Решение по дело №1171/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260003
Дата: 11 септември 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20201100901171
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..............

гр. София, 11.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в заседание при закрити врати, провело се на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                   СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ

 

при секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Маджев  т.д. № 1171 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл. 625 от ТЗ.

Образувано е по молба от 25.06.2020 г., която изхожда от търговско дружество - „А.Г.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, бул. „********, с която е поискано откриване производство по несъстоятелност спрямо дружеството, заради настъпилото при него състояние на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.

В молбата са изложени твърдения, че по повод на осъществяваната от дружеството търговска дейност в при него са се натрупали необслужени публични задължения към държавата в размер надвишаващ 4 000 хил. лв. Едновременно с това молителя имал изискуеми задължения и към частни кредитори по сключени договори, чиито общ размер надхвърлял 154 хил. лв. Визираните публични и частно-правни задължения не можели да бъдат изпълнени от молителя, защото същия прекратил търговската си дейност, за което спомогнало и въведеното през м. март 2020 г. извънредно положение във връзка с пандемичното разпространение на инфекциозно заболяване. Стигнало се до преустановяване получаването на парични потоци от пазарната му дейност.  Допълва се, че търговецът не разполагал с налични парични средства по банкови сметки или на каса, както и с ликвидни активи, което препятствало обективната му възможност да покрие генерираните към трети лица свои парични задължения. Подчертава се, че финансовите затруднения на дружеството са с траен характер и не могат да бъдат преодолени занапред, а това означавало, че „А.Г.“ ЕООД се е озовало в състояние на неплатежоспособност. Поддържа, че посоченото състояние е настъпило, считано от 31.05.2020 г. след предоставяне на необходимата систематизирана информация за финансовите показатели и потенциал на дружеството от страна на лицата натоварени с воденето на счетоводството му.  На следващо място в молбата се излагат и твърдения, че „А.Г.“ ЕООД не е титуляр на никакви имуществени права, чрез реализацията на които да се постигне евентуално покриване на натрупаните парични задължения към кредитори, а това означава, че то е в положение и на свръхзадълженост. Предвид изложеното се иска от сезирания съд да постанови решение по смисъла на чл. 632, ал. 1 ТЗ, като спрямо дружеството бъде открито производство по несъстоятелност, като същото се обяви за неплатежоспособно, съответно свръхзадължено, съответно се определи началната дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността, наложи се обща възбрана и запор върху имуществото му, постанови се прекратяване дейността на предприятието, длъжника се обяви в несъстоятелност и производството по несъстоятелност се спре.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно наличие на изискуемо задължение :

Ангажирани са от молителя счетоводен баланс към 31.12.2019 г., както и междинен счетоводен баланс към датата 31.05.2020 г. При осъществена от съда служебна справка по партидата на „А.Г.“ ЕООД в ТР при АВ се констатира, че дружеството регулярно е изготвяло и заявявало за обявяване ГФО за периода от учредяването си – 2008 г. до 2019 г.

Според приложено Удостоверение от 10.03.2020 г. издадено от ТД на НАП – Офис София отнасящо се до наличието или липсата на задължения на „А.Г.“ ЕООД, се разкрива обстоятелството, че към упоменатата дата публичните задължения за данъци, осигурителни вноски и лихви  натрупани от дружеството възлизат в общ размер на сумата от 4 110,72 лв. Към 16.07.2020 г. данните за публичните задължения, чиито адресат се явява „А.Г.“ ЕООД съобразно изискана от съда и постъпила от НАП детайлна справка показват, че техния общ размер нараства до сумата от 6 369,00 лв.

Според изготвения и приобщен по делото списък на кредиторите на „А.Г.“ ЕООД подписан от законния му представител се установява, че кредитори на дружеството са както следва : Спортен клуб по волейбол „Олимпиец“ за вземане в размер от 37 058 лв. – необезпечено; БК Спартак Плевен за вземане в размер от 11 536 лв. – необезпечено; Средно училище „Иван Вазов“ за вземане в размер от 14 599 лв. – необезпечено; „К.Е.С.“ за вземане в размер от 10 200 лв. – необезпечено; В.К.за вземане в размер от 2 800 лв. – необезпечено; В.К.за вземане в размер от 4 800 лв. – необезпечено; Я.П.за вземане в размер от 3 580 лв. – необезпечено; „Р.Б.“ АД за вземане в размер от 70 000 лв. – необезпечено.

С друга изготвена на 25.06.2020 г. справка от законния представител на „А.Г.“ ЕООД е посочено, че към момента на изготвянето на същата дружеството не разполага с активи.

С писмо от 09.07.2020 г. Главен публичен изпълнител при ТД на НАП-София, че спрямо „А.Г.“ ЕООД в качеството му на длъжник е било образувано изпълнително дело за събиране на публични вземания, като в хода на това производство е било издадено ПНОМ от 06.07.2020 г. изразяващи се в наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, като срещу запорираното имущество не е започнало принудително изпълнение.  

Налична е изготвена на 01.07.2020 г. от служител на съда справка във връзка с информацията поместена в регистрите водени при АВ, от която се установява, че в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър има редица вписвания, отбелязвания и заличавания свързани с недвижим имот, който е бил притежание на „А.Г.“ ЕООД, но през м. 01.2018 г. е бил прехвърлен чрез апортиране в капитала на дружеството – „КАД СПОРТ“. 

На основание чл. 186 ГПК след изискване от СДВР – Отдел „Пътна полиция“ по делото е събрано за доказателство Извлечение от Централна база данни на АИС – КАТ към 31.07.2020 г. за отбелязвания по отношение на „А.Г.“ ЕООД, от която е видно, че относно този правен субект в АИС-КАТ  не фигурират данни за притежание в собственост на регистрирани МПС-та.

От изслушаното и след това прието без възражения на молителя заключение по назначената СФИЕ се установява, че относно подложения на анализ търговец - „А.Г.“ ЕООД през 2017 г. краткотрайните активи обхващат основен дял в структурата на активите, а през следващите години до 2020 г. те единствени са представени в активите на дружеството. Единственият дълготраен актив, с който дружеството-молител е разполагало е бил отчужден през 2018 г. По отношение динамиката в притежаваните краткотрайни материални активи се наблюдава трайна тенденция на техния спад в абсолютни стойности, като към 31.05.2020 г. такива вече липсват /имат нулева стойност/. При проследяване картината на пасивите вещото лице констатира, че краткосрочните задължения заемат основен дял в тяхната структура, като през 2017 г. те възлизат на 83 хил. лв., през 2018 г. няма такива, през 2019 г. 107 хил. лв., за да достигнат в края на м. 05.2020 г. изражение от 160 хил. лв. Мнението на вещото лице е, че изтъкнатата тенденция в рязко нарастване на задълженията към контрагенти и запазването на задълженията към финансови предприятия през 2019 г. и 2020 г. са база за извод, че финансовото положение на дружеството се характеризира като влошаващо се през тези два очертани периода. По отношение на измерителите за ликвидност на предприятието вещото лице е направило изчисления, че през 2017 г. те са в рамките на разумните референтни стойности – тоест над 1, но след 2018 г. се ясно се откроява процес на влошаване на тези показатели, като КОЛ в края на 2019 г. девалвира до стойност от 0,1028, а към междинния отчет в средата на 2020 г. този показател вече е на нивото на нулева стойност. Това провокира вещото лице да посочи, че през периодите на 2019 г. и 2020 г. анализираният търговец губи потенциала си да погасява дължимите от него текущи задължения и има ясна тенденция на процес на влошена ликвидна способност. За компрометирано финансово състояние на молителя говорят и спомагателните коефициенти за измерване на неговата финансова автономност и задлъжнялост, които също са позиционирани в негативните скали, което пък показа, че дружеството няма потенциала да преодолее финансовите си затруднения и нещо повече то е декапитализирано. Вещото лице е отбелязало и това, че прегледа им всички задължения отразени в баланса на дружеството към 31.05.2020 г. в размер на 159 610,15 лв. са изискуеми, като дружеството не е носител на никакви активи, с които обективно да е в положението да обслужи тези си дългове. Допълва се и това, че през 2018 г. дружеството няма реализирана печалба, а през 2019 г. финансовият му резултат е загуба от 2 хил. лв. Считано от април 2020 г. дружеството се е освободило от своя персонал и е преустановило извършаването на търговската си дейност.       

Разглеждайки молбата по чл. 625 ТЗ от правна страна, настоящия съдебен състав достига до следните правни изводи :     

Първоначалният отговор, които следва да бъде даден във връзка с упражнената молба за откриване на производство по несъстоятелност е фокусиран върху това, дали дружеството „А.Г.“ ЕООД има изискуеми и непогасени публични задължения към държавата и общините, които да са възникнали във връзка с упражняваната от същото търговска дейност, съответно задължения към други частно-правни субекти, които да произтичат от встъпването в правоотношения по търговски сделки. Анализът на приобщения по делото доказателствен материал еднозначно потвърждава твърдението на длъжника, че е станал адресат на публични задължения /данъци и осигурителни вноски и лихви върху тях/ към държавата, които са изискуеми и подлежат на плащане. Възникването на тези му задължения е последица от упражняваната от негова страна търговска дейност. Приобщените в кориците на делото актуални справки от НАП показват, че необслужените публично–правни задължения към м. 07.2020 г. са на ниво от над 6 хил. лв. По делото няма данни последните задължения да са били разсрочени по установения в ДОПК ред. Още по-малко е осъществено доказване, че очертаните публично-правни задължения са били обслужени чрез плащане от техния адресат в полза на държавата. Налице са и категорични данни, че наред с публичните задължения „А.Г.“ ЕООД е адресат и по редица изискуеми задължения към частно-правни субекти. Размерът на тези задължения надхвърля сумата от 154 хил. лв., като по отношение на вземанията с титуляр „Р. /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД няма никакво колебание, че имат за юридически факт които ги поражда търговска сделка – договор за предоставяне на банков кредит. По отношение на тези вземания също няма данни да са погасени чрез плащане предприето от длъжника, въпреки че всяко едно от тях е с настъпила изискуемост. В обобщение е необходимо да се посочи, че в рамките на проведеното съдебно дирене, вкл. и по служебна инициатива на съда се установява еднопосочно, че „А.Г.“ ЕООД има качеството на длъжник по парични задължения попадащи в приложеното поле на чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ, които не са погасени на падежа им, а и след това, респективно продължават да съществуват и към настоящия момент.    

Относно неплатежоспособността:

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения с адресат молителя – „А.Г.“ ЕООД се наблюдава  по отношение на възникнали и непогасени на техния падеж публични вземания имащи за свои източник осъществено от самия търговец деклариране по реда на съответните императивни публично-правни данъчни и осигурителни норми, както и по отношение на задължения възникнали към частно-правни субекти в пределите на извършваната от дружеството търговска дейност, чиито падежи също са настъпили през анализирания период. Тези задължения са натрупани от търговеца през годините на неговата дейност, като съобразно финансовия анализ направен от вещото лице те имат различен падеж на изпълнение, като размерите им са динамична величина през изследваните години. Видът и мащабите на натрупваните през годините краткосрочни по своето естество парични задължения формират убеждение у сезираният съд, че подложеният на финансово-икономически анализ търговец не разполага с достатъчно по своите параметри бързоликвидно имущество /парични средства в каса или в банкова сметка ***/, с което да е в състояние позволяващо му да покрие задълженията си с настъпил падеж. Нещо повече „А.Г.“ ЕООД е изпаднал в положение да няма никакви краткотрайни активи, посредством които да покрие текущите си изискуеми задължения. Това финансово положение настъпва след 2018 г., когато драстично се свива нивото на краткотрайните активи, с които дружеството-молител оперира, при същевременно високо ниво на краткосрочните задължения, което изцяло елиминира възможността му да посреща текущите си разходи за данъци, осигурителни плащания, кредитни плащания и персонал, и съвсем икономически обосновано това рефлектира осезаемо върху ликвидната способност на търговеца и прави обективно невъзможно изпълнението от негова страна на изискуемите му текущи задължения. През 2020 г. тази тенденция достига своята кулминация, когато КОЛ се позиционира на абсолютния минимум – нулева стойност.  Изведената обективна невъзможност на търговеца да обслужва негови текущи задължения не може да се квалифицира, като такава с временен характер, защото по делото не съществуват данни, от които да е възможна аргументация за генериране на предстоящи приходни потоци, които да са в обеми достатъчни за покриване на изискуемите задължения, или постъпване на актив –стоки, суровини и прочие материалния запаси, както и на предстоящо възникване на вземания, или парични постъпления. Напротив дружеството се намира във фаза на своето съществуване, при която е преустановило развиването на присъщата му търговска дейност. То е декапитализирано и е изгубило своята жизнеспособност да осъществява типичната за всеки търговец стопанска дейност. Обремененото му финансово състояние води единствено до натрупване на допълнителни парични задължения и ограничава възможността на кредиторите му да получат удовлетворение на паричните си вземания от имуществото с което разполага ако изобщо такова е налице с оглед песимистичните данни в събраните по делото справки и заключението дадено от вещото лице. Мотивиран от тези си разсъждения решаващия състав, приема, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност на търговско дружество – „А.-С“ ООД е основателна и трябва да се уважи.

При формиран позитивен извод за настъпила неплатежоспособност не следва да се разглежда заявеното второ основание за откриване на производство по несъстоятелност поради настъпила свръхзадълженост, защото същото очевидно не е предпочитаното от ищеца и е заявено в условията на евентуалност, респективно предвид доказването на предпочитаното основание – неплатежоспособност се изключва хипотеза на сбъднало се вътрешно-процесуалното условие за това - неоснователност на молбата на заявеното главно основание (неплатежоспособност).

Относно началната дата на неплатежоспособността :

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е дата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от вида, посочен в разпоредбата. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер. В случая началната дата на неплатежоспособността трябва да се обвърже с момента, когато за дружеството-молител е настъпило състояние на финансова невъзможност за обслужване на изискуемите му краткосрочни задължения. Най-ранния такъв момент е датата – 31.12.2019 г., когато се констатира освен, че дружеството е длъжник по вземания от кръга на тези визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ, то и това, че същото обективно не разполага с финансов капацитет да ги изпълни. Това именно е първият момент, в който е налице съвпадане на двата елемента на неплатежоспособността – спиране на плащанията и обективна невъзможност за разплащане на изискуеми дългове. Тази именно дата следва да се определи за начална на неплатежоспособността.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

От събраните доказателства се установява, че не са налице налични парични средства за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност.

В указания с определение от 31.07.2020 г. срок не е внесена определената сума от 7 000 лв. за покриване на началните разноски във връзка с издръжката на производството. Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Молителят на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във връзка с чл. 621 ТЗ следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата в размер от 300,00 лв. – съставляваща изплатено със средства на съда възнаграждение на вещо лице по служебно допусната за целите на производството СФИЕ, доколкото молителя не е изпълнил в срок, а и до приемането на заключението даденото към него указание да заплати тази сума, като депозит.   

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „А.Г.” ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Слатина“, бул. „*********бл. *********ап.*-*, и ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2019 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „А.Г.” ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Слатина“, бул. „*********бл. *********ап.*-*.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „А.Г.” ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Слатина“, бул. „*********бл. *********ап.*-*.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „А.Г.” ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Слатина“, бул. „*********бл. *********ап.*-*.

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество и вземания и ВЪЗБРАНА върху цялото недвижимо имущество на  А.Г.” ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Слатина“, бул. „*********бл. *********ап.*-*.

СПИРА производството по несъстоятелност открито спрямо „А.Г.” ЕООД, с ЕИК********, в рамките на образуваното търг. дело № 1171/2020 г. по описа на СГС, VI-2 състав.

ОСЪЖДА „А.Г.” ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Слатина“, бул. „*********бл. *********ап.*-*, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във връзка с чл. 621 ГПК, сумата в размер от 300,00 лв., съставляващи разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице, които подлежат на събиране от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.

УКАЗВА, на основание чл. 632 ал. 2 ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ и на длъжника - „А.Г.” ЕООД, с ЕИК********, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 7 000 (седем  хиляди) лева.

УКАЗВА, на основание чл.632 ал.4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност ще бъде прекратено, като се постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията - търговския регистър за обявяването му, на основание чл.622 ТЗ, а така също да се впише в книгата на съдебните актове водена по смисъла на чл. 634в ТЗ.

 

 

 

 

 

                                                                    СЪДИЯ: