Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
гр. В., 26.01.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1426 по описа на ВРС за 2016-та година, 9-ти с-в, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от И.К.М., ЕГН**********, срещу И.Р.С., ЕГН**********, искове с правно основание чл.127,
ал.2 СК за предоставяне на упражняването на родителските права върху децата
Г. И. Р., ЕГН********** и Р. И. Р., ЕГН**********, на ищеца, при определяне местоживеене на детето на посочен от
ищеца адрес и при определяне на предложен
режим на лични отношения с другия родител;
с правно основание чл.127,
ал.2 СК вр. чл.143 СК, за осъждане на И.Р.С., ЕГН**********,
за заплащане на издръжка в полза на
непълнолетните деца Г. И. Р., ЕГН********** и Р. И. Р., ЕГН**********, в
размер на по 80.00лв. месечно, с
падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата
молба – 09.02.2016г. до настъпване на законово основание за промяна или
отпадане на задължението, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от подаване на исковата молба –
09.02.2016г. до заплащането й,
с правно основание чл.127а СК за издаване на разрешение за пътуване на децата Г. И. Р., ЕГН********** и Р. И.
Р., ЕГН**********, в Република Г. за
период от три години от влизане в
сила на решението, придружавани от майката, което разрешение включва и
разрешение за издаване на необходимата документация за това.
Ищцата твърди, че с
ответника са родители на децата Г. и Р., родени на ***г. (близначки). Майката е
родител и на още едно дете, с нормативно неустановен произход по бащина линия.
Децата и родителите сжителствали заедно до лятото на
2015г., когато след пореден физически тормоз от ответника, майката напуснала
семейното жилище и заминала да работи в Г..
След раздялата
децата останали в дома, под грижите основно на баба си по бащина линия в ***.
Бащата обаче отдавна бил абдикирал от родителската си функция и не полагал
никакви лични и материални грижи за децата си, като освен това бил криминално
проявен. Същевременно ищцата се устроила в Щ., Република Г., в дом с подходящи
битови условия за отглеждане на децата. В същото населено място майката
започнала работа с постоянни доходи, от които дори изпращала средства на
бащата, но той ги използвал само за свои нужди.
И към момента
майката реализира доходи от зависим труд и продължава да живее в същото жилище
в Щ., Република Г., а същевременно бабата на децата по бащина линия е с влошено
здравословно състояние, налагащо чести медицински намеси, поради което е в
невъзможност да отглежда децата. Поради това и предвид привързаността си с
децата и добрите си родителски качествата, ищцата счита, че тя следва упражнява
родителските права и децата да живеят при нея, където да бъдат пълноценно обгрижвани.
Твърди освен това,
че ответникът категорично отказва да даде разрешение децата да пътуват при
майка си в чужбина, поради което моли за заместващо такова по изложените
съображения.
Отделно твърди, че
възрастта и нуждите на децата предполагат издръжка в предявения размер, която
другият родител може да поеме.
По същество моли за уважаване на исковете и за присъждане
на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът НЕ депозира писмен
отговор. В о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява писмено
становище по исковете.
Контролиращата страна – ДСП гр.Д. – не взема конкретно
отношение към исковете, не изпраща представител в о.с.з., със социалния си
доклад обобщава, че при актуалната им среда в дома на бащата, децата са в риск.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не е
налице спор, а се потвърждава и от приобщените писмени доказателства, в т.ч.
социален доклад, доклад от МСС, удостоверения за
раждане и сведения за трудова ангажираност на ищцата, че: Страните са родители са
родители на децата Г. и Р., родени на ***г. (близначки); че майката е родител и
на още едно дете, с нормативно неустановен произход по бащина линия; че децата
и родителите сжителствали заедно до лятото на 2015г.,
когато, след физически тормоз от ответника, майката напуснала семейното жилище
и заминала да работи в Г..
По делото не е налице спор, а се потвърждава и
от приетия социален доклад от ДСП, че след раздялата децата останали в дома,
под грижите основно на баба си по бащина линия в ***, като бащата практически
бил абдикирал от родителската си функция и не полагал лични и материални грижи
за дъщерите си. При социалното проучване е констатирано, че децата не посещават
училище, а бащата отказва да контактува с класния ръководител и директора на
училището, в което формално са записани. Констатирано е още, че децата имат
общи и специфични потребности от медицински грижи, които обаче не са задоволени
– децата не са посещавали лекар. Налице са данни и за лека умствена
изостаналост на едното момиче. При социалното проучване бащата е отказал да
сътрудничи, държал се агресивно и заплашвал служителите на ДСП със
саморазправа. Въз основа на тези данни е заключено, че при актуалната им среда
децата са в риск.
На л.69-170 от делото е ситуирана
пълната справка за съдимост на ответника, с прилежащите й бюлетини (близо 100
страници), видно от която бащата е криминално проявен, има трайни и системни
престъпни прояви, за които е осъждан многократно за умишлени престъпления по
НК, сред които за кражби, грабежи, управление на МПС в нетрезво състояние и
дори умишлено убийство в съучастие.
Видно от
преписите от съдебни актове, приложени на л.59-
На
л.204-213 от делото е приложен в оригинал и апостилиран
превод, изготвен по нарочно възлагане от ВРС, Международен социален доклад от
социалните служби в Република Г.. В него са застъпени констатациите на
компетентните длъжностни лица, че ищцата И.М. се е устроила и живее трайно в
Република Г., първоначално в Щ., а към момента в Ф.. Същата е трудово
ангажирана по трудов договор със срок до м.юли 2017г., който се очаква да бъде
продължен. Работното й време е от 13.00 до 18.00часа, а доходите й (от труд и
социални помощи), макар неголеми, биха могли да послужат за базисно
задоволяване на нуждите на нейните дъщери. Майката е здравно осигурена, заплаща
вноските си към ДОО редовно. Разбира се много добре със съседите си, има сестра
й брат в М., които при нужда могат да й съдействат. Домът й е с подходящи условия
за децата. В заключение социалните работници от Г. изразяват мнение, че за
децата Г. и Р. е напълно възможно да бъдат пълноценно отглеждани от майка си в Г.,
но за целта майката следва да поддържа и подобрява начина си на живот, в която
задача социалните работници обещават наблюдение и подкрепа.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Относно родителските
права и местоживеенето на детето липсва спор както по фактите, така и по
същество, което на осн. чл.133, чл.161 и чл.175 ГПК, мотивира извод за тяхната
основателност. Нещо повече – ангажираните писмени доказателства свидетелстват
за това, че майката притежава нужните родителски качества, финансови средства и
материално – битови условия, да задоволи житейските, медицинските и
образователните потребности на децата. В тази връзка майката може да разчита на
подкрепа от социалните служби в Г., а също и на близки роднини, при нужда. От
друга страна се установи, че бащата практически е абдикирал от родителската си
функция и не полага лични и материални грижи за дъщерите си. Освен това същият
е криминално проявен, многокрано осъждан за умишлени
престъпления по НК, сред които за кражби, грабежи, управление на МПС в нетрезво
състояние и дори умишлено убийство в съучастие, а към момента на устните
състезания изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода”.
Тези данни
мотивират извода, че предоставянето на родителските права на ищеца и определяне
местоживеенето на детето при него, са в интерес на децата.
По режима: Предоставянето на ефективното упражняване на
родителските права на единия родител и необходимостта от контакт на децата с
другия, налагат нормиране на параметрите на осъществяване на последния. В тази
връзка съдът не може да пренебрегне обстоятелството, че видно от материалите по
делото бащата практически е абдикирал от родителската си функция и не полага
лични и материални грижи за дъщерите си, същият е криминално проявен, многокрано осъждан за умишлени престъпления по НК, сред
които за кражби, грабежи и умишлено убийство, а към момента на устните
състезания изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода”. Ето защо в
интерес на децата е да бъде определен по – ограничен режим на лични контакти с
баща им, спрямо обичайния, но не и в замоления обем от два пъти годишно, който
е практически равнозначен на никакъв, защото това ще доведе до неминуемо
родителско отчуждение.
По издръжката: Нормата на чл.143, ал.1 СК вменява на всеки родител
задължение за издръжка на своето непълнолетно дете. По отношение на размера й
следва да бъдат съобразени потребностите на детето, възможностите на родителите
и обстоятелството кой от тях полага непосредствена грижа за детето.
В настоящия случай
липсва спор за това, че претендирания размер на издръжката съответства на
нуждите на детето и възможностите на родителите, поради което иска в тази част
следва да се уважи – но като се присъди минималния императивно определен размер
на издръжката от 115.00лв. месечно към устните състезания (въз основа на ПМС от
01.01.2017г. за минималната работна заплата в
страната).
По иска по чл.127а СК: Решението за пътуване на непълнолетното дете зад
граница и респективно за издаване на задграничен паспорт на последното се взема
винаги съвместно от двамата родители, независимо дали родителските са
предоставени за упражняване само на един тях (чл.127а, ал.1 СК), а при
невъзможност за това – с разрешение на районния съд, в рамките на суверенно
определени от него срокове и дестинации. Преценката е винаги конкретна, но във
всеки случай се обуславя от интересите на детето.
В настоящия случай молбата
е инспирирана от безспорно установените по делото трайна уседналост и трудова
ангажираност на майката в Г. и липсата на родителска грижа от бащата в Б.,
където той изтърпява за пореден път ефективно наказание „лишаване от свобода”.
Ето защо молбата следва да бъде уважена относно пътувания по маршрута Б. – Г. и
обратно, както и до държавите от ЕС, в съответствие с принципа на свободното придвиждане в ЕС и потенциалните потребности на децата в
тази връзка.
По незабавното
изпълнение: Предвид изричното искане и
разпоредбите на чл.127, ал.4 СК и чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението – в частта по исковете по чл.127а СК и
чл.143 СК, като в останалата част липсва законово основание за предварително
изпълнение.
По разноските: Разноски на ищеца не се следват, поради липса на искане.
Ответникът следва
да заплати по см. на ВРС сумата 331.20лв. – държавна такса по определения
размер на издръжката на децата, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права
по отношение на децата Г. И. Р., ЕГН**********
и Р. И. Р., ЕГН**********, на майката
И.К.М., ЕГН**********, на осн. чл.127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на децата Г. И. Р., ЕГН********** и Р. И.
Р., ЕГН**********, при майката майката И.К.М.,
ЕГН**********, на адрес ***, на осн. чл.127,
ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личните контакти на децата Г.
И. Р., ЕГН********** и Р. И. Р., ЕГН**********, с бащата И.Р.С.,
ЕГН**********, както следва:
всяка
първа и трета събота от месеца – от 10.00часа до 16.00часа на същия ден, като бащата взема и връща децата от дома на
майката, а при невъзможност – при осъществяване на режима чрез телефон,
интернет или други средства за комуникация;
една седмица през
зимната и една седмица през пролетната ваканция на децата, с преспиване;
един месец през лятната ваканция на децата, с преспиване,
когато майката не ползва правото си на платен годишен отпуск.
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата И.Р.С., ЕГН**********, децата Г. И. Р., ЕГН********** и Р. И.
Р., ЕГН**********, придружавани от своята майка
И.К.М., ЕГН**********, да пътуват до
Република Г. и държавите от Европейския съюз, за период от три години от влизане в сила на
решението, като им се издаде и необходимият задграничнчен паспорт за това, на осн. чл.127а, ал.2 СК.
ОСЪЖДА бащата И.Р.С.,
ЕГН**********, да заплаща издръжка в
полза на децата Г. И. Р., ЕГН**********
и Р. И. Р., ЕГН**********, в размер на по
115.00лв. месечно за всяко, с падеж 1-во число на месеца, за който се
дължи, считано от образуване на делото - 09.02.2016г. до настъпване на законово
основание за промяна или отпадане на задължението, на осн. чл.143 СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, само по исковете по чл.127а СК и по
чл.143 СК, на осн. чл.127а, ал.4 СК и чл.242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
И.Р.С., ЕГН**********, да заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
сумата 331.20лв. – държавна такса по
иска за издръжка на децата, на осн. чл.78, ал.6
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………