РЕШЕНИЕ
№ 12284
гр. София, 05.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110139224 по описа за 2022 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл.
124 ГПК.
Ищецът А. Б. Д. е предявил иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаването за установено по отношение на ответника „Софийска вода“ АД, че
не му дължи сумата от 2602,40 лева, представляваща стойност на ВиК услуги и
лихви върху тях за периода от м. 03.2012 г. до м. 05.2019 г., начислени по партида
с клиентски № , разкрит на името на У Т Г - наследодател на ищцата.
Ищецът А. Б. Д. твърди, че процесната сума е начислена от ответника
„Софийска вода“ АД като стойност на потребени ВиК услуги в имот и клиентски
номер по партида, водена на името на неговата наследодателка У Г. Счита, че не
дължи заплащането й поради факта, че е изтекла погасителната давност за
процесните вземания – както за главница, така и за акцесорните вземания, какъвто
характер имат начислените лихви. Счита че в случая е приложим институтът на
кратката, 3-годишна давност. Моли да бъде признато за установено, че не дължи
процесните суми поради изтекъл давностен срок. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за основателност
на предявения иск. Изрично признава предявения отрицателен установителен иск
поради изтекла погасителна давност – както по основание, така и по размер.
Счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и
ответникът да не бъде осъждан за заплащане на разноски, като на свой ред
претендира такива.
В проведеното открито съдебно заседание на 27.10.2022 г. ищецът е направил
искане за постановяване на решение с оглед направеното от ответника признание
на иска.
1
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК – при признание на
иска, следва ответникът да признае иска, признатото право да не противоречи на
закона или на добрите нрави, както и да е признато право, с което страната да
може да се разпорежда. В случая всички предпоставки са налице, поради което
искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество,
като съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право за присъждане на
разноски възниква за ищеца. С отговора на исковата молба ответникът е направил
искане за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78,
ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не
е дал повод за завеждане на иска /т. е. да липсва извънсъдебно или в хода на
делото оспорване на предявеното от ищеца право/ и 2/ да признае иска.
Посочените две предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са налице
кумулативно, за да е осъществен фактическият състав на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът заявява, че изрично
признава недължимостта на процесната сума на заявеното основание – погасяване
поради изтекъл давностен срок. Ответникът по предявен установителен иск не
може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен
интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание
на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца,
като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако
не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Начинът на
осчетоводяване на вземането от кредитора няма значение в отношенията между
страните. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за
да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане. Дори да е
изпратена извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, каквито данни в настоящия случая не са налице,
не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече
отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор
на исковата молба. В случая не се установи кредиторът да е разполагал с
изпълнителен титул или възможност за друга извънпроцесуална принуда, поради
което се налага извод, че не е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е
константната практика на съдилищата – така напр. Определение № 474/07.11.2019
г. по ч. гр. дело № 3063/2019 г. по описа на IV г.о. на ВКС, Определение
№11920/16.5.2019 г. по ч.гр.д.№5959/2019 г. по описа Софийския градски съд, г.о.,
II-А въззивен състав, Определение №20884/23.01.2019 г. по гр.д.№19244/2018 г. по
описа на Софийския районен съд, I ГО, 169 състав, Определение № 298/30.05.2009
г. по ч. гр. дело № 297/2009 г. по описа на I г.о. на ВКС и др.
Поради изложеното, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не следва да бъде
осъждан за разноски в настоящото производство.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника също не следва да бъдат
присъждани разноски.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че
А. Б. Д., ЕГН **********, в качеството му на наследник на У Т Г ЕГН **********
не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумата от общо 2602,40 лева,
представляваща стойност на ВиК услуги и лихви върху тях за периода от м.
03.2012 г. до м. 05.2019 г., начислени по партида с клиентски №
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3