№ 899
гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110203369 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. СТР. П. с
ЕГН ********** от гр.Бургас, чрез адв.О. С.,ВАК срещу НП № 21-0819-002550/05.07.2021
год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
С жалбата се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено в нарушение на
предвидените в ЗАНН разпоредби и съдържащо неверни данни. Твърди се, че НП е издадено
тринадесет дни след извършване на предполагаемото нарушение, съдържа неверни данни.
Твърди се, че АУАН е съставен на неустановено място, тъй като не е описана такава
обстановка.Оспорва се извършеното пътно транспортно произшествие, с оглед на което се
оспорва вмененото нарушение на чл.123,ал.1,т.2,б”б” от ЗДвП.Оспорва се изложената в
АУАН и НП фактическа обстановка .
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с адв. О. С., ВАК,
който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител,
депозира писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с бланков № 919530/13.04.2021 год., административния орган е приел за
установено от фактическа страна, че на 31.03.2021 год. около 14.00 часа в гр.Варна пред
1
бл.60, в кв.“Възраждане“ посока бул.“Трети март“, жалбоподателя управлява лек автомобил
„Фолксваген голф“ с рег. № ***, собственост на М.И. и пред вход № 3 водачът не е
внимателен и предпазлив към пешеходеца Р. М. С., като с лявото огледало му охлузва
пръстите на лявата ръка.ПТП с незначителни материални щети.Водачът напуска мястото на
ПТП- то без да уведоми компетентната служба на МВР. АУАН е съставен и НП се издава по
преписка УРИ 439000-7280/2021 год. и копие от медицинско удостоверение № 265/2021 год.
– нарушение на чл.116 от ЗДвП и чл.123,ал.1,т.2,б”а” от ЗДвП.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения
отразил, че има възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 116 от ЗДвП на осн. чл.179,ал.1,т.5,предл.4
от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв. и за нарушение на
чл.123,ал.1,т.2,б”а” от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя
Г.П., който потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че
били изпратени от дежурния на Пътна полиция при ОД МВР Варна за да посетят ПТП до
бл.60 в кв.Възраждане.На място установили само св.С., който им казал, че лек автомобил
„Фолксваген голф“ с рег. № В4047 го блъснал с лявото огледало и напуснал
произшествието.С. твърдял, че му бил нанесен и побой.На 13.04. установили водача на
автомобила и му съставили АУАН.
От показанията на св.Е. се установява, че св.С. споделил, че при разминаване с автомобил,
на който не могъл да каже в момента регистрационния номер бил ударен със страничното
огледало в ръката.След това са имали саморазправа и автомобила потеглил в неизвестна
посока. На по-късен етап постъпила жалба, която била отработена от него и колегата му П..
В показанията си св.С. твърди, че на процесната дата, тъй като нямало изграден тротоар
вървял по платното за движение успоредно покрай бл.60 в кв.“Възраждане“ в посока
„Цветния квартал“. Срещу него бавно се движел валяк и зад него рязко с газ се изнесъл лек
автомобил, който минал край него и закачил лявата му ръка – лакътя и пръстите му. От
удара с ръката му се чул звук.Автомобила спрял зад него и от него излязъл мъж, който му
нанесъл побой, след което си тръгнал. Свидетеля позвънил на тел.112 и уведомил за
инцидента. По-късно дошли полицаи и линейка, направен му бил рутинен преглед.
По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел М.И., която
запозната с разпоредбите на чл.119 и 121 от НПК свидетелства ,че на процесната дата се е
намирала в автомобила на жалбоподателя, с когото живеела на семейни начала. Според
показанията и в района на Възраждане, до бл.60 пред автомобила им бавно се движел валяк.
Тъй като имало движение по улицата едва до последния вход имало възможност да
изпреварят валяка, но жалбоподателя не могъл да извърши маневрата защото по средата на
2
платното вървял пешеходец. Твърди, че П. отворил прозореца на автомобила и през него
попитал пешеходеца защо не върви по тротоара.Реакцията на пешеходеца била много бурна
– напсувал на майка П., започнал да му вика.П. отворил вратата, за да слезе от автомобила,
при което веднага бил ударен от пешеходеца, така че очилата му хвръкнали на земята. П. го
отблъснал, навел се да си вземе очилата, при което С. извадил от чантичката си нож. П. и
пешеходеца почнали да обикалят около автомобила, след което П. се качил в колата и
потеглили, а С. продължил да вика след тях.
Съдът кредитира показанията на свидетелите П. и Е., като обективни, логични и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
По отношение показанията на св.И. съдът намира, че следва да ги кредитира, като отчита
обстоятелството, че не са безпристрастни, тъй като живее във фактическо съжителство с
жалбоподателя. Въпреки горното нейните показания по отношение на основните факти от
предмета на доказване – движението на автомобила, местоположението на св.С., че е имало
спор и физически сблъсък между него и П., кореспондират с показанията на св.С.. В тази им
част съдът кредитира и показанията на св.С., като в останалата им част не ги кредитира, като
ги намира за заинтересовани, още повече, че е налице и образувано ДП № 645/2021 год. по
описа на 03 РУП Варна.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите П., Е., И. и частично показанията
на св.С. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени
доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор ПП ОД
МВР Варна, въз основа на Заповед № 8121З-515/14.05.2018 год. на Министъра на
вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване
или установяване на нарушението.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските
показания не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършени от жалбоподателят нарушения.
По пункт 1 от НП.
От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се
3
основава на това, че на 31.03.2021 год. в гр.Варна, пред бл.60 в кв.Възраждане
жалбоподателя управлява лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ***, собственост на
М.И. и пред вход № 3 не е внимателен и предпазлив към пешеходеца Р. М. С., като с лявото
огледало му охлузва пръстите на лявата ръка,т.е. за обосноваване от правна страна на
административното обвинение в тази му част, като нарушена е посочена нормата на чл. 116
от ЗДвП, регламентираща, че „водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен към пешеходците, особено към децата... ". Нормата въвежда единствено общото
задължение за внимание и предпазливост по отношение на определена категория участници
в движението, но не предвижда конкретно правило за поведение с точно определени
параметри и изисквания към водачите на МПС.
От административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от
ЗДвП, по която е подведен под отговорност касаторът, следва извода, че съставомерен
признак на нарушението по повдигнатото на П. административнонаказателно обвинение, е
наличието на причинено ПТП. Пътнотранспортното произшествие, съгласно легалната
дефиниция на понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП, е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Следователно, за да се квалифицира едно събитие като пътнотранспортно
произшествие, е необходимо да бъде установено наличието на предизвикано нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети, настъпили в процеса на движението на ППС.В случая, обективният факт
на настъпилото ПТП, като съставомерен признак на нарушението по чл. чл.179, ал.2 от
ЗДвП според състава на съда не е установен от АНО по безспорен начин.
По делото е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 366/31.03.2021
год. , в който не е отразен механизма на ПТП, обстоятелствата, причините и условията за
настъпване на ПТП, като е отразено, че е в процес на изясняване. На практика изложената в
обстоятелствената част на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП
фактическа обстановка, се основава единствено и само на твърденията на другия участник в
заявеното от него като настъпило ПТП, без наказващият орган да е събрал каквито и да е
било доказателства за проверка на тези твърдения.
Доколкото административното нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП е резултатно такова –
съставомерен признак на нарушението е наличието на причинено пътнотранспортно
произшествие, липсата на надлежни доказателства за факта на настъпило ПТП по см. на §6,
т.30 от ДР на ЗДвП при описаната в наказателното постановление фактическа обстановка,
обуславя извод за несъставомерност на деянието по повдигнатото на П. административно
обвинение. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно
главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят отговорността.
В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин
обективните и субективни признаци на административнонаказателния състав по чл.179, ал.2
4
от ЗДвП и съотв. извършването на нарушението и вината на нарушителя – липсват
надлежни доказателства за факта на възниквало ПТП.
В този смисъл състава на съда приема, че вмененото на Г.П. нарушение по чл.179, ал.2 във
вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, не е доказано по несъмнен начин.
По пункт 2 от НП
Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200лв.
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. По
изложените по-горе съображения за недоказаност на факта на настъпило ПТП по см. на §6,
т.30 от ДР на ЗДвП при посочената в наказателното постановление фактическа обстановка,
очевидно санкционираното лице не е имало качество на „участник в ПТП” водач на МПС.
Следователно Г.П. нито е бил субект на задължението по чл.123, ал.1, т.2,б“а“ от ЗДвП, нито
може да бъде субект на административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП. Субект на посоченото нарушение може да бъде само водач на МПС, който
като участник в пътнотранспортно произшествие не изпълни законово регламентирано
задължение в това му качество. Ето защо съдът приема, че не е налице поведение на
санкционираното лице, сочещо на съставомерно от обективна и субективна страна
изпълнително деяние, квалифицирано като нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП във вр. с
чл.123 ал.1, т.1 от ЗДвП.
По разноските
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника и въззиваемата
страна за присъждане на адвокатско съотв. юрисконсултско възнаграждение, съдът установи
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
С оглед изхода на делото, съдът намери за неоснователно искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0819-002550/05.07.2021 год. на началник група към ОД МВР Варна,
сектор ПП Варна, с което на Г. СТР. П. с ЕГН ********** от гр.Бургас за извършено
нарушение на чл.116 от ЗДвП, на осн.чл.179,ал.2,вр.ал.1,т.5,предл.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ глоба“ в размер на 200 лв.; за нарушение на
чл.123,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗДвП, на осн.чл.175, ал.1т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
5
един месец.
ОСТАВЯ без уважение искането на началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП за
присъждане на направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6