Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1899 12.06.2017 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 6798 по
описа за 2016 година.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът С.Ш.М. твърди, че по силата на наследство и
давностно владение е собственик на 1/10 ид.ч. от недвижим имот с пл.№ ***с площ
315 кв.м., по кад. план на гр. К., урегулиран като УПИ ********** по плана на
гр. К., ведно със същата ид.ч. от построената в имота жилищна сграда от 89 кв.м.
и останалите подобрения. Поддържа, че през 1970г. неговият баща Ш.М.
/преименуван в последствие на Б.И./ е закупил заедно с другите си двама братя Б.
и М. М. два поземлени имота в гр. К., които първоначално били урегулирани в две
дворни места, а в последствие – в три отделни парцела. След това разделяне
тримата братя се били разбрали да поделят фактически трите дворни места, без да
извършват формална делба. При това бащата на ищеца и неговата съпруга завладели
имота, понастоящем представляващ
процесния УПИ *********, като го владели трайно и необезпокоявано до
смъртта на бащата на ищеца – 12.05.1991г. През 1974г. във въпросния имот,
родителите на ищеца построили къща, където живели заедно с ищеца, неговите
двама братя и сестра му. През 1997г. братът на ищеца С.М., а по-късно и сестра
му С.Я., заживели отделно, като в имота останали да живеят ищеца, майка му и
другия му брат С.М.. Поддържа се, че през 1989г. ищецът заминал да живее в Р. Т.,
но още докато бил в Б., по съгласие с неговите братя и родители, му било
предоставено да ползва една стая от къщата, която имала самостоятелна врата към
двора. Към тази стая, ищецът бил пристроил през 1986г., без строителни книжа,
лятна кухня, баня с тоалетна и гараж. Само той и семейството му имали достъп до
тези сгради, които той държал заключени и ползвал за лични нужди. Когато
заминал за Т. той бил заключил тази част от къщата и продължил да я ползва при завръщанията си в
Б., като периодично през 2003г., 2013г. и 2014г. бил извършвал ремонти и
подобрения в тази своя част, включително при участието на брат му С.М..
Поддържа още, че във времето от 2001г. до 2006г. синът му Р. учел висше
образование в Б., при което ползвал като жилище въпросните помещения. Твърди,
че през месец март на 2016г. научил от другия си брат, че ответникът С.М. и
съпругата му Ф.М. са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка
за собственост върху целия имот, като след това са го прехвърлили на третия
ответник Е.Ш., който бил техен син. Тъй като въпросната сделка обхващала и дела
на ищца от 1/10 ид.ч. същият иска да бъде признато за установено, че е тази част
е негова собственост.
Ответниците С.Ш.М., Ф.Б.М. и Е.С.Ш. не отричат
фактическите твърдения свързани с първоначалното придобиване на две дворни
места и неформалното разпределяне на същите между тримата братя, единият от
които бил баща на ищеца и първия ответник. Поддържат обаче, че след
заминаването на ищеца и родителите му в Т., С.М. и неговата съпруга са
започнали да упражняват фактическа власт върху целия имот със съзнание да го
държат като свой. Това било станало по решение на останалите съсобственици още
при напускането на Б. през 1989г. По-късно през 1993г. при посещение на майката
на ищеца и първия ответник в Б. това съгласие било отново потвърдени от всички
членове на семейството, като било прието, че имотът ще остане за С.М. и
семейството му. Причина за това било обстоятелството, че той останал да живее в
него, грижел се за подобряването му и със свои средства бил извършил значителни
подобрения на къщата и имота. Твърди се, че посещенията на ищеца в имота, не
съставлявали действия по упражняване на владение върху него, а гостувания.
Ищецът не бил заплащал данъци за имота, а синът му бил ползвал въпросните стаи,
с позволението на ответниците, за да не плаща наем за жилище в гр. П., където
учел. Предвид това, ответниците считат, че са придобили по давност
собствеността върху целия имот и предявеният иск е неоснователен.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът по делото С.Ш.М. и първият ответник С.Ш.М. са
наследници по закон – синове на Б.В.И. /лист 15-16/. Не се спори между страните, че бащата на
ищеца, заедно със своите двама братя е закупил следните имоти: дворно място от
500 кв.м., съставляващо парцел ********** по плана на гр. К., при граници ****************
и дворно място от 566 кв.м., съставляващо парцел ********** по плана на К., при
граници: ************. За сделката бил съставен нотариален акт № ***********.
на н. при Пловдивския районен съд /
лист 9/.
Установява се
от заключението на съдебно-техническата експертиза, че към момента на сделката
е действал КРП на гр. К. одобрен през 1967г. по които за двата имота са били
отредени парцели ********** /
л.164/. В последствие със заповед
от 31.12.1970 г. било одобрено изменение на дворищната регулация, като от парцели
********* се образували три нови парцела обозначени като ***************. В
последващия кадастрален план одобрен през 2004г. на трите парцела били дадени
нови кадастрални номера и те били заснети като поземлени имоти ***********.
Не е спорно по делото, че още след закупуване на двата
имота тримата братя ги поделели на три части, като всеки от тях установил
самостоятелно владение върху една от тях. В последствие това състояние било
отразено в последвалото изменение на регулацията. Към момента на закупуване на
имотите през 1970 г. бащата на ищеца Б.В.И. бил в брак със С.Ю.М., като двамата
започнали да владеят процесния поземлен имот № *** съставляващ ******** по
плана на гр. К. Установява се от гласните доказателства, че в периода от 1972
до 1974г. б. и м. на ищеца, подпомагани от близки построили в имота едноетажна
къща с пет стаи в която заживели с тримата си сина и дъщеря си. По-късно
дъщерята С. се омъжила и преместила в гр. П., а в имота останали да живеят
бащата, майката и тримата сина със своите семейства. Според свидетеля Е.И. С.М.
живеел в югоизточната стая, като ползвал и пристройката с баня към нея, братът
С. ползвал югозападната стая, а С. ползвал други две стаи заедно с майката и
бащата. Това положение се запазило до 1989г., когато ищецът заминал за Т. През
същата година в Т. заминали и м. на ищеца и б. му С., а в имота останал
най-малкият брат със семейството си и бащата. Няколко месеца по-късно С.М. се
върнал и продължил да живее в къщата до 1991г., когато заминал за Г. След
преселването си в Т. ищецът продължил да посещава периодично Б., като правел
това няколко пъти годишно за различни периоди от време. При тези завръщания той
отсядал в къщата, в ползваните преди това от него стаи от които разполагал с
ключ. През 1997г. синът на ищеца започнал да учи в Б. и ползвал за живеене
пристройката към стаята на ищеца. Към това време, според свидетелите С.М. и С.М.,
ключът от стаята свързана с пристройката бил у брата на ищеца С.. Докато бил в
Б. синът на ищеца се оженил и очаквал дете. Поради това ищецът говорил с м.
си - свидетелката С.М. и поискал брат му
да даде ключа от стаята. Свидетелката се съгласила, но с уговорката, че след
това той ще върне ключа, защото къщата в Б. следва да остане на най-малкия брат
С.. Същото обстоятелство се потвърждава и в показанията на свидетеля С.М..
Според тези двама свидетели обаче, ищецът не бил върнал ключа от въпросната
стая, независимо от това, че синът му престанал да живее в Б.
Установява се също така, че пристройката и банята
обитавани от ищеца преди заминаването му в Т., били пристроени към стаята,
която той ползвал, с разрешението на неговите родители – в този смисъл
свидетелите И., Б. и С.М.. Според свидетелката М., когато се връщал от Т.
ищецът отсядал в пристройката /наричана от нея лятна кухня/, като това
състояние било запазено и понастоящем. Ищецът отказвал да предаде ключа от
стаята към която била пристроена лятната кухня, който брат му С. бил предал,
когато синът на ищеца ползвал въпросните стаи. Свидетелката сочи още, че първоначално
къщата била построена на един етаж, без да е изграден покрив, тъй като тя и
съпругът й предвиждали възможност да се построят още два етажа, като по този
начин с. им С. и С. получат по един, а най-малкият С. остане да живее на първия
етаж. Това намерение не било осъществено от братята, поради настъпилите след
1989 г. събития и преселването в чужбина. Свидетелката сочи още, че когато пет
години след изселването се върнали в Б., къщата била вече била с покрив, като строителството
му било предприето от сина и С..
На 07.07.2015г. ответникът С.Ш.М. и с. му Ф.Б.М. се
снабдили с нотариален акт №*****************. по описа на нот. ************* за
собственост върху имот придобит по обстоятелствена проверка. С него те били
признати за собственици на процесния имот пл. № *** с площ от 315 кв.м., по
кадастрални план на гр. К., за който е отреден УПИ *********** по рег. план на
града, ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от
89 кв.м. / лист 13 и 14/.
С договор за продажба на недвижим имот №*************.
на н. ********* С.Ш.М. и Ф.Б.М. продали процесния недвижим имот на ответника Е.С.Ш.
/ лист 11 и 12/.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза
построената към стаята на ищеца пристройка /лятна кухня/ с баня, е била
допустима съгласно действувалите към момента на построяването норми на ППЗСТСУ /лист 165/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
След преценка на фактите по делото се налага извод, че
процесният недвижим имот, след закупуването и обособяването му в отделен парцел
е бил владян от бащата и майката на ищеца, които са придобили собствеността
върху него по време на брака си в режим на семейна имуществената общност.
Владението е продължило повече от десет години – от 1970 г. до заминаването на
част от семейството в Т. след 1989г., като към този момент имотът е бил
придобит по давност от двамата родители. След смъртта на б. Б.И. през 1991г.
семейната имуществена общност върху имота е била прекратена, като съобразно
действащата към онзи момент разпоредба на чл.27 СК 1985г. /отм./ дяловете на
съпрузите са били равни. Следователно ½ ид.ч. от имота е била придобита
от м. на ищеца, а останалата половина е преминала върху петимата му наследници
по закон – преживялата съпруга С., д. С. и тримата сина С., С. и С.. Техните
дялове са равни, като при разпределяне на наследствената ½ ид.ч., всеки
от тях е получил по 1/10 ид.ч. от имота.
В случаите когато един от сънаследниците, какъвто е
ответникът С.М., упражнява фактическата власт върху наследствен имоти, той е
владелец на собствената си идеална част и държател на идеалните части на
останалите съсобственици. При възникналата от наследяването съсобственост е
изключено да се счита, че някой от наследниците няма намерение да свои вещта,
защото подобно допускане противоречи на факта на приемане на наследството.
Последното означава, че всеки наследник приел /направо или изрично/
наследството има намерение да получи собствеността върху вещта, а оттам и
намерение да я държи, сам или чрез другиго, като своя. Ето защо, в случаите
когато един от сънаследниците /респективно съсобствениците/, упражняващ сам
фактическа власт върху цялата вещ и претендира, че е придобил собствеността
върху нея по давност, следва безспорно да се докаже, че той е променил
намерението си и е превърнал държанието върху дяловете на останалите
съсобственици във владение. Промяната на намерението следва да се изрази в
действия явно демонстрирани, при това не спрямо трети за съсобствеността лица,
а спрямо останалите съсобственици /
в този смисъл - Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК/. Чрез тези
действия лицето позоваващо се на промяна, следва да се противопостави
недвусмислено на останалите сънаследници, като отблъсне тяхното владение. Само
в тази случаи може да се приеме, че владението предпоставящо, след изтичане на
срока по чл.79, ал.1 ЗС, придобиване на имота по давност е несъмнено. С оглед
събраните по настоящото дело доказателство съдът намира, че не може да се
обоснове извод, че ответниците С.М. и Ф.М. са завладели като своя,
наследствената част на ищеца. Този извод се потвърждава от обстоятелството, че
ищецът е продължил да посещава имота и да ползва същите стаи от него, които е
ползвал приживе на общия наследодател, като се е възпротивил да върне обратно
ключа от стаята, даден му да за да може синът му да я ползва след раждане на
детето. Следователно не се установи промяна в неговото намерение относно
сънаследствения имот. Не променят този извод показанията на свидетелите С.М. и
С.М., според които, ищецът се бил съгласил, че къщата следва да остане за
най-малкия брат и бил заявил, че няма да я носи на гръб в Т.. Това заявление,
не е достатъчно да докаже промяна на неговото намерение относно съсобствеността
в имота, защото е в противоречие с фактически установеното му поведение - отказ
да се върне ключа и продължаване на ползването на част от наследствения имот. Фактът, че част
от съсобствениците са се съгласили процесния имот да остане в собственост на
ответника С.М. и съпругата му Ф.М. не обвързва ищеца, доколкото той не е
обективирал воля за прехвърляне на своята идеална част или за отказ от правото
си върху нея.
Предвид изложеното съдът счита, че ответниците С.М. и Ф.М.
не са придобили по давност правото на собственост върху наследената от ищеца
1/10 ид.ч. от процесния имот, поради което и възражението им в тази насока е
неоснователно. Предвид това, че не са били собственици на посочената идеална
част, те не са могли да я прехвърлят на своя син – третия ответник Е.Ш..
Съобразно горните
изводи, следва предявения иск да бъде уважен, като се признае за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/10 ид. ч. от имота.
Тъй като издаденият
нотариален акт по обстоятелствена проверка, легитимира ответниците С.М. и Ф.М.
като собственици на целия недвижим имот, следва съобразно чл.537, ал.1 ГПК
същият да бъде отменен до размера на процесните 1/10 ид.ч. от удостовереното с
него право на собственост.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК,
ответниците следва да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 1251 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 124,
ал.1 ГПК, по отношение на С.Ш.М. ЕГН **********, Ф.Б.М. ЕГН ********** и Е.С.Ш.
ЕГН ********** тримата с адрес ***, че С.Ш.М. ЕГН ********** с адрес *** е
собственик по силата на наследствено приемство и давност на 1/10 /една десета/
ид.ч. от имот с пл.№ *** с площ от 315 кв.м. по кадастралния план на гр. К.*******,
съставляващ УПИ ************* по регулационния план на гр. К., ведно с 1/10
ид.ч. от масивна жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м., ведно с всички
подобрения в имота при граници: *********************.
ОТМЕНЯВА, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по давностно владение № ***********., съставен на 07.07.2015г.
от Н. ******************до размера на 1/10 /една десета/ ид.ч. от
удостовереното с него право на собственост върху недвижим имот пл. № *** с площ
от 315 кв.м. по кадастралния план на гр. К.**************** по регулационния
план на гр. К., ведно с 1/10 ид.ч. от масивна жилищна сграда със застроена площ
от 89 кв.м., ведно с всички подобрения в имота при граници: *****************.
ОСЪЖДА С.Ш.М., Ф.Б.М. и Е.С.Ш. да заплатят на С.Ш.М.,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1251 лв./ хиляда двеста петдесет и един лева/,
представляваща деловодни разноски.
На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца
шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да
отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок
вписването на исковата молба ще загуби действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно
с оригинала
ВД