящето производство. Оспорва средствата за
търговски измерване. Оспорва, че за процесния период ищцовото дружество е имало
валиден договор с фирмата за дялово разпределение. Оспорва, че процесния имот е бил
1
топлоснабден. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника
в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца по същия е да установи по
делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да
установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или
прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
С оглед становището на ответника, като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
реда на чл. 153 ГПК, с протоколно определение от 03.12.2024 г., са отделени
обстоятелствата, че ищецът е доставял до топлоснабдения имот топлинна енергия в
твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност.
Предвид изложеното, спорни между страните са въпросите дали ответницата има
качеството на потребител на топлинна енергия, както и дали дължи претендираните от
ищеца суми с оглед твърденията й за погасяване чрез плащане преди образуване на
настоящето производство
2
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай, от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот на изходящ срещу гледане и издръжка № ***, том
***, дело № 89457/92 г., се установява, че Й. Д. Д. е прехвърлила на дъщеря си Р. Г. Ж. – Ст.
следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № ***, находящ се в гр. ***,
ж.к. „***“, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, срещу задължението на Р. Г. Ж.-Ст. да поеме
гледането и издръжката на Й. Д. Д.. Ето защо, съдът намира за установено че ответницата се
легитимира като собственик на процесния имот и като такава се явява материално
легитимирана да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна
енергия в имота.
Същата в качеството си на потребител на топлинна енергия е бил обвързана с общите
условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно,
писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан ответника с общите
условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което
обстоятелство не е спорно между страните. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са
предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била носител на
правото на собственост върху процесния апартамент № ***, съдът прави извод, че между
нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото не
се спори, и от приетите като писмените доказателства, в т.ч. протокол от проведено на
29.04.2002 общо събрание на етажните собственици на адрес гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“,
бл. ***, и списък към него, договор № ***/*** г., сключен между ЕС и „***“ ООД, договор
№ ***/*** г., протоколи за отчет, извлечение от сметка, съобщения към фактури и др. се
3
установява, че разпределението на топлинната енергия в блока след отчет на уредите за
дялово разпределение и на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в
СЕС, е извършвано през процесния период от ФДР – „***“ ООД.
С оглед изложеното, и като взе предвид събраните по делото писмени доказателства,
в т.ч. извлечение от сметка и съобщения към фактури, съдът счита за установено, че през
процесния период ищецът е доставил до топлоснабдения имот топлинна енергия в
твърдяния обем, като за ответницата е въз никнало задължения за заплащане на същата.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът след
преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло, се установява, че размерът на
непогасената главницата за топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2019 г.
възлиза на сумата от 1647,12 лв. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че не са налице данни за погасяване на начислените задължения чрез плащане.
Разпитано в съдебно заседание по чл. 202 ГПК вещото лице разясни, че приложените по
делото разписки и фискални бонове за плащания към ищцовото дружество не касаят
процесния период. Предвид изложеното, твърденията на ответницата, че е погасила
претендираните суми чрез плащане са неоснователни.
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.11.2023 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна
давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 06.11.2020 г. (от м. 05.2020 г. до м.09.2020 г. включително).
Въз основа на вменената по чл. 162 ГПК компетентност на съда за определяне размера на
основателната част от иска и с помощта на заключението по съдебно-счетоводната
4
експертиза, в която е посочен размерът на вземането за всеки месец, обхванат от исковия
период, съдът намира, че сумата за непогасената по давност главница за доставена топлинна
енергия възлиза на сумата от 1471,38 лв. (1647,15 лв.-175,77 лв.). Следователно искът за
главница за доставена топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен за сумата от
1471,38 лв., дължима за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г., като за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 1647,15 лв. и за периода от м.05.2020 г. до м.09.2020 г.,
следва да бъде отхвърлен.
Като законна последица от уважаването на иска ответницата следва да бъде осъден
да заплати и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 06.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, съдът приема следното:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението за първия
отчетния период, считано от 15.09.2021 г., и за втория отчетен период, считано от 15.09.2022
г. При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че
лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на
1471,38 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 20.10.2023 г. възлиза на сумата от 337,38 лв.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата,
когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. В случая, вземането за
лихва, дължима за главницата, начислена от 15.09.2021 г. до 20.10.2023 г. не е обхваната от
погасителната давност.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен в пълния предявен размер от 130,97 лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
5
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
85,56 лв., от които 35,56 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 535,56 лв., от които 35,56 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв.
– депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената част от
претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕАД има право на разноски в
размер на 77,10 лв. за заповедното производство и 482,62 лв. за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата Р. Г. Ж. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до
приключване на устните състезания, същата не е ангажирала доказателства такива да са били
извършени.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие на
ответницата Р. Г. Ж. е оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокат оказва безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в
размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2
ЗА. В случая по делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие, в който
страните са уговорили, че правната помощ се предоставя като безплатна, поради това, че
ответникът е материално затруднено лице – чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Определен на основание
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 407,10 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на адв. Л. следва да бъде присъдена сумата от 40,31 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Р.
Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Г. Ж. дължи
на „***“ ЕАД, сумата от 1471,38 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, аб. № ***, за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 06.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 130,97 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 20.10.2023 г., за които суми на 08.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61084/2023 г. по описа на СРС, 61 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск по чл. 79, ал. 1, пр.1, вр. чл.
149 ЗЕ за разликата над сумата от 1471,38 лв. до пълния предявен размер от 1647,15 лв., и за
периода от м.05.2020 г. до м.09.2020 г.
ОСЪЖДА Р. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 77,10 лв., представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 61084/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, както и
сумата от 482,62 лв., представляваща разноски в исковото производство.
6
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати да заплати на адв. М. Л. Л., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от
40,31 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на
ответницата Р. Г. Ж. в производството, съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7