Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. дело № 2390/2020 г. по описа
на Административен съд – Варна и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на
Дирекция „Инспекция по труда”
– Варна против решение № 260100/11.09.2020 г., постановено по НАХД № 2020/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна /ВРС/,
с което е отменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна наказателно постановление №
03-012031/27.11.2019 година.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение, които по съществото си са такива за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/,
и се изразяват в несъгласие с изводите на районния съд за липса на факти,
касаещи съставомерни признаци на нарушението, и в оспорване на извода, че
деянието следва да се квалифицира като нарушение, тъй като е малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс НК/, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касационната жалба се
поддържа от упълномощения юрисконсулт Н..
Ответникът
– „Милкос
Инженеринг“ ООД, гр. Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Г., изразява
становище за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и
извършената по реда на чл.
218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима,
като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, а разгледана по същество,
тя е неоснователна.
С обжалваното пред
районния съд наказателно постановление на
„Милкос
Инженеринг“ ООД, гр. Варна е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание
чл. 414, ал. 3 от Кодекса
на труда /КТ/, за нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ – за това, че в
качеството си на работодател, на 16.10.2019
г., в строителен обект „Склад, офиси, автосервиз и жилища за персонал“, находящ
се в ПИ 037135/I-34/
ПУП-ПЗ в землището на гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, е допуснал до
работа лицето Н. Д. П., на длъжност „общ работник“, преди да му е предоставено
уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
За да отмени наказателното
постановление, ВРС е приел,
че същото е издадено от компетентен орган и в законоустановения срок, но при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон – липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението от
фактическа страна, тъй като не са посочени основните елементи на трудовото
правоотношение, в т.ч. работно време и уговорено трудово възнаграждение,
отпуски, почивки, многократност и повтаряемост на дължимите престации. Счел е,
че това нарушава правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Изложил е мотиви, че дори да се
приеме, че има осъществени признаци на състава на нарушението, то извършеното
не следва да се квалифицира като административно нарушение, тъй като e малозначително по смисъла на чл. 9,
ал. 2 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, поради явно незначителната опасност
на деянието.
Обжалваното решение на Районен съд – Варна е правилно като краен резултат, макар
касационната инстанция да не споделя изцяло изложените в него мотиви.
Правилно
въззивният съд е приел, че не е доказано извършването от страна на
дружеството–касационен ответник на административното нарушение по чл. 63, ал. 2
от КТ, тъй като липсват данни за неговите съставомерни признаци. Цитираната
правна норма въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работник или
служител, преди да му предостави документите по ал. 1, един от които е копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. От анализа на
разпоредбата се установява, че изпълнителното деяние на нарушението се
осъществява чрез допускане до работа на лице, на което не е връчено такова
уведомление.
В
разглеждания случай, нито в АУАН, нито в наказателното постановление, е описано
каква точно дейност е извършвал Н. Д. П. в деня на проверката – 16.10.2019 г.,
за да може да се извърши преценка, представлява ли същата престиране на работна
сила в полза на „Милкос
Инженеринг“ ООД, гр. Варна. Между страните по делото не се спори, че П. е
присъствал на обекта по време на проверката, като е вписал името си в
съставения констативен протокол от контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда” – Варна, но няма данни да е осъществявал
трудови функции. Съгласно дадените от него показания в качеството му на
свидетел в производството пред ВРС /които касационният съдебен състав, за
разлика от въззивния съд, кредитира изцяло/, поводът за присъствието му на
обекта е бил търсене на работа, а не осъществяването на такава, като заявява,
че не е бил запознат с причината за попълването на личните си данни в
констативния протокол. Посочената от П. цел на посещението му на процесния
обект се потвърждава и от свид. М., който е категоричен че П. не е извършвал
никаква работа на обекта, а е дошъл да търси работа. Самите проверяващи твърдят
в показанията си, че не могат да кажат конкретно каква работа е извършвал Н.П.
на обекта. Предвид тези данни, правилно районният съд е отбелязал, че не са
доказани съставомерните признаци на описаното в АУАН и наказателното
постановление административно нарушение, а именно, че Н. П. е полагал труд за
работодателя „Милкос Инженеринг“ ООД, гр. Варна, преди да му е връчено
уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Законосъобразен е
изводът на районния съд, че липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението
от фактическа страна, както и на обстоятелствата, при които е осъществено,
представлява съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, водещо до неправилно приложение на материалния закон.
В
подкрепа на извода за липса на осъществен състав на административно нарушение са
и събраните по делото писмени доказателства. Съгласно т. 8 от приложения към
административнонаказателната преписка трудов договор № 34/16.10.2019 г.,
сключен между „Милкос
Инженеринг“ ООД, гр. Варна – работодател, и Н. Д. П. – служител, служителят се
задължава да постъпи на работа на 17.10.2019 г. или в седемдневен срок от
връчване на екземпляр от този договор, подписан и от двете страни, и заверено
уведомление от ТД на НАП. От представената справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, се установява, че уведомлението за
сключения между „Милкос
Инженеринг“ ООД, гр. Варна и Н. Д. П. трудов договор е заверено от ТД на НАП на
16.10.2019 г. в 20:07:05 часа. Тоест, налице са данни за наличие на трудово
правоотношение между дружеството – ответник по касация, и Н. П., което обаче е
възникнало от деня, следващ датата на проверката, когато на служителя е било
връчено уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Във връзка с това е и
представената в производството пред въззивния съд извадка от книгата за
проведен начален инструктаж, от която се установява, че П. е преминал такъв на
17.10.2019 година. Данните, съдържащи се в този информационен източник, напълно
кореспондират с договореното между страните по трудовото правоотношение в
сключения трудов договор, както и с датата и часа на приетото уведомление по
чл. 62, ал. 3 от КТ.
В
съвкупността си изложеното налага обоснован извод, до който е достигнал и
решаващият състав на ВРС в обжалваното решение, за недоказване от страна на
административнонаказващия орган на осъществен състав на описаното в АУАН и
наказателното постановление административно нарушение.
Доколкото
не e доказано
наличието на осъществени признаци от фактическия състав на нарушението по чл.
63, ал. 2 от КТ, не са налице основания за квалифициране на деянието като
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН,
поради което касационната инстанция не споделя изложените в тази насока мотиви от
районния съд.
Независимо от посоченото в предходния абзац, с
оглед изложените по-горе съображения настоящият касационен състав намира, че не
са налице наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС
е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
От
страна на ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски
пред касационната инстанция, което предвид изхода на спора следва да бъде
уважено в хипотезата на чл. 63, ал. 3 във връзка с ал. 5 от ЗАНН в размер на
80,00 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Мотивиран
от изложеното и съобразно правомощията си по чл. 222, ал. 1 от АПК,
касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 260100/11.09.2020 г., постановено по НАХД № 2020/2020 г. по описа
на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
да заплати в полза на „Милкос Инженеринг“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.
20, вх. 12, ет. 7, ап. 33 сумата в размер на 80,00 лева /осемдесет лева/,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.