РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Велико Търново , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20204100500638 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.07.2020 година, постановено по гр. дело № 596 по описа на
Павликенски районен съд за 2019 година, спрямо В. К. С. е прието за установено, че дължи
на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“-ЕАД, гр. София, сумата от 936,63 лв., главница по
договор за потребитески кредит от 26.11.2013 година, сумата от 52,40 лв. договорна лихва,
сумата от 321,58 лв., мораторна лихва начислена върху главницата за времето от 10.01.2014
година до 30.05.2017 година, законна лихва върху главницата, считано от 07.07.2017 година
насетне. Отхвърлени са исковете за договорна лихва за разликата от присъдената сума до
претендираните 208,59 лв., а за такси по договора в размер на 475,08 лв. – изцяло, като
неоснователни и недоказани. Съразмерно на уважената част от исковете в тежест на
ответника е възложено заплащането на направените от дружеството-ищец разноски.
Решението е обжалвано от В. К. С. частта, с която са уважени исковете за
главница, мораторна и договорна лихва. Позовава се на допуснати от първостепенния съд
процедурни нарушения – необсъдени доводи по защитата на въззивника относно
материалната легимитамия на ищеца и валидността на процесния договор, и противоречие
на атакуваната част от решението с материалния закон, относно правилата на погасителната
давност, прихващане на изпълнението по чл. 76 от ЗЗД и противопоставимостта договора за
1
цесия спрямо длъжника по прехвърленото вземане.
Ответникът по жалбата - „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“-ЕАД, гр. София -
становище не е изразил.
Съдът, като разгледа жалбите и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
По реда на чл. 422 от ГПК е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предложение първо и чл. 99, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 9,
11 и 26 от Закона за потребителския кредит.
Ищцовата страна - „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“-ЕАД, гр. София - излага
в исковата си молба, че е цесионер по вземания от договор за потребителски кредит,
сключен на 26.11.2013 година. По реда на настоящото производство претендира да се
приеме за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 936,63 лв., главница по
договора за кредит, сумата от 52,40 лв., договорна лихва, сумата от 321,58 лв., мораторна
лихва начислена върху главницата за времето от 10.01.2014 година до 30.05.2017 година.
Ответната страна - В. К. С. - оспорва исковете с възражения, че цесията не му
е съобщена и затова на ищеца не дължи нищо. В отношение се позовава на нищожност на
договора за потребителски кредит и на погасителна давност.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено:
На 26.11.2013 година “Провидент Файнешънъл България“-ООД, гр. София е
уговорило с ответника да му предостави сумата от 1 000 лв. срещу задължение за връщането
й на четиридесет и пет вноски, включващи, освен главницата, още договорна лихва, такса
за оценка на досие, такса за администриране на кредита и такса за услуга „Домашно
посещение“, съответно с глобална стойност за времето на издължаване на кредита от 261
лв., 50 лв., 139,40 лв. и 373,50лв. – договор за потребителски кредит от цитираната по-горе
дата. Няма спор по въпроса за усвояване на уговорената по кредита сума от 1 000 лв.
Доводите на въззивника в частта за погасителния ефект на частичните плащания
имплицитно включва в себе си и признание на факта, че ответникът е получил сумата по
главницата.
Вземанията по кредитното отношение са прехвърлени на ищеца – договор
21.03.2016 година. Приложението към съглашението за цесията включва и вземанията
против ответника.
Договорът за кредит е нищожен в частта относно уговорените такси –
първоинстанционното решение в необжалваната част във връзка с правилото на чл. 296, т.1,
предложение първо и чл. 297 от ГПК.
2
Изложеното налага извод за доказаност на иска за главница до размер на
сумата от 791,20 лв. и за неоснователност на останалите претенции.
Договорът за потребителски кредит е нищожен вцялост, заради посочените по-
горе недействителни части. В казуса са неприложими и двете предложения на чл. 26, ал. 3 от
ЗЗД, защото нито за недействителните части на сделката съществуват повелителни норми,
които да ги заместват, нито може да се предположи, че заемодателят би отпуснал сумата по
главницата без да очаква да получи уговорените такси. При положение, че самият
заемодател е изготвил текста на документа за кредита, типизирал го е сред предлаганите
услуги като нарочен вид кредит – HS/NC1, и е поставил вземанията си за три вида такси в
реда и с режима на вземането си за лихва, изводът, че страните биха сключили сделката и
без недействителните й части би бил не само произволен, но и в директно противоречие с
описаните обстоятелства, по делото фигуриращи като доказани факти.
Така договорът за цесия е прехвърлил към ищеца единствено даденото по
нищожната кредитна сделка – вземането за главница. Този иск е доказан по основание и на
ищеца следва да се присъди непогасената част от получената от ответника сума – чл. 23 от
Закона за потребителския кредит.
Не намира опора в доказателствата по делото и в закона, че цесионерът не
може да уведоми длъжника за цесията и това уведомление да има за последица промяна на
активната по правоотношението страна. Ищецът е действал като пълномощник на цедента
по задължението на последния да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, въз
основа на цитираното по-горе пълномощно. Възможността цедентът на овласти цесионера с
подобно уведомяване следва от обстоятелството, че законът не урежда изявлението по чл.
99, ал. 4 от ЗЗД като задължение за лично незаместимо действие.
При положение, че изявлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е изпратено именно на
адреса, посочен в кредитната преписка, да се изисква от кредитора да положи допълнителни
усилия да установи действителното местопребиваване на длъжника и там да му изпрати
необходимите уведомления е прекалено и в разрез с изискванията на закона. Това косвено
следва и от носимата същност на паричното задължение – чл. 68, б.“а“ от ЗЗД.
Недействителността на кредитния договор и признатите от ищеца частични
плащания, общо в размер на сумата от 208,80 лв., налагат извод, че с тях вземането от 1 000
лв. е погасено и остават дължими 791, 20 лв. За горницата, като неоснователен, искът
следва да бъде отхвърлен.
Нищожността на договора сочи неоснователността на претенцията за
договорна лихва. По недействителен договор страните не дължат нищо. Искът следва
изцяло да бъде отхвърлен вцялост.
За периода 10.01.2014 година до 30.05.2017 година мораторна лихва не се
3
дължи. Възникването на това вземане предпоставя забава – аргумент от чл. 79, ал. 1,
предложение първо във връзка с чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Забавата при безсрочните вземания,
каквото етова за връщане на даденото по нищожен договор, настъпва след покана – чл.84,
ал. 2 от ЗЗД. Стойността на покана има заявлението, по което е образувано заповедно
производство. Затова и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД
за време преди това ответникът не дължи. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли
на това основание.
Доводът на въззивника-ответник, че вземането за главница е покрито с
давност, е неоснователен. Като дадено по нищожен договор вземането за 1000 лв. е било
изискуемо с усвояване на сумата – чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, и за него
липсва норма, която да определя специален давностен срок. Затова то ще се изсрочва с
общата петгодишна давност, която към датата на предявяване на иска – датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение във връзка с правилото на чл. 422, ал. 1 от
ГПК – не е изтекла.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК сочат, че ответникът по
жалбата следва да бъде натоварен с плащането на дължимата по разгледаните искове
държавна такса, от съда пресметната на сумата от 53 лв.
Според чл. 78, ал. 1 от ГПК за заповедното производство и двете инстанции на
исковото от доказана разходи в размер на 1 132 лв., ищецът има право на разноски в размер
на сумата от 459 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 01.07.2020 година, постановено по гр. дело
№ 596 по описа на Павликенски районен съд за 2019 година, в частта, с която искът на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“-ЕАД, гр. София против В. К. С. за главница по договор
за кредит от 26.11.2013 година е уважен за разликата над 791,20 лв. до 936,63 лв., искът за
договорна лихва е уважен за 59,96 лв., искът за сумата от 321,58 лв., мораторна лихва за
времето от 10.01.2014 година до 30.05.2017 година, е уважен изцяло, а в частта за разноските
– изцяло, вместо което постановява:
Отхвърля предявените от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“-ЕАД, гр. София, против В. К.
С., ЕГН: ********** от село Бяла река, Община Сухиндол, искове с които по реда на чл. 422
от ГПК претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи разликата над 791,20
4
(седемстотин деветдесет и един лева и двадесет стотинки)лв. до 936,63(деветстотин тридесет
и шест лева и шестдесет и три стотинки) лв., главница по договор за кредит от 26.11.2013
година, сумата от 52,40 (петдесет и два лева и четиридесет стотинки) лв., договорна лихва за
времето от 10.01.2014 година до 09.10.2014 година и сумата от 321,58 (триста двадесет и
един лева и петдесет и осем стотинки) лв., мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху сумата от
936,63 лв. за времето от 10.01.2014 година до 30.05.2017 година, като неоснователни.
Потвърждава решението в останалата обжалвана – относно сумата от 791,20 лв. - част.
Осъжда В. К. С., ЕГН: ********** от село Бяла река, Община Сухиндол, да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“-ЕАД, гр. София сумата от 459 (четиристотин петдесет и
девет лева) лв., разноски за заповедното и за исковото, развило се в две инстанции,
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Осъжда „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“-ЕАД, гр. София по сметка на Великотърновски
окръжен съд да заплати сумата от 53 (петдесет и три лева) лв., държавна такса за
разгледаните във второинстанционното производство искове, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6