№ 38473
гр. София, 24.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110132129 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.
Постъпила е искова молба с вх.№ 79955/11.03.2024г. на „.., със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Лозенец, ул. „.., представлявано от управителя И.., срещу Р..
Ищецът твърди, че е концесионер на морски плаж „Приморско -централен“ по силата
на договор за концесия за услуга за морски плаж „Приморско -Централен“ от 03.07.2019г.,
сключен с Министерския съвет на Република България, представляван от Министъра на
туризма (Доказателство Ns 1 - Договор за концесия на услуга за морски плаж „ Приморско -
централен “) Концесионният договор бил допълван с няколко допълнителни споразумения.
От сключването на Концесионния договор до настоящия момент „.“ ЕООД, изпълнявало
задълженията си по него пълно, точно и своевременно, в това число като е представило и
подържало издадена от „Уникредит Булбанк“ АД безусловна и неотменяема банкова
гаранция за добро изпълнение на задълженията си по концесионния договор - банкова
гаранция за изпълнение на договор. С писмо изх. № Т-26-С-298/27.07.2023 Министърът на
туризма е уведомил „.“ ЕООД, че на 21.06.2023г. е извършено геодезическо измерване от
лицензирани геодезисти, при което било установено, че площта на допълнителната
търговска площ, извън площта на преместваеми обекти и съоръжения за спортно
развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване, е 3.71 %, което е с 1.71 % повече от
нормативно определената площ за допълнителните търговски площи съгласно чл. 10, ал. 8 от
ЗУЧК. Тези констатации били отразени в документи към техническия доклад на
дружеството, осъществило мониторинг на морски плаж „Приморско - централен“ на
основание сключен договор за мониторинг. Съгласно писмото на Министъра на туризма,
установеното представлявало неизпълнение на задължението на концесионера „.“ ЕООД,
произтичащо от чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 2.7 от Концесионния договор, а
именно че ползваната допълнителна търговска площ, извън площта по ал. 7, не може да бъде
повече от площта по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК. На основание чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 42 и
чл. 45, ал. 1 от Концесионния договор е определен 3-дневен срок, в който „.“ ЕООД да
отстрани установеното неизпълнение на договорни задължения, като е посочено, че в
противен случай на дружеството ще бъде наложена неустойка в размер на 5 % от
концесионното възнаграждение за съответната година. Към писмото не били представени
описаните в него документи, а именно: технически доклади и документи към него. С писмо
вх. № Т-26-С-298/14.08.2023г. „.“ ЕООД уведомило Министъра на туризма, че е отстранило
всички принадлежности, съоръжения и др. (в т.ч. пейки, столове, маси, барбарони),
разположени извън разрешените търговска и допълнителна търговска площи, както и че е
възложило извършването на геодезическо заснемане от независими геодезисти на изградени
1
обекти по чл. 10, ал. 4, т. 2, б. „б“ от ЗУЧК и допълнителни търговски площи по чл. 10, ал. 8
ЗУЧК на територията на морски плаж „Приморско - централен“. Заснемането, възложено от
концесионера, е установило Доказателство № 21 - Геодезическа снимка, резултат от
геодезическо заснемане, извършено от „ Терра План “ ООД), че общата заета от заведенията
площ, в т.ч. допълнителната търговска площ, е 459 кв.м., което е с 5 кв.м. по-малко от
общата търговска площ и изцяло е в съответствие с одобрената от министъра на туризма
„Схема за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения, в т.ч. допълнителна търговска
площ по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК за морски плаж „Приморско - Централен“. Въпреки
предприетите от страна на концесионера действия и констатираната посредством
извършеното от „Терра План“ ООД геодезическо заснемане липса на нарушение, с писмо
изх. N° Т-26-С-298/29.08.2023г. (Доказателство № 22 - писмо на Министъра на туризма с изх.
№ Т-26-С-298/29.08.2023г.), Министърът на туризма е уведомил „.“ ЕООД, че на 02.08.2023г.
е извършено ново геодезическо измерване от лицензирани геодезисти, при което било
установено, че площта на допълнителната търговска площ, извън площта на преместваеми
обекти и съоръжения за спортно-развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване, е
2.95 %, което е с 0.95 % повече от нормативно определената площ за допълнителните
търговски площи съгласно чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК. Тези констатации били отразени в
документи към техническия доклад на дружеството, осъществило мониторинг на морски
плаж „Приморско - централен“ на основание сключен договор за мониторинг. Съгласно
писмото на Министъра на туризма, установеното от доклада представлявало неизпълнение
на задължението на концесионера „.“ ЕООД, произтичащо от чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 16,
ал. 1, т. 2.7 от Концесионния договор, а именно че ползваната допълнителна търговска площ,
извън площта по ал. 7, не може да бъде повече от площта по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК. Към това
писмо отново не са приложени нито техническият доклад от новото геодезическо измерване,
нито приложените към него документи, на чиито констатации министърът се позовава в
писмото. Независимо от това, тъй като според твърденията в писмото на Министъра на
туризма изх. № Т-26-С-298/29.08.2023г. било налице повторно нарушение на чл. 20, ал. 3 във
връзка с чл. 42 и чл. 45, ал. 1 от Концесионния договор, на „.“ ЕООД е наложена неустойка в
размер на 5 % от концесионното възнаграждение за съответната година в размер на 6 797,50
лв., която следва да бъде платена по посочена в писмото сметка на Министерството на
туризма в срок до 3 (три) дни, считано от получаването му от „.“ ЕООД. В случай на
неплащане сумата ще бъде усвоена на основание чл. 41, ал. 1 от Концесионния договор от
предоставената банкова гаранция. Посочено е, че в този случай дружеството следва да
възстанови пълния размер на гаранцията в срок до 10 (десет) дни от намаляването на
размера й. Писмото е получено от доверителя ми на 29.08.2023г. Въпреки липсата на
нарушение по Концесионния договор, с писмо изх. № Т-17-00-114/23.11.2023г. Министърът
на туризма, чрез Българската народна банка, направил искане за плащане към „УниКредит
Булбанк“ АД на сумата от 6 797.50 лв. Съответно, „УниКредит Булбанк“ АД е извършила
плащане на сумата от 6 797.50 лв. във връзка с банкова гаранция 961DGI119214025Y с изх.
№ 0652-77-001621/ 02.08.2019г. с наредител „.“ ЕООД в полза на Министерството на
туризма. Ищеца допълнил банковата гаранция до пълен размер. От гореизложените
фактически обстоятелства е видно, че извършеното от ответника начисляване и усвояване на
неустойка по чл. 45, ал. 1 от Концесионния договор в размер на 5 на сто от определеното
концесионно плащане за съответната година или на сума в размер на 6 797.50 лв., за сметка
на предоставената от „.“ ЕООД банкова гаранция № 961DGI119214025Y с изх. № 0652-77-
001621/ 02.08.2019г., е направено в нарушение на Концесионния договор, при липса на
нарушения от страна на концесионера по чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 2.7 от
Концесионния договор, което да обосновава налагането на неустойка по чл. 45, ал. 1 от
Концесионния договор. От една страна, не била налице връзка между задълженията по чл.
20, ал. 3 и чл. 16, ал. 1, т. 2.7 от Концесионния договор. От друга страна, всички
преместваеми обекти и съоръжения, в това число допълнителна търговска площ по чл. 10,
ал. 8 ЗУЧК, били разположени на територията на морски плаж „Приморско - централен“
съгласно одобрена от Министъра на туризма „Схема за поставяне на преместваеми обекти и
съоръжения.
2
При условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че „.“ ЕООД е извършило
нарушение на чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 2.7 от Концесионния договор, счита,
че клаузата на чл. 45, ал, 1 от Концесионния договор, на основание на която е наложена
неустойката в размер на 5 % от определеното концесионно плащане за съответната година в
размер на 6 797.50 лв. е уговорена в противоречие с добрите нрави и начисляването й
представлява злоупотреба с право. Противоречието с добрите нрави прави неустоечното
съглашение нищожно по силата на чл. 26, ал. 1, пр* 3 от ЗЗД и препятства възникването на
вземането и на задължението за неустойка, независимо дали става въпрос за гражданска или
търговска сделка. В случая, неустоечната клауза е недействителна, защото излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, преценени към момента
на сключване на договора (Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по т.д* №
1/2009г., ОСТК). Това е така, защото тя е фиксирана като една и съща сума, независимо от
естеството и стойността на неизпълнението на концесионера (което се доказва и от
твърденията на ответника, за когото е без значение дали неизпълнението е 1.71% или 0.95
%). Вината на „.“ ЕООД също е ирелевантна, а в случая тя напълно отсъства поради
обстоятелството, че всички преместваеми обекти и съоръжения, в т.ч. допълнителна
търговска площ по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК на плаж „Приморско - централен“, са поставени с
предварителното одобрение на Министърът на туризма. Уговорката за неустойка няма и
обезпечителна функция, тъй като не осигурява обезщетение за вредите на концедента - по
никакъв начин не е свързана с тези вреди. Не на последно място, неустойката няма и
наказателна функция, тъй като няма връзка между нарушението и наказанието, което е едно
и също независимо какво и колко тежко е нарушението. Поради това, неустоечната клауза в
случая води до несправедлив правен резултат, който е несъвместим с добрите нрави.
Съответно, същата е начислена без основание, въз основа на нищожна поради противоречие
с добрите нрави клауза за неустойка, съдържаща се в чл. 45, ал.1 от Концесионния договор и
усвоена от концедента при злоупотреба с право.
Отново в условията на евентуалност прави искане за намаляване на неустойката
поради прекомерност.
Същите искове са предявени и по отношение на Министерски съвет отново
представляван от министъра на туризма.
Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 13788/2024г. по описа на СРС 168
състав.
Със свое определение съдът е разделил производството като е отделил в отделно
производство (настоящото такова) исковете, предявени срещу Министерски съвет,
представляван от министъра на туризма.
Съдът намира, че на този етап са налице предпоставките за спиране на
производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК производството се спира, когато в
същия или в друг съд се разглежда дело което е от значение за правилното решаване на
спора.
Такъв е настоящия случай произнасянето по исковете по гр. д. № 13788/2024 г. по
описа на Софийски районен съд е от значение за правилното решаване на производството по
настоящото дело.
Ето защо настоящото производство следва да бъде спряно до приключване на гр. д.
№ 13788/2024 г. по описа на Софийски районен съд с окончателен съдебен акт.
Мотивиран от гореизложеното,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 32129/2024 г. по описа на Софийски районен
3
съд, II ГО 168 състав на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на гр. д. №
13788/2024 г. по описа на Софийски районен съд, по описа на 168 състав с влязъл в сила
съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4