№ 10218
гр. С-я, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110148280 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т-я С-я“ ЕАД, ЕИК: *** срещу П. Б. П. с ЕГН: **********
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да се установи, че П. Б. П. - дължи:
сума в размер на 3907,20 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2020 г. до м.04.2022 г., 440,55 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2021 г. до 10.04.2023 г., както и сума за дялово разпределение в
размер на 61,84 лева - главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г. и 11,68 лева - лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до 10.04.2023 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК -
25.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищцовото дружество „Т-я С-я“ ЕАД твърди се, че ответницата е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ЗЕ, която не е упражнила правата
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което по отношение на нея са влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия.
Моли се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че последната дължи на ищцовото дружество
посочените суми.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор, с който оспорва
предявените искове. Оспорва да е в облигационно отношение с ищеца, тъй като не била
собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва да е поръчала доставяне на
топлинна енергия от ищеца. Излага доводи, че ищецът не е легитимиран да предявява иск за
вземането за дялово разпределение. Оспорва да е изпаднала в забава. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
По съществото на делото съдът намира следното:
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
1
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот е бил топл-циран и че сградата - етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода
м.01.2012 г. - 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на
ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на
ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и
решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС , следва да се
приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата
на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта
отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което
посочено в задължителната практика на СЕС-Решение от 5.12.2019 г. по съединени
дела С‑708/17 и С‑725/17.
1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент. 2) Член 13, параграф 2 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно
2
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги
и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна
на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ, съгласно която, в редакцията към процесния период, потребител, респективно
задължено лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик
или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба
мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху
имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай,
потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното
разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на
титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от
общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В
този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
От приложения към исковата молба нотариален акт за дарение на недвижим имот №
133, том III, рег. № 11883, дело № 485 от 14.12.2006 г. се установява, че Борислав Тодоров
Златанов и Емилия Иванова Златанова са дарили на ответницата П. Б. П. правото на
собственост върху процесния имот - апартамент № 105, находящ се в гр. С-я, п.к. 1172, обл.
С-я, общ. Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бл. 47, вх. Ж, ет. 1, като са запазили за себе си пожизнено
правото на ползване върху имота. По делото не се твърди, а и не са представени
доказателства да е настъпило правоприемство между ползвателите и ответницата, както и за
прекратяване на вещното право на ползване върху апартамента по някой от предвидените в
закона начини. Не се твърди, а и не са представени доказателства и да е сключен
индивидуален договор за доставка на ТЕ между ищеца и ответницата П. Б. П. по смисъла
разяснен с ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, а именно -
подаване на заявление-декларация от страна на ответницата за промяна на титуляра на
партидата за имота, въз основа на притежаваното от нея право на собственост.
С оглед на тези обстоятелства и по горните мотиви съдът приема, че обвързани по
силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение доставяната до имота
топлинна енергия, са титулярите на учреденото вещно право на ползване върху имота, а не
ответницата П. Б. П., притежаваща единствено т.н. „гола собственост върху същия“.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
направените оспорвания от ответника намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на първата материална предпоставка – наличието на валидно възникнало
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия.
С оглед на горното съдът намира, че е безпредметно да изследва останалите
материални предпоставки на предявените претенции и представените в тази насока
доказателства, като искът за главницата за стойността на доставената топлинна енергия
следва да бъде отхвърлен. В тази насока - трябва да бъдат отхвърлени и останалите искове,
тъй като те са обусловени от изхода на делото по иска за главницата за доставената
3
топлинна енергия. Тоест, исковете за главницата за стойността на услугата дялово
разпределение и претенциите за мораторни лихви върху главниците са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По изложените причини исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни.
По Разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответницата. По делото е представен договор за правна защита и представителство на
същата, с договорен и платен хонорар в размер на 750 лв., която сума е платена в брой.
Ищецът е противопоставил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Що се касае до размерът му съдът намира следното:
По делото е договорена защита на ответницата, при иск с материален интерес в
размер на 4421,27 лв. За посочения материален интерес, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждението за адвокатска защита
се определя на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Претендираното в случая
възнаграждение е в размер на 750 лв., което не надвишава размера на предвиденото от
наредбата, поради което не се намира основание по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК същото
да бъде намалявано като прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „Т-я С-я” ЕАД с ЕИК ***
срещу П. Б. П. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С-я, общ. Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бл. 47, вх.
Ж, ет. 1, ап. 105, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, за сумата в общ размер от 4421,27 лв., от които 3907,20 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2020 г. до м.04.2022 г.,
440,55 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 10.04.2023 г., както и сума за
дялово разпределение в размер на 61,84 лева - главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2022
г. и 11,68 лева - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до
10.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК - 25.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
31.05.2023 г. по ч.гр.д. № 21514/2023 г. по описа на СРС, 53 състав.
ОСЪЖДА „Т-Я С-Я“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С-я,
ул. „Ястребец“ 23Б да заплати на П. Б. П. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С-я, общ. Изгрев,
ж.к. „Дианабад“, бл. 47, вх. Ж, ет. 1, ап. 105 да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски за производството пред СРС в размер на 750 лв.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕТО НА ТРЕТО ЛИЦЕ
ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ИЩЕЦА - „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред С-йски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
4
Съдия при С-йски районен съд: _______________________
5