Решение по дело №153/2023 на Административен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

град Шумен, 13.07.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на десети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                  Административен съдия: Христинка Димитрова

 

при участието на секретаря Р.Х., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 153 по описа за 2023 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е въз основа на жалба от В.Х.М. ***, против Решение № 2153-27-63/17.05.2023г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх. №1012-27-52/20.04.2023г., подадена срещу разпореждане № 2113-27-1539#13 от 17.03.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл.68, ал.1-3 от КСО е постановен отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Оспорващата твърди, че административният орган неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж времето на раждане и отглеждане на малко дете в периода от 19.06.1989г. до 21.04.1992г., през който същата не е работила. Счита, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж, респективно за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали майката е била работеща или неработеща. Според жалбоподателката в резултат на неправилното приложение на относимите за случая материалноправни разпоредби от страна на административния орган, касаещи зачитането на времето на раждане и отглеждане на малко дете от неработеща майка за действителен осигурителен стаж, същият неправилно е приложил и разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и че с прибавянето /зачитането/ на процесния период за действителен осигурителен стаж, то осигурителният ѝ стаж ще надвишава 15г. и с оглед навършената от нея възраст, към датата на подаване на заявлението са налице всички предпоставки да ѝ бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при зачитане на спорния стаж като действителен осигурителен стаж. Претендира присъждане на разноски по делото. С депозирана по делото молба рег. № ДА-01-1631/30.06.2023г., оспорващата чрез упълномощен процесуален представител адв.С.Б. заявява, че поддържа жалбата. Представя допълнителни писмени доказателства. Въз основа на аргументите, изложени в жалбата и в подадената молба, настоява за решение, с което да бъде отменено Решение № 2153-27-63/17.05.2023г. на директора на ТП на НОИ – Шумен и преписка се върне на административния орган със задължителни указания относно прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответникът – директор на Териториално поделение – Шумен на НОИ, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт Л.И., депозира писмено становище, с което оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като  неоснователна.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх. № 2113-27-1539, постъпило в ТП на НОИ – гр. Шумен на 17.11.2022г., чрез Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ – гр.София, подадено в турския Осигурителен институт на 07.09.2022г., В.Х.М. направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68 от КСО.

Въз основа на наличните редовни данни, длъжностното лице по пенсионно осигуряване приело, че към датата на заявлението оспорващата има навършена възраст 67г., 04м. и 05 дни, която отговоря на изискуемата по чл.68, ал.1-2 и ал.3 от КСО. Досежно осигурителния стаж пенсионният орган е приел за установен осигурителен стаж от втора категория – 03г., 05м. и 18дни; осигурителен стаж от трета категория – 10г., 08м. и 24дни, общ осигурителен стаж, превърнат съгласно чл.104 от КСО – 15г., 00м. и 24г. Счел е, че е налице недостигащ осигурителен стаж за правото по чл.68, ал.1 и 2 от КСО в размер на 21г., 01м. и 06 дни. При преценка на предпоставките по чл.68, ал.3 от КСО пенсионният орган е приел за установен общ осигурителен стаж без превръщане 14г., 02м. и 12 дни, от които действителен осигурителен стаж в размер на 11г., 04м. и 10 дни. Въз основа на установените факти с Разпореждане № 2113-27-1539#13 от 17.03.2023г. ръководителят по пенсионно осигуряване отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Несъгласна с този извод на пенсионния орган, В.Х.М. обжалвала разпореждането, като в подадената жалба вх. № 1012-27-52/20.04.2023г. посочила документи, удостоверяващи осигурителен стаж, както и Удостоверение за раждане на дете от ***г., като посочила, че към датата на раждане на детето е работела в Болгарстрой, СССР, Оренбург. Договорът е приключил на 20.06.1989г., след което се е завърнала в България. Твърди, че в процесния период е имала право на майчинство за три години и половина, който период следва да бъде зачетен за осигурителен стаж.

С Решение № 2153-27-63 от 17.05.2023г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ жалбата е отхвърлена. Въз основа на новопредставените документи административният орган е зачел осигурителен стаж за периода 06.02.1984г – 25.07.1985г. в РПС Каолиново, в размер на 01г., 05м. и 20дни, като е приел, че с признаването на този период за действителен осигурителен стаж, жалбоподателката има 15г., 08м. и 02 дни общ осигурителен стаж, без превръщане, от които 12г., 10м. и 00 дни е действителен такъв, съответно същата няма минималния изискуем действителен осигурителен стаж от 15 години. В мотивите на решението директорът на ТП на НОИ – Шумен е изложил съображения, че след прекратяването на трудовото правоотношение с „Главболгарстрой“ АД – София, считано от 19.06.1989г. до 21.04.1992г. (навършване на 3-годишна възраст на второто дете), е зачетено майчинство като „неработеща майка“ в размер на 02г., 10м. и 02 дни, което съгласно §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО не е действителен осигурителен стаж.

По така изложените мотиви директорът на ТП на НОИ – Шумен приел, че В.Х.М. не отговаря на условията по чл.68, ал.3 от КСО и няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Видно от приложеното по делото извлечение за проследяване на пратка, оспореното решение е съобщено на заявителката на 29.05.2023г., а настоящата жалба е входирана в деловодството на административния орган на 06.06.2023г.

Изложените факти от установяват от административната преписка по издаване на обжалваното решение и по същество не се оспорват от страните.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 2153-27-63 от 17.05.2023г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ - индивидуален административен акт, за който изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено по жалба против разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е постановен отказ да се отпусне пенсия. Разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б. „а“ от КСО определя ръководителя на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът, за компетентен орган. Оспореният акт е издаден от Д.Ч., който е подписал същия „за директор“, съгласно заповед №1015-27-7/28.01.2020г. на директора на ТП на НОИ. Видно от приложена на л.53 от делото заповед Д.Н.Ч.е упълномощен да издава и подписва решение по чл.117, ал.3 от КСО при отсъствие на директора на ТП на НОИ. Същевременно от приложен болничен лист се установява, че към датата на издаване на атакуваното решение, директорът на ТП на НОИ е отсъствал поради временна неработоспособност. Актът е издаден  при условията на заместване на титуляра на правомощията и са налице доказателства, че титулярът е отсъствал на датата на постановяване на решението. С това е изпълнено императивното изискване за материална компетентност на издателя на обжалвания акт.

Решението съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение № 2153-27-63 от 17.05.2023г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ е валиден акт, издаден в надлежна форма.

При извършената проверка за спазване на процедурните правила и съответствие на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

В.Х.М. е подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 07.09.2022г. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО лицата, които нямат право на пенсия по ал.1 и 2, през 2022г. придобиват право на пенсия при навършване на възраст 66 години и 10 месеца за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От доказателствата по делото се установява, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателката е навършила 67 години 04 месеца и 05 дни, т.е. е налице условието за достигната възраст.

По отношение на другото условие, касаещо стажа, следва да се има предвид понятието „действителен осигурителен стаж“. Легалното определение за действителен стаж е дадено с разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Тази норма определя като действителен стаж действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В своята съдебна практика (виж решение №6744/22.05.2018г. по АД № 2009/2018г.) Върховният административен съд е приел, че осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд. Уредените в нормата на чл.9, ал.2, т.1 и 2 от КСО хипотези не правят разграничение за изчисляване на стажа по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО и по чл.68, ал.3 от КСО. В подкрепа на горните изводи Върховният административен съд тълкува и смисъла на нормата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО.

В случая първото дете на оспорващата е родено на ***г. В този период В.Х.М. е работила в ТПК „Каолиново“ и по удостоверение обр.УП-3 с изх. № 002/17.02.2023г. има зачетен действителен осигурителен стаж 07г., 07м и 25 дни, който включва и периода на майчинството.

Към момента на раждане на второто дете (21.04.1989г.) В.Х.М. е работила в „Главболгарстрой“ АД, считано от 01.01.1986г. до 19.06.1989г. Осигурителният стаж за периода, в който е съществувало трудовото правоотношение е зачетен за действителен осигурителен стаж. Спорен по делото е периодът след прекратяване на трудовото правоотношение до навършване на тригодишна възраст на детето – от 19.06.1989г. до 21.04.1992г., в който жалбоподателката е била неработеща майка, т.е. не е полагала труд по трудово правоотношение или приравнено на такова. Този стаж в размер на 02г., 10м. и 02д. е признат от административния орган за осигурителен стаж, но не е признат за „действителен“ осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Съдът намира, че изводът на административния орган е формиран в противоречие с материалния закон. В §9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е разпоредбата на чл.80 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се зачита времето, прекарано в законоустановен платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към момента на раждане на второто дете в сила е бил Указът за насърчаване на раждаемостта, който в разпоредбата на чл.3ж, ал.2 регламентира правилото, че времето, през което майките и осиновителките, който не работят по трудово правоотношение, отглеждат дете до навършване на тригодишна възраст, се зачита за трудов стаж. В същия дух е и разпоредбата на чл.354, т.6 от Кодекса на труда (в действащата през процесния период редакция), която е гласяла, че за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаите, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на тригодишна възраст. Следователно и при двата пенсионни режима - по отменения ЗП и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е взависимост от обстоятелството дали жената - майка е била работеща или неработеща, напротив - такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Със създаването на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015г., законодателят не цели отпадане на правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган е отказал на основание §1, т.12 от ДР на КСО да признае процесния период за действителен осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл.17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение №2 от 04.04.2006г. по конституционно дело № 9/2005г. на Конституционния съд на Република България (в този смисъл е Решение № 2477/17.02.2020г. по АД № 5956/2019г. на ВАС, VI отделение).

При зачитане на процесния период (от 19.06.1989г. до 21.04.1992г.) за действителен осигурителен стаж, към датата на подаване на заявлението жалбоподателката има действителен осигурителен стаж в размер на 15г., 08м. и 02дни, с което е изпълнено и второто условие на чл.68 ал.3 от КСО.

Въз основа на доказателствата по делото и по мотиви, изложени по-горе, съдът приема, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателката отговаря на условията по чл.68, ал.3 от КСО за отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като е навършила 67 години, 04 месеца и  05 дни и има повече от 15 години действителен осигурителен стаж, поради което жалбата се явява основателна, а оспореното Решение № 2153-27-63 от 17.05.2023г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ на В.Х.М., е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия при съобразяване с мотивите, изложени в настоящото решение.

Предвид изхода от спора и с оглед своевременно направено искане, на основание чл.120, ал.2 от КСО и чл.143, ал.1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателката направените разноски по делото в размер на 710 лева, в това число внесена държавна такса в размер на 10,00 лева и договорено и платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие в размер на 700,00 лева.

Водим от горното и на основание чл.118, ал.2 от КСО, във връзка с чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

 

Р     Е     Ш     И   :

 

         ОТМЕНЯ по жалба на В.Х.М. ***, Решение № 2153-27-63/17.05.2023г. на директора на ТП на НОИ – Шумен, с което е отхвърлена жалба вх. №1012-27-52/20.04.2023г., подадена срещу разпореждане № 2113-27-1539#13 от 17.03.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл.68, ал.1-3 от КСО е постановен отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение – Шумен на НОИ да заплати на В.Х.М. с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 710 (седемстотин и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.

 

 

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: