Р Е Ш Е Н И Е № 108
гр.Видин, 25.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на
прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело №
3035 по описа за 2019 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А, Париж” чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”,
клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
“Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14,
с която против В.М.В.
***, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди се от
ищеца, че при сключване на Договор за потребителски заем с № CREX-15260466
ответникът е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
Сочи се, че
на 12.01.2018 г. ответникът е активирал, предоставената му от ищеца кредитна
карта № CARD-15635807 с максимален кредитен лимит в размер на
1000.00 лева.
Излага се,
че същият представлява револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от
банкомати АТМ плащания, чрез терминални устройства /POS/ и др., осъществени чрез
издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и
такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен
процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Поддържа се,
че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.04.2018 г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е
в размер на минус 1052.66 лева,и поради което е блокирано използването й. Излага се ,че въпреки многократните
опити за контакт с длъжника и отправените му покани ответника не е погасил задълженията си.
Твърди се,
че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 880/2019 г. по описа на ВРС,
и по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.
47 ал.5 от ГПК.
Иска се от
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 923.19 лева –
главница по револвиращ кредит, 129.47 лева - договорна лихва по кредита за
периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018 г., 48.15 лева – обезщетение за забава
за периода от 05.09.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират
се и направените разноски.
От ответника,
чрез назначения му особен представител, е постъпил отговор на исковата молба, с
който оспорва иска, както и условията по
договора за кредит, прави се възражение за нищожност на договора за покупка на
стоки и услуги.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 880/2019 г. по описа на
РС - Видин.
В молба вх.
№ 261694/19.02.2021 г., ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното: в
резултат на подадено от страна на ищеца, заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 880/2019
г. по описа на ВдРС, по което на 28.03.2019 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 697-РЗ/28.03.2019 г. за сумата в размер на 923.19 лева-главница,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за револвиращ потребителски
кредит с номер CREX-15260466, сключен между
страните, 129.47 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до
05.09.2018 г., 48.15 лв. – мораторна лихва за периода от 05.09.2018 г. до
11.03.2019 г., както и законната лихва върху главницата от постъпване на
заявлението в съда 25.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумите
25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника,
за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 880/2019 г. по описа на ВдРС,
по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия установителен иск.
От ангажирания договор е видно,че на
12.09.2017 г.между ищеца,като кредитор и ответника като кредитополучател е
сключен договор за кредит за покупка на
стоки или услуги CREX-15260466,в
който е предвидено,че кредиторът може да предостави за ползване от кредитополучателя
на кредитна карта с кредитен лимит.С подписването на договора ответникът
е дал съгласието си освен посочения кредит, да бъде отпуснат и револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card с номер № CARD-15635807,като в случая издадената кредитна карта,съгласно
заключението на вещото лице, е активирана на 12.01.2018 г., и е с максимален кредитен лимит 1000 лв. Същият представлява
револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством
всякакви трансакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез
терминални устройства и др..Уговорено е ,че кредитополучателят може да извършва
трансакции /операции/ чрез кредитната карта до разрешения кредитен лимит,като всяка
трансакция с кредитна карта представлява усвояване на договора за револвиращ
потребителски кредит, като договорът е безсрочен,както и че за ползването на револвиращия
кредит кредитополучателят дължи годишна лихва върху усвоената част от кредитния
лимит, за срока на ползване на кредитния лимит, видно от чл.16 от Условията по договора. В Приложение
към договора са посочени дневния лимит за теглене на пари в брой, както и минимална
погасителна вноска. Съгласно чл.12 от Приложение кредиторът следва да издава
месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца,
извлечението се изпраща на електронната поща на кредитополучателя, а при липса
на такава или по негово искане на посочения адрес,като е регламентирано и че неполучаването
на извлечението не е причина за неплащане на погасителна вноска.
Приложено
е месечно извлечение по кредитна карта, детайли на извлечението, последна
покана и обратна разписка до ответника, удостоверяваща получаването на
съответната пратка.
Към договора е приложен и
Сертификат, издаден на 12.09.2017 г. удостоверяващ, че между ответника, от една
страна, като застрахован, и застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон
България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, е сключен договор за
застраховка „Закрила на плащанията Плюс“, при упоменати застрахователни
рискове. Като трето ползващо се от договора лице е посочено ищцовото дружество.
По делото са приети като
писмени доказателства и: стандартен европейски формуляр, фактура № **********
от 12.09.2017 г. за закупената от ответника стока, по която като получател е
вписан ответника, фигурира подпис за получател, последна покана от 12.09.2018
г. до ответника за изпълнение при предсрочна изискуемост, която видно от
върнатата разписка е връчена на ответника.
Вещото лице по назначената и
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, от което се
установява, че дължимите
се:- главница, възнаградителна и
мораторна лихва, са в претендирания размер, както и че ответникът
е направил плащания по кредитната карта в общ размер на 260.00 лв.,като
последното е от 20.05.2018 г., с която сума е погасена част от главницата в
размер 143.20 лв., част от договорната лихва в размер на 100.80 лв. и 16.00 лв.
месечна такса за обслужване на карта. Вещото лице е посочило, че на 12.01.2018
г. е извършена трансакция посредством която е изтеглена сума в размер на 400.00
лв.,а в последствие до 15.08.2018 г. е
усвоена и цялата сума.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на
поставените задачи.Същото
е обективно,
компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в
производството,поради което е прието от
съда.
Исковата претенция намира своето основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК, в което производство ищеца
следва да докаже и установи съществуването на вземането си и размерът му,
респективно, че ответника дължи сумите, за които в
заповедното производство е издадена съответната заповед за изпълнение.
Така предявеният иск е във вр.с чл.240 ЗЗД и е допустим, а по
същество и основателен по следните съображения:
С оглед данните по делото е безспорно, че между
страните е възникнало облигационно отношение във връзка с даден паричен заем.
Предмет на делото е сключен между страните договор за
револвиращ кредит под формата на кредитна карта MasterCard с максимален кредитен лимит 1000 лв., който ответника
активира на 12.01.2018
г. В договора за потребителски кредит,
към който е и Приложение за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-15635807 фигурира подписа на ответника,като същия не е оспорен. Съгласно Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска, съобразно
усвоената сума,като при данните по делото /извлечение от сметка и заключение на
вещо лице/е безспорно,че ответникът е
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2018 г./датата на първа пропусната вноска/.
При ангажираните данни се установява, че ищецът е
доказал възникването и съществуването на правоотношението, както и изпълнението
на задълженията си по него.
В случая не се разкрива противоречие с разпоредбите на ЗПК: Съгласно
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12
и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Настоящият договор е в предвидената в чл.10 ал.1 ЗПК писмена
форма, при постигнато съгласие относно размера на лимита, месечната погасителна
вноска, не е уговорено същият да е сключен при предварително утвърдени общи
условия, поради което чл.11 ал.2 ЗПК не намира приложение. Изискванията на
чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК са изпълнени.
Не се установява да е налице противоречие с чл.143 от
ЗЗП и нарушаване принципа на
добросъвестност, водещ до неравновесие между правата и задълженията,като договорените клаузи не противоречат на
посочените в 19 точки на чл.143 от ЗЗП случаи на неравноправни клаузи.В
договора са посочени размера на
кредитния лимит, погасителната вноска, с които ответникът се е съгласил, като е
подписал договора. Ищецът в качеството на кредитор е изправна страна, тъй като
е представил писмени доказателства за сключването на договора и предоставената
сума, усвоена чрез активиране на кредитната карта от ответника. Същият е преустановил обслужването на кредита/на
20.05.2018 г. е последната внесена сума,а 01.04.2018 г.е
датата на първата пропусната вноска,/като видно от представеното месечно
извлечение балансът по кредитната карта е на минус 1052.66 лв.,което се подкрепя и от
заключението на вещото лице .
В ангажирания договор е посочено ,че при просрочие на
две или повече месечни вноски, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия размер, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за това.
С
оглед изложеното се налага извод, че ищецът е изправна страна по договора за
заем, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер на
заема на ответника,който обаче от своя страна
не е изпълнила поетото насрещно задължение да погаси при съответните
условия по договора всички дължими се
месечни вноски по кредита.
Доказателства
относно цялостно изпълнение на задълженията на ответника по процесния
договор не се ангажираха, поради което и
с установеното съдът приема, че същият е неизправна страна.
По делото се установи,видно от приложената
разписка,че ответника е уведомен за задълженията си.Липсата на данни за
оспорването им обуславя несъстоятелността на възражението за неполучаване на
кредитната карта и неусвояването на съответната сума.
При данните по делото не се разкрива
основателност на възраженията за
нищожност на договора,за несключването му,както и тези по ЗЗП и ЗПК.
Поради гореизложеното, предявеният установителен
иск се явява основателен и доказан и
като такъв ще следва да бъде уважен като се признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер от 923.19 лева – главница по
револвиращ кредит, 129.47 лева - договорна лихва по кредита за периода от
01.04.2018 г. до 05.09.2018 г., 48.15 лева – обезщетение за забава за периода
от 05.09.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК /25.03.2019 г./ до окончателното изплащане на дължимите суми.
С оглед
изхода на делото ответника следва да понесе направените от ищеца разноски
в настоящето производство, а именно: 125.00 лв.-платена държавна такса, 307.05 лв. за особен
представител, 80.00 лв.-депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП, в размер на 100.00 лв., или сумата в общ
размер от 612.05 лв..
Определеното
възнаграждение за юрисконсулт е съобразено със законнопредвидения размер и
фактическата и правна сложност на делото.Същото не е прекомерно,поради което
направеното възражение е неоснователно.
Съгласно
задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство.
В
случая разноските по ч.гр.д.№ 880/2019 г. по описа на ВдРС са в
общ размер от 75.00 лв. /25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/, и за която сума ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.В. ***, ЕГН **********, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14
следните суми: 923.19
лева – главница по револвиращ кредит, 129.47 лева - договорна лихва по кредита
за периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018 г., 48.15 лева – обезщетение за забава
на основание чл. 76 от ЗЗД за периода от 05.09.2018
г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /25.03.2019 г./ до окончателното
изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА В.М.В. ***, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата в общ размер от
75.00 лв., направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 880/2019
г. по описа на РС-Видин.
ОСЪЖДА В.М.В. ***, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата в общ
размер на 612.05 лв., направени в настоящето производство разноски за:
125.00 лв.-платена
държавна такса, 307.05
лв. за особен представител, 80.00 лв.-депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП, в размер на 100.00
лв..
Решението
може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 880/2019 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: