Решение по дело №3098/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 15
Дата: 9 януари 2023 г.
Съдия: Мира Мирчева
Дело: 20215220103098
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Пазарджик, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220103098 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от Г. С. М. от гр. Пазарджик срещу Й. А. Т.
от гр. Стара Загора с правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството, за намаляване
на завещателно разпореждане (завет), направено от бащата на ищцата в полза на ответника.
В исковата молба се твърди, че ищцата е един от четиримата наследници по закон (три деца
и съпруга) на нейния баща С. И. М., починал на 01.10.2019 г. Ответникът е син на
преживялата съпруга на М., починала на 06.01.2021 г. Двамата съпрузи притежавали в
режим на СИО апартамент в гр. Пазарджик, като всеки от тях завещал дела си на ответника
Й. Т.. Завещанието на С. М. било обявено от нотариус на 11.05.2021 г., след смъртта и на
двамата съпрузи, а ответникът продал имота на трето лице. Ищцата твърди, че нейният
баща в момента на смъртта си не е оставил друго имущество и така със завещанието е била
накърнена нейната запазена част от 5/24 от наследството (общо 5/6 за четиримата
наследници). На основание чл. 36, ал. 1, предложение последно от ЗН ищцата иска
ответникът да бъде осъден да и заплати сумата 5100 лв., на колкото според нея е равен делът
от 5/24 ид. части от имота.
Постъпил е отговор от ответника. Той счита по същество иска за неоснователен, тъй като не
е налице материалноправната предпоставка на чл. 30, ал. 2 от ЗН – в срока по чл. 61 от ЗН
ищцата не е приела наследството по опис, а ответникът не е наследник по закон; сочи се
още, че в исковата молба няма ясни и изрични твърдения какви имущества е оставил
наследодателят. Ответникът заявява също, че оспорва посочената от ищцата стойност на
запазената част, размерът на запазената част като дробно число, както и основанието, на
1
което се претендира заплащането - според него чл. 36, ал. 1 от ЗН не намира приложение,
тъй като е безспорно, че имотът не е в патримониума на заветника, а не е приложим и чл. 37
от ЗН поради изтеклото време от откриването на наследството до предявяването на иска и
вписването на исковата молба.
В открито заседание страните чрез упълномощените от тях адвокати поддържат становищата
си. Ищцовата страна представя писмена защита, в която излага доводи за основателност на
иска. Счита за неоснователен довода на ответника, че той не е наследник по закон, а ищцата
не е приела наследството по опис, тъй като по делото се установява, че няма друго
имущество в наследствената маса, освен 1/2 идеална част от недвижимия имот. В такива
случаи, макар да е завещана конкретна вещ, щом тя изчерпва цялото имущество на
завещателя, съдебната практика трайно приема, че е налице универсално завещание. По тази
причина не е необходимо наследникът, който иска възстановяване на запазената си част, да
е приел наследството по опис, дори ако ползващото се от завещанието лице не е наследник
по закон.
Ответната страна, обратно, моли за отхвърляне на иска поради това, че наследството не е
прието от ищцата по опис, като счита, че атакуваното завещание не може да се счита за
универсално. Заявява, че в по-новата съдебна практика се приема, че наследниците със
запазена част са тези, които са най-близки до наследодателя и знаят какво притежава той
към момента на откриване на наследството. Ако беше прието по опис, ответникът заветник,
виждайки в регистрите този опис, би могъл да предприеме действия в съответствие с това,
включително да не приеме завета или да не се разпореди със завещаното имущество.
Евентуално, ако искът бъде уважен, ответникът счита, че намаляването следва да се
извърши в пари, като запазената част на ищцата е равна на 5/24 не от цялата вещ, а от 1/2
идеална част от нея, което отговаря на 2985,42 лв. по стойността към момента на откриване
на наследството, съответно 3690,63 лв. към настоящия момент.
Фактическата обстановка по делото не е спорна и се установява от писмените доказателства
по делото:
Наследодателят С. И. М., с последно местожителство в гр. Пазарджик, е починал на
01.10.2019 г. и е оставил за наследници трите си деца, едно от които е ищцата Г. М., и
съпругата си Г. К. М.а, с която нямат общи деца. Г. М.а е починала на 06.01.2021 г.,
оставяйки за наследници двамата си сина, един от които е ответникът Й. Т..
През 1990 г., по време на брака си, сключен през 1984 г., Г. и С. М.и са придобили чрез
покупка от Общинския народен съвет – Пазарджик недвижим имот – апартамент, намиращ
се в гр. Пазаджик.
Със саморъчно завещание от 17.07.2015 г. С. М. е завещал на доведения си син Й. Т. 1/2
идеална част от посочения по-горе апартамент. Завещанието е обявено от нотариус на
09.06.2021 г.
Не е спорно, че другата 1/2 идеална част от апартамента е придобита от Й. Т. по завещание
от неговата майка Г. М.а, обявено също на 09.06.2021 г.
2
На 21.06.2021 г. Т. е продал апартамента на трето лице – С. Т. С..
Настоящият иск е предявен на 01.09.2021 г. Не е спорно, че ищцата не е приела
наследството от баща си по опис, и няма данни той при смъртта си да е притежавал друго
имущество.
Изслушано е вещо лице за пазарната цена на имота, като определената от него оценка е
28660 лв. за целия имот към 01.10.2019 г. и 35430 лв. към деня на изслушването на
заключението (декември 2022 г.).
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Не се оспорва действителността на завещанието.
Изискването за приемане на наследството по опис като условие да се упражни правото по
чл. 30, ал. 2 от ЗН има за цел установяване на елементите на наследствената маса и не се
отнася за случите на намаляване на универсално завещание.
По делото се установява, че завещаната 1/2 идеална част от апартамент е представлявала
цялото имущество на наследодателя С. М.. В такива случаи съдебната практика
непротиворечиво приема, че се прилагат правилата за универсално завещание и не е
необходимо наследството да е било прието по опис от наследника по закон. Това
разрешение важи, без значение, че може да се окаже спорен и самият факт дали
наследството се изчерпва с предмета на завета – достатъчно е да се установи с допустимите
по делото доказателства, че друго имущество в наследството няма. В този смисъл са налице
и решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 276 от 5.03.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 2959/2013 г., I г. о., решение № 28 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 825/2012
г., ІІ г.о. и т.н. Това означава, че ищцата има право да и бъде възстановена запазената и част
от наследството на баща и, независимо че не е приела неговото наследство по опис.
При три деца и преживяла съпруга запазените части на наследниците на С. М. съобразно чл.
29, ал. 3 от ЗН са равни на общо 5/6 от наследството му, а запазената част само на Г. Д. е в
размер 5/24 от неговото наследство. По този размер страните не спорят. Цялото наследство
представлява 1/2 идеална част от апартамента, придобит по време на брака на наследодателя
и майката на ответника, или делът на ищцата, ако жилището се намираше все още в
патримониума на ответника, би бил 5/48 от целия апартамент.
Имотът обаче е отчужден преди завеждането на иска, съответно вписването на исковата
молба, и след като е била изтекла една година от откриването на наследството на С. М.. В
този случай наследникът със запазена част няма право на иск за отмяна на отчуждаването.
Това не може да лиши наследника от правото му да възстанови запазената си част, но
възстановяването, по аргумент от чл. 37, ал. 1 от ЗН, следва да се извърши чрез заплащане
на стойността и в пари от заветника. Осъждане на заветника – ответника, да заплати тази
стойност в размер 5100 лв. е поискано и по настоящото дело.
Стойността на възстановяваната запазена част обаче наистина не следва да се изчисли като
5/24 от стойността на целия имот, а като 5/24 от половината от него, която представлява
наследството на С. М.. От значение за определянето на тази стойност е не моментът на
3
откриването на наследството, а моментът на възстановяването на запазените части.
Съдебната практика в цитираното по-горе решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. №
825/2012 г., ІІ г.о. на ВКС приема, че запазената част на ищеца по разгледаното от ВКС дело
„следва да стане чрез заплащане […] на паричния й еквивалент към датата на влизане в сила
на решението по иска по чл.30, ал.1 ЗН“. По същия начин и в други решения на ВКС, като
например решение № 367 от 12.12.2012 г. по гр. д. № 155/2012 г., I г. о., според което „в
производството по чл. 30, ал. 1 ЗН се определя само запазената част на наследника,
упражнил правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН, когато тя е накърнена с универсално завещание, а
начинът на възстановяването – в натура или чрез заплащане на стойността на запазената
част и обемът на наследствената маса следва да бъдат разрешени допълнително“. В решение
№ 14 от 14.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 953/2018 г., I г. о. се сочи: „ако отмяната на
последващите разпоредителни сделки е невъзможна, тъй като са извършени след като е
изтекла една година от откриване на наследството и преди да е била вписана исковата молба
за намалението, възстановяването на запазената част може да бъде извършено само в пари,
като претенцията се насочи към приобретателя на имуществото, независимо дали е
наследник на завещателя, респ. прехвърлителя наред с претендиращите възстановяване на
запазена част лица или лице, трето за наследството“.
Това не означава, че искът за присъждането на стойността следва да се предяви винаги в
отделен процес, след влизане в сила на решението за възстановяването на запазените части.
Ако е ясно, че отмяна на отчуждаванията по реда на чл. 37 от ЗН не може да се извърши, тъй
като не са налице условията за нея, както е в настоящия случай, тогава единственият начин
за възстановяване е заплащането на равностойността и единственото лице, което следва да я
заплати, е заветникът. По тази причина искът за заплащането на равностойността на
запазената част може да се съедини и разгледа с иска за възстановяването на запазената част
като обусловен от изхода по последния, както е направила и ищцата.
От казаното следва, че искът за възстановяване на запазената част на ищцата следва да се
уважи изцяло, а искът за заплащане на стойността на запазената част – до размер 3690,63
лв., по оценката към настоящия момент. Основанието за осъждането на ответника да
заплати стойността не би следвало да е чл. 36, ал. 1, изр. последно от ЗН, посочен от ищцата
като правна квалификация на нейното искане, а по-скоро чл. 37, ал. 1 от ЗН.
Тъй като искането за осъждане на ответника да заплати стойността на запазената част би
следвало да се счита за отделен иск, а не за елемент от иска за възстановяване на запазена
част, по него следва да се събере отделна държавна такса в размер 4 на сто от стойността му,
като за уважената част държавната такса се възложи на ответника, а разликата – на ищцата.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Намалява завещателното разпореждане по саморъчно завещание от 17.07.2015 г.
4
(обявено на 09.06.2021 г.) на С. И. М., ЕГН **********, починал на 01.10.2019 г.,
направено в полза на ответника Й. А. Т., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, с 5/24
от наследството, като с това намаляване възстановява запазената част на ищцата Г. С.
М., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, от наследството на нейния баща С. И. М..
Осъжда Й. А. Т. да заплати на Г. С. М. сумата 3690,63 лв., представляваща
стойността на запазената и част от наследството на С. И. М., отчуждена преди
вписването на исковата молба за намаляване на завещанието и след като е изтекла една
година от откриване на наследството, като отхвърля иска за разликата над 3690,63 лв.
до 5100 лв.
Осъжда Й. А. Т. да заплати на Г. С. М. сумата 708,04 лв., представляваща
разноски по делото.
Осъжда Г. С. М. да заплати на Й. А. Т. сумата 208,63 лв., представляваща
разноски по делото.
Осъжда Й. А. Т. да заплати по сметката на съда държавна такса в размер 147,63
лв.
Осъжда Г. С. М. да заплати по сметката на съда държавна такса в размер 56,37
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5