РЕШЕНИЕ
№ 1750
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110200606 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „Мега Ел” ЕООД, ЕИК*****със седалище и
адрес на управление с.Казичене, ул.“Серафим Стоев“ № 8 чрез
пълномощника му – адв.С. М.–САК, против Наказателно постановление №
23-2200632/29.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
Софийска област, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл.
414, ал. 1 от КТ за нарушение по чл.128, т.2 от КТ.
В жалбата се излагат доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила. В тази връзка се сочи, че в АУАН и в обжалваното наказателно
постановление не било посочено мястото на извършване на нарушението. На
следващо място, се твърди, че актосъставителят не е имал териториална
компетентност да извърши проверката на територията на Столична община.
В жалбата се излагат и аргументи, че работата, за която лицето е било
наето не е извършена, което обстоятелство се доказвало от писмения доклад
на техническия ръководител на обекта в гр.Русе и инструктажните книги на
обекта за м.октомври 2021 г., поради което и дружеството не дължало на
работника трудово възнаграждение.
1
По –нататък се сочи, че вземането за трудово възнаграждение на
работника е търсимо, а не носимо, като в случая работникът Ивайло Илиев не
е депозирал писмено искане за изплащане на заплатата по банков път, нито
пък искане за изплащането й на негови близки, тъй като е знаел, че не е
полагал труд за „Мега Ел” ЕООД.
По изложените аргументи, в заключение в жалбата се твърди, че
фактическата обстановка по случая не е изяснена в пълнота от АНО,
обвинението е неясно, поради което е ограничено и правото на защита на
нарушителя. Изразява се становище, че нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството –работодател не
било извършено, поради което се отправя искане към съда за отмяна на
обжалваното НП. Претендира се присъждане на сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание проведено по делото дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, се представлява от пълномощника си -
адв.М., която в дадения ход по същество пледира за отмяна на издаденото НП
по подробно развитите в жалбата съображения. Претендира присъждане на
направените разноски по делото в размер на 550 лева, за които са представени
писмени доказателства за извършеното им плащане.
Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Христова в дадения ход по същество пледира за
неоснователност на жалбата, поради което моли съда да се произнесе с
решение, с което да потвърди, като правилно и законосъобразно обжалваното
наказателно постановление. При този изход на делото претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпил сигнал в ИА“ГИТ“ –гр. София, вх. №
22103811/29.09.2022 г. от Ивайло Валентинов Илиев от гр. Русе за
нарушение на трудовото законодателство, била извършена проверка на „Мега
Ел” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ********
Проверката била извършена на 06.10.2022 г. на място в офиса на
дружеството в с.Казичене и продължила по документи в Дирекция
2
“Инспекция по труда –София област“. Резултатите от същата били
обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2233490/24.10.2022 г.
След преглед на изисканите и представени от дружеството документи
контролните органи установили, че „Мега Ел” ЕООД, ЕИК ********* в
качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е изплатил
в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа
на лицето Ивайло Валентинов Илиев –назначен на длъжност „монтажник
електрооборудване“ и на длъжност „продавач-консултант“ за положения от
него труд през м.декември 2021 г. Нарушението било извършено на
01.02.2022 г., тъй като съгласно трудовия договор на Илиев, тогава е изтекъл
срокът, в който работодателя е бил длъжен да изплати трудовото му
възнаграждение. От представения от дружеството –работодател трудов
договор се установило, че дължимото трудово възнаграждение се изплаща от
20 до 30 число на месеца, следващ отработения месец.
До приключване на проверката не били представени документи,
удостоверяващи изплащането в пълен размер на договореното трудово
възнаграждение на Илиев за положения от него труд през м.декември 2021 г.
За констатираното при проверката нарушение, извършено на 01.02.2022
г. и констатирано на 24.10.2022 г., св. А. –на длъжност главен инспектор при
ДИТ – София област, съставил срещу „Мега Ел” ЕООД, ЕИК ********* Акт
за установяване на административно нарушение № 23-2200632/24.10.2022 г.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.128, т.2 от КТ.
Актът бил предявен и връчен на пълномощника на дружеството Борислав
Николов срещу подпис, който след като се запознал със съдържанието му,
подписал акта без възражения.
Възражения срещу така съставения акт не са били депозирани и в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН срещу дружеството жалбоподател е издадено
атакуваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление
№ 23-2200632/29.11.2022 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
– Софийска област, с което при идентичност на описанието на нарушението и
правната му квалификация –чл.128, т.2 от КТ, на дружеството –работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 416,
ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 КТ.
3
Препис от наказателното постановление било връчено срещу подпис на
пълномощника на дружеството на 05.12.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН, както и от гласните доказателствени средства. Съдът
кредитира с доверие показанията на св.Александър Ганчев (актосъставител)
участвал при извършване на проверката на дружеството-жалбоподател. От
същите се установява, че нарушението, за което е санкционирано
дружеството е извършено в гр. Русе, като актосъставителят е пропуснал да
опише това в съставения АУАН. Актосъставителят беше категоричен в
показанията си, дадени пред съда, че не са налице писмени доказателства, от
които да се установи, че работникът е търсил заплатата си от работодателя,
както и че всички АУАН на процесната дата е съставил в присъствие на
пълномощника на дружеството.
По –натътък следва да се отбележи, че в настоящото производство
жалбоподателят ангажира доказателства, оборващи фактическите
констатации в АУАН. В тази връзка следва да се вземат предвид
представените от процесуалния представител на дружеството –жалбоподател-
Книга за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа за обект
в гр.Русе за м.декември 2021 г., от която се установява, че през м.декември на
работника Ивайло Илиев не е провеждан ежедневен инструктаж за работа;
както и присъствена форма на работниците и служителите на „Мега Ел“
ЕООД за м.декември 2021 г., от която се установява, че работникът Ивайло
Илиев не е работил нито един ден през този месец.
От приложения към материалите на делото трудов договор №
1171/18.10.2021 г. е видно, че между „Мега Ел” ЕООД, ЕИК *********, в
качеството му на работодател и Ивайло Валентинов Илиев в качеството му на
работник е възникнало трудово правоотношение на основание чл.68, ал.1, т.2
от КТ. С цитирания трудов договор Илиев е назначен на длъжността
„монтажник електрооборудване“ , със задъжения утвърдени в длъжностната
му характеристика, с основно месечно трудово възнаграждение 150 (сто и
петдесет) лева и продължителност на работния ден – 2 часа, като трудовото
възнаграждение се изплаща от 20- то до 30- то число на месеца, следващ
отработения месец.
4
От приложените фишове за работни заплати за м.октомври 2021 –
м.януари 2022 г. се установява, че на работника Ивайло Илиев за посочения
период са начислени работни заплати.
От приложеното към материалите на делото уведомление по чл.62, ал.4
КТ е видно, че трудовият договор, сключен между „Мега Ел” ЕООД и Ивайло
Валентинов Илиев е прекратен със Заповед № 656/27.06.2022 г., считано от
28.06.2022 г.
От приложения по делото сигнал до ИА“ГИТ“ – София от Ивайло
Валентинов Илиев, въз основа на който е извършена проверка на „Мега Ел“
ЕООД за спазване на трудовото законодателство, се установява, че Илиев
имал сключен трудов договор с „Ел“ ЕООД за длъжността „електромонтьор“
с работно време от 8 часа. В същото време имал и сключен трудов договор с
„Мега Ел“ ЕООД. На 28.01.2022 г. докато изпълнявал служебните си
задължения в „Ел“ ЕООД Илиев претърпял трудова злополука и до 06.06.2022
г. бил в отпуск по болест. Същият представял болничните си листове в „Ел“
ЕООД, което дружество възприемал като свой работодател. В сигнала Илиев
отправя молба да се направи проверка дали от „Мега Ел“ ЕООД са му
изплащали болнични за периода му на нетрудоспособност.
От приложеното Разпореждане № РВ-3-17-01182996/18.08.2022 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ –Русе се
установява, че е била извършена проверка да периода 28.01.2022 г.-
06.06.2022 г., за който период лицето Ивайло Валентинов Илиев не е
представило болнични листи пред втория си работодател „Мега Ел“ ЕООД. За
м.януари 2022 г. през периода на болничния лист от дружеството е получил
трудово възнаграждение, върху което е осигурен за фонд „Общо заболяване и
майчинство“. В разпореждането е направено заключение, че за периода
28.01.2022 г.- 06.06.2022 г. лицето няма право на изплатеното му по болнични
листи парично обезщетение за временна неработоспособност в пълен размер
за м.януари и на получената пропорционална част от паричното обезщетение
за периода на неплатения отпуск от средствата на ДОО за периода
м.февруари –м.юни 2022 г., тъй като е ползвал отпуск, различен от отпуска за
временна неработоспособност. Неправомерно изплатеното обезщетение от
ДОО е в размер на 732,49 лева – главница.
От писмената информация, дадена саморъчно от св.Борислав Николов –
5
главен счетоводител на „Мега Ел“ЕООД се установява, че за периода на
трудовия договор, работникът Ивайло Илиев не е представял болнични
листове на работодателя и лицето не е полагало труд от 01.02.2022 г. до
прекратяване на ТД на 27.06.2022 г., поради което е воден в неплатен отпуск.
Спорният въпрос е дали лицето Ивайло Валентинов Илиев е полагал труд
пред месец декември 2021 г. на обекта в гр. Русе в изпълнение на трудовия си
договор с работодателя „Мега Ел“ ЕООД. От представените писмени
доказателства коментирани по –горе, чиято достоверност съдът няма
основание да подложи под съмнение се установява, че Ивайло Илиев не е
полагал труд през м.декември 2021 г. за работодателя „Мега Ел“ ЕООД.
Същият не е отправил своевременно никакви претенции към дружеството
„Мега Ел“ ЕООД за изплащане на дължимо трудово възнаграждение, а е
депозирал сигнал в ИА“ГИТ“, едва на 29.09.2022 г., след като е получил
разпореждането на НОИ – Русе, от което се установява, че за периода
28.01.2021 г.-06.06.2022 г. неправомерно е получил парично обезщетение за
временна неработоспособност.
Само за пълнота на изложението съдът ще посочи, че възприема като
достоверни показанията на св. Николов, дадени пред настоящия съдебен
състав, в които след като беше предупреден за наказателната отговорност,
която носи за лъжесвидетелстване, свидетелят обясни, че „инспекторът му
казал какво да напише“ и че той е сторил това, защото е мислил, че е по –
добре за дружеството.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е срещу административно-наказателен акт, който
подлежи на въззивно съдебно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
6
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, в
конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени
давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
На следващо място, съдът намира направеното възражение в жалбата, че
в АУАН и в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението, за
основателно. Същото се явява абсолютно съществено процесуално
нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения
санкционен акт. AНО не е спазил правилото чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
досежно императива за вписване в НП на мястото на извършване на
нарушението. Изискването за посочване на място на извършване на
нарушението, на първо място е във връзка с чл. 48 от ЗАНН, който определя
компетентният да разгледа административнонаказателната преписка орган.
Компетентният орган е този, в чийто район е извършено нарушението. При
липса на посочване на място на извършване на нарушението не е ясно кой е
компетентният да издаде наказателното постановление орган. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 от ЗАНН административнонаказателната преписка се
разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било
извършено нарушението. Когато не може точно да се определи
местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е
административнонаказващият орган, в чийто район е постоянният адрес на
нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или
юридическото лице, или органът, в района на който най-напред е било
образувано производството. Именно затова законът е поставил като
задължителен реквизит посочването на място на извършване на нарушението
и липсата на този реквизит е съществено нарушение на формата на
издаденото наказателно постановление, което не може да бъде санирано.
Пропускът е съществен, защото подобна съществена нередовност на НП не
може да бъде преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Освен това, при съставяне на АУАН и НП не са описани точно и
обстоятелствата при извършване на нарушението. В тази връзка следва да се
отбележи, че в АУАН е описано, че лицето Ивайло Валентинов Илиев е
7
назначено на две длъжности – продавач –консултант и монтажник
електрооборудване. От текста на АУАН изобщо не става ясно, че работникът
е назначен на работа в две различни търговски дружества, като не е посочено
и за коя точно извършена работа през м.декември 2021 г. не е бил изплатен
пълният размер на дължимото трудово възнаграждение.
В издаденото НП пък е посочено, че не е изплатено в пълен размер
дължимото трудово възнаграждение на лицето Валентин Илиев, назначено на
длъжност „монтажник електрооборудване“ за м.декември 2021 г., като не е
посочен какъв е размерът на това възнаграждение и дали изобщо е изплатена
на работника част от него. Описаното също представлява нарушение на
процесуалните правила, прави административно-наказателното обвинение
неясно и е основание за отмяна на издаденото НП.
По –нататък, съдът не споделя възражението в жалбата, че АУАН и НП
изхождат от материално, но не и териториално компетентен орган. В тази
връзка следва да се отбележи, че съдът споделя изложените съображения в
жалбата, че със Заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„ГИТ“ не може да се променя териториалната компетентност на
териториалните поделения, тъй като тя е разписана нормативно. Може само
да се определя обхвата на материалната компетентност на инспекторите, т.е.
правомощията им, но те се упражняват винаги в териториалния обхват по чл.
16, ал. 2 от УП на ИА "ГИТ" (отм.). Аргументи в тази насока могат да се
изведат и от новия Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ ( приет с ПМС № 313/05.10.2022 г., обн. ДВ,
бр.81/11.10.2022 г.), където изрично е уредена хипотеза на отклонение от
териториалната компетентност, очевидно по повод на формираната вече
съдебна практика. В новия Устройствен правилник изрично в чл.21, ал.4 е
посочено, че „служителите в териториалните дирекции „Инспекция по труда“
имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на
съответната дирекция. Служителите на дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ имат компетентност на контролен орган и в териториалния
обхват на Столичната община“. В отменения вече устройствен правилник
такава разпоредба липсваше.
Само за пълнота на изложението съдът ще посочи, че от
доказателствената съвкупност по делото не се доказа извършване на
8
нарушението по чл.128, т.2 от КТ, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на дружеството –работодател. В случая
административно –наказващият орган е следвало да извърши задълбочена
проверка на всички факти и обстоятелства и едва след това да пристъпи към
издаване на наказателно постановление, тъй като издаването на НП не се
свежда до посочване за какво е съставен АУАН и какво е неговото
съдържание и не представлява просто възпроизвеждане на съставения акт за
установяване на административно нарушение, а постановяване на
правораздавателен акт при осъществяване на административно-наказващата
дейност на държавата. В тази връзка настоящият състав намира за нужно да
отбележи, че се явяват напълно основателни твърденията и оплакванията в
жалбата за това, че представените от дружеството писмени доказателства –
инструктажна книга и присъствена форма, изобщо не са обсъдени в текста на
издаденото НП.
След като наказващият орган не е установил по безспорен и категоричен
начин извършване на нарушението, за което е наложено административно
наказание, процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и
подлежи на отмяна.
Предвид всичко горепосочено съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление № 23-2200632/29.11.2022 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, следва да се отмени
изцяло, поради наличната негова незаконосъобразност.
Предвид изхода на спора съгласно чл. 63д от ЗАНН основателно се явява
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски. Същият е доказал заплащането на 550 лева
адвокатски хонорар, който е съобразен с обжалвания материален интерес и
предвид липсата на възражение от процесуалния представител на АНО за
прекомерност на претендираните разноски, следва да се присъди в полза на
дружеството –жалбоподател.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3 от ЗАНН и чл.63д
ЗАНН съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2200632/29.11.2022 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област, с което на
„Мега Ел” ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 (две хиляди) лева, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал.
1 от КТ за нарушение по чл.128, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ да заплати
на „Мега Ел” ЕООД, ЕИК ********* разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 550 (петстотин и петдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10