Р Е Ш Е Н И
Е
№ 134
гр.Велико
Търново, 19.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.С., и при участието на прокурора Иванова като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
149 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
предявен иск от Н.И.М. *** срещу Агенция „Митници” с цена на иска 400лв. представляващи претърпени от лицето имуществени вреди от незаконосъобразен
административен акт – наказателно постановление. В исковата молба се твърди, че от Началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване Дунавска” към Агенция „Митници” е издадено наказателно постановление,
с което му е наложено административно наказание, като при обжалването му М.
претърпява имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в
размер на 400лв. за процесуално представителство. Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът
Агенция „Митници”, чрез
процесуален представител, оспорва изцяло предявения иск, счита същия за недопустим и неоснователен, по изложени в писмени бележки подробни
съображения.
Моли за отхвърлянето на
иска или в условията на евентуалност частичното му уважаване с оглед частичната
отмяна на наказателното постановление.
Представителят
на ВТОП
дава заключение за частична
основателност на иска и моли същия да бъде уважен съобразно отменената част от
наказателното постановление.
След като разгледа твърденията на
страните и доказателствата по делото, административният съд приема за
установено от фактическа страна
следното:
На Н.И.М. е издадено наказателно
постановление № 2930 / 11.10.2019г. от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска” към
Агенция „Митници”. Наказателното постановление е обжалвано пред РС Велико
Търново, образувано е АНД № 1879 / 2019г. и с Решение № 4 / 06.01.2020г. НП е
отменено в частта, в която на лицето е наложена глоба и е потвърдено в частта,
в която е отнета стоката предмет на нарушението. Решението е обжалвано и оставено
в сила с Решение № 41 / 27.02.2020г. по КНАХД № 10041 / 2020г. по описа на
Административен съд Велико Търново. В хода на производството пред въззивния съд
жалбоподателят е представляван от ***С.П., като съгласно представения Договор
за правно съдействие и защита № 0212028 от 21.10.2019г. договореното
възнаграждение е в размер на 400лв. и е заплатено в брой при сключване на
договора.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен в петгодишния давностен срок от
влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление.
Съгласно
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. на ВКС и ВАС делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за
присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на
административните съдилища. На вторият въпрос „Подлежат ли на обезщетяване
направените в тези производства разноски ?“ отговор не е даден.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността
на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се
установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната
норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на
административен акт, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта и
причинно-следствена връзка между действието на акта и настъпилия в поддържания
от ищеца размер на вредоносния резултат.
Между
страните липсва спор, а и от доказателствата по делото се установява, че на
Н.М. е издадено наказателно
постановление от Началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване Дунавска” към Агенция „Митници”, което е
отменено в частта на наложената глоба с окончателен съдебен акт. Безспорно
претендираните имуществени вреди от отмяната на това наказателно постановление
са заплатено адвокатско възнаграждение и са пряка последица от издаденото НП.
В правната теория е спорен характера на наказателното
постановление, издавано по реда на ЗАНН – дали това е административен акт, тъй
като се издава от административен орган или правораздавателен акт, тъй като с
него се налага наказание на лица.
Доколкото съгласно общия принцип, че всички разходи
или вреди, които страната неоснователно и по вина на административно-наказващия
орган е направила, респективно претърпяла във връзка с процес по оспорване
законосъобразността на издадено от него наказателно постановление, следва да й
бъдат възстановени, то следва да се отговори на въпроса "по какъв
ред" да стане това. В законодателната уредба е налице празнота по въпроса
за разноските в административно-наказателния процес.
Налице е Тълкувателно решение № 2 /
03.06.2009г. на ВАС, съгласно което присъждане на разноски за воденето на НАДХ
не е предвидено в закон и е недопустимо. Тълкувателното решение е задължително
за всички съдилища в страната, поради което и при направено от страната искане
за присъждане на разноски то подлежи на отхвърляне.
Както вече бе посочено, практиката
на Върховния административен съд приема за неприложим реда на ЗОДОВ за
обезщетяването на имуществени вреди, произтичащи от отменени наказателни
постановления, тъй като те не представляват административен акт и не е налице
първата предпоставка за приложимост на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Настоящият състав намира, че към
момента липсва действаща правна норма, въз основа на която да се присъдят в
полза на ищеца претърпените от него имуществени вреди от незаконосъобразното
наказателно постановление – не е приложим нито ЗОДОВ, нито ЗЗД.
Липсата на правна норма обаче, не е основание за
отхвърляне на иска, доколкото и АПК и ГПК забраняват отказа от правосъдие.
Съгласно чл.127, ал.2 от АПК съдилищата не могат да откажат правосъдие под
предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането. Съгласно
чл.5 от ГПК съдът разрешава делата според точния смисъл на законите. При липса
на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. Съдът намира, че в конкретния случай е нарушено основно начало на
правото и по-точно забраната да не се вреди другиму. С действията си по
съставяне на АУАН и издаване на НП в противоречие на закона орган при Агенция
„Митници” са навредили на наказаното лице М..
Съдът намира за доказани претендираните от ищеца
имуществени вреди от отменени с окончателен съдебен акт наказателно
постановление – разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. От
материалите по НАХД № 1879 / 2019г. на ВТРС е видно наличието на представен
договор за правна защита и съдействие с посочване както на договореното
възнаграждение, така и на заплащането му в брой на датата на договора.
С Тълкувателно решение № 1 / 15.03.2017г. на ВАС е
прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Претендираният размер на имуществените вреди е в съответствие с разпоредбата
на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 / 2004г.
Основателни са
възраженията на представителните на ответника и прокуратурата относно размера
на претендираните вреди. Безспорно наказателното постановление е отменено в
една част – относно наложената глоба и е потвърдено в друга част – относно
постановеното отнемане на вещи. Следователно само част от административния акт
е обявен за незаконосъобразен, поради което и само част от заплатеното
адвокатско възнаграждение представлява вреда, причинена от незаконосъобразен
акт. След като наказателното постановление съдържа два диспозитива, то частта
от разноските, представляващи вреди от незаконосъобразен административен акт,
също следва да бъде определена чрез разделяне на две на заплатеното адвокатско
възнаграждение или вредите за присъждане възлизат на 200лв.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са
налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е основателна
и следва да бъде уважена в частта относно заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 200лв., а в останалата част иска следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ищеца за присъждане на
сторените по делото разноски в размер на 410лв., при наличие на доказателства
за действителното им извършване.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр.София да заплати
на Н.И.М. *** сумата от 200лв. / двеста лева /, представляваща претърпени от
лицето имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление.
ОТХВЪРЛЯ иск от Н.И.М. ***
срещу Агенция „Митници” за сумата от 200лв. / двеста лева/.
ОСЪЖДА
Агенция „Митници“ гр.София да заплати на Н.И.М. *** сумата от 410лв. ( четиристотин и десет лева ),
представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: